М О
Т И В
И
към присъда по НОХД №3813/2011г. на СГС,
НО, 28 с-в
Софийска
градска прокуратура е повдигнала обвинение против Д.П.М. за извършено
престъпление по чл.212, ал.4 /ред. ДВ, бр.10/1993 г. и ДВ, бр.92/2002 г./, вр.
ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.2, ал.2 от НК – за това, че през
периода от 21.04.1999 г. до 20.12.1999 г., в гр.С., в Столична община /СО/ - Район
„Л.”, в качеството си на главен счетоводител на СО - Район „Л.”, при условията
на продължавано престъпление, чрез съставяне на документи с невярно съдържание
- платежни нареждания, при поднасянето им за подпис е въвеждала в заблуждение Д.Т.Д.
*** до 04.11.1999 г., И.Л.П. - заместник кмет на СО - Район „Л.”, И.Т.А. - кмет
на СО - Район „Л.” от м. ноември 1999 г., че средствата посочени в платежните
нареждания се превеждат по сметката на ЕБС „П.” и съзнателно дала възможност на
друго физическо лице - Д.Г.С., да получи без правно основание чуждо движимо
имущество - пари с общ размер 293 000 /двеста деветдесет и три хиляди/ лева от
бюджета на СО - Район „Л.”, които средства са били предназначени за субсидиране
дейността на ЕБС „П.” - Район „Л.”, както следва:
1.
Като въвела в заблуждение кмета на СО - Район „Л.” Д.Т.Д.,
че се извършва целево плащане към ЕБС „П.”, с платежно нареждане от 21.04.1999
г., с посочено основание за плащането „оборудване на кабинети с компютри в 79
СОУ”, от бюджетна сметка №********** в „О.Б.”АД - клон „Л.”, с наредител на
плащането СО - Район „Л.”, е преведена сумата в размер 55 000 000
неденоминирани лева, равностойни на 55 000 деноминирани лева, по сметка в „Б.”АД
№********** на „А.-**”ЕООД, като съставила и отчела в счетоводството на СО - Район
„Л.” втори екземпляр на платежно нареждане, различно от представеното в
банката, в което е отразено невярното обстоятелство, че сумата е преведена по
банкова сметка №********** с получател ЕБС „П.” - Л., с основание за плащането
„субсидия”;
2.
Като въвела в заблуждение кмета на СО - Район „Л.” Д.Т.Д.,
че се извършва целево плащане към ЕБС „П.”, с платежно нареждане от 04.06.1999
г., с посочено основание за плащането „субсидия - хранителни продукти”, от
бюджетна сметка №********** в „О.Б.” АД - клон „Л.”, с наредител на плащането
СО - Район „Л.”, е преведена сумата в размер 30 000 000 неденоминирани лева,
равностойни на 30 000 деноминирани лева, по сметка в „О.Б.”АД №********** на „А.-**”ЕООД,
като съставила и отчела в счетоводството на СО - Район „Л.” втори екземпляр на
платежно нареждане, различно от представеното в банката, в което е отразено
невярното обстоятелство, че сумата е преведена по банкова сметка №********** с
получател ЕБС „П.” - Л., с основание за плащането „субсидии хр. Продукти”;
3.
Като въвела в заблуждение кмета на СО - Район „Л.” Д.Т.Д.,
че се извършва целево плащане към ЕБС „П.”, с платежно нареждане от 04.06.1999
г. с посочено основание за плащане „субсидия стипендии”, от бюджетна сметка
№********** в „О.Б.” - клон „Л.”, с наредител на плащането СО - Район „Л.”, е
преведена сумата в размер 15 000 000 неденоминирани лева, равностойни на 15 000
деноминирани лева, по сметка в „О.Б.”АД №********** на „А.-**”ЕООД, като
съставила и отчела в счетоводството на СО - Район „Л.” втори екземпляр на
платежно нареждане, различно от представеното в банката, в което е отразено
невярното обстоятелство, че сумата е преведена по банкова сметка №********** с
получател ЕБС „П.” - Л., с основание за плащането „субсидии за храна”;
4.
Като въвела в заблуждение кмета на СО - Район „Л.” Д.Т.Д.,
че се извършва целево плащане към ЕБС „П.”, с платежно нареждане от 04.06.1999
г. с посочено основание за плащането „субсидии режийни”, от бюджетна сметка
№********** в „О.Б.”АД - клон „Л.”, с наредител на плащането Район „Л.”, е
преведена сумата в размер 10 000 000 неденоминирани лева, равностойни на 10 000
деноминирани лева, по сметка в „О.Б.”АД №********** на „А.-**”ЕООД, като
съставила и отчела в счетоводството на СО - Район „Л.” втори екземпляр на
платежно нареждане, различно от представеното в банката, в което е отразено
невярното обстоятелство, че сумата е преведена по банкова сметка №********** с
получател ЕБС „П.” - Л., с основание за плащането „субсидии абонамент”;
5.
Като въвела в заблуждение кмета на СО - Район „Л.” Д.Т.Д.,
че се извършва целево плащане към ЕБС „П.”, с платежно нареждане от 23.06.1999
г., с посочено основание за плащането „хранителни продукти”, от бюджетна сметка
№********** в „О.Б.”АД - клон „Л.”, с наредител на плащането СО - Район „Л.”, е
преведена сумата в размер 30 000 000 неденоминирани лева, равностойни на 30 000
деноминирани лева, по сметка в „О.Б.”АД №********** на „А.-**”ЕООД, като
съставила и отчела в счетоводството на СО - Район „Л.” втори екземпляр на
платежно нареждане, различно от представеното в банката, в което е отразено
невярното обстоятелство, че сумата е преведена по банкова сметка №********** с
получател ЕБС „П.” - Л., с основание за плащането „субсидии - ел. енергия”;
6.
Като въвела в заблуждение кмета на СО - Район „Л.” Д.Т.Д.,
че се извършва целево плащане към ЕБС „П.”, с платежно нареждане от 22.07.1999
г., с посочено основание за плащането „хранителни продукти”, от бюджетна сметка
№ ********** в „О.Б.”АД - клон „Л.”, с наредител на плащането СО - Район „Л.”,
е преведена сумата в размер 29 800 лева, по сметка в „О.Б.”АД №********** на „А.-**”ЕООД,
като съставила и отчела в счетоводството на СО - Район „Л.” втори екземпляр на
платежно нареждане, различно от представеното в банката, в което е отразено
невярното обстоятелство, че сумата
е преведена по
банкова сметка №**********
с получател ЕБС „П.” - Л., с
основание за плащането „захранване”;
7. Като въвела в заблуждение кмета на СО - Район
„Л.” Д.Т.Д., че се извършва целево плащане към ЕБС „П.”, с платежно нареждане
от 23.07.1999 г., с посочено основание за плащането „хранителни продукти”, от
бюджетна сметка №********** в „О.Б.”АД - клон „Л.”, с наредител на плащането СО
- Район „Л.”, е преведена сумата в размер 25 700 лева, по сметка в „О.Б.”АД №**********
на „А.-**”ЕООД, като съставила и отчела в счетоводството на СО - Район „Л.”
