Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 175 11.05.2021
г. гр. Стара
Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на осми април през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Пенка Маринова
и с участието на прокурора Петко Георгиев
като
разгледа докладваното от съдия Галина
Динкова КАН дело № 160 по описа за 2021
год, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР –
Стара Загора против Решение № 260119 от 25.02.2021г., постановено по АНД № 288/
2021 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено наказателно
постановление № 349а-1061/ 18.09.2020 г., издадено от Директора на ОДМВР –
Стара Загора с наложено на ответника по касация административно наказание
"глоба" в размер на 300 лв. за извършено нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.
Оспорва се извода на въззивния съд за непълна правна квалификация на деянието.
Твърди се, че правилно описаното в НП деяние, изразяващо се в нарушаване на
противоепидемична мярка по чл.63, ал.1 от ЗЗ, в редакцията на законовата
разпоредба, действала към датата на извършването му - 28.04.2020г, е било
квалифицирано като административно нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ. Изложените
от първоинстанционния съд мотиви за липсата на самостоятелно приложение на
разпоредбата на чл.209а ЗЗ и необходимостта от обвързването й с някоя от
хипотезите, регламентирани в чл.63, ал.4 или ал.7, чл.63а, ал.1 или ал.2 от ЗЗ,
сочи за неправилни, тъй като тези разпоредби са в сила от 14.05.2020г. и не са
били действащо право към датата на извършване на нарушението. Поддържа се, че
процесното наказателно постановление е законосъобразно издадено,
налице е твърдяното нарушение, поради което
съдебното решение следва да се отмени и да се постанови друго по същество, с
което да се потвърди издаденото наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба – Р.А.М.,
редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява и не се
представлява. Вместо това по делото е постъпило писмено становище от
пълномощника му – адв.Ф.Г., в което излага подробни съображения за
неоснователност на подадената касационна жалба. Твърди се, че в случая
следва да се приложи разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, тъй като от датата на
издаване на Заповед № РД-01-247/ 01.05.2020г. на министъра на здравеопазването,
предхождаща датата на издаване на процесното НП, е отпаднало изискването за
носене на защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата, и
това представлява последваща
по-благоприятна разпоредба. Освен това поддържа наличие на предпоставки за
квалифициране на деянието като маловажен случай, по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
обуславящо отмяната на НП като незаконосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на
районния съд да бъде оставено в сила като правилно, обосновано и
законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна, за които съдебният акт се явява
неблагоприятен, с оглед на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
Производството пред Районен съд Стара Загора се
е развило по жалба на Р.А.М. против наказателно постановление № 349а-1061 от 18.09.2020
г. на Директора на Областна дирекция на МВР-Стара Загора, издадено въз основа
АУАН № 8245а-926/ 07.06.2020г., с което на Р.М. е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 300 лева на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, за
нарушение на същата законова разпоредба. От фактическа страна административното
обвинение се основава на това, че на 28.04.2020г. около 10.45 часа Р.А.М. се
намира на открито обществено място, като посещава парк „Артилерийски“, находящ
се на бул.“Симеон Велики“, гр.Стара Загора, без да има защитна маска за лице
или друго средство, покриващо носа и устатата, с което е нарушил въведената с
т.9 от Заповед № РД-01-124/ 13.03.2020г., допълнена със Заповед № РД-01-197/
11.04.2020г., изменена със Заповед № РД-01-236/ 24.04.2020г. на Министъра на
здравеопазването, противоепидемична мярка по чл.63, ал.1 от Закона за здравето
– „Всички лица, които се намират в закрити или на открити обществени места са
длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа и устата“.
С обжалваното съдебно решение Районен съд –
Стара Загора е отменил обжалваното наказателно постановление. За да постанови
решението си въззивният съд е приел, че описаната фактическа обстановка в
обстоятелствената част на НП не съответства на посочената норма като правна квалификация на деянието.
Вместо да посочи в пълнота и прецизира материалноправните норми, които са
нарушени от санкционираното лице, административно-наказващият орган е посочил
частично правната квалификация на деянието – чл.209а, ал.1 от ЗЗ, но не е
посочил нарушените законови разпоредби. Според въззивния съд разпоредбата на
чл.209а, ал.1 от ЗЗ съдържа няколко отделни хипотези, респ. препращания към
различни норми – чл.63 ал.4 или ал.7, чл.63а, ал.1 или ал.2 от ЗЗ, поради което
няма самостоятелно приложение, а следва да се привърже към някоя от посочените
норми. Липсата на такава конкретизация в издаденото наказателно постановление е
квалифицирана като неспазване на императивното изискване по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, представляващо неотстранимо съществено процесуално нарушение, опорочаващо
формата на издаденото наказателно постановление и ограничаващо правото на
защита на санкционираното лице.
Решението на Старозагорския районен съд е
постановено при неправилно приложение на закона.
Административнонаказателната отговорност на ответника по
касация е ангажирана на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето,
който в редакцията му, действала към момента на извършване на нарушението /ДВ,
бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г./ предвижда административно наказание
- глоба от 300 до 1000 лв., за нарушаване или не изпълнение на въведени с акт
на министъра на здравеопазването или на директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или ал. 2, освен ако
деянието не съставлява престъпление. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ /в относимата редакция
- ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г./ при възникване на извънредна
епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични
мерки на територията на страната или на отделен регион.
Въз
основа на тази нормативна регламентация не може да бъде споделен извода на
първоинстанционния съд че в нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, съдържащата
се в наказателното постановление правна квалификация на нарушението е непълна.
В
случая описаното в НП деяние е квалифицирано от правна страна като
административно нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето /ред. ДВ бр.
