МОТИВИ
към Решение № 37 от 12.03.2019 г., постановено по
ВНАХД № 106/2019 г. по описа на ОС - Хасково
Производството
е по реда на глава XXI от
НПК.
С
решение № 448 от 19.12.2018 г., постановено по НАХД № 1222/2018 г. по описа на
Районен съд – Хасково, обвиняемият В.И.А. е признат за невинен в това, че на 24.05.2018 г. в
с. ******., обл. ******* не изпълнил
Заповед за защита от домашно насилие от 14.02.2018 г., постановена по гр. д. №
205/2018 г. по описа на РС – Хасково, издадена в полза на А.М.А. ***, с която
му се забранява да доближава жилището, местоработата и местата за социални
контакти и отдих на А.М.А. на разстояние по-малко от 50 метра за срок от шест
месеца, както и се задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо А.М.А. – престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 9, ал. 2 от НК и чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК е оправдан.
Срещу
решението в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при РП -
Хасково с оплакване, че е неправилно и искане за неговата отмяна и
постановяване на ново, с което обвиняемият да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение. В постъпили допълнителни изложения към протеста се
възразява срещу мотивите на първоинстанционния съд, с които е обосновано
оправдаването на обвиняемия. Сочи се, че е налице вътрешна противоречивост на
постановения съдебен акт, доколкото от една страна районният съд е приел за
доказано нарушаването на издадената заповед за защита само в една част, но
същевременно в съответствие с повдигнатото обвинение е намерил за осъществен от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК
и е приложил чл. 9, ал. 2 от НК. Представителят на държавното обвинение излага
подробни съображения относно наличието на завишена обществена опасност и
нетърпимост към този вид престъпления предвид естеството на охраняваните
обществени отношения и начина на засягането им. Счита, че при съвкупна преценка
на елементите от състава на престъплението и установените по делото
обстоятелства не може да се направи извод, че извършеното от обвиняемия деяние
разкрива явно незначителна степен на обществена опасност. След направен анализ
на събраните по делото доказателства прокурорът претендира за установено, че
обвиняемият В.И.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК.
В проведено на
12.03.2019 г. съдебно заседание пред въззивната инстанция са дадени обяснения
от обвиняемия В.И.А. и са приети като писмени доказателства заверени копия на
докладни записки от 22.07.2018 г, 23.07.2018 г. и 17.09.2018 г. и постановление
за образуване на досъдебно производство от 06.08.2018 г.
Пред въззивния
съд представител на Окръжна прокуратура – Хасково поддържа депозирания въззивен
протест.
Служебният
защитник на обвиняемия – адв. Л.С. пледира за потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно, законосъобразно и постановено в
съответствие със събраните по делото гласни и писмени доказателства. Излага
съображения за правилно приложение на чл. 9, ал. 2 от НК с оглед
малозначителността на извършеното от обвиняемия деяние.
Обвиняемият
В.И.А. се придържа към казаното от неговия защитник и излага съображения за влошеното
си материално положение.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди изложените от страните
доводи и след като провери изцяло правилността на постановеното решение
съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, констатира, че са налице основания за
неговата отмяна и постановяване на ново решение поради следните съображения:
Първоинстанционното
решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон, като
районният съд е достигнал и до противоречие между приетите от него фактически
положения и направените правни изводи.
При
преценка на доказателствените материали по делото, въззивният съдебен състав
прие следното:
В.И.А.
е роден на
*** ***, обл. *********, **********, ********
********, със ******
********, *********, **********, *********, с ЕГН: **********.
Обвиняемият
В.И.А. и свидетелката А.М.А. сключили граждански брак през 1985 г., от който им
се родили четири деца, като най-малък бил синът им – свидетелят Х, В.А..
Семейството обитавало къща, находяща се в с. Е,обл. Х,, която била собственост на
бащата на обвиняемия А.. По време на съвместното им съжителство обвиняемият
употребявал алкохол, но през последните две години тези случаи зачестили и
ставали причина за семейни скандали и разправии, което довело до влошаване на
отношенията между съпрузите.
През
месец януари 2018 г. свидетелката А, А.,
подтикната от системния психически тормоз от страна на обвиняемия В.А.,*** с
молба за защита от домашно насилие. С решение от 14.02.2018 г., постановено по
образуваното гр. д. № 205/2018 г., Районен съд – Хасково уважил подадената
молба и издал заповед за защита от домашно насилие срещу обвиняемия В.И.А., с
която го задължил да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
свидетелката А.М.А., отстранил го от съвместно обитаваното жилище в с. Е., обл. Х. за срок от шест месеца и му
забранил да доближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и
отдих на от свидетелката А.М.А. на разстояние по-малко от 50 метра за срок от
шест месеца. Още същия ден заповедта била връчена лично на обвиняемия А..