втори екземпляр на платежно нареждане, различно от представеното в банката, в
което е отразено невярното обстоятелство, че сумата е преведена по банкова
сметка №********** с получател ЕБС„П.” - Л., с основание за плащането
„захранване”;
8. Като въвела в заблуждение заместник кмета
на СО - Район „Л.” И.Л.П., че се извършва целево плащане към ЕБС „П.”, с
платежно нареждане от 18.08.1999 г., с посочено основание за плащането
„захранване”, от бюджетна сметка № ********** в „О.Б.”АД - клон „Л.”, с
наредител на плащането СО - Район „Л.”, е преведена сумата в размер 25 000
лева, по сметка в „О.Б.”АД №********** на „А.-**”ЕООД, като съставила и отчела
в счетоводството на СО - Район „Л.” втори екземпляр на платежно нареждане,
различно от представеното в банката, в което е отразено невярното
обстоятелство, че сумата е преведена по банкова сметка №********** с получател ЕБС
„П.” - Л., с основание за плащането „захранване”;
9. Като въвела в заблуждение заместник кмета
на СО - Район „Л.” И.Л.П., че се извършва целево плащане към ЕБС „П.”, с
платежно нареждане от 08.09.1999 г., с посочено основание за плащането
„захранване”, от бюджетна сметка № ********** в „О.Б.”АД - клон „Л.”, с
наредител на плащането СО - Район „Л.”, е преведена сумата в размер 15 000
лева, по сметка в „О.Б.”АД №********** на „А.-**”ЕООД, като съставила и отчела
в счетоводството на СО - Район „Л.” втори екземпляр на платежно нареждане,
различно от представеното в банката, в което е отразено невярното
обстоятелство, че сумата е преведена по банкова сметка №********** с получател
ЕБС „П.” - Л., с основание за плащането „захранване”;
10. Като въвела в заблуждение заместник кмета
на СО – Район „Л.” И.Л.П., че се извършва целево плащане към ЕБС „П.”, с
платежно нареждане от 28.09.1999 г., с посочено основание за плащането
„захранване”, от бюджетна сметка № ********** в „О.Б.”АД - клон „Л.”, с
наредител на плащането СО - Район „Л.”, е преведена сумата в размер 10 000
лева, по сметка в „О.Б.”АД №********** на „А.-**” ЕООД, като съставила и отчела
в счетоводството на СО - Район „Л.” втори екземпляр на платежно нареждане,
различно от представеното в банката, в което е отразено невярното
обстоятелство, че сумата е преведена по банкова сметка №********** с получател
ЕБС „П.” - Л., с основание за плащането „захранване”;
11. Като въвела в заблуждение кмета на СО - Район
„Л.” Д.Т.Д., че се извършва целево плащане към ЕБС „П.”, с платежно нареждане
от 14.10.1999 г., с посочено основание за плащането „захранване”, от бюджетна
сметка №********** в „О.Б.”АД - клон „Л.”, с наредител на плащането СО - Район
„Л.”, е преведена сумата в размер 17 500 лева, по сметка в „О.Б.”АД №**********
на „А.-**”ЕООД, като съставила и отчела в счетоводството на СО - Район „Л.”
втори екземпляр на платежно нареждане, различно от представеното в банката, в
което е отразено невярното обстоятелство, че сумата е преведена по банкова
сметка №********** с получател ЕБС „П.” - Л., с основание за плащането
„захранване”;
12. Като въвела в заблуждение кмета на СО - Район
„Л.” И.Т.А., че се извършва целево плащане към ЕБС „П.”, с платежно нареждане
от 20.12.1999 г., с посочено основание за плащането „захранване”, от бюджетна
сметка №********** в „О.Б.”АД - клон „Л.”, с наредител на плащането СО - Район
„Л.”, е преведена сумата в размер 30 000 лева, по сметка в „О.Б.”АД №**********
на „А.-**”ЕООД, като съставила и отчела в счетоводството на СО - Район „Л.”
втори екземпляр на платежно нареждане, различно от представеното в банката, в
което е отразено невярното обстоятелство, че сумата е преведена по банкова
сметка №********** с получател ЕБС „П.” - Л., с основание за плащането
„захранване”,
като
е нанесена вреда на СО - Район „Л.” от общо 293 000 /двеста деветдесет и три хиляди/
деноминирани лева, измамата е в особено големи размери и представлява особено
тежък случай.
Приет
за съвместно разглеждане в наказателното производство е граждански иск,
предявен от Столична община – Район „Л.”, чрез кмета на Района, срещу подс.Д.П.М.
за сумата от 293 000 /двеста деветдесет и три хиляди/ лева – обезщетение
за причинени от престъплението, предмет на обвинението имуществени вреди.
В
съдебно заседание защитата на подсъдимата е направила искане за разглеждане на
делото при съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК, като
подсъдимата Д.П.М. е заявила, че изцяло признава изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка и се съгласява да не се събират доказателства за нея.
С определение съдът е обявил, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимата за изложените в обвинителния
акт факти, без да събира доказателства за същите факти.
В съдебно заседание представителят на СГП поддържа така повдигнатото
обвинение. Счита, че то е доказано по несъмнен начин и пледира подсъдимата да
бъде осъдена по посочената в обвинителния акт квалификация по всички нейни
съставомерни елементи, като й бъде наложено наказание лишаване от свобода към
долната граница, предвидена в закона за престъплението.
Защитникът на подсъдимата Д.М. адв.С. излага
доводи, че макар и да няма спор за изложените в обвинителния акт обстоятелства,
по делото не е установено деянието на подсъдимата да представлява особено тежък
случай по смисъла на чл.93, т.8 от НК и пледира подсъдимата да бъде оправдана
по квалификацията по чл.212, ал.4 от НК. Моли при определяне на размера на
наказанието да бъдат отчетени многобройни смекчаващи отговорността на
подсъдимата обстоятелства, каквито са възрастта й, тежкото й здравословно
състояние, чистото съдебно минало и добрите характеристични данни, семейното й
и имуществено състояние, както и продължителността на воденото наказателно
производство, с оглед на което да бъде наложено наказание лишаване от свобода
за срок от три години, чието изтърпяване бъде отложено за срок от пет години на
основание чл.66 от НК.
