№ 13835
гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110159266 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 316083/08.10.2024 г. на А. Д. Н.,
ЕГН **********, гр. ........, чрез адвокат С. К., със съдебен адрес: гр..............,
срещу „......" ЕАД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. ......., с
която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал.1 във връзка с чл. 439 от ГПК - за установяване, че ищецът не дължи на
ответника за суми в размер на 3451,05 лв., в това число главница за потребена
енергия в размер на 2947,80 лв. и мораторна лихва в размер на 503,25 лв.,
поради погасяването им по давност.
В исковата молба се твърди, че срещу Д Г Н - наследодател на ищеца,
е било проведено заповедно производство, което е завършило с влязла в сила
на 02.09.2019 г. заповед за изпълнение от 02.09.2019 г., въз основа на която е
издаден изпълнителен лист от 22.06.2020 г. по г.д. № 49076/2019 г. на 32-ри
състав на СРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № ... на
...., рег.№ 858, по който от ищеца се изисква посочената сума.
Ищецът твърди, че по изпълнителното дело не са удържани суми от
претендираните за недължими. На 19.06.2023 г. било издадено съобщение за
образуване на изпълнително дело с което ищецът е присъединен, като
1
длъжник към делото като единствен наследник на Д Г Н. Сочи, че не са били
извършвани изпълнителни действия за период повече от три години, а в
случая пет години, от последното действие прекъсващо давността, а именно
влизането в сила на заповедта за изпълнение, поради което погасителната
давност е изтекла. Счита, че давността е тригодишна, защото е нямало влязло
в сила решение на съда, което според закона е условие за петгодишна давност.
В случая, дори и да се приеме пет годишна давност, същата е изтекла, поради
което изпълнителното производство е трябвало да бъде прекратено, след като
е изтекла давността.
Ищецът твърди, че поисканите изпълнителни способи - наложен запор
на трудово възнаграждение, след като не са довели до осребряване на
имущество на длъжника, не можели да бъдат ценени като валидни правни
действия, като се позовава на Решение № 20046966 от 08.07.2022 г. по г.д. №
15230/2021г., 143-ти състав на СРС. Съгласно цитираната съдебна практика,
това е проучване на имуществено състояние, т.е. има ли суми в банкови
сметки, има ли секвестируемо имущество. Моли съда да установи
недължимостта на вземането, като погасено по давност. Претендира разноски.
В отговора си по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 от
ГПК, ответната страна признава изцяло предявения иск, като сочи, че
изпълнителното дело е образувано по молба на ответното дружество на
16.07.2020 г. по описа на ......, на 05.08.2020 г. са наложени запори върху
трудовото възнаграждение на длъжника, както и върху негови банкови сметки
в конкретни банки. Твърди, че ответникът е подавал молби за извършване на
актуално имуществено проучване и налагане на съответните обезпечителни
мерки като запор на трудово възнаграждение или пенсия, запор на банкови
сметки, извършване на опис и оценка на движими вещи.
Ответникът твърди, че с настъпване на смъртта на длъжника Димитър
Нушев на 07.03.2022 г. са се осъществили предпоставките за спиране на
производството по силата на чл. 432, ал. 1, т. 2 от ГПК. Счита, че това спиране
е по силата на закона и не изисква нарочен акт на съдебния изпълнител, като
същото е до конституиране на наследниците на длъжника. Така,
производството било спряно по силата на закона от 07.03.2022 г. до 19.06.2023
г., когато на наследницата било връчено съобщение по делото. Твърди, че на
26.08.2024 г. до ищцата била изпратена призовка за принудително изпълнение
2
с насрочена дата за опис на движими вещи, собственост на длъжника, връчена
на 09.09.2024 г. Счита, че в конкретния случай не е изтекъл двугодишният срок
по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, нито погасителната давност за вземането. Моли
съда да отхвърли исковата молба и да му присъди разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
От представеното заверено копие на изпълнително дело № ... на .........., е
видно, че същото е образувано въз основа на Молба на взискателя „......“ ЕАД
на 16.07.2020 г. и Изпълнителен лист от 22.06.2020 г. по ч.гр.д. № 49076/2019
г. по описа на СРС, 32 състав. Изпълнителният лист е издаден въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение. Видно от изпълнителния лист, със
същия е осъден Д Г Н да заплати на ответника главница в размер на 2947.80
лв., мораторна лихва в размер на 503.25 лв., цена за услугата дялово
разпределение в размер на 42.45 лв., лихва върху нея в размер на 8.99 лв.,
разноски по делото в общ размер на 120.05 лв. С молбата за образуване на
изпълнителното дело на съдебния изпълнител е възложено да избира способ
за принудително изпълнение.
Видно от изпълнителното производство, по него са реализирани срещу
първоначалния длъжник следните действия за изпълнение: запор върху
трудово възнаграждение – на 05.08.2020 г.; запор върху сметки в „...“ АД – на
05.08.2020 г.; запор върху сметки в „....“ АД – на 05.08.2020 г. Запорът върху
трудовото възнаграждение не е осъществен, съобщението е непотърсено.
С Молби от 06.04.2022 г. и от 19.03.2024 г. взискателят е поискал
извършването на конкретни изпълнителни действия.
На 07.03.2022 г. длъжникът е починал, като са установени неговите
наследници с удостоверение за наследници от 11.10.2022 г. С Протокол от
15.11.2022 г. са конституирани като длъжници наследниците на починалия
длъжник – В Д Н и А. Д. Н., деца. В Н е получил съобщение за образуване на
изп.дело на 24.04.2023 г. С Молба от 24.04.2023 г. В Н е представил заверен
препис от съдебно удостоверение на СРС за извършен отказ от оставеното му
наследство. С Постановление от 28.04.2023г. е прекратено, на основание чл.
433 от ГПК, поради извършен отказ от наследство, спрямо В Н.
На 19.06.2023 г. е връчена ПДИ на А. Н.. На 20.06.2023 г. ищцата е
3
поискала копие от изпълнителния лист. НА 26.08.2024 г. е насочено
принудително изпълнение за опис и изземване на движими вещи на длъжника,
насрочено за 10.10.2024 г. На 08.10.2024 г. ищцата е подала молба до ЧСИ с
искане за спиране на производството по делото, поради образуване на
настоящото производство. ЧСИ Димоларова е отказала спиране на
производството.
Други доказателства по делото не са ангажирани.
С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно
установяване на несъществуването в полза на ответника на вземане срещу
ищеца. При отрицателен установителен иск ищецът не носи тежестта да
докаже пораждащите спорното право факти - такава тежест е възложена на
ответника, защото той поддържа да е титуляр на оспореното право.
Ответникът по отрицателния установителен иск е в положението, в което би се
намирал като ищец по иск за защита на оспореното право - той дължи
установяване на основанието, от което правото е възникнало, както и на
неговия размер и доколкото проведеното от него доказване е неуспешно, ще
понесе неблагоприятните последици от правилата, разпределящи
доказателствената тежест. Същите задължават съда да счита недоказаните
факти за неосъществили се и съобразно този извод да даде защита на
твърденията на ищеца. Съответно ищецът по отрицателен установителен иск е
в положението, каквото би имал като ответник по предявен осъдителен или
положителен установителен иск относно спорното право, ако ищецът наведе
правоизключващи, правопогасяващи или други възражение срещу правото на
ответника, ищецът носи и доказателствената тежест да установи своите
възражения.
Ищецът прави възражение за изтекла погасителна давност. Следва да се
вземе предвид, че вземането по процесния изпълнителен лист се погасява с
петгодишна давност, тъй като се касае за вземане, установено с влязла в сила
заповед за изпълнение на парично задължение. Съдът приема, че вземания,
които са установени с влязла в сила заповед за изпълнение се погасяват чрез
изтичане на петгодишна давност, предвид обстоятелството, че такава заповед
се стабилизира и може да бъде атакувана само по предвидените в ГПК
способи – по чл. 424 и чл. 439, като в такъв случай следва да има новооткрити
обстоятелства, нови писмени доказателства или факти, настъпили след
4
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Тоест, това са хипотези, идентични на
производството по отмяна на влязло в сила съдебно решение.
По делото липсват данни относно това кога е влязла в сила заповедта по
чл. 410 от ГПК по г.д. № 49076/2019 г. на 32-ри състав на СРС.
Изпълнителният лист е издаден на 22.06.2020 г., поради което съдът приема,
че на тази дата най-късно е влязла в сила и заповедта по чл. 410 от ГПК.
Изпълнителното дело е образувано на 16.07.2020 г. срещу наследодателя на
ищцата. На 05.08.2020 г. са наложени запори върху сметките на наследодателя
на ищцата в „....“ АД и „...“ АД. С Молби от 06.04.2022 г. и от 19.03.2024 г.
взискателят е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия.
На 07.03.2022 г. длъжникът е починал, като са установени неговите
наследници и с Протокол от 15.11.2022 г. са конституирани като длъжници
наследниците на починалия длъжник – В Д Н и А. Д. Н., деца. В Н е
представил Молба от 24.04.2023 г. със заверен препис от съдебно
удостоверение на СРС за извършен отказ от оставеното му наследство. С
Постановление от 28.04.2023 г. е прекратено спрямо него, на основание чл.
433 от ГПК, поради извършен отказ от наследство. Ищцата е получила на
19.06.2023 г. ПДИ, а на 26.08.2024 г. е насочено принудително изпълнение за
опис и изземване на движими вещи на длъжника, насрочено за 10.10.2024 г.
При това развитие на движението по делото, съдът приема следното: Не са
изминали повече от две години между което и да е било изпълнително
действие, насочено за принудително събиране на вземането и/или молба на
взискателя за извършване на конкретни действия и следователно
изпълнителното производство не се е прекратило по силата на чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК. Респективно, не са изтекли и пет години давностен срок за
погасяване на възможността за принудително събиране на вземането. Следва
да се вземе предвид и спирането на давностните срокове за период от
13.05.2020 г. до 20.05.2020 г. по време на извънредното положение.
С оглед горното, съдът счита, че исковата претенция е недоказана и
неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход от спора, следва да се присъдят разноски на ответника за
юрисконсултско възнаграждение, каквото искане е направено. Съдът определя
възнаграждението за ответника в размер на 100 лв. с оглед липсата на
5
фактическа и правна сложност на производството и предвид това, че същото е
разгледано в едно открито съдебно заседание. Ищецът няма право на разноски
по делото.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Д. Н., ЕГН **********, гр. ........, чрез
адвокат С. К., със съдебен адрес: гр.............., срещу „......" ЕАД, ЕИК ......, със
седалище и адрес на управление: гр. ......., с която е предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 във връзка с чл. 439 от
ГПК - за установяване, че ищецът не дължи на ответника за суми в размер на
3451,05 лв., в това число главница за потребена енергия в размер на
2947,80 лв. и мораторна лихва в размер на 503,25 лв., поради погасяването им
по давност, като неоснователен.
ОСЪЖДА А. Д. Н., ЕГН **********, гр. ........, да заплати на „......”
ЕАД, ЕИК ......, адрес: гр........, представлявано от П П – изпълнителен
директор и М Ц, Председател на УС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в
размер на 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6