През
месец февруари 2018 г. с оглед избягване на бъдещи конфликти свидетелите А. А.
и Х.
А. ***, в която се нанесли да живеят през април
същата година, след което обвиняемият В.А. се завърнал в бащината си къща.
Вечерта
на 24.05.2018 г. обвиняемият В.И.А. *** и спял. Около 01:00 часа майка му
позвънила на мобилния телефон и му обяснила, че не се чувства добре, като за
състоянието си уведомила и дъщеря си – свидетелката П. И.А..
Обвиняемият веднага се отправил към къщата на майка си, която заварил да лежи
на легло във видимо лошо състояние. Междувременно свидетелката П. А.
*** и решила да вземе майка си със себе си, поради което я качила в лек
автомобил и потеглили към нейната къща в с. М. обл. Х. Обвиняемият А. *** и се
прибрал в дома си, но бил притеснен и разстроен за здравето на майка си, поради
което с цел да се успокои консумирал алкохол.
Около
06:30 часа на 24.05.2018 г. обвиняемият В.А., независимо от наложената му с
издадената заповед за защита от домашно насилие забрана, решил да отиде до
жилището на съпругата си – свидетелката А. А.,
за да уведоми сина си свидетелят Х. А.
за влошеното здравословно състояние на баба му, въпреки че всъщност не знаел
какво се е случило с нея.
В
изпълнение на взетото решение обвиняемият А. отишъл пред намиращата се на пътя
голяма входна врата за имота на свидетелката А. А..
Отворил вратата и влязъл в двора, при което се озовал на разстояние по-малко от
50 метра от къщата. По това време свидетелката А. А. се намирала в задната част
на двора, където в една от помощните постройки полагала грижи за животни си. В
този момент обвиняемият започнал да вика името на сина си и чувайки го
свидетелката отишла в предната част на двора. Там двамата се срещнали и
обвиняемият заявил, че майка му е умряла, на което свидетелката А. А.
отговорила, че и нейната майка е починала. След това обвиняемият започнал да я
обижда, включително с нецензурни думи и двамата влезли в словесен конфликт. От
техните викове се събудил свидетелят Х. А., който спял в една от стаите в
къщата. Той отишъл при родителите си, които се карали и си разменяли обидни
реплики, при което казал на баща си – обвиняемия да излезе извън двора, да
престане да ги притеснява и да се прибира в къщата си. Обвиняемият си тръгнал,
а междувременно свидетелката А. А. сигнализирала на тел. 112.
Впоследствие
на мястото пристигнали полицейски служители – свидетелите А.Г.А.и В. Б. А.
Последните разговаряли със свидетелите А. А. и Х. А., които им разказали за
случилото се, след което открили обвиняемия в централната част на селото във
видимо нетрезво състояние. Пред полицейските служители обвиняемият А. не
отрекъл, че е ходил при съпругата и сина си, за да каже, че майка му е болна и
има вероятност да почине. Обвиняемият В.А. помолил полицейските служители преди
да бъде отведен в РУ на МВР – Хасково да се отбият през с. М., за да се осведоми за
състоянието на майка си, след което бил задържан за срок от 24 часа.
Изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
гласни доказателства - обясненията на обвиняемия В.И.А. и показанията на
разпитаните свидетели А.М.А., Х. В.А., П. И.А., А.Г.А.и В. Б. А., както и от
писмените доказателства и доказателствени средства. Обсъдени в своята
съвкупност и по отделно, посочените доказателства са взаимно допълващи се и без
съществени противоречия /с изключение на защитните обяснения на обвиняемия/
изясняват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което съдът
изцяло основава на тях своите фактически изводи.
