РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. П., 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20221230100112 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Е. Д. М.,
ЕГН: **********, с адрес гр.П., ж.к.“Ц.“ ***, чрез адв.П. Д. Н. от САК, с
адрес на дейност гр.С., бул.“Х.“ № 28, ет.4, срещу Събирателно дружество
„Е.“, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.П., ж.к.“С.“ бл.4,
представлявано от управителя Г.С.М. и Териториална дирекция на
Национална агенция по приходите – С.-град, с адрес гр.С., ул.“А.“ № 21, чрез
Е.Н. - директор на ТД на НАП-гр.С..
Ищцата твърди, че с Решение № 2278/29.12.2021 г., постановено по адм.
дело № 202117030700274 по описа за 2021 г. на Административен съд- гр. Б.,
е отхвърлена жалбата й срещу Решение № ПИ-73/02.03.2021 г., издадено от
директора на ТД на НАП - С., с което е оставена без разглеждане, като
процесуално недопустима жалбата й срещу действията на публичен
изпълнител по провеждане на публична продан по реда на чл. 251 - чл. 254 от
ДОПК по образувано изп. д. № **********/2003 г., върху следния недвижим
имот: Сграда, кв. в peг. 7, парцел II, площ по док. 486 кв. м., обл. Б., общ. П.,
гр. П., ул. „Е.“, Производствена /Промишлена сграда/, предназначена за
производство на хляб, ведно с изградения навес, със застроена площ от 63 кв.
м., с площ на УПИ от 3400 кв. м. Счита, че с изнасянето на цялата сграда на
публична продан се смущава възможността й свободно да си служи и да се
разпорежда с вещта, обект на придобитото от нея право на собственост.
1
Навежда, че в хода на производството пред АС – Б., чрез свидетелските
показания на Е. К. - служител в СД „Е.“, се установило, че ищцата е живяла в
двете спорни помещения, с отделен вход, заедно със сина си към датата, на
която свидетелката е постъпила на работа в дружеството през 2008 г.,
респективно ищцата е установила владението си върху двете помещения,
приспособени за жилищни нужди, най-късно през 2008 г. /когато
свидетелката е постъпила на работа в дружеството/. Посочва, че в
представения по делото Протокол за посещение на публичния изпълнител
било отбелязано, че към 20.09.2021 г. ищцата е обособила част от
производствената сграда за жилище и я обитава, което установявало, че към
сочената дата тя продължава да живее в същите две помещения в
производствената сграда.
Сочи се, че ищцата е владяла описаните в протокола за оглед и
свидетелските показания помещения, в продължение на повече от 10 години,
което владение било постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и
явно, необезпокоявано от представителите на дружеството, без данни
фактическата власт върху тези помещения да е установена чрез насилие или
по скрит начин, с което е осъществила фактическия състав на придобивната
давност.
Счита, че чрез владението на реална част от сградата може да придобие
съответна идеална част от същата, поради което въз основа на осъщественото
от ищцата владение върху двете помещения в южната част на сградата,
същата е придобила 50/486 идеални части от правото на собственост върху
сградата.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да бъде
установено по отношение на Събирателно дружество „Е.“ и ТД на НАП – С.,
че Е. Д. М. е собственик на 50/486 идеални части от правото на собственост
върху сграда, кв. в рег.7, парцел II, площ по док. 486 кв.метра, обл.Б., общ.П.,
гр.П., ул.Е., Производствена /Промишлена сграда/, предназначена за
производство на хляб, ведно с изградения навес, със застроена площ от 63
кв.метра, с площ на УПИ от 3 400 кв.метра.
След като е прието /след отстраняване на първоначално констатираните
от съда нередовности/, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127
и чл. 128 от ГПК, съдът е разпоредил препис от нея и доказателствата да се
връчат на ответната страна.
2
В отговора на исковата молба, процесуалният представител на
ответника ТД на НАП гр.С., застъпва становище за неоснователност и
недоказаност на иска. Поддържа, че липсва правен интерес от воденето на
настоящото производство, че не е налице придобивна давност по отношение
на ишцата, тъй като не са представени никакви доказателства в тази насока,
които да подкрепят и доказват изложените само като правни основания
доводи.
Ответникът СД „Е.“ не депозира писмен отговор.
В съдебно заседание ищцата не се явява и представлява. От
процесуалния й представител е подадена молба, с която поддържа предявения
иск и моли за неговото уважаване, като претендира разноски.
Ответникът СД „Е.“ не се представлява от законен или процесуален
представител.
В съдебно заседание ответникът ТД на НАП гр.С., чрез процесуалния си
представител, пледира за отхвърляне на исковата претенция.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства.
