Решение по дело №9992/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4080
Дата: 8 октомври 2019 г. (в сила от 21 ноември 2020 г.)
Съдия: Николай Свиленов Стоянов
Дело: 20193110109992
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№.............

гр. Варна, 08.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. 9992 по описа на ВРС за 2019-та година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:  

            Производството по настоящото дело пред ВРС е образувано въз основа на задължителните указания, дадени с Решение №9055/13.06.2019г., постановено по к.адм.д. №14297/2019г. на ВАС на РБ и след случайно разпределение на делото, за постановяване на „допълнително решение“ по иска по ЗЗДискриминация.

            Актуален предмет на разглеждане, според цитираните указания, е иск на Х.К.П., ЕГН**********, за осъждане на отв. А. за с. п. на *, учреждение на бюджетна издръжка със седалище в гр. С., за сумата 5000.00лв. – обезщетение за неимуществени вреди, които се изразяват в претърпяни страдания, унижение, невъзможност за придвижване и влошаване на здравословното състояние, и които вреди са резултат от понесено тенденциозно и дискриминационно отношение от служители на ответника, при и по повод неоснователното обжалване на ЛКК протокол №*г. към подадено от ищцата заявление от 07.11.2014г. за получаване на целева помощ за закупуване на ортопедични обувки, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска – 17.06.2015г. до окончателното й изплащане.

            Ищцата твърди, че повече от тридесет години боледува от захарен диабет, усложнен от  диабетна полиневропатия. По тази причина  била освидетелствана от ЛКК  на 06.11.2014 г. с мнение за отпускане на зимни ортопедични обувки. На следващия ден 07.11.2014г. тя подала до ответника, чрез ДСП-В., заявление за получаване на целева помощ за закупуване на ортопедичните обувки, заедно с приложения протокол на ЛКК от 06.11.2014г. и други документи. При подаване на заявлението обаче й било обяснено, че протоколът на ЛКК ще се обжалва. И това действително било направено, което според ищцата било без основание, без причина и незаконосъобразно, дължало се на тенденциозно и дискриминационно лично отношение към нея. Обжалването довело и до забавяне на получването на помощта. С решение от 03.02.2015г. на ТЕЛК оспоренто ЛКК било потвърдено, а на 16.03.2015г. ищцата получила новата заповед на ДСП, с която било решено отпускането на полагаемата се помощ. Сумата била преведена на 01.04.2015г., но по сметка в „Д.“ АД, по която ищцата не желаела превод и не която не била посочила, а била посочила друга сметка в „А. Б.“ АД. Едва на 30.04.2015г. била получена сумата по надлежната според ищцата сметка в „А. Б.“ АД.

            В резултат на изложеното и соченото тенденциозно и дискриминационно лично отношение към ищцата на служителите на ответника, чрез обжалването на протокола на ЛКК само на ищцата, не и на идентични протоколи на други нейни познати и приятели с аналогични оплаквания и права на целеви помощи, ищцата била поставена в невъзможност през зимния сезон на 2014г.-2015г. да може да се придвижва самостоятелно. Тя била поставена в ситуация на „неволен затворник в собствения дом“, който не можел да излиза от дома си от м. ноември 2014г. до м. април 2015г. и който изпитвал неудобство от нуждата близки и познати да закупуват  хранителни продукти и лекарства. Невъзможостта за движение освен това довела и до влошаване на здравословното състояние на ищцата, образуване на образуване на  рани по пръстите и петите на двата й крака , които е лекувала с помощта на съседка – медицински работник. Всичко това довело до претърпяни страдания, унижение, неудобство, невъзможност за придвижване и влошаване на здравословното състояние, пряк резултат от дискриминационното поведение на ответника, поради което се претендира обезщетение за това я исковия размер.

            В срока за отговор и впоследствие ответникът оспорва изцяло иска. Без да спори, че е обжалжвал ЛКК протокола на ищцата от 06.11.2014г.,представен към заявление от 07.11.2014г. за получаването на целева помощ за закупуване на ортопедични обувки, счита за налични законовите основания за това, а именно нормата на чл.112 от Закона за здравето (ЗЗ), предвидена защото служителите на ответното учреждение нямат медицински знания, но управляват бюджетни пари и за това имат право да извършват пълна проверка на подадените заявления, ако преценят за необходимо. Поради това и категорично се оспорва да са извършени тенденциозни или дискриминационни действия лично срещу ищцата. Твърди, че и други заявления на правоимащи лица са били обжалвани по същия начин през 2014г. и 2015г. Оспорва твърденията на ищцата за претърпяните вреди, оспорва тя да е била в невъзможност за придвижване, оспорва да е нямала други средства за закупуване на нужните й обувки, защото твърди тя да е била в добър социален и материален статус, оспорва, ако има вреди, те да са пряк резултат от действия на ответника, оспорва и всички други предпоставки на иска. Относно сметката, по която след влизане в сила на ЛКК е превел парите ответника се позовава на подадено от самата ищца искане, с посочване титулярство по сметката в „Д.“ АД, т.е. твърди надлежно плащане. Моли за отхвърляне на иска.

