МОТИВИ към Присъда № 184, постановена по НОХД № 5043/2016 г. по описа на БРС
Производството в БРС е
образувано по повод внесен обвинителен акт от Районна прокуратура–гр.Бургас, с
който срещу С.Т.С. с ЕГН ********** *** е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл. 281 ал.2 т.1 предложение първо и т.5 вр. ал.1 от НК за
това, че на 30.03.2016 година, в гр.Бургас, с цел за набави за себи си имотна
облага, противозаконно подпомагал като превозвал двама чужденци, а именно:
- Д. Ш. З. /D. S. Z./
- мъж, роден на *** година в А., гражданин на А.;
- С. М. Х. /S. M. H./
- мъж, роден на *** година в А., гражданин на А.;
да преминават в страната–в Република
България, в нарушение на закона – чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ – Чужденец, който
влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в
зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава: редовен документ за задгранично
пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е
необходима, съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001 година на Съвета от 15 март 2001
година, като деянието е извършено чрез използване на моторно превозно средство- лек автомобил марка „Форд”, модел „Мондео” с рег. № ..., собственост на Б. Л. И., ЕГН ********** и по
отношение на повече от едно (2 лица).
По инициатива
на подсъдимия и неговия защитник, и след като съдът намери, че самопризнанието
на подсъдимия се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
с определение одобри провеждането на съкратено съдебно следствие в
производството пред първата инстанция по реда на глава 27 от НПК, в частност по
реда на диференцираната процедура по чл.371 ал.1 т.2. НПК. Подсъдимият потвърди,
че е съгласен да не се разпитват от съда всички свидетели и призна изцяло
фактите по начина, по който са изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и не поиска да се събират доказателства по фактите в обвинението.
Прокурорът поддържа обвинението от фактическа
и правна страна. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото
му обвинение и да му определи наказание лишаване
от свобода за срок от девет месеца с приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК, което
след редукцията по чл.58а ал.1 от НК да намали с 1/3 и да наложи наказание
лишаване от свобода за срок от шест
месеца, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален режим строг в
затвор.
Защитата на подсъдимия адв.Р.–***, предлага на
съда да определи на подсъдимия наказание с приложениекто на чл.55 НК, тъй като
счита, че са налице многобройни смекчаващи вината му обстоятества, и след това
да го намали с 1/3 и след това да наложи наказание от четири месеца лишавено от
свобода.
Подсъдимият С. няма претенции към
размера на наказанието. Иска от съда да приложи разпоредбата на чл.55 от НК и
да не му налага предвиденото кумулативно наказание глоба. Съжалява за
извършеното.
След съвкупна преценка на събраните в
производството доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена следната:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
През месец февруари 2016 година, свидетелят Д. Ш. З. (D. S. Z.) напуснал родния си град П. в Р. А. с намерение нелегално (без
разрешение на надлежните органи и не през определените за това места) да достигне до Европа, Република Германия.
В същия
месец родния си град Н. напуснал и свидетелят С. М. Х. (S. M. H.), с намерение нелегално да достигне до Европа в Кралство Белгия.
Родители и на двамата афганистанци поотделно и
предварително били организирали и заплатили на неустановени в хода на
разследването лица нелегалното превеждане на свидетеля З. и свидетеля Х. от А. до европейските държави.
Първоначално свидетгелят Х. и свидетелят З. поотделно били преведени от А. в И., след което нелегално
преминали границата с Р. Т. В Т. лицата се придвижили до град И., откъдето заедно с група
лица около 18 души-също афганистанци се насочили към границата на Т. с Република България. На 29 срещу 30.03.2016 година,
двамата, движейки се с групата лица, преминали пеш през гориста местност и
стигнали до границата на Т. с България. Без
разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това
места, свидетелят Х. и свидетелят З. влезли на територията на
РБългария през сухопътната граница с Т., в
околностите на гр.Средец и продължили да вървят през гората в посока гориста
местност в землището на град Бургас, където следвало да ги очакват автомобили,
които щели да ги отведат до вътрешността на страната.
Междувременно на 28.03.2016 година, в гр.С., Подсъдимият С.Т.С., с ЕГН **********
разбрал, че в околностите на гр.Бургас, в гориста местност в землището на
града, се очакват да пристигнат нелегално преминали българо-турската граница
чужди граждани (афганистанци), които следвало да бъдат превозени от гр.Бургас до
гр.София. Подсъдимият
С. разбрал още, че може да
отиде в гориста местност, в околностите на гр.Бургас, от където да вземе и
превози до вътрешността на страната, нелегално преминалите границата чужди
граждани- афганистанци, за което ще му бъде заплатена паричната сума от по сто
евро за превозен човек. По същото време подсъдимият С.С. нямал парични средства и решил да си набави имотна облага по
противоправен начин като се възползва от така получената информация и превози с
лек автомобил нелегално преминалите през границата чужди граждани и по този
начин подпомогне преминаването на същите през територията на Република
България.
