№ 318
гр. Пазарджик, 29.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно
гражданско дело № 20215200500792 по описа за 2021 година
Производството е по чл.423 от Граждански процесуален кодекс.
Постъпило е възражение от Г.Ф. , ведно с частна жалба по реда на
чл.419 по ч.гр.д.№1467 по описа на РС П. за 2011 година.
Моли, на основание чл.423 ал. 3 от ГПК във вр. с чл.423 ал.1 т.1 от ГПК
да бъде прието възражението и и съответно разгледана и уважена подадената
заедно с него частна жалба по чл.419 от ГПК.
Въз основа на издадените по заповедното производство заповед за
изпълнение и изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 603
от 2016г. По описа на ЧСИ Д.С., с район на действие-района на ОС-
Пазарджик, по което е оформена като връчена на 22.06.2016г покана за
доброволно изпълнение, ведно с препис от заповедта за изпълнение, с
посочен в ПДИ адрес на получаване- град П., ул. Р. № 29, като връчването е
осъществено на трето лице Й.Т. с означаване качеството на третото лице -
„счетоводител“.
Твърдят,че на длъжника не е връчена реално покана за доброволно
изпълнение с приложена заповед за изпълнение, като оформеното връчване е
ненадлежно, което е довело и до липса на връчване на заповедта за изпълнени
Твърдят , че възражението е в срок , тъй като срока за него започвал да
тече от узнаването на заповедта , а поради начина на връчване на практика
Г.Ф. не била узнала за издадената заповед.
Поканата за доброволно изпълнение била връчена ,като било посочено
,че връчването е на адреса на длъжника , но на този адрес нямало трето лице с
такова качество , като посоченото при връчването.
Не било установено надлежното връчване на заповедта за изпълнение. В
1
поканата било посочено , че се връчва заповедта , но тя не била
индивидуализирана и връчването и не било удостоверено по никакъв начин.
Твърди се , че заповедта за изпълнение не и е била връчена.
Установена била практика по приложението на чл.414 ал.2 от ГПК
,според която срокът за подаване на възражение и частна жалба против
заповедта, започва да тече от нейното връчване, а не от датата на връчване на
ПДИ, след като към нея е нямало и не е удостоверено прилагане на
издадената заповед за изпълнение.
Моли възражението да бъде прието и разгледана и уважена жалбата
против разпореждането за незабавно изпълнение.
В срок е постъпил писмен отговор на възражението от Банка ДСК ЕАД.
Считат възражението за недопустимо ,като подадено след изтичане на
преклузивния едномесечен срок.
В самото възражение бил направен опит за обосновка на срочността му
,като единствено се твърди, че заповедта за изпълнение не била реално
връчена. Ненадлежното връчване е именно основание за подаване на
възражение по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, която е посочена и от задълженото
лице, но законодателят свързвал преклузивния едномесечен срок не с
връчването, а с узнаването за заповедта. В конкретния случай възразилото
лице дори не посочвало кога според него е узнало за въпросната заповед.
Законодателят не е предвидил конкретен способ, по който следва
лицето да е узнало за заповедта, но това се случило много по-рано доколкото
са правени месечни удръжки от възваграждението на лицето и изпратено
впоследстве ново съобщение за наложен запор.
За вземането, инкорпорирано в изпълнителен лист и заповед за
незабавно изпълнение по ЧГД N9 1467/2011Г. по описа на Районен съд-град
П. било образувано изпълнително дело N9 20168890400603 по описа на
кантората на ЧСИ Д.С., с район на действие ОС-град Пазарджик.
ЧСИ връчил на длъжника Г. Г. Ф., Заповедта за изпълнение ведно с
Поканата за доброволно изпълнение. Връчването било извършено по
местоработата на длъжника Основно училище Л.К., гр. П., в качеството му на
трето задължено лице (работодател), с което длъжникът Г. Г. Ф. се е намирала
в трудово правоотношение. Видно от обратната разписка към Покана за
доброволно изпълнение с изх. № 06311/10.06.2016г., както и от обратната
разписка към Запорно съобщение с изх. № 06312/10.06.2016г., същите били
връчени едновременно на представител на третото задължено лице, като
същият е предал подлежащия на принудително изпълнение акт на длъжника
Г. Г. Ф., съгласно надлежно поетото задължение за предаване. Преклузивния
срок бил изтекъл още през 2016 година.
2
Неразделна част от Покана за доброволно изпълнение бил Заповедта по
чл. 417 от ГПК. В поканата изрично е посочено, че заедно с нея се изпраща и
препис от подлежащите на принудително изпълнение актове- именно
процесната Заповед за незабавно изпълнение. Поканата за доброволно
изпълнение, предвид характера й на официален свидетелстващ документ в
горепосочената част, несъмнено доказвала ,че чрез факта на връчване на
поканата се е осъществил и фактът на получаване на Заповедта по чл. 417
ГПК. Обстоятелството, че длъжникът е получил поканата, се удостоверява
чрез надлежно оформената обратна разписка към същата.