Подсъдимата Д.М. признава изложената в обвинителния акт фактическа
обстановка. Изказва съжаление за извършеното и обещава, независимо каква присъда
ще бъде постановена, че ще направи всичко възможно инкриминираната сума да бъде
възстановена.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Подсъдимата Д.П.М. е родена на ***г. в гр.П., българка, български гражданин, разведена, пенсионер,
неосъждана, с постоянен адрес гр.С., ул.”И.П.”№**, ет.*, ап.*, с ЕГН **********.
През
периода от 21.04.1999 г. до 20.12.1999 г. подсъдимата Д.П.М. ***/СО/ - Район „Л.”
на длъжност „главен счетоводител”. Тя била назначена там на трудов договор
№РД-15-844/10.11.1998 г.
Подс.Д.М.
преценила, че може да отклонява парични суми на СО - Район „Л.” към Д.Г.С.,
като използва процеса на изготвяне на платежни нареждания за превеждане на
общински средства. За целта, тя нееднократно /в дванадесет случая/ изготвила
платежни нареждания, с които парични средства на СО - Район „Л.” уж щели да постъпят
в сметката на Единно бюджетно счетоводство /ЕБС/ „П.”, когато в действителност
парите постъпили в банкови сметки на „А.-**”ЕООД, управител на което дружество тогава
бил Д.Г.С.. Същите платежни нареждания послужили като основание за превеждане
на парични суми от бюджетната сметка на СО - Район „Л.” в „О.Б.”АД - клон „Л.”
по сметките на „А. **”ЕООД.
Изготвянето
на платежните нареждания се изразявало в това, че подс.Д.М. изписвала
ръкописния текст в тях. Тя изготвяла по два екземпляра от всяко платежно
нареждане и ги окомплектовала със съответни индигирани копия. Подсъдимата изписвала
в първите екземпляри – онези, които по-късно били представяни в банката, в
графата на платежните нареждания „платете на - име на получателя” текста „ЕБС П.
Л.”. В графата им „сметка № на получателя” обаче, подсъдимата изписвала цифрово
номер на банкова сметка *** „А. **”ЕООД, вместо на ЕБС „П.”. Всеки два
екземпляра били с една и съща дата и размер на сумите по наредените преводи от
сметката на СО - Район „Л.” в „О.Б.”АД. Във вторите екземпляри обаче, които подсъдимата
подготвяла за отчитане (осчетоводяване) в счетоводството на СО - Район „Л.”, тя
записвала цифрово банковата сметка на ЕБС „П.”.
Подс.Д.М.
полагала своя подпис върху платежните нареждания и след това лично представяла
същите платежни нареждания в кабинета на кмета на СО - Район „Л.”, за подпис -
от кмета или зам. кмета, когато се е налагало кмета да бъде заместван. Когато
представяла платежните нареждания за втория подпис, кметския подпис, подсъдимата
въвеждала в заблуждение кмета (респ. зам. кмета), че паричните преводи ще се
извършват по банковата сметка на ЕБС „П.” с конкретно посочено основание. Така,
за всеки един от дванадесетте случая, подс.М. успяла да получи и втория
необходим за осъществяването на превода подпис - тя не би го получила, ако не
били измамливите й твърдения за това, кой щял да получи парите и на какво
основание, както и вписания от нея в платежните нареждания получател на
паричните преводи.
След
като получела подпис от кмета (респ. зам. кмета), подсъдимата дописвала
ръкописно в графата „платете на - име на получателя” на платежните нареждания,
предназначени за банката, текста „А. **”ЕООД. Тя дописвала това след изписания
вече там преди това пак от нея текст „ЕБС П. Л.”. По-рано, когато кметовете
(зам. кмета) подписвали платежните нареждания, текста „А.**”ЕООД не фигурирал в
графата „платете на - име на получателя”. Така, когато подписвали, те правели
това със съзнанието, че получателят на парите ще бъде ЕБС „П.”.
Подс.Д.М.
била оторизирана да се разпорежда със средствата по банковата сметка на СО - Район
„Л.”. Тя подавала първите екземпляри на платежните нареждания в офиса на „О.Б.”АД
- клон „Л.”. Въз основа на тях били превеждани съответните суми от СО - Район „Л.”
в сметки на „А.**”ЕООД, т.е. банковите преводи на средства от бюджетната сметка
на СО - Район „Л.” били реализирани именно в резултат на съставените счетоводни
документи за банката, която осъществявала преводите. След като подадяла
платежните нареждания в банката, подсъдимата внасяла за отчитане в
счетоводството на СО - Район „Л.” вторите екземпляри (индигираните копия) на платежните
нареждания, които били прилагани в счетоводните папки с платежни документи за
съответния месец на 1999 г. В тези втори екземпляри на платежните нареждания,
за разлика от представяните в банката първи екземпляри, липсвал текста „А.**”ЕООД,
а в графата „сметка № на получателя” цифрово била записана, от подсъдимата,
банковата сметка на ЕБС „П.” - Район „Л.”. С вторите екземпляри на платежните
нареждания - онези, които били отчитани и съхранявани в счетоводството на районната
администрация, подсъдимата целяла да поддържа заблуждението, което самата тя
създавала преди това, че сумите посочени в тях са преведени на ЕБС „П.”, както
и да прикрие неправомерното отклоняване на бюджетни средства към „А.**”ЕООД.
От
гледна точка на действията на подс.Д.М., подходът й бил типизиран и принципно
еднакъв за всички дванадесет случая. В
резултат на действията на подс.Д.М. били отклонени от бюджета на СО - Район „Л.”
пари на обща стойност от 293 000 /двеста деветдесет и три хиляди/ лева, която
сума била преведена по сметките на „А.-**”ЕООД. Фактически обаче, това било
само част от пътя на парите към попадането им във фактическата власт на Д.Г.С.
-постъпването на парите в сметките на „А.-**”ЕООД позволявало на последния чрез
изтеглянето им да придобие фактическата власт върху тях и възможността да се
разпорежда със средствата по своя собствена преценка. Юридическото лице „А.-**”ЕООД
не било в облигационни отношения със СО - Район „Л.”. Поради това и нямало основания,
които да налагат каквито и да било плащания от страна на СО - Район „Л.” към
търговското дружество. Парите Д.С. изтеглил от сметките на „А.-**”ЕООД и
по-голямата част от тях инвестирал, по свое усмотрение, в сделка с руски
търговски партньори. Възможността за Д.С. да получи паричните средства била
създадена от подсъдимата чрез описаните нейни действия. Във всеки от дванадесетте
случая именно платежните нареждания били средството, чрез което паричните суми
били насочвани към сметките на „А.-**”ЕООД.
