№ 752
гр. Ловеч, 20.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
частно гражданско дело № 20224300500441 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.413, ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление: БЪЛГАРИЯ, област С. (столица), община Столична, гр. С., район Средец, ул.
"Славянска" № 29, ет. 7, чрез пълн. С. Б. К.- юрисконсулт срещу Разпореждане №
1831/02.09.2022 г., постановено по ч.гр.дело № 1353 по описа за 2022 година на Ловешкия
районен съд, с което е отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК.
Жалбоподателят твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно.
Изразява несъгласие с изводите на съда за недействителност на клаузите за компенсаторна и
мораторна неустойка и твърди, че неустойката не се включва в годишния процент на
разходите. Факта, че изначално е упоменат размерът на неустойката, заедно с размера на
вноските съгласно погасителния план, е с цел улеснение на потребителя, за да може да
прецени и предвиди какъв би бил размерът на вноската му, ако не изпълни задължението си
за предоставяне на обезпечение.Посочва, че в конкретния казус има договорена между
страните компенсаторна неустойка за неизпълнение на договорно задължение, като страните
по тази индивидуално договорена клауза са акцентирали върху обезщетителната функция на
неустойката. Неустойката по кредита е предвидена не като част от възнаграждението за
паричния заем, а като неизпълнение на задължението за обезпечаване на същия - именно, за
да обезщети липсата на поръчител, който да гарантира изпълнението на договорните
задължения и при неизпълнение кредиторът да има право да поиска вземанията си и от него.
1
Като изхожда от текста на чл.146, ал.1 ЗЗП поддържа становище, че неустойката като
размер и вреди, които обезщетява, е индивидуално договорена между страните, което
създава равнопоставеност на правните субекти и еднакво проявление на автономията на
воля в търговския оборот. Договорът за кредит не е сключен при общи условия, а клаузата
за предоставяне на обезпечение е индивидуално договорена между страните и след като
кандидат кредитополучателят се запознае с условията по нея, следва да ги приеме, за да
продължи към сключването на договора за паричен заем. Подчертава, че размерът на
уговорената между страните неустойка при неосигуряването на поръчител, не е еднакъв за
всички отпуснати от дружеството кредити, а се преценява във всеки отделен случай с оглед
всеки отделен потребител, като се взимат предвид и размерът на предоставяния кредит,
уговорките за погасяването му и други допълнителни условия, утвърдени в дългогодишната
практика на дружеството.
На следващо място твърди, че, потребителят има право по закон на отказ от
потребителския си заем и то без да дължи каквото и да било обезщетение, като това негово
право е дори инкорпорирано в договора за паричен заем, но кредитополучателят не се е
възползвал от това свое право в посочения от чл. 50 ЗЗП 14-дневен срок от сключване на
договора за паричен заем.
Според въззивника, съдът неправилно е отхвърлил заявлението в цялост, макар да се
вижда, че длъжникът не е заплатил сума, с която да бъде погасена претендираната главница
Допуска, че дори да се приеме, че има нищожни клаузи, те не водят до нищожност на целия
договор и следва да бъде присъдена сумата съгласно валидните клаузи на договора. Затова
счита, че неправилно съдът е отхвърлил заявлението в цялост.
Моли, да бъде отменено обжалваното разпореждане и да бъде уважено заявлението за
претендираните суми, както и да бъдат присъдени всички разноски за производството.
Частната жалба е подадена в срока по 275,ал.1 от ГПК, поради което е допустима и
следва да се разгледа по същество.