В изпълнение на така взетото решение,
вечерта на 29 срещу 30.03.2016 година с лек автомобил марка „Форд Мондео",
с рег. № ..., собственост
на свидетеля Б. Л. И., подсъдимият се придвижил от гр.София до гр.Бургас.
На 30.03.2016 година, около 00,10 часа, подсъдимият С., управляващ лек автомобил марка „Форд
Мондео" с рег.№ ..., се насочил към
посочената гориста местност в землището на гр.Б.,
където следвало да се намират нелегално преминалите чужди граждани. Стигайки до
мястото, подсъдимият
спрял автомобила и подал
светлинен сигнал в посока гористата местност. Сигналът бил възприет от свидетелите Х. и З., които излезли от гористата местност и вървейки се
приближили до автомобила. Виждайки мигрантите, подсъдимият С. излязъл от автомобила отворил багажника, при което
двамата афганистански граждани влезли във вътрешната част на багажното
отделение.
След като подсъдимият затворил капака на багажния отсег на лекия автомобил
марка „Форд Мондео", с рег. № ..., потеглил с автомобила
по пътното платно и се включил в движението по главен път
Созопол-Бургас.
По същото време, свидетелите П. Р. П. и К. С. Д. - и двамата служители
при Първо РУ на МВР - Бургас, били на работа
и изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното движение на
територията на гр.Б. Около 01,00 часа на 30.03.2016
година, в гр.Б., на пътя кв.К., в посока пътен възел Юг, свидетелите спрели за
проверка подсъдимия С.С., управляващ лек автомобил марка „Форд мондео" с рег. № ... и
превозващ афганистанските граждани. В хода на проверката, при отваряне багажния
отсег на автомобила, служителите на МВР установили две лица,
без документи за самоличност не говорещи български език. Лицата били отведени в
Първо РУ на МЗР- Бургас за установяване на тяхната самоличност. В хода на
проведените беседи лицата се самоопределили като Д. Ш. З. (D. S. Z.) - мъж, роден на *** г.
в А., гражданин на А. и С. М. Х. (S. M. H.)-мъж, роден на *** г. в А., гражданин на А. Установено било, че двамата
афганистанци са преминали българо- турската граница не през определените за
това места, без разрешението на съответните гранични органи, както и че
преминават в страната в нарушение на Закона - чл. 19, ал.1, т.1 от Закона за
чужденците в Република България, а именно чужденец, който влиза в Република
България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта
на пътуването, трябва да притежава редовен документ за задгранично пътуване или
друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима, съгласно
Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 година.
На място бил извършен оглед на
местопроизшествие и по надлежния ред бил иззет лек автомобил марка „Форд
Мондео", с рег. № ... С това първо действие било образувано и настоящото наказателно
производство.
Изложената фактическа обстановка и правна квалификация
се установяват по несъмнен и категоричен начин от събрания в хода на
разследването доказателствен материал: протоколи за разпит на свидетелите К. С. Д., П. Р. П., М. И. И., С. М. Х. (S. M. H.), Д. Ш. З. (D. S. Z.), Б. Л. И., протокол за оглед на
местопроизшествие, справки от сектор „Пътна полиция", протоколи за
доброволно предаване (лист 19), справка съдимост (лист 24), справки от мобилните оператори.
Обвиняемият С.Т.С., с ЕГН: ********** е
роден на *** ***. Същият е българин, с българско гражданство, осъждан, със
средно образование, неженен, неработещ, с постоянен адрес ***.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
От установеното по
несъмнен начин от фактическа страна се стига до извода, че подсъдимият С.Т.С., с ЕГН ********** е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 281, ал. 2, т.
1, предложение „първо" и т. 5, вр. ал. 1 от НК, а именно на 30.03.2016 г.,
в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, противозаконно
подпомагал като превозвал двама чужденци, а именно:
- Д. Ш. З. (D. S. Z.) - мъж, роден на *** г. в А., гражданин на А.;
- С. М. Х. (S. M. H.) - мъж, роден на *** г. в А., гражданин на А.;
да преминават в страната - в Република
България, в нарушение на закона - чл. 19 ал.1, т.1 от /ЗЧРБ/- Чужденец, който
влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в
зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава: редовен документ за
задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато
такава е необходима, съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15 март
2001 година, като деянието е извършено чрез използване на моторно превозно
средство: лек автомобил марка „Форд Мондео", с рег. № ...,
собственост на Б. Л. И., с ЕГН: ********** и по отношение на повече от едно
лице (2 лица).
От обективна страна по делото безспорно е
установено, че на 30.03.2016 г., в гр. Б., с цел
да набави за себе си имотна облага, подсъдимият С.Т.С., с ЕГН ********** противозаконно е подпомагал като превозвал
двама чужденци, а именно: Д. Ш. З. (D. S. Z.) - мъж, роден на *** г.
в А., гражданин на А. и С. М. Х. (S. M. H.)-мъж, роден на *** г. в А., гражданин на А. да
преминават в страната - в Република България, в нарушение на закона - чл. 19,
ал.1, т.1 от /ЗЧРБ/- чужденец, който влиза в Република България или преминава
транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва
да притежава: редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го
документ, както и виза, когато такава е необходима, съгласно Регламент (ЕО) №
539/2001 на Съвета от 15 март 2001 година, като деянието е извършено чрез
използване на моторно превозно средство: лек автомобил марка „Форд
Мондео", с рег. № ..., собственост на Б. Л. И., с ЕГН ********** и по
отношение на повече от едно лице (2 лица).
От субективна страна подсъдимият е извършил
деянието при форма на вината „пряк умисъл" по см. на чл.11, ал. 2 от НК.
Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите вредни
последици и е искал тяхното настъпване, като при извършване на деянието се е
водил от специалната цел по чл.281 от НК- да набави за себе си имотна облага.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО
При
индивидуализация на наказанието съдът съобрази следното:
Подсъдимият С.Т.С.,
с ЕГН ********** е 49 годишен, български
гражданин, неженен, безработен със средно образование и осъждан.
От приложеното по делото свидетелство за съдимост с рeг. №
3414/01.11.2016г. на БРС (л.21-22 от делото) се удостоверява, че е подсъдимият
е осъждан към датата на извръшване на деянието общо четири пъти –за кражба,
присвояване, измама и държане на нарткотични вещества. На 04.01.2012 г. е
влязло в сила опредение постановено по НОХД № 12009 по описа на СРС за 2011, с
което на подсъдимия е определено едно общо наказание в размер на най-тежкото между
наложените присъди, постановени по НОХД №795/2001г и по НОХД №12009/2011г. и
двете по описа на СРС в размер на три години лишаване от свобода, изпълнението
на което е отложено за срок от пет години на основание чл.66 ал.1 от НК.
При определяне на наказателната
отговорност на подсъдимия за извършеното от него престъпление по чл.281 ал.2
т.1 предложение първо и т.5 вр. ал.1 от НК, съдът съобрази подбудите на дееца
за извръшването му–да се облагодетелства по незаконен начин. За извършване на престъплението
подсъдимият е бил подготвен
предварително, ползвал е чуждо МПС. Съдът счита, че е налице едно изключително
смекчаващо вината обстоятелство и това е самопризнанието на подсъдимия и
съдействието му за изясняване на обективната истина. Предвид това положително
процесуално поведение съдебният състав е на мнение, че следва при определяне на
наказателната отговорност това обстоятество да се вземе предвид и да бъде приложена
нормата на чл.55 ал.1 т.1 от НК, която в настоящия казус е по-блогоприятен
закон в сравнение с приложението на нормата на чл.58а ал.1 от НК. Наложи на
подсъдимия С. наказанието от шест месеца лишаване от свобода. При определяне
размера съдът съобрази финансовото и семейното положение на подсъдимия обществената
опасност на деянието и на дееца, съдебното му минало и активната му роля при
разкриване на престъплението. На основание чл.55 ал.3 от НК съдът не наложи
предвиденото наред с наказанието лишаване от свобода и наказание глоба.
Наказанието лишаване от свобода подсъдимият С. следва да изтърпи ефективно при
първоначален режим „строг” в затвор.
От наказанието лишаване от
свобода на основание чл. 59 ал.1 т.1 от НК съдебният състав приспадна времето,
през което подсъдимият С. е бил с мярка за неотклонение ”Задържане под стража”
за времето от 30.03.2016 г.о до 31.03.2016 г.
От същото наказание приспадна на основание чл.59 ал.1 т.2 от НК и
времето, през което подсъдимият С. е бил с мярка за неотклонение „Домашен
арест” от 31.03.2016 г. до влизане на настоящата присъда в сила, като два дни
„Домашен арест” да се считат като един ден лишаване от свобода.
Това наказание по мнение на настоящия състав се явява съответно на
обществената опасност на деянието и на дееца и ще окаже превъзпитаващ и поправителен
ефект върху него.
ОТНОСНО НАПРАВЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО РАЗНОСКИ:
Осъди
подсъдимия С.Т.С.,
с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР-Бургас направените в хода на досъдебното производство
съдебно-деловодни разноски в размер на 120,00 (сто и двадесет) лева за извършен
устен превод.
Осъди на основание чл. 189,
ал. 3 от НПК подсъдимия С.Т.С., с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметката на Районен съд – град Бургас направените по делото в хода на
съдебното производство разноски в размер на
5,00 (пет) лева държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Мотивиран от горното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
Райна Жекова