РЕШЕНИЕ
№ 1251
гр. Велико Търново, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20224110100589 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания
на взискател по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Правното основание на предявените
искове е чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че между трето за делото
лице - кредитодател ******** и ответникът е сключен договор за потребителски кредит
***********г., съгласно който на ответника е предоставен потребителски кредит в размер
на ***лв., който ответникът е следва да върне на седем броя вноски в размер на *****лв.
всяка от тях, в срок до 10.08.2016г., съгласно погасителен план към договора. Сочи се, че
бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 41,24% и ГПР в размер на 50%. Излагат
се твърдения ,че страните се съгласили, че при забава в плащанията на погасителна вноска
се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка забавена
погасителна вноска, ведно с разноските за съдебно или извънсъдебно събиране на
вземанията. Ищецът заявява, че с договор за продажба и прехвърляне на вземанията от
02.03.2021г. **** като цедент е прехвърлило вземанията си към ответника на ищцовото
дружество като цесионер, за което ответникът бил уведомен на посочената от него в
договора ел.поща, с имейл от 31.03.2021г. Ищецът излага твърдения, че ответникът не е
изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит до изтичане на крайния му срок.
Сочи, че за вземанията си ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. ****. по
1
описа на ВТРС, като издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на
чл.47 ал.5 от ГПК, поради което съдът е дал указания по реда на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК за
предявяване на иск. Предвид на това моли съда да приеме за установено, че ответникът му
дължи по процесния договор за кредит главница в размер на 500лв., ведно със законната
лихва за забава върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното й изплащане, договорна лихва в размер на 71,06 лв. за периода 10.02.2016г.-
10.08.2016г.,сумата 273,26 лв.- обезщетение за забава за периода 10.02.2016г до 23.02.2021г.
Претендира присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство,
включително и за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който искът е
оспорен като неоснователен по съображения изложени в отговора. Ответникът оспорва, че е
сключил процесния договор за кредит, като заявява, че няма негов подпис върху никой
документ, както и че ищецът не е приложил платежен документ доказващ по какъв начин е
усвоен кредита. Твърди, че не е уведомен за извършената цесия. Счита, че вземането е
погасено по давност. Оспорва размера на претендираните главница и лихви. Ответникът се
позовава на неравноправни клаузи, аргументирайки недължимостта на исковите претенции.
Прави искане за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Видно от договор за покупко-продажба и прехвърляне на вземания от ****. между
**** и ****, от една страна като цеденти и „***** ЕООД, от друга страна като цесионер, е
постигнато съгласие за сключване на договор, по силата на който цедент 1 продава
възмездно на цесионера свои парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени
договори за кредит на физически лица, сключени между цедент 1 в качеството на
кредитодател и физическите лица в качеството на кредитополучатели, индивидуализирани в
Приложение №1 към договора. Цедентът упълномощава цесионера да уведоми длъжниците,
вземанията от които са предмет на цесията, съгласно чл.99 ЗЗД. По делото е представено
пълномощно, по силата на което ищцовото дружество, цесионер по договора за
прехвърляне на вземания, било упълномощено от цедента да извършва това уведомяване.
По делото е представено на хартиен носител заявление ***** за кредит за сумата
500лв. Посочен в заявлението начин на получаване на заема-„****”, първа падежна дата
10.02.2016г., както и информация за заявителя, като е посочено името Г. Т. Т. и лични
данни.
Представен е договор за потребителски кредит №****. между **** и Г. Т. Т. в
качеството кредитополучател, с предмет на договора предоставяне на потребителски кредит
в размер и условия, посочени в договора, под условие, че подаденото от кредитополучателя
заявление е одобрено от „**** Към договора е представено Приложение №1 за условия по
кредита, в което е посочен размер на кредита 500лв., срок на погасяване седем месеца;
размер на погасителна вноска 81,58лв., при фиксиран лихвен процент 41,24% и ГПР 50%. В
Приложението е посочено, че общият размер на кредита е 571,06лв., както и е включен
2
погасителен план.
По делото са представени с исковата молба Общи условия за предоставяне на
кредити от „Кредисимо“, както и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити, по които кредитор е „Кредисимо“.
На 09.08.2021г. ищцовото дружество „****ЕООД е подала до Великотърновски
районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против
ответника Г. Т. Т.. Въз основа на заявлението е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 10.08.2021г. по ч.г.гр.д.№*** на Великотърновски районен
съд за сумата в размер на 500.00 лв. /петстотин лева/ - главница, представляваща
задължение по Договор за потребителски кредит ****сумата в размер на 71.06 лв.