Производството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е започнало
по повод заявление, подадено до Ловешкия районен съд от "СИТИ КЕШ" ООД срещу
длъжника С. В. С., ЕГН ********** с адрес: гр.Ловеч, ул.“Осъмска“ № 8Б, за парично
вземане, основано на Договор за паричен заем Кредирект № 411435, сключен на 07.04.2020
г. Според приложения договор „Сити Кеш“ е предоставило на заемателя кредит в размер на
сумата 800,00 лева при дължима договорна лихва в размер на 40.05% лева ( 321,24 лв.) и
ГПР 48.05%, който длъжникът се задължил да върне на 18 месечни погасителни вноски с
падеж на седмо число от месеца.Погасителните вноски са: 4 х 26,70 лв. и 14 х 72,46 лева. В
т.6.1 от договора се съдържа клауза, според която заемателят се задължава в срок от три дни,
считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и
отговарящо на условията на чл.33, ал.1 от Общите условия: поръчител или банкова гаранция
(поне едно от изброените). При неизпълнение на тези условия, заемателят дължи на
2
заемодателя неустойка в размер на 1614,76 лев, която се начислява автоматично и се
заплаща разсрочено, съгласно включения в договора погасителен план. Според
погасителния план вноските заедно с неустойката са общо 2736.00 лева. В т.5 от договора е
предвидено, че в годишния процент на разходите не се включват възможни разходи, които
заемателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения,
както и таксите съгласно Тарифата за таксите на заемодателя, публикувани на неговата
официална интернет страница.
Заявителят признава, че С. В. С. е направила плащания в общ размер на 700,00 лева.
В заявлението е посочена като дължима сумата от общо 2827,97 лева, включваща:
главница- 800,00 лв.; възнаградителна лихва- 321,24 лв. за периода 07.04.2020 г. до
07.10.2021 г.; договорна неустойка- 1614,76 лв. за същия период; законна лихва за забава-
46,36 лв. за периода от 08.09.2020 г. до 01.08.2022г.; разходи за събиране на вземането
поради забава в плащането- 45.61 лв. за периода от 14.05.2020 г. до 01.08.2022 г., законна
лихва от: датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението. Претендирани
са и съдебни разноски – държавна такса 56,56 лева и 260,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Районният съд е отхвърлил заявлението с Разпореждане № 1831/02.09.2022 година по
ч.гр.дело № 1353/2022 година. Приел е, че договорът е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит и съобразявайки неговите разпоредби счита, че съдържа
неравноправни клаузи относно претенциите за неустойка в двата вида и разходи за събиране
на вземането, поради забава в плащането. Направен е извод, че платените от длъжника суми
следва да бъдат приспаднати само от главницата и лихвата, което не е направено от
заявителя, а изчислението не може да бъде направено в заповедното производство.
Частната жалба е неоснователна.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на
чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед
индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както
и да се установява изискуемостта му. Съгласно разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК,
съдът е задължен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона
или на добрите нрави.
В настоящия случай претенцията на заявителя, наред с главница, договорна
(възнаградителна) лихва и лихва за забавено плащане на главницата (мораторна лихва),
включва и неустойка (1614,76 лв.) и разходи за събиране на вземането (45,61 лв.). В
заявлението (т.12) е посочено, че неустойката представлява санкция за длъжника, който не е
изпълнил задължението си по чл.33, л.1 от Общите условия и които са: в 3-дневен срок да
предостави на заемодателя обезпечение, а именно: поръчителство на едно или две
физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен
доход общо в размер най- малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за
3
страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от
тях трябва да е в размер поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са
поръчители по други договори за заем със заемодателя, не са заематели по сключени и
непогасени договори за заем със заемодателя, нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация, различна от „Редовен“ и т.н. или предоставяне на безусловна
банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ търговска банка за период от
сключването на договора до изтичане на 6 месеца след падежа на последната вноска по
погасяване на заема и обезпечаваща задължението в размер на два пъти общата сума за
плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.
Таксата за разходи за събиране на вземането в размер на 45.61 лева е начислена
съгласно Тарифа за таксите на заемодателя, която в случая не е приложена към
заявлението.По този начин не става ясно по какъв начин са определени конкретните разходи
и какво включват.
Тъй като договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно. В чл.33,
ал.1 е уредено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е предвидено, че когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва.