От съществено значение за установяване на правно релевантните по делото
факти са гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите
А.М.А. и Х. В.А.. Техните показания са последователни,
еднопосочни и в достатъчна степен обективни относно обстоятелствата, свързани с
протичането на събитията на инкриминираната дата, които попадат в обхвата на
предмета на доказване по делото. Съдът кредитира тези
показания и в светлината на предисторията в семейните отношенията, по-конкретно
относно поведението на обвиняемия в случаите на злоупотреба с алкохол, изразило
се в предизвикване на скандали и отправяне на обиди към свидетелката А. А., и
станало повод за издаване на процесната заповед за защита от домашно насилие. От
показанията на тези свидетели става ясно, че обвиняемият неведнъж е нарушавал
наложените мерки за защита. Свидетелите безпротиворечиво заявяват, че при
въпросния случай, предмет на настоящото производство, обвиняемият А. е отишъл
до имота им и е влязъл в двора, с което е доближил на разстояние
по-малко от 50 метра жилището на свидетелката А.А..
Последната е категорична в показанията си, че обвиняемият не е оповестил по
ясен и недвусмислен начин причината за посещението си, а именно да съобщи на
сина си за влошеното здравословно състояние на баба му, а вместо това директно
е започнал да я обижда и псува. Силните викове от разразилия се словесен
конфликт са довели до събуждането и намесата на свидетеля Х. А., който
потвърждава отправените от страна на обвиняемия към свидетелката А. А. обидни
реплики и нецензурни думи. От обсъжданите гласни доказателствени средства
безспорно се установява, че обвиняемият В.А. е бил под въздействието на
алкохол, за което свидетелстват и пристигналите на мястото полицейски служители
А.Г.А.и В. Б. А., според които той е бил във видимо
нетрезво състояние. Същите пресъздават разказаното им от свидетелите А. А. и Х. А. непосредствено след случилото
се. Полицейските служители са възприели и извънпроцесуалното признание на
обвиняемия, че е посетил дома на съпругата си. Показанията на тези свидетели
/А. и А./, макар и в преобладаващата си част да са производни доказателствени
източници, кореспондират с останалите събрани по делото доказателства и
допринасят за установяване на фактическата обстановка.
Показанията на свидетелката П. И.А. служат за изясняване на обстоятелствата
относно здравословното състояние на майката на обвиняемия на инкриминираната
дата и последвалото негово посещение в с. М. заедно с полицейските служители. В
същото време обаче тази свидетелка няма преки впечатления и отношение към протичането
на процесните събития, поради което съдът не намира за необходимо да подлага на
задълбочен анализ тези показания.
Що се отнася до обясненията на обвиняемия В.А., дадени пред
първоинстанционния и въззивния съд, следва да се
отбележи, че те имат двояка природа в наказателния процес, а именно
едновременно като гласно доказателствено средство и средство за защита. От една страна обвиняемият изрично признава, че на процесната дата е ходил
до дома на свидетелката А. А. и е отправил към нея обиди и нецензурни думи. В
същото време отрича да е влизал в двора на къщата, да е виждал и разговарял със
свидетелката А.. Тези негови твърдения се опровергават по категоричен начин от
обсъдените по-горе гласни доказателствени средства. Ето защо настоящият
въззивен състав не обосновава своите фактически изводи
на тази част от обясненията, с които обвиняемия осъществява конституционно
признатото си право на защита.
Приетата
по делото фактическа обстановка се установява и посредством събраните писмени доказателства
и доказателствени средства. От съществено значение е заповедта за защита от
домашно насилие, издадена на 14.02.2018 г. по гр. д. № 205/2018 г. по описа на
РС – Хасково, която удостоверява факта на наложените за защита от домашно
насилие на свидетелката А.А. мерки по ЗЗДН спрямо обвиняемия В.А.. Видно от
съобщението за връчване на заповедта, същата е получена от обвиняемия в деня на
издаването ѝ, а с протокол за полицейско предупреждение от 16.02.2018 г.
е уведомен за последиците от нейното неизпълнение. По делото са налице и
писмени доказателства, съдържащи данни за други случаи, при които компетентните
органи са били ангажирани по повод влошените отношения между съпрузите. Така от
постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 01.03.2018 г.
се установява, че преди да инициира производство по ЗЗДН свидетелката А. А. ***
заявление за упражнявания над нея и сина ѝ – свидетелят Х. А. тормоз от
страна на обвиняемия В.А. в случаите, когато злоупотребявал с алкохол, но
поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер образуваната по
случая преписка № 208/2018 г. е била прекратена. Видно от постановление за
прекратяване на наказателно производство от 03.05.2018 г. е, че срещу
обвиняемия В.И.А. е имало образувано досъдебно
производство № 174/2018 г. по описа на РУ на МВР – Хасково за това, че на
25.01.2018 г. не е изпълнил заповед за незабавна защита, издадена на
18.01.2018 г. по гр. д. № 205/2018 г. по описа на РС – Хасково с действие до
приключването му, но поради приета от прокурора малозначителност
на извършеното деяние на основание чл. 9, ал. 2 от НК производството е било
прекратено. Пред настоящата инстанция бе прието постановление за образуване на
досъдебно производство от 06.08.2018 г., от което се установява, че има
започнало разследване от РУ на МВР – Хасково за престъпление по чл. 296, ал. 1
от НК за това, че на 22.07.2018 г. в с. Е., обл. Хасково не е изпълнена заповед
за защита от домашно насилие от 14.02.2018 г., постановена по гр. д. № 205/2018
г. по описа на РС – Хасково, с която се забранява на В.И.А. да доближава жилището,
местоработата и местата за социални контакти и отдих на А.М.А. на разстояние
по-малко от 50 метра за срок от шест месеца. Що се отнася до представените във
въззивното производство от представителя на държавното обвинение докладни
записки, е необходимо да се отбележи, че същите не са доказателствено средство,
предвидено в НПК, защото не удостоверяват верността на фактите, които са
изложени в съдържанието им /в този смисъл
Решение № 404 от 18.07.2002 г. по н. д. № 279/2002 г. на ВКС; Решение №
113 от 12.07.2011 г. по н. д. № 584/2010 г. на ВКС/. Единствено разгледани
в качеството им на писмени документи докладните записки доказват, че са
изготвени на съответната дата от посочения в тях полицейски служител. За
пълнота следва да се посочи, че две от докладните записки касаят извършените от
полицаите действия на 22.07.2018 г. във връзка с получен сигнал за нарушаване
на заповедта за защита, за който случай е образуваното с горепосоченото
постановление досъдебно производство. Третата докладна записка се отнася до
друг случай за посетен сигнал на 14.09.2018 г., но по делото няма данни за
последвалото му развитие.
При
така установената фактическа обстановка и направените изводи относно
доказателствата по делото, настоящият въззивен състав намери, че от обективна и
субективна страна обвиняемият В.И.А. е осъществил състава на престъплението по
чл. 296, ал. 1 от НК, за което му е било повдигнато обвинение с внесения в съда
обвинителен акт.
От
обективна страна - на 24.05.2018 г. в с. Елена, обл. Хасково
обвиняемият А. не е изпълнил заповед за защита от домашно насилие, издадена на
14.02.2018 г. по гр.
д. № 205/2018 г. по описа на РС – Хасково. На първо място обвиняемият е нарушил
наложената му със заповедта забрана да доближава жилището на свидетелката А.М.А.
на разстояние по-малко от 50 метра, като на инкриминираната дата, която е в
рамките на шестмесечния срок на забраната, е навлязъл в дворното място и се е
намирал в непосредствена близост до дома на свидетелката. На второ място, с последващото
си поведение, изразило се в отправяне на обиди, псувни и нецензурни думи по
адрес на свидетелката А. А., обвиняемият е нарушил и вмененото му задължение да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея. Този извод е обусловен
от обстоятелството, че конкретните действия на обвиняемия са оказали
въздействие върху психиката на свидетелката А., поради което следва да се
окачествят като осъществено спрямо нея психическо насилие. Според настоящия
въззивен състав от събраната по делото доказателствена съвкупност не се
установява по безспорен начин обвиняемият да е отправял заплахи по отношение на
дома на свидетелката като форма на психическо и емоционално насилие.
От
субективна страна престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл,
като обвиняемият В.А. е съзнавал противоправния характер на поведението си,
чиито забранени от закона последици непосредствено е преследвал. От
доказателствата по делото се установява, че към момента на деянието обвиняемият
е знаел за издадената заповед за защита от домашно насилие, нейното съдържание
и произтичащите за него задължения, както и е бил предупреден за последиците от
неизпълнението ѝ. Заслужава да се спомене и обстоятелството, че обвиняемият
е разполагал с телефонния номер на съпругата си – свидетелката А. А. и е можел
по този начин да уведоми сина си – свидетелят Хасрет А. за влошеното
здравословно състояние на баба му, но въпреки това е решил да отиде лично,
макар да е знаел, че му е забранено да доближава жилището на свидетелката А. А..
Настоящият
въззивен състав не споделя становището на първоинстанционния съд за
малозначителност на извършеното от обвиняемия В.А. деяние. За да се приложи
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК е необходимо да се достигне до еднозначния
извод, че деянието се явява лишено от обществена опасност или е с незначителна
такава, което обуславя оправдаване на дееца за извършеното от него
престъпление. В рамките на преценката за степента на обществена опасност на
деянието следва да се вземат предвид редица обстоятелства като обективното отрицателно
въздействие на извършеното върху обекта на престъплението - конкретния
престъпен резултат, други несъставомерни вредни последици, начинът и средствата
за въздействие и др., но също и субективните му характеристики извън вината - подбудите за
извършването му, мотивите и целите на дееца и др. /в този смисъл Решение № 132 от 05.03.2012 г. по н.
д. № 335/2012 г. на ВКС/.
Обект на престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК са обществените
отношения свързани с нормалното функциониране на правосъдието. Въпреки че престъплението е на
просто извършване и в неговия състав не е предвиден престъпен резултат, липсата
на съставомерни последици не означава явна незначителност или отсъствие на
обществена опасност на деянието. Разпоредбата на
чл. 296, ал. 1 от НК охранява
с особен приоритет интересите най-вече на лицата, получили закрила срещу
домашно насилие. Уредбата в специалния Закон за защити от домашно
насилие цели да предостави защита на лица, пострадали от домашно насилие в
рамките на семейството и дома и намиращи се в реален риск от засягане на техния
физически интегритет и/или въздействие върху тяхното психическо и емоционално
състояние. От събраните по делото доказателства става ясно, че свидетелката А. А.
е инициирала производство по ЗЗДН подтикната от системно упражняван върху нея
психически тормоз в случаите на злоупотреба с алкохол от страна на обвиняемия В.А..
Наред с това са налице данни /писмени и гласни доказателства/, че дори и след
издаването на заповед за защита, обвиняемият нееднократно е нарушавал вменените
му задължения и забрани. Макар и да попадат извън обхвата на повдигнатото
обвинение, тези други случаи на незачитане на постановения съдебен акт оказват
влияние върху преценката за обществената опасност на обвиняемия, доколкото са
индиция за нейната завишеност. Не без значение е и обстоятелството, че
деянието, предмет на настоящото производство, е извършено от обвиняемия в пияно
състояние, което е в основата на конфликтните отношения между него и съпругата
му – свидетелката А. А..
При преценка на субективните
характеристики на деянието, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният
съд е отдал неоправдано преимущество на подбудите за извършването му.
Обвиняемият В.А. оправдава поведението си, резултирало в неизпълнение на
процесната заповед за защита, с необходимостта да съобщи на сина си –
свидетелят Х. А. за влошеното здраве на баба му. Следва обаче да се има
предвид, че събитията около здравословното състояние на майката на обвиняемия
са се развили в 01:00 часа на инкриминираната дата, след което, за да успокои
притесненията си е употребил алкохол и едва в 06:30 часа е решил да уведоми
сина си за случилото се, при това като отиде лично, а не по телефона.
Озовавайки се в непосредствена близост до жилището, което му е било забранено
да доближава, обвиняемият не е съобщил по разбираем начин на свидетелката А. А.
причината за посещението си, а е започнал да я обижда и псува. При това
положение, като се отчетат всички обстоятелствата по делото, не може да се
приеме, че подбудите на обвиняемия за извършване на деянието водят до извод за
неговата малозначителност.
Предвид изложеното
въззивната инстанция прецени, че обществената опасност на деянието на
обвиняемия А. не е толкова ниска и пренебрежима, че да обуслови приложението на
чл. 9, ал. 2 от НК. По тези съображения настоящият
състав отмени първоинстанционното оправдателно решение и постанови ново, с което
призна обвиняемият В.И.А. за виновен в извършване на престъпление по чл. 296,
ал. 1 от НК.
При определяне на вида и размера на
наказанието на обвиняемият А., съдебният състав намери, че са налице
предпоставките за приложение на института по чл. 78а, ал. 1 от НК. За
извършеното престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК се предвижда наказание
лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева. Видно от
приложената справка за съдимост обвиняемият В.А. не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. С престъплението не са причинени имуществени вреди.
Липсват и отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7
от НК, които изключват приложението на обсъждания институт. По отношение
на размера на наложената глоба въззивният състав прецени, че следва да се
определи в минималния предвиден в закона размер като съобрази чистото съдебно
минало и тежкото финансово положение на обвиняемия, както и подбудите му за
извършване на престъплението. Предвид тези съображения съдът освободи
обвиняемия В.И.А. от наказателна отговорност и му наложи административно
наказание глоба в размер на 1000 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.