Деянията,
които подсъдимата извършила по описания по-горе модел били осъществени през
периода от 21.04.1999 г. до 20.12.1999 г. Мястото, където тя ги извършила, било
СО - Район „Л.” в гр.С.. Конкретните индивидуализиращи дванадесетте случая
(деяния) обстоятелства, за всяко едно от тях, са както следва:
1.
На 21.04.1999 г., подсъдимата Д.М. представила на кмета на СО -Район „Л.” - Д.Т.Д.,
под претекст, че се извършва целево плащане към ЕБС „П.”, платежно нареждане от
21.04.1999 г., с посочено основание за плащането „оборудване на кабинети с
компютри в 79 СОУ”, от бюджетна сметка № ********** в „О.Б.”АД - клон „Л.”, с
наредител на плащането СО - Район „Л.” и била преведена сума в размер 55 000
000 неденоминирани лева, (равностойни на 55 000 деноминирани лева), по сметка в
„Б.”АД №********* на „А.-**" ЕООД. Подс.М. съставила и отчела в
счетоводството на СО - Район „Л.” втори екземпляр на платежно нареждане
(различно от представеното в банката),
в което била
отразила, че сумата е преведена
по банкова сметка №**********, с получател ЕБС „П.”-Л., с основание за
плащането „субсидия”.
2. На
04.06.1999 г. подсъдимата Д.М. представила на кмета на СО - Район „Л.” - Д.Т.Д.,
под претекст, че се извършва целево плащане към ЕБС „П.”, платежно нареждане от
04.06.1999 г., с посочено основание за плащането „субсидия - хранителни
продукти”, от бюджетна сметка №********** в „О.Б.”АД - клон „Л.”, с наредител
на плащането СО - Район „Л.” и била преведена сума в размер 30 000 000 неденоминирани
лева, (равностойни на 30 000 деноминирани лева), по сметка в „О.Б.”АД
№********** на „А.-**”ЕООД. Подс.М. съставила и отчела в счетоводството на СО -
Район „Л.” втори екземпляр на платежно нареждане (различно от представеното в
банката), в което била отразила, че сумата е преведена по банкова сметка
№**********, с получател ЕБС „П.”-Л., с основание за плащането „субсидии хр.
продукти”.
3. На
04.06.1999 г. подсъдимата Д.М. представила на кмета на СО - Район „Л.” - Д.Т.Д.,
под претекст, че се извършва целево плащане към ЕБС „П.”, платежно нареждане от
04.06.1999 г., с посочено основание за плащане „субсидия стипендии”, от
бюджетна сметка №********** в „О.Б.”АД - клон „Л.”, с наредител на плащането СО
– Район „Л.” и била преведена сума в размер 15 000 000 неденоминирани лева (равностойни
на 15 000 деноминирани лева), по сметка в „О.Б.”АД №********** на „А.-**”ЕООД. Подс.М.
съставила и отчела в счетоводството на СО - Район „Л.” втори екземпляр на
платежно нареждане (различно от представеното в банката), в което била отразила,
че сумата е преведена по банкова сметка №**********, с получател ЕБС „П.”-Л., с
основание за плащането „субсидии за храна”.
4. На
04.06.1999 г. подсъдимата Д.М. представила на кмета на СО - Район „Л.” Д.Т.Д., под
претекст, че се извършва целево плащане към ЕБС „П.”, платежно нареждане от
04.06.1999 г., с посочено основание за плащането „субсидии режийни”, от
бюджетна сметка №********** в „О.Б.”АД - клон „Л.”, с наредител на плащането СО
– Район „Л.” и била преведена сума в размер 10 000 000 неденоминирани лева (равностойни
на 10 000 деноминирани лева), по сметка в „О.Б.”АД №********** на „А.-**”ЕООД.
Подс.М. съставила и отчела в счетоводството на СО - Район „Л.” втори екземпляр
на платежно нареждане (различно от представеното в банката), в което била
отразила, че сумата е преведена по банкова сметка №**********, с получател ЕБС
„П.”-Л., с основание за плащането „субсидии абонамент”.
5. На
23.06.1999 г. подсъдимата Д.М. представила на кмета на СО - Район „Л.” Д.Т.Д., под
претекст, че се извършва целево плащане към ЕБС „П.”, платежно нареждане от
23.06.1999 г., с посочено основание за плащането „хранителни продукти”, от
бюджетна сметка №********** в „О.Б.”АД - клон „Л.”, с наредител на плащането СО
– Район „Л.” и била преведена сума в размер 30 000 000 неденоминирани лева (равностойни
на 30 000 деноминирани лева), по сметка в „О.Б.”АД №********** на „А.-**”ЕООД. Подс.М.
съставила и отчела в счетоводството на СО - Район „Л.” втори екземпляр на
платежно нареждане (различно от представеното в банката), в което била отразила,
че сумата е преведена по банкова сметка №**********, с получател ЕБС „П.”-Л., с
основание за плащането „субсидии - ел. енергия”.
6. На
22.07.1999 г. подсъдимата Д.М. представила на кмета на СО - Район „Л.” Д.Т.Д., под
претекст, че се извършва целево плащане към ЕБС „П.”, платежно нареждане от
22.07.1999 г., с посочено основание за плащането „хранителни продукти”, от
бюджетна сметка №********** в „О.Б.”АД - клон „Л.”, с наредител на плащането СО
– Район „Л.” и била преведена сума в размер 29 800 лева, по сметка в „О.Б.”АД №
********** на „А.-**" ЕООД. Подс.М. съставила и отчела в счетоводството на
СО - Район „Л.” втори екземпляр на платежно нареждане (различно от
представеното в банката), в което била отразила, че сумата е преведена по
банкова сметка №**********, с получател ЕБС „П.”-Л., с основание за плащането „захранване”.
7. На
23.07.1999 г. подсъдимата Д.М. представила на кмета на СО - Район „Л.” Д.Т.Д., под
претекст, че се извършва целево плащане към ЕБС „П.”, платежно нареждане от
23.07.1999 г., с посочено основание за плащането „хранителни продукти”, от
бюджетна сметка №********** в „О.Б.”АД - клон „Л.”, с наредител на плащането СО
– Район „Л.” и била преведена сума в размер 25 700 лева, по сметка в „О.Б.”АД
№********** на „А.-**”ЕООД. Подс.М. съставила и отчела в счетоводството на СО -
Район „Л.” втори екземпляр на платежно нареждане (различно от представеното в
банката), в което била отразила, че сумата е преведена по банкова сметка
№**********, с получател ЕБС „П.”-Л., с основание за плащането „захранване”.