34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г./, която административнонаказателна
разпоредба свързва налагането на санкция в случаите на нарушаване или
неизпълнение на противоепидемични
мерки, въведени на основание чл.63, ал.1 или ал.2 от ЗЗ с акт на министъра на
здравеопазването или директор на РЗИ.
Адресати на правните норми по чл.63, ал.1 и ал.2 от Закона за здравето
са съответните държавни органи, които имат правомощието да въвеждат с изричен
писмен акт противоепидемични мерки, задължителни за спазване под страх от
административно или углавно наказание. Ето защо за попълване на общо
формулирания състав на административното нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ /ред.
ДВ бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020г./ е необходимо не да се посочи 63,
ал.1 или ал.2 от ЗЗ, които имат други адресати, различни от субекта на
нарушението, а следва да се конкретизира акта на компетентните държавни органи
и неговото съдържание, в противоречие с което се явява поведението на
привлеченото към отговорност лице.
В
процесните АУАН и НП е посочена Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра
на здравеопазването, допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. и изменена
със Заповед № РД-01-236/ 24.04.2020г., с които са били въведени
противоепидемични мерки на територията на страната, сред които и задължение за
всички лица, които се намират в закрити или на открити обществени места /в т.
ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви,
манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др./ да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата /в т. ч. кърпа, шал и др./. Въведената мярка
е в сила от 12.04.2020 г. до 13.05.2020г. включително /видно от Заповед №
РД-01-236/ 24.04.2020г, с която първоначално определения срок на действие – от
12.04. до 26.04.2020г. е удължен до 13.05.2020г/. Фактическото обвинение за
местонахождение на Р.М. на посочените дата и час, на открито обществено място –
парк „Артилерийски“, без да е поставена маска или защитно средство, покриващо
носа и устата, сочи на неизпълнение на задължението за спазване на противоепидемичните
мерки, въведено с акт по чл.63, ал.1 от ЗЗ, правилно квалифицирано като
административно нарушение по чл. 209а, ал.1 от ЗЗ и основание за налагане на
предвиденото в същата законова разпоредба административно наказание. С оглед на
това настоящият касационен състав
приема, че при издаване на НП 349а-1061/ 18.09.2020 г. е изпълнено
изискването на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, доколкото именно разпоредбата на
чл.209, ал.1 от Закона за здравето се явява нарушената законова разпоредба и с
посочването й административнонаказателното обвинение се явява конкретизирано в
необходимата и достатъчна степен от правна страна.
Като е
достигнал до правни изводи за процесуална незаконосъобразност на процесното НП
и го е отменил, районният съд е приложил неправилно материалния закон, поради
което обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено.
Делото
е изяснено от фактическа страна и на основание чл.222, ал.1 от АПК, следва да
бъде решено по същество.
Въз
основа на събраните доказателства и установената фактическа обстановка
настоящият съдебен състав приема, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, в изискуемата форма и със законово регламентираното по
чл.57, ал.1 от ЗАНН съдържание. Не са допуснати формални и процесуални
нарушения, които да бъдат квалифицирани като съществени такива, довели до
ограничаване правото на защита на санкционираното лице.
Извършването
от Р.А.М. на съставомерно от обективна и субективна страна деяние, правилно
квалифицирано като административно нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ, се
потвърждава от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства. Спрямо това деяние не е приложима и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението е типично за вида си и не се характеризира с по-ниска
степен на опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, свързани с
незачитане на нормативните задължения по спазване заповедите на органите на
държавно управление. АНО е съобразил обществената опасност на деянието, като е
наложил административно наказание в минимален размер, с оглед постигане на
целите по чл. 12 от ЗАНН.
Не
може да бъде споделен довода на ответника по касация, че в случая следва да
намери приложение разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, доколкото към датата на
издаване на процесното НП е била отменена въведената противоепидемична мярка.
Действително
посочената в НП Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., която е издадена от
Министъра на здравеопазването като компетентен орган за въвеждане на
противоепидемични мерки за територията на страната и която задължава правните
субекти да спазват предписаното поведение, е отменена с издаването на Заповед №
РД-01-247/01.05.2020 г. от същия орган. Но отпадането на мярката има действие
занапред, тъй като Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. не е отменена на основание
незаконосъобразност, нито преурежда материята за времето, в което вече е
извършено административното нарушение.
От съществено значение в случая
е, че с разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ се санкционира неизпълнението на
съответната противоепидемична мярка, а не неизпълнението на заповедта, с която
тази мярка е въведена. Освен това заповедта на министъра на здравеопазването за
въвеждане на противоепидемични мерки е общ административен акт, поради което с
отмяната на цитираната в НП заповед не се извършва промяна на нормативната
уредба, която да е по-благоприятна за нарушителя по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН и да изключва наказуемостта на деянието му като основание за отмяна на
издаденото НП.
По
изложените съображения обжалваното Наказателно постановление № 349а-1061/ 18.09.2020г.
се явява правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
При
този изход на спора и предвид своевременно направеното искане от страна на
касатора пред районния и пред административния съд за присъждане на разноски на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН ответникът следва да бъде осъден да му заплати
сумата 160лв, представляваща юрисконсултско възнаграждение за защита пред две
съдебни инстанции, определено в минималния размер по чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ с
оглед фактическата и правна сложност на делото.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222,
ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260119 от 25.02.2021г.,
постановено по АНД № 288/ 2021 г. по описа на Районен съд Стара Загора и вместо
което постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 349а-1061/ 18.09.2020 г., издадено от Директора на
ОДМВР – Стара Загора, с което на Р.А.М. с ЕГН **********, на основание чл.209а,
ал.1 от Закона за здравето, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300лв.
ОСЪЖДА
Р.А.М.
с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР – Стара
Загора сумата 160 /сто и шестдесет/лв, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.