В конкретния случай касационната инстанция, по указанията на която е образувано настоящото дело пред ВРС, не е констатирала пороци при събиране на доказателствата при разглеждането на делото от ВАдмС, нито е констатирала неизяснени при първото на разглеждане на делото фактически обстоятелства, поради което следва да бъде възприета следната фактическа страна по спора:

С влязло в сила решение на ВнАдмС искът по чл.1 ЗОДОВ е отхвърлен.

Видно от представен по делото препис на експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ „ С. М.“гр. В. от 23.01.2014 г. за срок до 01.01.2017 г. на Х.П. е определена инвалидност от 92 %  поради неинсулинозависим захарен диабет  с усложнение / л.10  от  гр. д. № 7084/15 г. на ВРС/.

Специализирана ортопедична ЛКК е издала медицински протокол на 06.11.2014 г., който обективира заключение за отпускане на помощни средства на П. – зимни и летни ортопедични обувки / л. 7 от делото на ВРС / .

На 07.11.2014 г. ищцата е подала заявление до Д. „ С. П. „ гр. В. за отпускане на целева помощ  за изработване на ортопедични обувки , в която е посочила желание за превеждане на сумата по нейна банкова сметка *** „Д.“ ЕАД гр. В. / л. 41-42 от делото на ВРС/.

  Срещу  протокола на ЛКК  е била подадена жалба от Д. „С. П. „ гр. В. / л. 45 от делото на ВРС/ и в тази връзка ТЕЛК при МБАЛ  „С. М.“ ЕАД гр. В. със свое експертно решение от 03.02.2015 г. го е потвърдил / л. 11 от делото на ВРС/. Препис от решението на ТЕЛК  е било изпратено на Д. , която го е получила на 06.03.2015 г. / л. 46 от делото на ВРС/.

Подаденото заявление на ищецата е било разгледано от социален работник на 06.03.2015г., който е дал мнение за удовлетворяване на молбата и след съгласуване с началник отдел „ Х.“ при Д. на 16.03.2015 г. / л. 41 гръб от делото на ВРС / на същата дата директорът на Д. „С. П.“ гр. В.  е издал заповед за отпускане за отпускане на целева помощ от 446 лв. за ортопедични обувки за диабетно стъпало на основание чл. 42, ал.2 от ППЗИХУ . Тази заповед е била връчена на П. в деня на нейното издаване / л. 12 от делото на ВРС/.

На 02.04.2015 г. ДСП-В. е превела по 446 лв. по банковата сметка на ищцата към банка „Д. „ ЕАД, която е изтеглена от титуляра на 29.04.2015 г. и на 30.04.2015 г. ищцата е закупила два броя ортопедични обувки  / л. 13-14 от делото на ВРС/.

С писмена молба на 12.01.2015г. ищцата е уведомила  директора на ДСП гр.В. за своя открита банкова сметка *** „А. Б.“ гр. В., с цел превеждане на полагащи й  интеграционни  добавки  / л. 26 от делото/.

Според свидетелските показания на  Г. В. през исковия период от време ищцата е живеела сама и поради липса на ортопедични обувки не е могла да излиза от дома си за закупуване на храни и лекарства . Затова е молела свои познати , включително свидетелката и нейната майка, да ги купуват. Когато е излизала ищцата е била с обикновени обувки и поради тази причина е получила рани по краката-охлузвания по петите и първите два пръста на краката , които е показвала на свидетелката. Тези рани ищцата е мажела с мехлеми. Тъй като не е можела за излиза , ищцата се е чувствала зле, била е тревожна и напрегната , покачвали са се стойностите на  кръвната й захар. Свидетелката познава ищцата от 30 години и твърди , че същата боледува от захарен диабет от около 10 години. Преди 2014 г. ищцата си е купувала зимни обувки с по-голям размер , за да може да обуе повече чифтове чорапи , избягвайки охлузвания на краката. През есента на 2014 г. и зимата на 2015 г.  двете са виждали по два-три пъти на седмица. През 2013-2014г ищцата не е споделяла със свидетелката за оплаквания с краката си . Ищцата  живее сама в собствен апартамент и има две дъщери, които са в чужбина. Ищцата е шофьор и притежава личен лек автомобил, но не го управлява често , понеже е жена и не може да го обслужва. Свидетелката  заявява , че не е ходила на екскурзия с ищцата през 201 г., но нейната майка е ходила с ищцата в Т.. Освен това ищцата е била в Б. , Р., посетила е и М.. Свидетелката сочи за месечен доход на ищцата от около 220 лв. . Свидетелката също боледува от захарен диабет, но не ползва ортопедични обувки.    