8. На
18.08.1999 г. подсъдимата Д.М. представила на заместник кмета на СО - Район „Л.”
И.Л.П., под претекст, че се извършва целево плащане към ЕБС „П.”, платежно
нареждане от 18.08.1999 г., с посочено основание за плащането „захранване”, от
бюджетна сметка №********** в „О.Б.”АД - клон „Л.”, с наредител на плащането СО
- Район „Л.” и била преведена сума в размер 25 000 лева, по сметка в „О.Б.”АД
№********** на „А.-**”ЕООД. Подс.М. съставила и отчела в счетоводството на СО -
Район „Л.” втори екземпляр на платежно нареждане (различно от представеното в
банката), в което била отразила, че сумата е преведена по банкова сметка
№**********, с получател ЕБС „П.”-Л., с основание за плащането „захранване”.
9. На
08.09.1999 г. подсъдимата Д.М. представила на заместник кмета на СО - Район „Л.”
И.Л.П., под претекст, че се извършва целево плащане към ЕБС „П.”, платежно нареждане
от 08.09.1999 г., с посочено основание за плащането „захранване”, от бюджетна
сметка №********** в „О.Б.”АД - клон „Л.”, с наредител на плащането СО - Район
„Л.” и била преведена сума в размер 15 000 лева, по сметка в „О.Б.”АД
№********** на „А.-**”ЕООД. Подс.М. съставила и отчела в счетоводството на СО -
Район „Л.” втори екземпляр на платежно нареждане (различно от представеното в
банката), в което била отразила, че сумата е преведена по банкова сметка
№**********, с получател ЕБС „П.”-Л., с основание за плащането „захранване”.
10.
На 28.09.1999 г. подсъдимата Д.М. представила на заместник кмета на СО - Район
„Л.” И.Л.П., под претекст, че се извършва целево плащане към ЕБС „П.”, платежно
нареждане от 28.09.1999 г., с посочено основание за плащането „захранване”, от
бюджетна сметка №********** в „О.Б.”АД - клон „Л.”, с наредител на плащането СО
- Район „Л.” и била преведена сума в размер 10 000 лева, по сметка в „О.Б.”АД
№********** на „А.-**”ЕООД. Подс.М. съставила и отчела в счетоводството на СО -
Район „Л.” втори екземпляр на платежно нареждане (различно от представеното в
банката), в което била отразила, че сумата е преведена по банкова сметка
№**********, с получател ЕБС „П.”-Л., с основание за плащането „захранване”.
11.
На 14.10.1999 г. подсъдимата Д.М. представила на кмета на СО - Район „Л.” Д.Т.Д.,
под претекст, че се извършва целево плащане към ЕБС „П.”, платежно нареждане от
14.10.1999 г., с посочено основание за плащането „захранване”, от бюджетна
сметка №********** в „О.Б.”АД - клон „Л.”, с наредител на плащането СО - Район
„Л.” и била преведена сума в размер 17 500 лева, по сметка в „О.Б.”АД №**********
на „А.-**”ЕООД. Подс.М. съставила и отчела в счетоводството на СО - Район „Л.”
втори екземпляр на платежно нареждане (различно от представеното в банката), в
което била отразила, че сумата е преведена по банкова сметка №**********, с
получател ЕБС „П.”-Л., с основание за плащането „захранване”.
12.
На 20.12.1999 г. подсъдимата Д.М. представила на кмета на СО - Район „Л.” И.Т.А.,
под претекст, че се извършва целево плащане към ЕБС „П.”, платежно нареждане от
20.12.1999 г., с посочено основание за плащането „захранване”, от бюджетна
сметка №********** в „О.Б.”АД - клон „Л.”, с наредител на плащането СО - Район
„Л.” и била преведена сума в размер 30 000 лева, по сметка в „О.Б.”АД №**********
на „А.-**”ЕООД. Подс.М. съставила и отчела в счетоводството на СО - Район „Л.”
втори екземпляр на платежно нареждане (различно от представеното в банката), в
което била отразила, че сумата е преведена по банкова сметка №**********, с
получател ЕБС „П.”-Л., с основание за плащането „захранване”.
С така
описаните свои действия, подс.Д.М. нанесла вреда на СО - Район „Л.” от общо 293
000 /двеста деветдесет и три хиляди/ деноминирани лева.
Така установената фактическа обстановка се
установява от направеното от подс.Д.М. самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК и от подкрепящите го доказателства, събрани на досъдебното производство: показанията
на разпитаните в хода на разследването свидетели: Д. (т.3, л.л. 16 –
18 от д.п.), З. И. (т.3, л.л. 22 – 23 от д.п.), Т. И. (т.3, л.л. 28 – 30 от
д.п.), С. (т.3, л.л. 31 - 33 от д.п.), Д. С. (т.3, л.л. 141 - 142 от д.п.), Д.
(т.10, л.л. 27 - 28 от д.п.; т.15, л.л. 12 - 15 от д.п.), А. (т.12, л.л. 7 - 10
от д.п.), Т. (т.12, л.л. 84 - 86 от д.п.), С. (т.12, л.л. 87 - 89 от д.п.), Д.
(т.12, л.л. 90 - 92 от д.п.), П. (т.14, л.л. 19 - 21 от д.п.); заключенията на
назначените експертизи: съдебно-счетоводна и икономическа експертиза (т.11,
л.л. 6 - 13 от д.п.), графически експертизи (т.13, л.л.3 - 13 от д.п.; т.14,
л.л. 26 - 36 от д.п.), допълнителна графическа експертиза (т.15, л.л. 27 - 36 от
д.п.), допълнителна съдебно-счетоводна експертиза (т.14, л.л. 74 - 78 от д.п.);
писмените доказателства и протоколи за извършени процесуални действия,
приложени по делото.
Не
са налице никакви противоречия измежду така събраните по делото доказателства,
за извършените от подсъдимата действия по предлагане за подпис на посочените
по-горе кметове и зам.кмет на СО - Район „Л.” на 12-те инкриминирани платежни
нареждания в два различни, макар и индикирани, като поставени един върху друг
екземпляра платежни нареждания, в които е било отразено извършване на превод от
банковата бюджетна сметка на района към ЕБС „П.”, като в горното и подписвано
непосредствено от кметовете или зам.кмета на района, вместо банковата сметка на
посоченото счетоводство, е било написана предварително банковата сметка на „А.-**”ЕООД;
добавянето след поставянето на подписа на кмета от страна на подс.Д.М. в
графата „получател” на същия екземпляр името на „А.-**”ЕООД и представяне от
нейна страна на така оформения екземпляр от нареждането в обслужващата банка,
където, с оглед на съдържанието му са били извършвани наредените преводи от
бюджетната сметка по сметката на „А.-**”ЕООД, без наличие на правно основание
за това и отчитане от страна също на подс.М. в счетоводството на СО – Район „Л.”
