Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-84 15.06.2020 година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА:
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански
състав
На двадесет и
шести май две хиляди и двадесета
година
В отрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2.
ЙОРДАНКА МАЙСКА
Секретар: Жанета
Граматикова
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 450 по описа за 2020
година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата съдебна
инстанция е образувано по повод въззивна жалба от „Кредит инкасо инвестъмнт БГ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. ,,Панчо
Владигеров“ №21, Бизнес център ,,Люлин-6“, ет.2, представлявано от Ярослав Йежи
Орликовски и Павел Ярослав Пшелока, чрез пълномощник юрисконсулт Камелия
Красимирова Тодорова, против Решение № 3097 от 19.11.2019 г., постановено по
гр. дело №5054/2019 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което съдът е
отхвърлил като неоснователен иска по чл.422 от ГПК за приемане на установено по
отношение на Т. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., к/с „И.“, бл.**, вх.*,
ет.*, ап.**, че съществува вземане на „Кредит инкасо инвестъмнт БГ“ ЕАД за сума
в размер на 5210.45 лева, от които 5194.97 лева - остатък от неизплатена
главница по Договор за отпускане на потребителски паричен кредит №947114 от 30.08.2012г.,
сключен с ,,Уникредит кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и 15.48 лева - остатък от
договорна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК до окончателното погасяване на дълга, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение №1339/22.03.2019г. по ч.гр.д.№2247/2019г. по
описа на БРС.
Със същото решение, съдът е осъдил ищеца да заплати
в полза на ответната страна, направените по делото разноски в размер на 580
лева.
Недоволство от така постановеното първоинстанционно
решение изразява въззивникът, който счита същото за неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон и необосновано. Излага съображения. Моли съда за
отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на решение, с което да бъдат
уважени изцяло предявените искови претенции. Претендира присъждане на разноски
пред двете инстанции. При условията на евентуалност е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В предвидения законов срок за отговор на въззивната
жалба, не е постъпил такъв от въззиваемата страна - Т. М. Н..
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и
следващите от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Производството пред Районен съд - Бургас е
разгледано по реда на чл.422 от ГПК, във вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:
Видно от приложените по делото
доказателства между въззиваемата страна Т.Н. и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
е сключен договор за отпускане на потребителски кредит №947114 от 30.08.2012
г., от който се установява, че на кредитополучателя е отпуснат паричен кредит в
размер на 5000 лева ведно с комисионни в размер на 150 лева и застрахователна
премия от 343,80 лева. Страните са договорили ГЛП от 14,5%
и ГПР от 16,97%, представен е погасителен план, като длъжникът се е
задължил да заплати сумата от общо 7758 лева на 16-месечни вноски, всяка от
които на стойност 129,30 лева.
Не се спори по делото, че
длъжникът е получил сумата от 5000 лева, видно от представеното платежно
нареждане от 31.08.2012г., както и това, че до 28.07.2013г. е изплатил сумата
от 1320,89 лева. Видно от приложеното ч.гр.д. №2447/2019 г. по описа на БРС,
със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК въззивникът
„Кредит инкасо инвестъмнт БГ“ ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение
срещу въззиваемата страна Т.Н. и БРС със заповед № 1339/22.03.2019 г. по
ч.гр.д. №2447/2019 г. е разпоредил длъжникът Н. да заплати на въззивника сумата
от 5194,97 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски
кредит № 947114/30.08.2012г. сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД,
сумата от 15,48 лева – договорна лихва, дължима за периода от 30.08.2012 г. до
21.02.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
21.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 154,21
лева, представляваща направените от заявителя разноски по делото.
По делото е представен договор за
цесия от 21.02.2014 г., сключен между първоначалния кредитодател „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и въззивника по настоящото дело „Кредит инкасо
инвестъмнт БГ“ ЕАД. Районният съд е счел, че направените от въззиваемата страна
възражения по отношение валидността на договора за цесия са основателни, което
е послужило за отхвърляне на претенцията. Първоинстанционният съд е приел, че
договорът влиза в сила при пълното плащане на уговорената между страните
покупна цена на прехвърлените вземания и тъй като по делото липсвали
доказателства цената да е била платена, то съгласно т.3.2 от договора за цесия
от 21.02.2014 г. представения договор за цесия не е породил правното си
действие и не може да послужи като основа за предявяване на настоящия иск.
Така направеният от
първоинстанционния съд извод е незаконосъобразен, поради което съдът намира, че
обжалваното решение следва да бъде отменено, а предявената установителна
претенция удовлетворена. Това е така, тъй като от една страна договорът за
цесия касае страните, които са го подписали, т.е. трети лица неучастващи в
договореностите между страните не могат да се позовават на клаузи от договора и
да черпят права от тях. От друга страна по делото е представено потвърждение за
извършената цесия на договор № 947114 на основание чл.99 от ЗЗД, подписано от
изпълнителния директор на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, от което е
видно, че е налице пълно плащане на покупната цена от цесионера по договора за
цесия от 21.02.2014 г., поради което т.2.3 от договора за цесия е спазена и
същият е влязъл в сила. В този смисъл съдът намира, че първостепенния съд е
направил незаконосъобразно тълкуване на представения договор за цесия.
Направеното пред настоящата
съдебна инстанция възражение за това, че вземането е погасено по давност не се
установява в настоящия казус. Сключеният договор за потребителски кредит от
30.08.2012 г. е следвало да бъде погасен посредством 60 анюитетни месечни
вноски, последната от които е следвало да бъде платена на 28.08.2017 г., поради
което петгодишната давност за погасяване на вземането не е изтекла.
Това налага отмяна на
постановеното решение на БРС и удовлетворяване на претенциите. Следва да бъдат
присъдени на дружеството направените от него разноски в заповедното
производство, както и за двете инстанции в производство по чл.422 от ГПК,
съгласно представения списък за разноските. Направеното от длъжника възражение
за прекомерност на разноските по чл.78 ал.5 от ГПК не се установява по делото.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА
Решение № 3097 от 19.11.2019 г., постановено по гр. дело №5054/2019 г. по описа
на Районен съд – Бургас, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Кредит инкасо инвестъмнт БГ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ,,Панчо
Владигеров“ №21, Бизнес център ,,Люлин 6“, ет.2, представлявано от Ярослав Йежи
Орликовски и Павел Ярослав Пшелока, чрез пълномощник юрисконсулт Камелия
Красимирова Тодорова, иск, че Т. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., к/с „И.“,
бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, дължи на дружеството сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1339 от
22.03.2019 г. по ч.гр.д. №2447/2019 г. по описа на БРС в общ размер от 5210,45
лева, от които 5194,97 лева – остатък от неизплатена главница по договор за
отпускане на потребителски паричен кредит № 947114 от 30.08.2012 г., сключен с „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и 15,48 лева – остатък от договорна лихва за периода
30.08.2012 г. – 21.02.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното погасяване на
дълга.
ОСЪЖДА Т. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Б.,
к/с „И.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, да заплати на „Кредит инкасо инвестъмнт БГ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ,,Панчо
Владигеров“ №21, Бизнес център ,,Люлин 6“, ет.2, представлявано от Ярослав Йежи
Орликовски и Павел Ярослав Пшелока, сумата от 104,21
лева –
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение от 50
лева в заповедното производство, както и сумата от общо 830,39 лева, включваща
юрисконсултско възнаграждение в производството по чл.422 от ГПК за двете
инстанции и дължими държавни такси, съгласно представения списък.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване препис от
решението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.