От свидетелските показания на В. К. бивша колежка на ищцата и нейна приятелка , се установява, че двете се познават от  1981 г. През зимата на 2014-2015 г. са се виждали поне веднъж месечно, когато свидетелката , живееща в с. К.,  е пътувала до гр. В. , за да закупи лекарства за себе си и за своя съпруг, който е диабетик. Тогава е купувала лекарства и за ищцата, която не е можела да излиза от дома си заради липсата на ортопедични обувки. През м. декември 2014 г. и началото на 2015 г. свидетелката и видяла ищцата с бинтовани пръсти на краката . Ищцата й е казала, че има големи рани на краката , за които се грижи нейна съседка -  медицинско лице. К. твърди, че ищцата е била с подути прасци и ситен обрив по краката. Свидетелка е снабдявала ищцата и с хранителни продукти. Двете са имали един и същ личен лекар и  К. е ходела за изписване на лекарства за ищцата. През процесния период от време ищцата е била нервна, нуждаела се е от помощ вкъщи , оплаквала се е от болки при ползване на обикновени обувки . Преди 2014 г. свидетелката не знае ищцата да е имала подобен проблем с обувките. Ищцата е лекувала краката си , включително и с „ Й.“. През 2014 г. до м. октомври 2014 г. ищцата е ходела с чехли , за да избегне наранявания на краката си . Преди това е носела ортопедични обувки на своя  позната. Децата на ищцата живеят в чужбина . Свидетелката не е ходила заедно с ищцата на екскурзии в чужбина и не знае за нейни пътувания до Б. и Т..    

Свидетелката  С. Я., която е съседка и приятелка на ищцата и се познават от двадесет години  , често й е полагала в лечението на нейните заболявания, тъй като работи  като акушерка. Многократно й е правила превръзки и инжекции. През м. декември 2014 т. ищцата е имала пришки и охлузвания на краката от ползвани неудобни обувки. Раните свидетелката е третирала с „ Й.“  два-три пъти. Преди около две години и половина ищцата е започнала да носи обувки по-голям  номер, за да избегне наранявания  на краката си. Свидетелката твърди, че ищцата е с високо кръвно налягане и  приема лекарства за неговото нормализиране.

Свидетелят Б. И.,който е домоуправител на блока на ищцата  и познава ищцата от 32 години , твърди че през зимата на 2014/2015 г.  ищцата сама си е пазарувала и не е имало период от  3-4 месеца , през който тя да не излиза от дома си. Той не е виждал ищцата с бинтовани крака. Ищцата е била собственик на л.а. „Ф. г. *“.

Според свидетеля С. Н., който също живее в блока на ищцата и не в добри съсеД.и отношения с нея, тя не ползва личния си лек автомобил през зимата, не е виждал някой да я снабдява с хранителни продукти . Не е виждал и П. да върви затруднено. Ищцата е била собственик на л.а. „Ф. г. *“.

На 22.06.2015г. ищцата е подала частна тъжба до Варненския районен съд срещу Д. Р. и в. „Т.“ поради извършено престъпление по чл. 148, ал.2 от НК- разпространена клевета чрез печатно издание  с публикуване на статия, озаглавена „ Тарикати с мерцедеси на опашка за помощ“. В тъжбата се сочи, че през юли 2014 г. ищцата е била в Б., а от 01.08.2014 г. до 29.10.2014 г. е била в М. и С. П. , но на разноски на свои познати. Поради статията са се обострили хроничните й  заболявания, завишаване на приеманите дози инсулин , световъртеж, високо кръвно налагане, повръщане ,получила е хипертонична криза и умерено тежък  депресивен синдром.  В тъжбата се сочи за получени от нея множество обаждания, изпълнени със злорадство и  задоволство и това рефлектирало върху социалните й контакти. Много от нейните  близки са ограничили контактите си с нея / л. 76-78 от делото/.

              В представени амбулаторни листи , обективиращи ежемесечни прегледи на Х.П. през процесния период от време , се съдържат данни за предписана терапия на хроничното й заболяване „ захарен диабет“ с „ N.“ ** P. 100 *-3ml * – л. 65-72 от делото.