Съдът намира, че посочените от заявителя клаузи в договора за потребителски кредит
за начисляване на неустойка и такси за разходи за събиране на вземането имат за цел да
бъдат преодолени ограниченията, които императивната разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК
поставя пред кредиторите.
От начина, по който е формулирано задължението на длъжника да осигури двама
поръчители, към които са предявени значително завишени изисквания относно тяхната
платежоспособност или банкова гаранция, обезпечаваща двойния размер на задължението, в
изключително кратък срок (3-дневен) след сключване на договора , а не преди него, се
налага изводът, че е нарушен един от основните принципи в гражданските и търговски
правоотношения- този за справедливост, изискващ закрила и защита на всеки признат от
закона интерес.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието
на договора със закона.Уговорената в договора за кредит неустойка се отклонява от нейната
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, предвидена в чл.92 от ЗЗД и
накърнява добрите нрави. С оглед постановките, дадени от ВКС в т.3 на ТР № 1/2009 г. от
15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСТК, съдът намира, че тези клаузи са нищожни, на
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Нищожността произтича и от разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК.
Настоящият състав приема, че и клаузите в договора за заплащане на такси съгласно
Тарифата, обвързани с период на забава, също противоречат на добрите нрави и имат за цел
4
да бъде заобиколено императивното изискване на ЗПК обезщетението за забава да не
надхвърля законната лихва. Бидейки свързани с управлението на кредита, те противоречат
на чл.10а, ал.2 ЗПК.
Цитираните по-горе разпоредби на ЗЗП и ЗПК са в съответствие с Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, която има задължителен характер за националните съдилища в
ЕС. Според чл.3 Директивата счита за неравноправна дадена клауза, когато въпреки
изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
С оглед на това съдът приема, че са налице пречките по чл.411, т.2, пр.2 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение за тези суми.Включването на неустойката в погасителния
план е изцяло незаконосъобразно. Претендираното от заявителя вземане за неустойка и за
такси за извънсъдебно събиране не се дължат от заемателя.
Посочването в заявлението, че с плащането на сумата от 700.00 лева длъжникът е
погасил част от задължението си (което включва главница, лихви, неустойка и такса) и
съобразявайки изложеното по-горе за нищожност на клаузите на договора досежно
неустойката и таксата за извънсъдебно събиране, може да се направи извод, че остатъкът от
задължението на заемателя не съответства на посочения в заявлението, а определяне на
точния размер на остатъка от задължението на кредитополучателя за главница, договорна
лихва и лихви за забава (които се дължат), е невъзможно в настоящето производство.
Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, подадено от "СИТИ КЕШ" ООД срещу длъжника С.
В. С. подлежи на отхвърляне. Поради съвпадане на изводите на настоящия състав с тези на
Ловешкия районен съд в атакуваното разпореждане, последното следва да бъде потвърдено.
Жалбоподателят е внесъл държавна такса за обжалването в размер на 15.00 лева,
вместо дължимата, на основание чл.18 във вр. с чл.12 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г. ,държавна такса в
размер на 28,28 лева, поради което следва да бъде осъден да заплати по сметка на ЛОС
допълнително държавна такса в размер на 13,28 (тринадесет и 0.28) лева.
Водим от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 1831/02.09.2022 г., постановено по ч.гр.дело
№ 1353 по описа за 2022 година на Ловешкия районен съд, с което е отхвърлено заявлението
на "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: БЪЛГАРИЯ, област С.
(столица), община Столична, гр. С., район Средец, ул. "Славянска" № 29, ет. 7 срещу
длъжника С. В. С., ЕГН ********** с адрес: гр.Ловеч, ул.“Осъмска“ № 8Б.
ОСЪЖДА СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление:
5
БЪЛГАРИЯ, област С. (столица), община Столична, гр. С., район Средец, ул. "Славянска" №
29, ет. 7 да заплати по сметка на Ловешкия окръжен съд държавна такса в размер на 13,28
(тринадесет и 0.28) лева.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6