на втория екземпляр от 12-те нареждания, в който е била отразена банковата
сметка на ЕБС”П.”, като получател и не е имало добавяне на името на „А.-**”ЕООД.
Съвкупния анализ на непротиворечивите помежду си показания на разпитани свидетели;
заключенията на графическите и счетоводните експертизи и съдържанието на
писмените доказателства по еднозначен и категоричен начин подкрепя направеното
от подс.Д.М. признаване на изложената в обстоятелствената част на обвинителния
акт фактическа обстановка.
В
изложената по-горе фактическа част на настоящите мотиви съдът, в съответствие с
разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК възпроизведе обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, но само тези от фактически характер, доколкото някои използвани
на места в обстоятелствената част на обвинителния акт твърдения имат правен, а
не фактически характер, каквито например се явяват описанието на
инкриминираните платежни нареждания като документи с невярно съдържание, както
и твърденията за въвеждане в заблуждение от страна на подс.Д.М. на кметовете и
зам.кмета на Район „Л.”. Дали инкриминираните документи са били такива с
невярно съдържание е въпрос на тяхната правна характеристика, който не може да
бъде решаван в рамките на дейността по
описание на фактите по делото, като също правен е и въпросът извършвала ли е
подсъдимата и съставомерни действия по въвеждане в заблуждение на лицата, на
които е поднасяла за подпис инкриминираните платежни нареждания. С оглед на
това в мотивите дотук съдът описа инкриминираните документи по техните
фактически характеристики, както и извършените от подсъдимата действия по поднасянето
на същите за подпис от кмет, съответно зам.кмета на Район „Л.”, като
квалифицирането на същите фактически обстоятелства съобразно съдържанието на
материалния наказателен закон ще бъде извършено по-долу в настоящите мотиви,
при обсъждане на правната страна на действията на подс.М..
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна,
че подсъдимата Д.П.М. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.212, ал.3 /редакция ДВ, бр.10/93г. и ДВ, бр.92/02г./, вр.
ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.2, ал.2 от НК, като в периода от
21.04.1999 до 20.12.1999 година в гр.С., в Столична община – Район „Л.”, при
условията на продължавано престъпление, чрез съставяне на преправени документи,
съзнателно е дала възможност на друго физическо лице – Д.Г.С. да получи без
правно основание чуждо движимо имущество – парични суми в общ размер от
293 000 лева от бюджета на Столична община – Район „Л.”, предназначени за
субсидиране на дейността на ЕБС „П.” – Район „Л.” и сумата е в големи размери.
Във
всеки един от посочените във фактическата част на мотивите дванадесет отделни
случая, подсъдимата е извършила действия по съставяне на преправени документи,
а не на документи с невярно съдържание, както се твърди от обвинението. 12-те
подробно описани по-горе и инкриминирани от държавното обвинение платежни
нареждания не могат да бъдат предмет на лъжливо документиране, доколкото не са
удостоверителни документи, предназначени да свидетелстват за наличието на
някакви факти. Платежните нареждания отразяват първичните
изявления на наредителя до банката – адресат на нареждането, да бъдат
извършени определени операции по задължаване на сметката на същия
наредител,
а не удостоверяват някакви факти от действителността, поради
което такива платежни нареждания не могат да бъдат разглеждани
като документи с невярно съдържание /в този смисъл т.7
от Постановление №3/23.03.1982г. на Пленума на ВС и Решение №139 от
17.04.1996г. по н.д.№738/95г. на ВКС, І Н.О./. Дейността на подс.Д.М.
по съставяне на инкриминираните платежни нареждания не може да представлява
лъжливо документиране и с оглед конкретното съдържание на нейните действия и начина
на засягане на документите. Както беше посочено във фактическата част на
мотивите, във всеки един от дванадесетте случая подсъдимата Д.М., като част от
служебните си функции на главен счетоводител на Район „Л.”, предварително е
изготвяла платежни нареждания, предназначени за извършване на преводи на
бюджетни средства от сметката на района към ЕБС”П.”. Като получател във всяко
едно от тези платежни нареждания подсъдимата е посочвала именно единното
бюджетно счетоводство. Независимо от посочването в първия / горен от двата
индикирани екземпляра/ на сметка, различна от действителната на ЕБС”П.”, а
именно на сметката на „А.-**”ЕООД, към този момент, така изготвените и
представяни за подпис на кмета на района платежни нареждания не са
представлявали нито един от видовете престъпно създадени документи, средство на
престъпление по чл.212, ал.2 от НК – съдът вече изложи съображения защо по
своите характеристики не са могли да бъдат документи с невярно съдържание; те
не са били след подписването им от кмета или зам.кмета на района и неистински,
нито преправени, доколкото действително са били подписани от лицата, посочени
като автори на подписите в тях и към същия момент върху документите не е било
осъществено въздействие, така че да бъде променено съдържанието на отразеното
изявление. 12-те инкриминирани документи са придобили характера на документи с
преправено съдържание, след като подс.Д.М. е осъществила вписване във всеки
един от тях на името на „А.-**”ЕООД като получател на наредените за превод
парични средства. Чрез добавяне, от страна на подс.М., на името на посоченото
търговско дружество в графата „получател” на всяко едно от инкриминираните платежни
нареждания, е било извършено съществено изменение на съдържанието на отразените
в нарежданията изявления на разпоредителя на бюджетните средства, доколкото
първоначално изразената и документирана воля на автора на документите е била за
превеждане на суми единствено и само на ЕБС”П.”. Въздействайки върху
инкриминираните документи по посочения начин, подс.Д.М. ги е преправила и
именно по този начин е станало възможно приемането от страна на банката на
всяко едно от адресираните до нея 12 платежни нареждания и превеждането на
сумите от бюджетната сметка на СО - Район „Л.” по посочената първоначално само
цифрово сметка на „А.-**”ЕООД, която при липсата на добавяне на името на същото
юридическо лице в подписаните преди това платежни нареждания, не би могла да е
достатъчна за извършване на преводите.