От заключенията на вещите лица по назначената комплексна съдебно-медицинска експертиза и от разпита на същите в съд. заседание се установява, че през процесия период от време П. е боледувала от захарен диабет и хипертонична болест . По данни на ищцата през същия период тя е била на инсулиново лечение  с „N.“ в доза от 60 Е  /дневно и „С.“ в доза 2550 мг/ ден  3 пъти дневно , а според информацията от приложените към делото амбулаторни листи за същия период лечението с посочения лекарствен препарат е с непроменени количества и концентрация . Обездвижването при наличие на захарен диабет може да доведе до увеличаване на телесната маса, която от своя страна има травмиращ ефект спрямо ходилата и това влошава статуса на  диабетното стъпало.    Предвид установените обективни данни за начални промени , характерни за диабетно стъпало , е задължително провеждането на профилактика , включително и под формата на ползване на ортопедични обувки. По този начин  се  създава по-малък риск от  травми на ходилата, които могат да доведат до усложнение и ампутации, а от друга страна – до по-голямо удобство  ,подобряващо качеството на живот. Заболяването на ищцата не изисква носенето на ортопедични обувки през зимата . Те имат само предпазваща функция .

Съдържанието на представените по делото заверени за вярност копия на писма на изпълнителния директор на А. за С. П. изх. № 9100-163/26.08.2009 г.  и 9100-162/12.07.2013 г. сочи за дадено указание по задължително обжалване на решения на ЛКК при видимо несъответствие между здравословното състояние на лицата и назначаваното от органа по експертиза помощно средство или медицинско изделие , както и препоръка за обжалване и на решенията на ТЕЛК на следваща инстанция /л. 133-137 от дело на ВнАдмС/.

Видно от приетото на л.27 от дело на ВнАдмС удостоверение от РЗОК на гр. В., в периода от 01.10.2014г. до 31.07.2015г. са били обжалвани от страна на ответника, чрез ДСП-В., общо 77 боря протоколи на ЛКК на правоимащи техни адресати и пациенти.

В о.с.з. пред ВнАдмС на 22.08.2017г. е отхвърлено искането на ответника за прилагане на множество протоколи от ЛКК на други лица, които също са били обжалвани по същия ред от ответника, както и протокола на ищцата.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:

                Съгласно чл.4, ал.1 ЗЗДискр., законът забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Съобразно ал.2 на същия чл.4, пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал.1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. А според ал.3 на същия чл.4, непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл.4, ал.1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.

            По приложението на тези правила е формирана трайна съдебна практика, според която в хипотезата на пряка дискриминация се изисква противозаконно, тоест противно на предписани правила поведение (действие или бездействие) на ответника, конкретно спрямо ищеца, въз основа на някои от признаците по ал.1. В хипотезите на непряка дискриминация тя е възможно да се осъществи и чрез правомерно, тоест съобразено с конкретно законово право, поведение, но в този случай се цели и достига до противоправен резултат, конкретно спрямо ищеца, въз основа на някои от признаците по ал.1. Или от съществено и дори решаващо значение за преценката по чл.4 ЗЗДискр., в хипотезата по ал.3, е обективно съществуващия недопустим противоправен резултат при упражняване на дейността, проявен в която и да е от очертаните в ЗЗДискр. форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяването на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания. Защото смисъла и целта на закона е уеднаквяването и санкционирането на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал.1 ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който България е страна. Това по-неблагоприятно третиране на лице въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. следва да се преценява в сравнение с начина, по който се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. А с нормата на чл.9 ЗЗДискр. е създадена изрична уредба относно доказателствената тежест в съдебното производство, като основната доказателствена тежест е възложена на ищеца. Той е длъжен да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че е жертва на дискриминация. Само след това се възлага на ответника тежестта да проведе насрещно доказване, че правото на равно третиране на ищеца в съответния случай не е нарушено. А преценката е винаги конкретна. В този смисъл е обобщена практика на ВКС на РБ (Решение №3 от 22.07.2013г. на ВКС по гр. д. № 534/2012г., IV г.о.; Решение №511 от 27.07.2010г. на ВКС по гр. д. №587/2009г., III г.о.; Решение №153/14.06.2010г. на ВКС по гр. д. №6 за 2009г., III г.о. и други).

