Р
Е Ш Е
Н И Е
№
1523 17.06.2019
г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен
съд XXI –
ви
граждански състав
на двадесет и първи
май две хиляди и деветнадесета
година в открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МОНИКА ЯХАНАДЖИЯН
Секретар: Анелия
Такова,
като разгледа
докладваното от съдия М.Яханаджиян
гражданско дело №9126
по описа за 2018 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод предявения от “Топлофикация- София” ЕАД, против Н.Т.П., иск
за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 161,20 лева,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия и услугата дялово
разпределение от м.03.2015 г. до м.04.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№6072/2018 г. по описа на БРС до окончателното
изплащане на дължимите суми. Претендира се присъждане на направените от ищеца в
настоящото и в заповедното производства съдебно-деловодни разноски.
Ищецът
се позовава на разпоредбата на чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ и твърди, че ответникът,
като потребител на топлинна енергия за стопански нужди не е изпълнил
регламентираните от закона задължения да сключи с топлопреносното предприятие
договор при ОУ, поради което и се е обогатил без основание за сметка на ищеца и
дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.
Твърди се още, че за периода 03.2015 г. – 04.2017 г., дължимата от ответника
сума за доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение е в размер на
161,20 лева и за същата ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№6072/2018 г. по описа на БРС.
Ищецът
твърди още, че сумите са били начислявани на база предоставените от фирмата,
извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата – „Техем
сървисес“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с Наредба №2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба
№16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и в тази връзка отправя искане с
правно основание чл.219 от ГПК, а именно за конституирането на това
дружество като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Така
предявеният установителен иск е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК.
В
подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
В
съдебно заседание ищецът не се представлява. Представя молба,
вх.№12977/22.03.2019 г.
В
законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът Н.П., чрез упълномощен
процесуален представител депозира отговор на исковата молба, в който предявения
иск се оспорва като неоснователен поради това, че търсената сума е платена на
27.09.2018 г. Прави възражение за давност на задълженията за главница и лихви
за м.март 2015 г. и м.април 2015 г.
Ангажира доказателства, претендира разноски.
В
съдебно заседание ответникът се явява лично и с упълномощения си процесуален
представител, който оспорва иска и моли за отхвърлянето му, като поддържа
изложените в отговора на исковата молба доводи.
С
определение от 20.02.2019 г., като трето лице – помагач на ищеца е
конституирано „Техем сървисес“ ЕООД, ЕИК *********, което не се представлява в
съдебно заседание.
Съдът, като взе
предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Между страните по
делото не се спори, че жилище, находящо се в .............................., е собственост на ответника, като този факт се установява от
приетия като доказателство н.а. за покупко-продажба на недвижим имот №178, д.№432/29.11.2011
г. на нотариус, рег.№628 на НК, район на действие РС-София.
Между
страните по делото няма спор и по това, че процесното жилище се намира в
сграда-етажна собственост, потребяваща топлинна енергия с доставчик
„Топлофикация-София” ЕАД, както и че третото лице „Техем сървисес“ ЕООД-помагач
на страната на ищеца, е било избрано за топлинен счетоводител, който да
извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия, като тези факти се
установяват от приетите като доказателства Договор №5221/19.10.2007 г.,
Протокол от общо събрание на ЕС на ....................., Договор №94/01.11.2007
г.
Към настоящото
производство е приложено в цялост ч.гр.д.№6072/2018 г. по описа на РС-Бургас,
от материалите по което се установява, че по заявление на „Топлофикация
София”
ЕАД, подадено на 03.05.2018 г. е издадена на 20.08.2018 г. Заповед №3102 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника Н.Т.П. за сумата
от 195,96 лева, представляваща главница за доставена и потребена топлинна енергия
за периода м.март 2015 г. – м.април 2017 г. и сумата от 36,20 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.05.2015 г. до 23.04.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на заявлението
на 03.05.2018 г. до изплащане на вземането.
Ответникът оспорва дължимостта на търсените от ищеца суми
с твърдението, че още на 27.09.2018 г. ги е заплатил.
Твърдението на ищеца
се подкрепя от заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, от което става ясно, че сумите за топлинна енергия, касаещи
процесния период м.март 2015 г. – м.април 2017 г. са платени, като на
28.09.2018 г. по сметката на ищеца е постъпила сума в размер на 161,20 лева, а
като основание за това е посочено в платежното нареждане „задължение по
главница“. Сумата е в размер, така както е заявен от ищеца по искова молба и
съгласно депозирана по ч.гр.д.№6072/2018 г. по описа на БРС молба,
вх.№42564/19.10.2018 г. От съдържанието й става ясно, че поради липса на
изрично упоменато съдебно дело с постъпилата сума са погасени задължения на
ответника за периода м.02.2015 г., и от м.май 2017 г. до м.август 2018 г. В
същия смисъл е и заключението на вещото лице Д., а именно, че в счетоводството
на ищеца сумата от 161,20 лева е разнесена за погасяване на задължения на
ответника по други фактури, които обаче не са предмет на делото и са с дата,
по-късна от тази на исковия период.