/седемдесет и един лева и шест стотинки/ - договорна лихва за периода от 10.02.2016 година
до 10.08.2016 година, сумата в размер на 273.26 лв. /двеста седемдесет и три лева и двадесет
и шест стотинки/ - лихва за забава за периода от 10.02.2016 година до 23.02.2021 година,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
09.08.2021 година до окончателното изплащане на задължението, както и сумата общо в
размер на 75.00 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща направени по делото разноски,
от които: 25.00 лева - внесена държавната такса и 50.00 лева - юрисконсултско
възнаграждение определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. ДВ бр. 8 от 2017г./, във връзка
с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. В
едномесечния срок от съобщаването заявителят предявил настоящите положителни
установителни искове.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че при извършената документална проверка при изготвяне на експертизата, не е
предоставен документ, удостоверяващ усвояването на сумата по процесния кредит от
26.01.2016г. Вещото лице е констатирало, че във връзка с процесния кредит в размер на
500лв. не са извършвани погасителни вноски.
Видно от писмо от „Изипей“АД, за периода преди 01.09.2017г. при тях не се
съхраняват данни и документи за предоставени от „Изипей“ АД платежни услуги.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК са допустими-
предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на
пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.
Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване
3
ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
Съдът намира, че от събраните по делото писмени доказателства не се установи по
безспорен начин възникването на облигационно правоотношение по договор за кредит от
**** със страни „***” в качеството кредитор и Г. Т. в качеството кредитополучател.
Представения по делото договор за потребителски кредит №601232 от 26.01.2016г. не е
подписан от кредитополучател. Останалите ангажирани от ищеца писмени доказателства
също не съдържат подписа на кредитополучателя и не може да се направи извод кой е автор
на заявлението и съдържащата се в него информация и дали същата материализира
надлежни волеизявления за възникване на правоотношение. В разпоредбата на чл.6 от
ЗПФУР се съдържа легална дефиниция на понятието „договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние”, съгласно който това е договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средствата за комуникация от разстояние. Преди
потребителят да бъде обвързан с предложение или договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние в закона е предявено изискване към доставчика на финансови услуги
от разстояние за предоставяне на определена по вид и обем в чл.8-10 от ЗПФУР
информация. Освен това договорът за заем е реален договор и фактическия състав на
сключването му включва предаване на парите или вещите, предмет на договора. В
настоящия случай ищецът не установи, че заемната сума от 500лв. е предадена, респ.
получена от ответника Г. Т.. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
вещото лице не е установило документи, удостоверяващи усвояване на кредита от
ответника, съответно няма и направени погасявания, които евентуално биха могли да
наведат косвен извод, че ответникът е получил сумата по кредита, ако прави погасявания по
него. В случая, не са ангажирани доказателства за предоставянето на заемната сума, поради
което и доколкото липсва изрично изявление от страна на ответника за получаване на
заемната сума, не може да се приеме за безспорен факта на предаване на заема от страна на
кредитора към кредитополучателя и съответно за възникване на насрещно задължение за
връщане на претендираната заемна сума от 500лв.
При това положение, след като не се установи, че цедента „К***” има вземания
срещу ответника по договор за кредит *** от *****., не са налице предпоставки за
обсъждане надлежно прехвърляне на вземанията по договора за цесия и не се установява, че
ищецът в качеството цесионер е придобил вземания по този договор. В този смисъл ищецът-
цесионер не е носител на процесните вземания, чиято дължимост претендира да бъде
установена в настоящото производство.
С оглед гореизложеното съдът приема, че предявените искове са неоснователни и
недоказани и подлежат на отхвърляне.
С оглед неоснователност на исковата претенция за главница, неоснователна е и
4
акцесорната претенция за лихва за забава, считано от подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора не
следва да му бъдат присъждани разноски за заповедното и исковото производство.
Ответникът е претендирал присъждане на разноски и с оглед изхода на спора и
разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят направените
по делото разноски. По делото са ангажирани доказателства за разноски направени от
ответника за възнаграждение за вещо лице в размер на 150лв. Претендира се и присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., посочено в списъка по чл.80
от ГПК, но съдът констатира, че по делото не са представени доказателства за извършване
на тези разноски, поради което не следва да се присъждат в полза на ответника.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***** с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
********** срещу Г. Т. Т., ЕГН **********, с адрес гр. *****, искове с правно основание
чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК за признаване на установено в отношенията между
страните, че Г. Т. Т., ЕГН ********** дължи на ищеца "******* сумата в размер на 500 лв.
/петстотин лева/ - главница, представляваща задължение по Договор за потребителски
кредит ***** година; сумата в размер на 71.06 лв. /седемдесет и един лева и шест стотинки/
- договорна лихва за периода от 10.02.2016 година до 10.08.2016 година, сумата в размер на
273.26 лв. /двеста седемдесет и три лева и двадесет и шест стотинки/ - лихва за забава за
периода от 10.02.2016 година до 23.02.2021 година, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 09.08.2021 година до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК №962 от 10.08.2021г. по частно гр.дело ****г по описа на ВТРС, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА ****, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ********ДА
ЗАПЛАТИ на Г. Т. Т., ЕГН **********, с адрес гр. ********* сумата 150лв./сто и петдесет
лева/, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
5
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.
№2334/2021г. на ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6