            В настоящия случай необходимото пълно доказване на неравноправното третиране на личността или личното положение на ищцата, сравнено с начина, по който са били третирани други лица при сходни обстоятелства, не се проведе. Представените с исковата молба ЛКК протоколи на две други лица- Ж. К. и Д. Я., които протоколи не са били обжалвани, е изключено, само по себе си, да обоснове извод за дискриминация, при презумптивно десетките или стотиците правоимащи лица, в близко или подобно на ищцата положение, през исковия период. Именно последното е причината законодателят в чл.112, ал.1 ЗЗ да предвиди изричното правомощие, ред и срокове за обжалване от учреждения като НОИ, АСП и други, на решения на ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК, които са относими към възложената на органите административна дейност. Това законово право не е самоцел, а е предвидено за да може да се осъществи нужният контрол, който административните органи не могат да извършат по друг начин, поради липсата на специални знания. А преценката дали и кои решения на ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК да се оспорват в крайна сметка е част от делегираната оперативна компетентност на административния орган. Ако беше по друг начин законът щеше изрично да въведе забрана или лимитативни критерии за допустимост на проверката по реда на чл.112, ал.1 ЗЗ, каквито няма. Ето защо за да се приеме, че чрез упражняване на правото по чл.112, ал.2 ЗЗ се е достигнало до дискриминиране на едно лице, следва да се докаже съвкупност от други относими обстоятелства, които заедно да доведат до несъмнен извод за лична тенденциозност. Типични примери в тази насока биха могли да бъдат: поредица от откази от заявени искания и услуги на едно лице за сравнително кратък период; значително по период забавяне на плащания към едно и също лице, след влизане в сила на основанието за това; недопустимо предприето обжалване, и други. Такива данни липсват в случая.

            Напротив – от материалите по делото са видни следните факти: приетите ЛКК протокол от 06.11.2014г. и ТЕЛК протокол от 23.01.2014г. са медициснки удостоверителни документи, издадени в една и съща година, с подобни данни за състоянието на пациента, но само втория с предписание за ортопедични обувки; след обжалването пред ТЕЛК ответникът не се е възползвал от правомощието си за обжлаване и пред НЕЛК, което би забавило още помощта; реалният превод на парите е осъществен само около месец след влизане в сила на оспореното ЛКК решение. Всички тези данни създават насрещна индикация за неоснователност на и без това недоказаните пълно и главно твърдения за дискриминираност.  

            Нещо повече – на л.27 от делото на ВнАдмС е приложено писмо от РЗОК – В., от което, поради качеството му на официален удостоверителен докумет се установява, че в периода от 01.10.2014г. до 31.07.2015г. са били обжалвани от ответника, чрез ДСП-В., общо 77 боря протоколи на ЛКК на правоимщатите техни пациенти. Което ясно показва редовното и трайно упражняване на правото по чл.112, ал.1 ЗЗ от ответника, противно на доводите за тенденциозно ползване от това право, конкретно срещу ищцата по делото. Още повече, че неправомерен резултат от действията на ответника също няма, защото средствата са преведени и то в разумен срок (около месец) след приключване на обжалването.

            За пълнота съдът намира за нужно да припомни, че в началото на 2019г. бяха оповестени започнати досъдебни производства срещу медицински лица на територията на В., С., Т. и други градове в страната,по повод издавани във времето от тях недостоверни решения от ЛКК и ТЕЛК, което само потвърждава нуждата и законосъобразността на възможността за обжалване и за контрол на тези удостоверителни медицински документи пред компетентните за целта органи и специалисти.

            В заключение по горните съображения съдът преценява предявения иск за недоказан пълно и главно от ищеца, в частта относно изпълнителното деяние по ЗЗДискр., поради което същият следва да се отхвърли, без да се разглеждат  останалите му предпоставки.

            По разноските: Доколкото в производството по иска по чл.1 от ЗОДОВ на ответника са присъдени всички разноски, направени пред ВнАдмС, и тъй като в настоящото производство пред ВРС не са искани или направени допълнителни такива, въпреки изхода по спора разноски пред ВРС на ответника не се следват.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска на Х.К.П., ЕГН**********, за осъждане на А. за с. п. на *, учреждение на бюджетна издръжка със седалище в гр.С., за сумата 5000.00лв. – обезщетение за неимуществени вреди, които се изразяват в претърпяни страдания, унижение, невъзможност за придвижване и влошаване на здравословното състояние, и които вреди са резултат от понесено тенденциозно и дискриминационно отношение от служители на ответника, при и по повод неоснователното обжалване на ЛКК протокол №*/*г. към подадено от ищцата заявление от 07.11.2014г. за получаване на целева помощ за закупуване на ортопедични обувки, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска – 17.06.2015г. до окончателното й изплащане.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – В., в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………