С
превеждането на паричните средства, наредени с 12-те отделни платежни
нареждания, общо в размер на 293 000 лв., е била причинена имуществена
вреда на СО – Район „Л.”, доколкото без наличие на правно основание тази сума е
напуснала патримониума на района и с нея е увеличена наличността по сметките на
„А.-**”ЕООД. С действията си по съставяне на 12-те преправени документа
подсъдимата Д.М. е дала възможност на друго физическо лице – управителят на „А.-**”ЕООД
Д.С. да получи преведените без основание парични средства на СО – Район „Л.” –
общо в размер на 293 000 лева. По делото е установено, че сумите,
превеждани въз основа на преправените платежни нареждания по сметките на „А.-**”ЕООД
не са обслужвали дейността на посоченото дружество, доколкото такава е нямало,
не са послужили за увеличаване на имуществото на това юридическо лице, нито за
погасяване на негови задължения – всички 293 000 лева са били изтеглени от
управителя на това дружество Д.С. и по този начин са попаднали в негова, като
на краен получател, разпоредителна власт.
Сумата
от 293 000 лв. надвишава многократно стойността на 70 минимални работни
заплати за страната към периода на осъществяване на престъпната дейност, поради
което от обективна страна е осъществен квалифицирания като по-тежко наказуем
състав по чл.212, ал.3, вр. ал.2 от НК.
От
субективна страна подс.Д.М. е съзнавала, че чрез добавянето на името на „А.-**”ЕООД
като получател в 12-те платежни нареждания съществено променя съдържанието на
документираното в тях изявление на разпоредителя на плащането и по този начин
преправя съдържанието на същите документи. Подсъдимата е съзнава и че по този
начин дава възможност да бъде извършено превеждане без правно основание на
парични средства от бюджетната сметка на СО – Район „Л.” по сметката на „А.-**”ЕООД и по този начин усвояването им също без
правно основание от физическото лице, представляващо едноличното търговско
дружество. Цялостната дейност, извършена от подсъдимата, по предварително
подготвяне на два различаващи се екземпляра от платежните нареждания – първият,
предназначен за представяне в банката с изписване на номера на сметката на „А.-**”ЕООД,
а вторият, предназначен за отчитане в счетоводството на района – със сметката
на ЕБС”П.”; добавянето, след подписването им от кмета на района, в първите
екземпляри на името на „А.-**”ЕООД и представянето на тези екземпляри в банката
за извършване на преводите, след което представяне в счетоводството на вторите
екземпляри за отчитането им – ясно сочи, че подсъдимата пряко е целяла
настъпването на противоправния резултат от престъпната дейност – даването на
възможност на друго лице да получи паричните средства на СО – Район „Л.”,
предмет на наредените плащания.
С
извършването на действията по документна подправка на всяко едно от посочените
във фактическата част на мотивите 12 отделни платежни нареждания, представянето
им в „О.Б.”АД и по този начин иницииране на превеждането на сумите в общ размер
на 193 000 лв. от бюджетната сметка на СО – Район Л. по сметка на „А.-**”ЕООД,
подс.Д.М., при всеки един от отделните случаи на съставяне на който е да е от
тези платежни нареждания и осъществяване на отделните парични преводи, е
осъществявала състава на престъплението по чл.212, ал.3, вр. ал.2 от НК. Така
осъществените дванадесет съставомерни по един и същ текст деяния, са извършени
в непродължителен, траял няколко последователни месеца от една година, период
от време – от 21.04.1999г. до 20.12.1999г. Деянията са извършени по еднотипен
начин, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, поради което са
налице условията на чл.26, ал.1 от НК за квалифициране на така извършената чрез
12-те отделни деяния дейност, като представляваща едно продължавано
престъпление.
Както
съдът посочи, инкриминираните документи – 12-те платежни нареждания, описани
подробно по-горе, представляват съставени от подс.Д.М. преправени документи, а
не такива с невярно съдържание, както са квалифицирани в повдигнатото от СГП
обвинение. Съдът счита, че доколкото правната характеристика на тези документи
не е фактически въпрос, а такъв по приложението на материалния закон, по
аргумент от чл.287, ал.1 от НПК съдът има компетентност да признае подсъдимата
по виновна за същото престъпление, за което е обвинена, съобразно основния
състав по чл.212, ал.2 от НК, а именно съзнателно да е дала възможност друго
лице, без правно основание да получи паричните средства на СО – Район Л., като
е съставила преправени документи и да я оправдае по обвинението, че е съставила
такива с невярно съдържание. В случая не е налице съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението – в обвинителния акт са намерили място всички
фактически характеристики на инкриминираните документи и изчерпателно са описани
извършените от подсъдимата въздействия върху всеки един от 12-те платежни
нареждания. Подсъдимата е могла да се защитава срещу тези факти и подвеждането
им под правилната правна характеристика от страна на съдебния състав, чрез
признаването й за виновна за конкретната съответстваща на същите факти хипотеза
на правната норма, представляваща същото, като посоченото от обвинението,
престъпление, не представлява осъждане по неповдигнато по надлежния ред
обвинение.
Съдът
счита, че следва подсъдимата Д.М. да бъде оправдана и по квалификацията на
обвинението по чл.212, ал.4 от НК, а именно, че документната измама е в особено
големи размери и представлява особено тежък случай. По делото беше установено
наличието на първото от двете кумулативно изискващи се от посочения
квалифициран състав условия, а именно, че сумата, предмет на престъплението,
представлява особено големи размери, доколкото 293 000 лв. надвишава 140
минимални работни заплати за страната по времето на осъществяване на
престъпната дейност. Не са категорично установени обаче фактически
обстоятелства, които да позволяват квалифицирането на престъплението като
особено тежък случай по смисъла на чл.93, т.8 от НК. В настоящето производство,
провеждано по реда на чл.373, ал.2 и ал.3 от НПК съдът може да подвежда под
съответната правна квалификация само тези фактически обстоятелства на
престъпното деяние, за които има изложени факти в обстоятелствената част на
обвинителния акт, доколкото същата е фактическа основа и на присъдата. В
обстоятелствената част на обвинителния акт други фактически признаци на
престъплението, като представляващо особено тежък случай, освен размера на
инкриминираната щета, не са посочени, а величината на настъпилите вредни
последици, по аргумент на чл.93, т.8 от НК е само една от необходимите, но не и
достатъчна характеристика за квалифициране на това престъпление като особено
тежък случай.