Районната инстанция, като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Като доказателства по делото са приети Договор за отстъпено право на
строеж върху общинска земя № 94-00-806 от 13.11.1991 г., сключен между
ОбНС-П., представляван от Кмета на Общината, главния счетоводител на
Община П. и СД“Е.“, представлявано от Е. Д. М., Удостоверение за данъчна
оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК изх.№ ДО000904/11.03.2022 г., скица на
сграда № 15-344813/31.03.2022 г., писмо до Директора на ТД на НАП гр.С. от
АС-Б. от 31.12.2021 г., ведно с препис от Решение № 2278 от 29.12.2021 г.
постановено по Адм.д.№ 274/2021 г. по описа на АС-Б., писмо до Директора
на ТД на НАП гр.С. от АС-Б. от 03.08.2021 г., ведно с препис от Решение №
1426 от 30.07.2021 г. постановено по Адм.д.№ 276/2021 г. по описа на АС-Б.,
писмо от МЗ до НАП, ТД-Б., ведно с Удостоверение от Кмета на Община П. и
Констативен акт по чл.309, ал.1 от ППЗТСУ от 28.05.1999 г., писмо до ТД на
НАП-Б. от Община П., ведно със скица на имота и Договор за отстъпено
право на строеж върху общинска земя от 13.11.1991 г., справка за обща
регистрация на ЗЛ за Е. М., справки за постоянен и настоящ адрес на Е. М.,
писмо изх.№ 11-03-451-001/05.10.2022 г. от Община П., ведно с
3
Удостоверение за декларирани данни изх.№ УД000944/30.09.2022 г. на „Е.“,
Удостоверение за платен данък върху недвижими имоти и такса битови
отпадъци изх.№ УД000945/30.09.2022 г. за „Е.“, разпечатка от счетоводна
сметка на „Е.“ по отношение на Производствена/промишлена/ сграда.
Приобщено към доказателствения материал по делото е Адм.дело №
276/2021 г. по описа на Административен съд гр.Б..
От постановеното по същото дело решение се установява, че съдът е
отхвърлил жалбата на „Е.“СД с ЕИК: ***, представлявано от Г.М., със
седалище и адрес на управление гр.П., ж.к.“С.“ бл.4, против Решение № ПИ-
69/02.03.2021 г. на Директора на ТД на НАП – С., с което е оставена без
уважение, като неоснователна, жалбата на дружеството срещу опредЕ.та
продажна цена на новия търг с тайно наддаване за продажба на недвижим
имот – производствена сграда, предназначена за производство на хляб с площ
от 486,00 кв.м, находяща се в УПИ II, кв.7 по плана на гр.П., Промишлена
зона, ул.Е., ведно с изграден навес с площ от 63 кв.м.
От решението на приобщеното към материалите по настоящето дело,
Адм.д. № 274/2021 г. по описа на Административен съд гр.Б., се установява,
че съдът е отхвърлил жалбата на Е. Д. М., ЕГН: ********** с адрес гр. П.,
ж.к.“С.“ ***, подадена чрез процесуален представител адв.Н. от АСК, против
Решение № ПИ-73/02.03.2021 г., издадено от Директора на ТД на НАП – С., с
което е оставена без разглеждане, като процесуална недопустима, жалба с вх.
№ 2222/04.02.2021 г. и вх.№ 2222#1/05.02.2021 г. по описа на ТД на НАП С.,
офис Б. срещу действията на публичен изпълнител по провеждане на
публична продан на недвижим имот по реда на чл.251-чл.254 от ДОПК по
образувано изпълнително дело № **********/2003 г.
В хода на процеса, в качеството на свидетел е разпитана Е. К..
Свидетелката К. заявява, че от 2008 г. била в служебни правоотношения
със СД“Е.“. Посочва, че познава ищцата, тъй като почти всеки ден я виждала,
тъй като М. живеела в помещение, което се намирало в хлебозавода и само тя
живеела там. Сочи, че ищцата готвила в това помещение, имало и санитарен
възел, който се ползвал само от нея, а не от работниците. Посочва, че виждала
помещенията отвън, но не била влизала вътре, както и че тези помещения
имали самостоятелен вход и били с площ около 40 кв.м. Твърди, че
управителите на СД „Е.“ знаели, че ищцата живее в тези помещения и нямали
4
нищо против това. Твърди, че тези помещения са част от производствената
сграда. Не може да посочи точно кога ищцата се нанесла в тези помещения,
но заявява, че от момента, в който постъпила на работа М. била там.
При така установените факти от значение за спора съдът прави
следните правни изводи:
Правната квалификация на спора е определена от съда, според
заявените твърдения и искания от ищеца в исковата молба.
Новелата на чл.269, ал.1 ДОПК дава възможност на всяко трето лице,
чийто права са засегнати от предприето изпълнение от публичния изпълнител
за събиране на публични вземания да защити правата си по исков ред, като
установи, че вещта /или част от вещ/, върху която е насочено изпълнението не
принадлежи на длъжника. Този иск може да бъде предявен както като
отрицателен установителен, така и като положителен установителен за
собственост.
Основателността на предявения положителен установителен иск за
собственост по чл.124 ал.1 ГПК предполага установяване от ищеца при
условията на пълно и главно доказване на твърдяното право на собственост –
формиране на сигурно убеждение у съда в надлежното осъществяване на
всички пораждащи правото му на собственост факти.
Ответникът може да проведе насрещно и то непълно доказване, което
има за предмет установяването на такива факти, които изключват
възможността за осъществяването на правопораждащите факти и
разколебават сигурността в надлежното им настъпване, като по този начин
осуетяват пълното им доказване.
Фактическият състав на придобивната давност на чл.79 ал.1 ЗС по
отношение на претендиращото лице следва да бъде установен при пълно и
пряко доказване в процеса.
За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна
собственост по отношение на един недвижим имот, разпоредбата на закона
установява, че претендиращият следва да е упражнявал в период по-дълъг от
10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ /corpus/, без
противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и да
е демонстрирал по отношение невладеещия собственик на вещта поведение на
5
пълноправен собственик /аnimus/, т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че
упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе
си.
Владението е законно, когато съдържа 6 /шест/ признака, а именно: то
да е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение
да се държи вещта, като своя собствена /чл.68 и сл. ЗС/.
Разпоредбата на чл.69 ЗС създава презумпцията, че владелецът държи
вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Съгласно ТР №1/2012 г. на ОСГК на ВКС, презумпцията на чл.69 ЗС се
прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от
наследяването.
Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той
трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее
техните идеални части за себе си.
За да е налице изменение на основанието на неговото владение е
необходимо, той да е предприел действия, които да отричат правото на
другите съсобственици върху техните части и те да се достигнали до тяхното
знание.
За да превърне владението в самостоятелно, той трябва да отблъсне
владението на другите съсобственици, като владее за себе си и против тяхната
воля, а не е достатъчно само да манифестира неопределено
самостоятелността на владението.
Нещо повече. Действията, с които се демонстрира намерение за
своене следва по категоричен начин да отричат правата на други лица, да
сочат на намерение за своене на имота и да са достигнали до знанието на
собственика, т.е., чрез тях следва да се демонстрира поведение на
пълноправен индивидуален собственик на имота.
Знанието на собственика следва да е доказано по категоричен начин,
като инициативата за създаването му като субективен елемент трябва
да изхожда от владеещия несобственик, който е длъжен да афишира
намерението си да свои вещта по несъмнен начин, дори и при проявена
6
от титуляра на вещното право незаинтересованост към нея. В противен
случай, при липса на знание у собственика, дори и обективирано пред други,
владението в определен срок от време, съпроводено с намерение да се свои,
не поражда право на собственост за владеещия несобственик.
В конкретния казус, за да докаже основателността на претенцията си
ищцовата страна е ангажирала гласно доказателство /показания на един
свидетел/.
Анализирайки същото доказателствено средство, съдът го преценява,
като твърде лаконично и неубедително, като само потвърждава ползване от
страна на ищцата на част /части/ от промишлен /производствен/ обект към
2008 година, а и по-късно.
Какво фактически представляват процесните „две помещения“ не може
да бъде изяснено дори от показанията на единствената разпитана свидетелка
/К./, която заявява, че ищцата М. – „живеела в помещение, което се намирало
в хлебозавода и само тя живеела там, където…..готвила ….и имало и
санитарен възел, който се ползвал само от нея, а не от работниците“, при все,
че изрично посочва, че е виждала помещенията само отвън, т.к. не е влизала
вътре.
На базата на тези показания не може да се установи дали се касае само
за обикновено ползване със знание и съгласие от страна на събирателното
дружество-собственик или действително ищецът е владеел части от вещта с
чувството на собственик и от кой момент се е осъществило това.
Освен останалото е важно да се подчертае и друго.
Ищцата Е. М. в ИМ излага твърдения, че е „живяла в двете спорни
помещения, с отделен вход /стр.3, абз.4/“ изградени в „Производствена
/Промишлена сграда/, предназначена за производство на хляб /стр.2,
абз.1/“, които „две помещения са приспособени за жилищни нужди
/стр.4, абз.2/“.
В тази връзка обаче, нито едно доказателство не е ангажирано от
иницииралата процеса страна относно промяната на предназначението
на спорната вещ.
В тази връзка следва да се отбележи, че промяната на
предназначението на обект означава промяна на начина на ползване на
7
обекта, което може да се извърши с преустройство и извършване на
строителни и монтажни работи или без извършване на строителни и
монтажни работи.
В зависимост от наличието или липсата на строителни и монтажни
работи се определя и режимът, приложим към конкретната промяна на
предназначението.
Всяка промяна на предназначението на обект, в които се извършват
строителни и монтажни работи /а преустрояването на стаи за жилищни
нужди по естественото си включва извършване на СМР/, е предпоставена
от изготвяне и съгласуване на инвестиционни проекти и издаване
на разрешение за строеж, както и всички приложими към строежите
изисквания и протоколи по време на строителството, включително
въвеждане в експлоатация на обекта.
На последно място.
При наличие на възведено възражение за придобиване на имот по
давност, съдът може служебно да се произнася по прекъсването или
спирането на придобивно-давностния срок. Основанията за спиране или
прекъсване на давностните срокове са установени със закон и се прилагат
както за погасителната, така и за придобивната давност.
Според чл.115, б.„ж“ и чл.116 ЗЗД, приложими съответно към института
на придобивната давност съгласно чл.84 ЗС, давност не тече, докато трае
съдебният процес относно вземането, както и давността се прекъсва с
признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или възражение
или на искане за почване на помирително производство и с предприемане на
действия за принудително изпълнение /така напр. решение №80/07.07.2014
г. по гр.д. №6441/2013 г. по описа на ВКС, ІІ ГО/.
В тази връзка първостепенната инстанция съобрази и обстоятелството, че
ТД на НАП – гр.С. е образувало изпълнително дело /№**********/ за
установени и изискуеми публични вземания срещу Събирателно дружество
„Е.“, ЕИК: ***, още през 2003 година.
С оглед всичко изложеното, съдът намира, че ищцата не доказа по
безспорен начин твърдяното право на собственост върху процесния имот и
следва да понесе своеобразната санкция на тежестта на доказване – съдът да
приеме за ненастъпили обстоятелства, които тя не установи по безспорен
начин с годни доказателства. След като ищцата не доказа правото си на
собственост върху процесния имот, предявения от нея установителен иск
8
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По разноските:
Предвид изхода на делото, ищцата следва да заплати на ответника ТД на
НАП гр.С., сторените от него разноски по делото в размер на 300 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение определено от съда, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Така мотивиран, П.кият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.269 ДОПК,
предявен от Е. Д. М., ЕГН: **********, с адрес гр.П., ж.к.“Ц.“ ***, чрез
адв.П. Д. Н. от САК, с адрес на дейност гр.С., бул.“Х.“ № 28, ет.4, срещу
Събирателно дружество „Е.“, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление
гр.П., ж.к.“С.“ бл.4, представлявано от управителя Г.С.М. и Териториална
дирекция на Национална агенция по приходите – С.-град, с адрес гр.С.,
ул.“А.“ № 21, чрез Е.Н. - директор на ТД на НАП-гр.С., с които се иска да
бъде признато за установено по отношение на Събирателно дружество „Е.“,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.П., ж.к.“С.“ бл.4,
представлявано от управителя Г.С.М. и Териториална дирекция на
Национална агенция по приходите – С.-град, с адрес гр.С., ул.“А.“ № 21, чрез
Е.Н. - директор на ТД на НАП-гр.С., че Е. Д. М., ЕГН: **********, с адрес
гр.П., ж.к.“Ц.“ *** е собственик на 50/486 идеални части от правото на
собственост върху сграда, кв. в рег.7, парцел II, площ по док. 486 кв.метра,
обл.Б., общ.П., гр.П., ул.Е., Производствена /Промишлена сграда/,
предназначена за производство на хляб, ведно с изградения навес, със
застроена площ от 63 кв.метра, с площ на УПИ от 3 400 кв.метра, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН /НЕДОКАЗАН/.
ОСЪЖДА Е. Д. М., ЕГН: **********, с адрес гр.П., ж.к.“Ц.“ ***, да
заплати на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите –
С.-град, с адрес гр.С., ул.“А.“ № 21, чрез Е.Н. - директор на ТД на НАП-гр.С.,
сумата от 300 /триста/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
гр. Б. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10