Решение по дело №705/2020 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 260046
Дата: 6 октомври 2020 г. (в сила от 5 февруари 2021 г.)
Съдия: Диана Кирилова Георгиева
Дело: 20203630200705
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

260046/6.10.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, втори състав, на двадесет и първи септември през две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                                                              Председател: Диана Георгиева

при секретаря В. И, като разгледа докладваното от районния съдия АНД № 705 по описа на ШРС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 27-0000985/12.03.2020г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда КТ/ във връзка с чл.414, ал.1 от КТ на “КАЛЕ 32” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. Витоша № 7, вх.1, ет.1, ап.3, представлявано от Й. С. М., с ЕГН ********** в качеството му на работодател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание представляващия дружеството – жалбоподател не се явява лично. За него се явява упълномощен представител, който изцяло поддържа жалбата, като моли наказателното постановление да бъде отменено.  Излага конкретни съображения в подкрепа на жалбата.

Въззиваемата страна редовно призована изпраща упълномощен представител, който  оспорва жалбата, като в съдебно заседание излага подробни съображения в тази насока.

            Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, макар и не изцяло по изложените в нея съображения, поради следното:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството-жалбоподател Кале 32ЕООД осъществява строително-монтажни работи на различни обекти, по повод на които се налага командироване на работници на обекти, намиращи се извън границите на страната.         

На 07.02.2020г. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен. От представените от страна на дружеството писмени доказателства, свидетелите С.Р.К. и П.В.С. установили, че работодателят при осъществяване на неговата дейност в рамките на предоставяне на услуга е допуснал командироване на лицето С. И. С., с ЕГН **********, на длъжност „общ работник в строителството“, считано от 01.03.2019 г. в гр. Лиеж, Кралство Белгия без да е сключил с него по установения ред споразумение за командироване с регламентирано съдържание. В изготвените писмени обяснения от страна на пълномощник на дружеството  – жалбоподател по смисъла на чл.402, ал.1, т.2 от КТ лицето посочило, че с командированите лица нямат сключени споразумения за командироване, но полагащите им се възнаграждения им се изплащат редовно в брой. Резултатите от проверката били подробно обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2004063 от 12.02.2020г., с който на дружеството били дадени конкретни предписания, като конкретно в т.4 от същите е указано на работодателя да не допуска командироване в Кралство Белгия в рамките на предоставяне на услуга на общия работник в строителството С. И. С., без да е сключил с него по установения ред споразумение за командироване с регламентирано съдържание, съгласно чл.121а, ал.1, т.1а и ал.8 от КТ и чл.7 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. Протокът бил връчен лично на представляващия дружеството-жалбоподател на 12.02.2020г.. На същия ден - 12.02.2020г. свид. С.К. съставила на дружеството-жалбоподател Акт за установяване на административно нарушение № 27-0000985, като посочила, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.7 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, във връзка с чл.121а, ал.1, т.1а и ал.8 от КТ  Актът бил съставен в присъствие на представляващия дружеството и подписан от него без възражения. Впоследствие жалбоподателят не се е възползвал и от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал допълнителни писмени възражения.

На 26.02.2020г. от страна на дружеството-жалбоподател било депозирано уведомление до Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Шумен, с което уведомявали, че  са изпълнили дадените им предписания, като към същото били приложени и сключени споразумения с лица, в това число и сключено допълнително споразумение за командироване в чужбина към трудов договор № 01/17.01.2019г. с лицето С. И. С., касаещо командироване на лицето за периода от 20.02.2020 г. до 30.02.2020 г. 

По делото от страна на дружеството – жалбоподател е представен разходен касов ордер № 03 от 01.03.2019 г. и заверено копие от фиш за заплата от 01.03.2019г. до 31.03.2019г., от който се установява, че на лицето С. И. С., с ЕГН ********** е била изплатена сумата от 1 556 евро за командировки.  

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 27-0000985/12.03.2020г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда КТ/ във връзка с чл.414, ал.1 от КТ на “КАЛЕ 32” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. Витоша №7, вх.1, ет.1, ап.3, представлявано от Й. С. М., с ЕГН ********** в качеството му на работодател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С.Р.К. и свидетеля П.В.С., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК, писмени доказателства.

Съдът намира, че показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото са присъствали по време на извършване на проверката на дружеството - жалбоподател и пресъздават пряко възприетите от тях факти и обстоятелства. В същото време показанията им са непротиворечиви, последователни и се подкрепят изцяло от останалия събран по делото доказателствен материал. 

            При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.121а, ал.1, т.1а от КТ Командироване на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато български работодател командирова работник или служител на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите.  По силата на ал.8 от същия законов текст Условията и редът за командироване и изпращане по ал.1 и 2 се определят с наредба на Министерския съвет. В същото време разпоредбата на чл.2 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги предвижда, че при командироване на работници или служители в случаите по чл.121а, ал.1, т.1 от КТ работодателят и работникът или служителят уговарят с допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването, като споразумението съдържа данни за страните и основанието за сключването му и определя характера и мястото на работа; времетраенето на изменението на трудовото правоотношение чрез посочване на начална и крайна дата на командироването; размера на основното и на допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер; условията за полагане на извънреден и на нощен труд и размера на заплащането им; продължителността на работния ден и работната седмица, на дневната, междудневната и седмичната почивка, както и дните на официалните празници в приемащата държава; размера на платения годишен отпуск;  финансови условия на командировката извън посочените в т.3 и 4 и вида на транспортните средства и маршрута.

Съгласно разпоредбата на чл.7 от същата наредба не се допуска командироване или изпращане на работник или служител, когато не е сключено споразумение по чл.2, ал.1 или трудов договор по чл.3, ал.1. В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че работникът С. И. С. е бил командирован, считано от 01.03.2019г. в гр. Лиеж, Кралство Белгия. Това обстоятелство се установява от приетата като писмено доказателство по делото Командировъчна заповед № 14 от 01.03.2019 г., а и не се оспорва от страна на дружеството-жалбоподател. В същото време отново от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства се установява, че работникът е бил командирован, без с него да е било сключено по установения ред споразумение за командироване с посоченото по-горе съдържание. Такова е било сключено значително по-късно, като същото въпреки, че е посочено, че е сключено на 17.01.2019 г. касае командироването на лицето за периода от 20.02.2020 г. – 30.02.2020 г.  В подкрепа на този извод са събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К. и С., които в съдебно заседание свидетелстваха, че по време на извършената проверка в личното досие на лицето Сали не е имало сключено споразумение, като такова по време на проверката не им е било представено.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че като е допуснал командироване на лицето С. И. С. в гр. Лиеж, Кралство Белгия, считано от 01.03.2019 г., без със същото да е сключено споразумение за командироване с посоченото в разпоредбата на чл.2 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги съдържание работодателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, посочено в разпоредбата на чл.121а, ал.1, т.1а и ал.8 от КТ във връзка с чл.7 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. 

Извън всякакво съмнение е обстоятелството, че дружеството – жалбоподател е работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ, доколкото именно то е юридическото лице, което самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение. Административно-наказващия орган правилно и законосъобразно е квалифицирал нарушението, като за същото е ангажирал отговорността на юридическото лице, в качеството му на работодател.

За посоченото нарушение санкционната норма на чл.414, ал.1 от КТ, доколкото липсва изрична разпоредба за конкретното нарушение, предвижда имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание. В същото време  обаче, съдът намира, че административно наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание в размер над минимума, предвиден в закона, без да изложи конкретни мотиви и съображения в тази насока. Следвало е при преценка на размера на имуществената санкция да бъдат изложени мотиви относно степента на обществена опасност на конкретното нарушение, които са мотивирали органа да наложи именно санкция в посочения от него размер и защо счита, че именно такава санкция би изпълнила ролята на индивидуалната и генерална превенция. Съдът при преценка на същата съобрази обстоятелството, че описаното в наказателното постановление деяние се явява формална проява в поведението на дружеството. По делото липсват данни за други извършени нарушения на трудовото законодателство, поради което съдът намира, че степента на обществена опасност на конкретното нарушение следва да бъде преценена като сравнително ниска. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че положения от работника труд във връзка с командироването е бил отчетен и заплатен на лицето.

Ето защо съдът намира, че в настоящия случай е законосъобразно и правилно на дружеството - жалбоподател да бъде наложена имуществена санкция в размер на предвидения в разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ минимум, а именно „имуществена санкция” в размер на 1 500 лева. В тази връзка съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в посочения по-горе смисъл.

Съдът напълно споделя и доводите на административно-наказващият орган, че деянието не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН се преценява за всеки конкретен случай на административно нарушение, а не общо като дадена законова възможност. Всяко административно нарушение е специфично с оглед неговия противоправен резултат и начин на извършване. В настоящия случай Кодексът на труда охранява особен вид обществени отношения, като урежда и регулира реда и начина на полагане на труд и условията, при които е допустимо командироване, представляващо изменение на предварително уговорените между страните условия по тлудовото правоотношение. От материалите по делото се установява, че дружеството е извършило същото нарушение и по отношение на други лица, което показва, че същото не е инцидентна проява в дейстостта му. Конкретното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни нарушения, поради което се налага извода, че същото не може да бъде квалифицирано, като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Не са налице и условията за приложение разпоредбата на чл.415в от КТ, доколкото естеството на нарушението изключва възможността същото да бъде отстранено веднага след установяването му и да не са настъпили вредни последици за работника. В този смисъл следва да бъде отбелязано, че задължението е за сключване на споразумение преди датата на командироване на лицето. Видно от материалите по делото настоящото нарушение касае командироване на лицето Сали, започнало на 03.09.2019 год.  В същото време самото нарушение е било открито при извършена проверка на 07.02.2020 год., когато командироването вече е било приключило и последващото сключване на споразумение за посочения период не би имал правно значение. А липсата на практическа възможност нарушението да бъде изпълнено веднага след неговото откриване  е ирелевантно дали от същото са настъпили вреди за работника и служителя или не, доколкото двете, визирани в разпоредбата на чл.415в от КТ предпоставки са кумулативно изискуеми.

С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че обжалваното наказателното постановление следва да  бъде изменено, като наложената на дружеството-жалбоподател имуществена санкция бъде намалена от 2000 лева на 1500 лева.

Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на процесуалния представител на  административнонаказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /в сила от 03.12.2019 год./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на  чл.37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯВА наказателно постановление № 27-0000985/12.03.2020г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл.414, ал.1 от КТ на “КАЛЕ 32” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. Витоша №7, вх.1, ет.1, ап.3, представлявано от Й. С. М., с ЕГН ********** в качеството му на работодател,е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, като намалява размера на наложената „имуществена санкция” от 2 000 /две хиляди / лева на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.

ОСЪЖДА “КАЛЕ 32” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. Витоша №7, вх.1, ет.1, ап.3, представлявано от Й. С. М., с ЕГН **********  да заплати на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

           

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: