Решение по дело №65870/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11177
Дата: 28 юни 2023 г.
Съдия: Светлозар Димитров Димитров
Дело: 20221110165870
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 11177
гр. София, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110165870 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Д. И. Д. срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че на 20.01.2021г. между страните е сключен договор за
потребителски кредит от разстояние № ************, съгласно който следвало да му бъде
предоставена сумата от 3100лв. за срок от 24 месеца, като следвало да върне общо 3813лв.
при лихвен процент от 23% и ГПР 0%. Съгласно чл. 5 от договора, ищецът следвало да
сключи договор за гаранция с /фирма/ за обезпечаване вземанията по кредита. На
07.05.2023г. между страните бил сключен анекс към договора, съгласно който заемната сума
се увеличава с 600лв. След сключване на договора, представители на ответника се свързвали
многократно с ищеца, като настоявали, че дължи освен заемната сума, и още 1925лв.
възнаграждение по договора за поръчителство, като цялото му задължение възлизало на
5000лв.
Ищецът счита, че договорът потребителски кредит е нищожен, а в условията на
евентуалност, че е нищожна клаузата на чл. 5 от него, въз основа на която е сключен
договорът за гаранция/поръчителство. Посочва, че при сключване на договора за
потребителски кредит никъде не бил посочен какъв е размерът на възнаграждението за
предоставяне на гаранция от свързано с кредитора дружество. Счита, че предоставената му
преддоговорна информация е невярна и заблуждаваща – никъде не били посочени
дължимите вноски по договора за поръчителство, нито пък било посочено в ОУ, че
сключването на договора за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредита.
Твърди, че не е подписвал договор за гаранция и такъв не му е предоставян. Посочва, че
договорът за кредит е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, тъй като не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – не съдържа начина на изчисляване на ГПР и
липсва ясно как е формиран същият. Поддържа, че е посочен само ГПР от 0,00%, но в него
не е включен договорът за поръчителство и другите услуги, което прави този процент
неверен. Счита, че заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде
разглеждана като елемент от общия разход по кредита за потребителя и е налице
заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ГПК и нарушение на изискването ГПР да не надвишава пет пъти
размера на законната лихва. Изтъква, че нищожността на клаузата за ГПР влече нищожност
на целия договор съгласно чл. 22 ЗПК. В условията на евентуалност, ищецът счита, че
клаузата на чл. 5 от договора e нищожна, тъй като сключването на договора за
1
поръчителство представлява условие за отпускането на кредита.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде прогласен
за нищожен договорът за потребителски кредит № ************/20.01.2021г., сключен
между страните, а евентуално клаузата на чл. 5 от него.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва предявените искове. Признава, че между страните е сключен посочения по-горе
договор за кредит. Счита, че договорът отговаря на всички нормативни изисквания, като в
него се съдържа погасителен план, описан е ГПР и същият не надвишава петкратния размер
на законната лихва. Твърди, че дружеството – заемодател и дружеството – поръчител са два
различни правни субекта, които нямат връзка помежду си и разходите по договора за
поръчителство не трябва да са част от разходите по договора за кредит. Посочва, че
уговорките в договора за кредит са индивидуално договорени. Излага и допълнителни
съображения за неоснователност на претенциите. Съобразно изложеното моли за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане в условията на евентуалност установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 22 ЗПК и установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146 ЗЗП.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на
20.01.2021г. между страните е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит №
************, по силата на който ответникът е кредитодател, а ищецът кредитополучател.
По делото обаче са представени два екземпляра на договора за кредит, които се различават
частично.
Според приложения към исковата молба екземпляр /л. 6-7/, размерът на кредита е
3100лв., платим на 24 бр. вноски, при лихвен процент от 23%, лихва в размер от 713лв. и
обща дължима сума от 3813лв. В чл. 4 от договора е посочено, че общият разход по кредита
е 713лв. и включва само лихвата, като ГПР е 0. В чл. 5 е предвидено, че кредитът се
обезпечава с поръчителство, предоставено от /фирма/ в полза на дружеството.
Според приложения към отговора на исковата молба екземпляр /л. 64-67/,
параметрите на кредита са същите, но в чл. 4 е предвидено, че ГПР по кредита възлиза на
49.11, а в чл. 5, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от /фирма/ в полза
на дружеството.
Налице е разминаване и в представените от страните преписи на стандартните
европейски екземпляри за предоставена преддоговорна информация. Според приложения
към исковата молба /л. 10-14/, размерът на кредита е 3100лв., който следва да бъде върнат на
24 месечни вноски с падежи от 19.02.2021г. до 10.01.2023г., при лихва от 713лв., ГЛП 0% и
ГПР 0%, няма посочени разходи, свързани с кредита. Според приложения към отговора на
исковата молба /л. 68-76/, размерът на кредита е 2500лв., който следва да бъде върнат на 12
месечни вноски с падежи 19.02.2021г.-15.01.2022г., при лихва от 575лв., ГЛП от 40,61%,
ГПР от 49,11% и очакван разход за кредитополучателя при сключване на договор за
поръчителство от 1925лв.
Представен е анекс № 1 от 07.05.2021г. към договор за предоставяне на
потребителски кредит № ************ /л. 8-9/, съгласно който отпуснатият кредит в размер
на 2500лв., с остатък по главницата от 2204,10лв., се увеличава с 600лв., като оставащата
сума за погасяване след увеличението възлиза на 2804,10лв. Посочен е лихвен процент от
23,00%, брой погасителни вноски – 12, краен срок за издължаване 02.05.2022г. Според
погасителния план, падежът на първата месечна вноска е 06.06.2021г., а на последната –
02.05.2022г. Общата дължима сума възлиза на 3260,26лв. при лихва в размер от 456,16лв. и
ГПР от 49,11%.
Според представената история на заемите на Д. И. Д. към /фирма/ /л. 15-16/, същият
2
има само един активен и одобрен кредит от 2500лв. със срок на заема от 12 месеца, крайна
падежна дата 02.05.2022г., лихва по кредита от 575лв. и такса гаранция към „фирма-
партньор“ 1925лв.
От заключението по допуснатата, изслушана и приета съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че в изпълнение на договора за потребителски кредит №
************/20.01.2021г., ответното дружество е предоставило на ищеца заемна сума в
размер на 2500лв. за срок от 12 месеца при ГЛП от 40,61%, ГПР 49,11% и общ размер на
всички плащания от 3075лв. (2500лв. главница и 575лв. договорна лихва). Сключен е
договор за поръчителство между /фирма/, в качеството на поръчител, и Д. Д., в качеството
на потребител, срещу дължимо възнаграждение от 1925лв., платимо разсрочено на 12
месечни вноски. В изпълнение на задълженията си по тези договори, ищецът е извършил
плащания в общ размер от 1334лв. в периода 22.02.2021г.-04.05.2021г., с които е погасил
259,90лв. главница, 256,84лв. договорна лихва, 60лв. такса за забавено плащане и 721,26лв.
възнаграждение за поръчителство. Вещото лице посочва, че към 07.05.2021г. е останала
неплатена главница в общ размер от 2204,10лв., като на тази дата е сключен анекс № 1 към
договора, с който на ищеца е предоставена допълнително заемна сума от 600лв., която
заедно с неплатения остатък от 2204,10лв. формира сума за погасяване в общ размер от
2804,10лв. за срок от нови 12 месечни вноски. Общият размер на задълженията за главница
и лихва възлиза на 3260,26лв., от които 2804,10лв. главница и 456,16лв. договорна лихва.
Сключен е и анекс № 1 към договора за поръчителство между /фирма/ и ищеца срещу
дължимо възнаграждение от 1665,74лв., платимо на 12 вноски. В изпълнение на двата
анекса, ищецът е извършил плащания в общ размер от 3293,50лв. в периода 24.05.2021г.-
04.07.2022г., с които е погасил 1469,78лв. главница, 394лв. договорна лихва, 140лв. такса за
забавено плащане и 1289,72лв. възнаграждение за поръчителство. Вещото лице посочва, че
ако по договора за кредит като разход се включи само договорната лихва, ГПР възлиза на
48,29%, но ако се добави и възнаграждението за поръчителство, възлиза на 319,61%.
Заключва, че общият размер на усвоената сума по договора за кредит и анекса към него е
3100лв., а общата погасена сума възлиза на 4627,50лв., като от нея 1765,68лв. са главница,
650,84лв. са договорна лихва, 2010,98лв. е възнаграждение за поръчител и 200лв. са такси.
Посочва, че в счетоводството на ответното дружество е създадена партида с код 7002 на
/фирма/, като след постъпване на всяко плащане от кредитополучателя, в счетоводната
система сумата се разпределя по компоненти (главница, договорна лихва, такси и
възнаграждение за поръчител) и възнаграждението за поръчител автоматично постъпва по
партидата на /фирма/. При изслушването си в проведеното открито съдебно заседание,
вещото лице заяви, че няма данни за изходящи преводи от /фирма/ към /фирма/ и всички
суми постъпват в полза на /фирма/.
При горните фактически данни, съдът прави следните правни изводи:
Процесният договор за кредит има характеристиките на договор за потребителски
кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят
има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. При съвкупната
преценка на доказателствените източници, съдът намира, че първоначалният договор за
кредит е бил за сумата от 2500лв., като с анекса към него е отпусната допълнително сумата
от 600лв. Това следва както от експертното заключение, така и от представената от
ответника преддоговорна информация, приложения анекс № 1 към договора /л. 8/, в който
изрично е посочено, че отпусната сума до анекса е 2500лв., и представената история на
кредитите на ищеца при ответника /л. 15-16/, от която се установява, че има само един
активен договор за кредит, който е за сумата от 2500лв. Този договор за потребителски
кредит, заедно с всички изменения и допълнения към него, следва да бъдат съобразени
изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
3
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит и преддоговорната информация за
неговото сключване е посочен процент на ГПР 49,11%, т. е. формално е изпълнено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния допустим по
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява реалният такъв, тъй като не включва част от
разходите по кредита, а именно – възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство, сключен от потребителя с /фирма/, което възнаграждение се включва в
общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя несъмнено представлява разход, свързан с
договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита. В случая, в
договора за кредит /чл. 5 – л. 64 от делото/ изрично е уговорено, че кредитът ще бъде
обезпечен от /фирма/, тоест на кредитора му е изначално известно, че такъв договор ще бъде
сключен. В преддоговорната информация /стандартен европейски формуляр/ в част 2, точка
8 /л. 70/, наименувана „изисквани обезпечения; описание на обезпечението, което следва да
предоставите по договора за кредит“, изрично е отбелязано „договор за предоставяне на
поръчителство/гаранция“. Дружеството – поръчител представлява предварително одобрено
и известно на кредитора дружество, с оглед на което същият е запознат с обстоятелствата,
при които биват сключвани договорите за поръчителство. Не без значение е, че
наименованията на двете дружества – /фирма/ и /фирма/ са еднакви, което навежда на
свързаност между тях, макар и непряка (чрез пряко участие на едното дружество в другото).
Също така, начинът на погасяване на вноските по кредита напълно съвпада с начина на
погасяване на вноските по договора за поръчителство със същите падежи и краен срок на
издължаване. Всички плащания, включително на възнаграждението по договора за
поръчителство, постъпват в полза на кредитодателя, като няма данни за изходящи преводи
от него към поръчителя. Този факт доказва с категоричност, че дружеството – кредитодател
знае за този разход и за конкретния негов размер. Самото постъпване на възнаграждението в
полза на кредитодателя пък е поредна индиция за свързаността между двете дружества.
Всички тези обстоятелства навеждат на извода, че на кредитодателя му е известно, че
потребителят ще трябва да заплати разходи за възнаграждение, свързани с осигуряването на
обезпечението от предложеното от кредитора и единствено одобрено от него дружество –
гарант. Това възнаграждение безспорно е свързано с договора за кредит, доколкото касае
обезпечаването на задълженията по него. Също така, попада в легалната дефиниция по пар.
1, т. 1 от ДР на ЗПК, в която изброяването не е изчерпателно. В нея изрично е посочено, че в
общия размер на разходите по кредита попадат включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване
на кредита. В случая сключването на договора за поръчителство представлява задължително
условие, за да породи действие договора за кредит и да бъде получена сумата по него. Ето
защо, това възнаграждение трябва да бъде включено при определяне на годишния процент
на разходите в договора за кредит.
4
Обстоятелството, че потребителят може да избере вместо дружеството – гарант други
физически лица за поръчители е ирелевантно, тъй като значение в случая има какви са
последиците при избор на това известно и предварително одобрено от кредитора дружество
– гарант и свързаните с него разходи, които трябва да направи. Макар всеки един от
договорите – този за кредит и този за предоставяне на поръчителство, формално да
представляват самостоятелни такива, двата договора следва да се разглеждат общо, тъй като
са неразривно свързани. Тази обвързаност се установява от клаузите във всеки един от тях,
които са аналогични на клаузите в другия относно предварително одобряване, условие за
отпускане на кредита, влизане в сила на договора и т. н. Без значение е и обстоятелството,
че в чл. 5 от договора се съдържат декларации от потребителя, че „сам и недвусмислено е
посочил избрания поръчител и е запознат с правото да посочи друг и т. н.“, доколкото тези
клаузи са едностранно и предварително изготвени от кредитодателя и няма никакви данни
да са индивидуално уговорени и ищецът да е разполагал с възможността по някакъв начин
да влияе на тяхното съдържание. Подобни предварително и целенасочено записани в
договора изявления на длъжника за съгласие и признание нямат стойност в конкретната
хипотеза.
По изложените съображения, съдът намира, че разходът за възнаграждение на
поръчителя за обезпечаване вземанията на кредитодателя по договора за потребителски
кредит отговаря на поставените в ЗПК изисквания и следва да бъде включен в общия разход
по кредита, което в случая не е сторено. Размерът на възнаграждението по договора за
поръчителство е съществен при съпоставяне с размера на отпуснатата заемна сума, което
налага извода, че действителният ГПР по договора за кредит е значително по-висок от
обявения в него от 49,11% (според експертното заключение 319,61%), в който е включена
само възнаградителната лихва, без дори и таксите, които се установява, че са начислявани.
Този действителен размер на ГПР от 319,61% влиза в пряко противоречие с императивното
изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максимално допустимия размер на ГПР при
потребителски кредити. При това положение се налага изводът, че договорът за
потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в
него липсва действителният процент на ГПР. Текстът на тази норма не следва да се тълкува
буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, а нормативното
изискване следва да се приеме за изпълнено, когато е посочен както подробният начин на
формиране на ГПР, така и действителният му размер, за да бъде потребителят
добросъвестно информиран и да не бъде въвеждан целенасочено в заблуждение. Годишният
процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски
кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува
яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може
да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като
в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му
компоненти, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се
приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване
изискването на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че същият се явява недействителен – чл. 22 ЗПК,
като доводите на ответника в обратен смисъл са неоснователни.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира предявеният главен
иск за нищожност на договора за потребителски кредит за основателен.
При този изход на спора - уважаване на главния иск, не е настъпило
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск и съдът не дължи
произнасяне по него.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на присъждане на сторените
разноски за главния иск. Същият е доказал такива в размер на 200лв. за държавна такса и
100лв. депозит за експертиза. Макар ищецът реално да е внесъл 300лв. депозит за
експертиза /л. 101/, съдът му е определил само 100лв. от възнаграждението, а остатъкът от
200лв. е възложен на ответника, който го е внесъл /л. 105/. Ето защо, разликата от 200лв.,
5
внесена без основание от ищеца, която не е изразходвана, подлежи на възстановяване и не
следва да бъде включвана в изчисляването на разноските. С оглед на това, на ищеца следва
да му се присъдят разноски общо от 300лв.
Претендира се и адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. от процесуалния му
представител за оказана безплатна правна защита, на което същият има право. Същото
възлиза в размер на 800лв. без ДДС или 960лв. с ДДС, предвид че са представени
доказателства за регистрация на процесуалния представител по ДДС /л. 125/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. И. Д., ЕГН: **********, с
адрес: /населено място/, срещу /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на
управление: /населено място/, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, че сключеният между страните договор за предоставяне на
потребителски кредит № ************/20.01.2021г. е нищожен.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление:
/населено място/, да заплати на Д. И. Д., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 300лв., представляваща сторени разноски за държавна
такса и експертиза.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление:
/населено място/, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ:
**************, с адрес: /населено място/, сумата от 960лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за извършено безплатно процесуално представителство на ищеца в
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6