Видно от книжата по делото, в изпълнение на наложения запор върху
получаваното от длъжника трудовото възнаграждение при ОУ Л.К., гр. П. (от
2016г.) до настоящия момент, ежемесечно са правени удръжки по запора, на
които длъжникът не се е противопоставил, респ. проявил инициатива за
узнаване правното основание за удръжките от заплатата й, в период от пет
години. Нещо повече, нямало данни след връчването на поканата - на дата
23.06.2016г., длъжникът Г. Г. Ф. да е отправяла каквито и да било възражения
в тази насока пред съдебния изпълнител. Действия били предприети едва
след налагане на запори по банковите и сметки.
Намират възражението за недопустимо , евентуално – неоснователно.
Съдът следва да се произнесе на първо място по допустимостта на
възражението и съответно по основателността на искането за приемането му.
За да се произнесе , съдът взе предвид следното:
В производство по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 1467по описа за
2011 година на РС П. е издадена заповед за незабавно изпълнение по
заявление на Банка ДСК ЕАД против Г.Ф. , А.Ф. и Н.К. за сумата 1853,89
лева. Заповедта за изпълнение е издадена на 12.12.2011 година.
Образувано е изпълнително дело № 603 по описа за 216 година на ЧСИ
Д.С.. Връчена е покана за доброволно изпълнение на 22.06.2016 година. В нея
е посочена вярно по размер дължимата сума и номера на делото , по което е
издадена заповедта за изпълнение, като обаче е посочено като взискател
друго дружество/страните не излагат никакви доводи , но вероятно се касае за
прехвърляне на вземане/, като е посочено още , че се връчва препис от
подлежащия на принудително изпълнение акт. Поканата е връчена чрез трето
лице „счетоводител“ , поело задължение да я предаде. От писмото на ЧСИ е
видно , че изпълнителното производство е образувано именно по молба на
ОТП Факторинг България ЕАД.В поканата изрично е посочено още, че е
наложен заор върху трудово възнаграждение именно поучавано от ОУ „Л.К.“
гр.П..
До длъжника е отправено и съобщение за наложен запор по сметки ,
като е посочена издадената заповед за изпълнение и отново е посочен като
взискател ОТП Факторинг България ЕАД.
Това съобщение е връчено на 28.01.2020 година лично на Г.Ф..
3
Съдът намира възражението за допустимо. Законодателят свързва
началния момент на срока за упражняване на правото по чл.423 от ГПК с
узнаването на заповедта за изпълнение.В поканата за доброволно изпълнение
не е посочена заповедта и е посочен друг взискател. Макар да е посочен
адреса на физическото лице , поканата е приета от трето лице „счетоводител“.
При тези данни съдът приема, че срокът на искането за приемане на
възражението по чл. 423 от ГПК е спазен. По този начин биха се охранили
най-пълно интересите на длъжника , поради характера на заповедното
производство.
От друга страна обаче, не бива да се позволява злоупотребата с права.
Основателността на такова искане – за приемане на възражение по
чл.423 ал.1 т1 от ГПК се предпоставя от ненадлежното връчване на
заповедта, но не като самоцел, а като предпоставка за липсата на възможност
длъжникът да упражни правата си по чл.414 от ГПК.
От данните по делото и становищата на страните се установява, че
изпълнителното производство е висящо вече пет години , както и ,че въз
основа на заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист се удържат
средства от заплатата на длъжника ,работещ в ОУ „Л.К.“ гр.П.. Представени
са доказателства , че са предприети действия и чрез налагане на запор върху
сметки на длъжника в определена банка, като съобщение му е връчено и в
него е посочена заповедта за изпълнение.
Длъжникът и не твърди ПДИ и приложения към нея акт , подлежащ на
принудително изпълнение да не са му предадени от третото лице.
Следователно длъжникът не е установил връчването на заповедта за
незабавно изпълнение да е ненадлежно ,така че той да е бил лишен от
възможността да упражни правата си по чл. ГПК.
Както вече беше посочено заповедното производство е производство за
проверка дали вземането е спорно и тъй като се развива без участие на
длъжника до момента на издаване на заповедта за изпълнение ,то на
длъжника са предоставени различни механизми за защита на права .На първо
място това е разпоредбата на чл.414 от ГПК ,чл.419 от ГПК и съответно
чл.423 от ГПК.
Правата си страните следва да упражняват в съответствие с принципите
на добросъвестност и именно съдът следва да следи за баланса- да позволи
защита на всички права ,като обаче ограничи злоупотребата с такива.В
рамките на пет години , след като е узнал за висящото изпълнително
производство при елементарна грижа длъжникът е имал възможност да
реализира правата си.
Поради изложеното , съдът намира ,че възражението по чл.423 от ГПК
не следва да бъде приемано и съответно няма основание съдът да се занимае с
жалбата по чл.419 от ГПК.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражение от Г.Ф. на основание чл.423 ал.1 т.1 от ГПК
против заповед за незабавно изпълнение , издадена по ч.гр.д.№1467 по описа
на РС П. за 2011 година.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5