По делото е
изготвена и съдебно-техническа експертиза, от заключението на която става ясно,
че общият топломер в сградата-ЕС е отчитан ежемесечно, а топлинният
счетоводител е отчитал ежегодно, след края на отоплителния сезон, уредите за
дялово разпределение в отделните имоти, присъединени към абонатната станция.
При така установените по делото факти, съдът достига до следните
правни изводи:
При условията на
чл.422 от ГПК е предявен иск с правно основание вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на вземане на ищеца, предмет на издадена по ч.гр.д.№6072/2018
г. по описа на БРС Заповед №3102/20.08.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК. Размерът на иска е под 25 000 лева, поради
което и родово компетентен да се произнесе по него е настоящия съд.
Настоящият иск е
предявен след успешно провеждане на производство по чл.410 от ГПК,
надлежно депозирано възражение от длъжника Н.Т.П. по реда на чл.414, ал.1 от ГПК, в срока, предвиден в разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК, което го прави допустим, като за ищеца в настоящето
производство съществува правен интерес от установяване на оспореното вземане за
главница и законна лихва със сила на присъдено нещо по отношение на длъжника. В тежест на ищцовото дружество е да установи в процеса, при
условията на пълно и главно доказване, че ответникът има качество на потребител
на топлинна енергия за процесния период, количеството на доставена топлоенергия
в обекта на ответника през процесния период, нейната стойност, както и размера
на претендираната мораторна лихва.
Съобразно редакцията
на ЗЕ, приложима за исковия период, облигационното правоотношение за доставка
на топлинна енергия до конкретен имот възниква съобразно закона по силата на
договор, сключен при общи условия между топлофикационното дружество и
потребител на топлинна енергия/битов клиент, който може да бъде собственик или
носител на вещно право на ползване на съответния имот в сграда етажа
собственост. Видно от дадената в §1, т.2а от ДР на ЗЕ дефиниция, „битов клиент”
е лицето, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
По делото е
безспорно, че ответникът, като собственик на имота в гр.С. има качеството на потребител/битов
клиент на топлинна енергия, съобразно правилото на чл.153, ал.1 от ЗЕ и дължи
на ищеца стойността на доставената в периода м.март 2015 г. – м.април 2017 г. топлинна
енергия.
Ответникът не
оспорва по размер претендираната с исковата молба сума за главница.
Възражението му обаче е, че същата е недължима, като платена от него на
28.09.2018 г. Това възражение съдът намира за основателно, тъй като погасяването
на по-късни по време негови задължения към кредитора, е в нарушение на чл.76 от ЗЗД.
Предвид на изложеното съдът приема, че искът
за главница е неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
С оглед данните по делото, че
главницата е платена след подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, то
основателна се явява единствено претенцията на ищеца за заплащане от страна на
ответника на законна лихва върху главницата от 161,20 лева, считано от подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК на 03.05.2018 г. до окончателното й плащане на
28.09.2018 г.
По
разноските:
На основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът
следва да вземе предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, ако са от
значение за спорното право. По делото се установи, че ответникът е заплатил
търсената от ищеца сума за главница преди завеждане на иска, поради което и
съдът приема, че с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото,
поради което и разноските в исковото производство са за сметка на ищеца.
С
оглед задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., съдът следва да се
произнесе по сторените от страните разноските и в заповедното производство, в
което ищецът е сторил разноски в размер 75,00 лева, като с оглед на изложеното
по-горе съдът приема, че същите му се дължат.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд
Р
ЕШ И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че Н.Т.П., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен
адрес ***, чрез адв.Г.К., дължи на ищеца „Топлофикация-София“ ЕАД, ЕИК ................,
седалище и адрес на управление в .................., законната лихва върху главницата от 161,20 лева, считано
от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 03.05.2018 г. до 28.09.2018 г.,
когато е извършено плащането, за която има издадена по ч.гр.д.№6072/2018 г. по
описа на БРС Заповед №3102/20.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, като в останалата част за претендирана от ищеца главница от
161,20 лева, ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА Н.Т.П., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес ***,
чрез адв.Г.К., да заплати на ищеца „Топлофикация-София“ ЕАД, ЕИК ...............,
седалище и адрес на управление в ......................, сумата от 75,00 лева (седемдесет
и пет лева), представляваща направените в заповедното производство разноски.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията
на ищеца за разноски, направени в исковото производство.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.