За престъплението по чл.212, ал.3
/редакция ДВ, бр.10/93г. и ДВ, бр.92/02г./, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1
от НК, извършено от подс.Д.П.М., е
предвидено наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години. В
съответствие с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, при проведеното по
настоящето дело съкратено съдебно следствие, наказанието следва да бъде
определено при условията на чл.58а от НК. В периода от време до постановяване
на присъдата разпоредбата на чл.58а от НК е имала две редакции, като деянието е
осъществено преди самото създаването на разпоредбата на чл.58а от НК, т.е. в
периода между осъществяване на престъплението до постановяване на настоящата
присъда последователно са действали различните редакции на чл.58а, от НК, като
първоначалната е препращала към определяне на наказанието само по реда
на чл.55 от НК. Настоящият съдебен състав намира, че доколкото разпоредбата на
чл.58а от НК има характера на материален наказателен закон, определящ по
смисъла на чл.1, ал.2 от НК какво наказание да се наложи за извършено престъпление,
приложението на различните редакции на тази разпоредба следва да бъде
преценявано при действието на разпоредбата на чл.2, ал.1 и ал.2 от НК.
Доколкото разпоредбата на чл.58а от НК в редакцията й според ДВ, бр.27/2009г.
безалтернативно е препращала към прилагане на чл.55 от НК, а промяната на
същата разпоредба със ЗИДНК, ДВ, бр.26/2010г. обуславя приложението на чл.55 от НК от наличието на основанията, предвидени в самия текст, съдът счита, че
именно първоначално действалата и влязла в сила след извършване на
престъплението редакция на чл.58а от НК е по-благоприятна за дееца и в този
смисъл следва наказанието на подс.Д.М. да се определи по реда на чл.55, ал.1,
т.1 от НК, а именно следва да му бъде наложено наказание лишаване от свобода
под предвидения за престъплението минимум от три години лишаване от свобода.
За смекчаващи отговорността на подс.Д.М. обстоятелства съдът отчита чистото
й съдебно минало и данните за влошено здравословно състояние. Смекчаващо
отговорността на подсъдимата обстоятелство е и продължителността на воденото
наказателно производство, която не съответства на макар и немалката фактическа
и правна сложност на делото и която е обусловена от изминалите значителни
периоди от време, при които по делото, в досъдебната му фаза, не са били
извършвани следващите се процесуални действия. Не може като смекчаващо
отговорността на подсъдимата обстоятелство да се отчете направеното от нея едва
в хода на съдебното производство признание, доколкото същото, извън качеството
си на основание за провеждане на съкратеното съдебно следствие, не е елемент
на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално
поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия
извършител /т.7 от ТР №1/6.04.2009г. по т.д.№1/2008г. на ОСНК на ВКС/. Съдът
счита, че отегчаващи отговорността на подс.Д.М. обстоятелства са усложнената
престъпна дейност, каквато тя е осъществила под формата на продължавано
престъпление; броя и упоритостта на извършване на деянията, съставляващи
продължаваното престъпление; начина на осъществяване на престъпната дейност,
показващ престъпното намерение за използване от страна на подсъдимата на
служебното й положение, като главен счетоводител на СО – Район Л. и възползване
от създадения механизъм за осъществяване на бюджетни разплащания, както и на
целенасочените действия за отчитане на засегнатите плащания по начин, че да не
бъде разкрито отклоняването на бюджетните средства; изключително високият
размер на причинената щета, надвишаващ неколкократно и критерия особено големи
размери; отклоняването на бюджетни средства чрез престъплението, предназначени
за осигуряване на дейността на общинските учреждения, извършващи дейност в
сферата на П.та.
Съдът счете, че от
така установените смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимата
обстоятелства, значителен превес имат отегчаващите, поради което следва да бъде
наложено наказание към възможния максимален размер, който в случая е три години
лишаване от свобода. С оглед на изложеното съдът счете, че справедливо за
подсъдимата Д.М. и извършеното от нея престъпление се явява наказание лишаване
от свобода за срок от две години и шест месеца.
Съдът
счете, че за изпълнение на целите на наказанието, определени в чл.36, ал.1 от НК, може да допринесе само ефективно изтърпяване на така определеното
наказание, независимо от наличието на формалните основания за приложение на
чл.66, ал.1 от НК, с оглед размера на наложеното наказание и чистото съдебно
минало на подсъдимата. Съдът счита, че действително поправяне на подсъдимата не
би могло да бъде постигнато с отлагането на изтърпяването на наложеното й
наказание. Сред установените от съда отегчаващи обстоятелства са такива, които
сочат съзнателно планирана, проявена и прикрита усложнена престъпна дейност,
която може да бъде осъществена само от лице, пренебрегващо в пълна степен
правния ред и своите юридически задължения като служебно лице, имащо достъп до
обществени парични средства. Съдът счита, че за извършеното от подсъдимата престъпление,
при което бюджетно юридическо лице, върху което лежи задължението да обезпечава
осъществяването на просветната дейност на територията на голям административен
район от Столична община, е значително ощетено и то чрез пряко посегателство
върху целеви средства за тази дейност, само ефективно изпълнение на наложеното
наказание може в достатъчна степен да осигури както осъществяването на личната
превенция на наказанието, така и на генералната превенция. За толкова тежкото
по своя характер и последици престъпно деяние, налагане на наказание лишаване
от свобода, което да не бъде изтърпяно ефективно, би имало деморализиращи
последици и за подсъдимата, и за обществото. Съдът счита, че едно наложено като
условно наказание лишаване от свобода, чийто основен ефект се изразява във
възпирането на подсъдимата от извършване на друго престъпление, под страх от
привеждане в изпълнение на отложеното наказание, не е достатъчно да осигури
необходимото поправително и превъзпитателно въздействие върху нея. Същевременно
условното наказание за такова по вид и тежест престъпление, като извършеното,
не би довело и до осъществяване на генералната превенция, по такъв начин, че
останалите членове на обществото бъдат убедени, че за конкретното престъпление
е наложено справедливо наказание и да бъдат предупредени в достатъчна степен да
се въздържат от извършване на такива престъпления. С оглед на това съдът счете,
че следва подсъдимата Д.М. да изтърпи наложеното й наказание ефективно, при
първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, в съответствие
с разпоредбите на чл.59, ал.1 и чл.61, т.3 от ЗИНЗПС.
Следва
да бъде уважен изцяло предявеният от СО – Район Л. срещу подс.Д.П.М. граждански
иск. По делото беше установено, че с извършеното престъпление по чл.212, ал.3,
вр. ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК подс.Д.М. е причинила на Район Л. имуществена
вреда в общ размер 293 000 лв., поради което са налице предвидените в
чл.45 от ЗЗД основания за ангажиране на гражданската й отговорност за
обезщетяване на така причинената вреда.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК следва да бъде осъдена подс.Д.П.М. да заплати по
сметка на СГС сумата от 1 304 лв. – направени разноски по делото за
възнаграждения за вещи лица, както и 10 лв. – държавна такса за служебно
издаване на два броя изпълнителни листа.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: