РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. Велико Търново, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЧЕВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20214110101455 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от СТ. Т. В., чрез адв. Т.
М. - ВТАК, срещу "Бул Инс" АД - град София кумулативно, обективно съединени
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл.
45 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите. Процесуалният представител на ищцата развива съображения, че
на 05.12.2019 година, около 19.35 часа, в град Велико Търново, на кръстовището на ул.
„Магистрална“ и ул. „Мармарлийска“ настъпило ПТП, при което лек автомобил „БМВ
Х3“, с рег. № *, собственост и управлявано от Р. ИСМ. Р., преминал на червен
светлинен сигнал, подаван от светофарната уредба на кръстовището, работеща в
нормален режим, като въпреки забраната, предприел маневра завой на ляво и се врязал
в дясната, странична част на движещия се по ул. „Магистрална“, на зелен
разрешителен сигнал на светофарната уредба, лек автомобил „Опел Мерива“, peг. № *,
собственост на П. К. М. и управляван от К. Т. Х., в който пътувала и ищцата. Посочва,
че в резултат на ПТП на ищцата са причинени оток, охлузна рана с кръвонасядане но
челото; оток, с кръвонасядане но лицето; охлузване на лицето; мозъчно сътресение.
Твърди, че след катастрофата ищцата е била прегледана в „Спешно отделение“ при
МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ и е хоспитализирана в неврохирургично отделение на
болницата, където лечението й продължавало до 09.12.2019 година. Твърди, че е
1
постъпила в болничното заведение неориентирана за време, с оплаквания за болки в
областта главата, световъртеж и гадене, като същевременно е била със съпровождащо
състоянието на безпокойство и стрес. Проведени са изследвания и образна
диагностика, установено е мозъчно сътресение и й е назначено медикаментозно
лечение, с указания за спазване на диета и режим. Посочва, че болките в областта на
главата, както и чувството на замаяност, световъртеж и позиви за гадене са
продължили във времето, а описаните симптоми, както и травматичните отоци и
синини по лицето и главата на пострадалата, допълнени с появата на постоянна
тревожност, лош сън, чувство на изтощение и нарушаване на адаптивността, са
продължили повече от два месеца. Твърди, че е подложена на медикаментозно лечение
и се е наложило да потърси съдействие и от лекар психолог и психиатър. Посочва, че
месеци наред ищцата всеки ден изживявала целия кошмар от катастрофата, не можела
да спи нормално, обливала се в пот, повишено било и кръвното й налягане, имала т.
нар. „флеш бек“ спомени, често избухвала в неконтролируем плач, стряскала се при
по-силен шум от автомобил, от звука на спирачките, страхува се да се вози в
автомобил. Твърди, че има страх да седне зад волана на автомобил и след инцидента е
прекъснала обучението си за водач на лек автомобил в „Автошкола Олимп“ ЕООД.
Освен това била лишена от възможността да отпразнува с приятели и колеги от
университета студентския празник, а в последствие и коледните и новогодишните
празници. Наведени са доводи, че освен неимуществените вреди от ПТП, ищцата е
претърпяла и имуществени за заплатени медицински услуги и за закупуване на
предписаните й медикаменти. Посочва, че виновният за настъпилото събитие водач Р.
ИСМ. Р. попада в кръга лица, чиято отговорност се покрива от застраховката
"Гражданска отговорност" - полица BG/02/119000357130, валидна до 02.02.2020г.,
издадена от ЗД "Бул Инс" АД, за управлението на лек автомобил „БМВ Х3“, с рег. № *.
Твърди, че срещу виновния водач има издадено НП № 19-1275-002541/11.12.2019г. по
чл. 179, ал. 2 ЗДвП, което е влязло в законна сила на 28.12.2019 година. Посочва, че е
предявена претенция пред застрахователя по реда на чл. 380, ал. 1 КЗ, но въпреки
проведените телефонни разговори плащане от ответното дружество не е извършено.
Направено е искане ЗД "Бул Инс" АД - град София да бъде осъдено да заплати на СТ. Т. В., сумата
в размер на 5 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди при ПТП, реализирано на 05.12.2019г., сумата в размер на 84.90
лева, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди при ПТП,
реализирано на 05.12.2019г., сумата в размер на 672.39 лева – законна лихва върху
сумите за периода от 29.01.2020 година до 17.05.2021 година, ведно с със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.05.2021 година до окончателното
изплащане на задължението. Претендира да й бъдат присъдени направените в
производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
2
ответникът оспорва изцяло предявените по делото искове, както по основание, така и
по размер. Процесуалният представител на ответното дружество оспорва механизма на
ПТП, като посочва, че настъпилото събитие е случайно. Твърди, че ищцата не е била с
поставен обезопасителен колан, в която връзка прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат. Оспорва, че в резултат на процесното ПТП ищцата е претърпяла
описаните в исковата молба травматични увреждания. Счита, че размерът на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишено, като оспорва и
извършените разходи за лечение. Направено е искане предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира да бъдат присъдени
направените от дружеството разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните по делото, че към 05.12.2019 година за лек
автомобил „БМВ Х3“, с рег. № *има сключена валидна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите" в ответното дружество, валидна до 02.02.2020
година по Застрахователна полица № БГ/02/119000357130.
Видно от представеното по делото заверено копие на Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 472 от 05.12.2019 година /л. 10-11/, на 05.12.2019 година
около 19.35 часа на кръстовище между ул. „Магистрална“ и ул. „Мармарлийска“ е
настъпило ПТП между лек автомобил „БМВ Х3“, с рег. № *, собственост на Р. ИСМ. Р.
и управляван от него и лек автомобил „Опел Мерива“, с peг. № *, собственост на П.К.
М. и управляван от К. Т. Х. От протокола се установява и че водачът на лек автомобил
„БМВ Х3“ преминал, на кръстовище между ул. „Магистрална“ и ул. „Мармарлийска“,
регулирано със светофарната уредба, работеща в нормален режим на работа,
преминава на червен забраняващ сигнал, като отнема предимството на преминаващия
на зелен разрешителен сигнал лек автомобил „Опел Мерива“. Водачът на лек
автомобил „БМВ Х3“ извършва маневра завиване на ляво, като блъска в дясната
странична част движещия се по ул. „Магистрална“ лек автомобил „Опел Мерива“, с
което реализира ПТП с материални щети. Посочено е и че от ПТП са пострадали СТ. Т.
В. и В.Г. А.
От приложените по делото заверени копия на Епикриза, И.З. № 19434/2019 на д-
р Н. Мойнов /л. 12-13/ се установява, че на 05.12.2019 година С.В. е приета в МОБАЛ
„Д-р Стефан Черкезов“ – град Велико Търново с диагноза „Мозъчно сътресение, без
открита вътречерепна травма“. Видно от Съдебномедицинско удостоверение № Г-
180/06.12.2019 година на д-р Н. Г. /л. 14/, при преглед на 06.12.2019 година, са
установени: оток и охлузна рана с кръвонасядане по челото, оток с кръвонасядане по
лицето, охлузване по лицето, мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване,
световъртеж и главоболие. Описаните травматични увреждания са в резултат от тъпи
3
травми и е възможно да са получени по начин и време, описан от В., като тези
увреждания си й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От приложеното Психологично заключение 02.01.2020 година на кл. пс. и
психотерапевт В. Х. /л. 15-18/ се установява, че ищцата е посетила психотерапевт на
30.12.2019 година, за което е заплатила 80.00 лева /л. 21/, при което последният е
установил, че ищцата е преживяла шокова ситуация, като в процеса на възстановяване,
тя не се усеща същата и преживява тежко тази промяна. Това й е създало напрежение и
преживяване отново на ситуацията, съпроводено с изпотяване, лош сън, вариране на
кръвното налягане, „флеш бек спомени“, неспокойствие и напрежение. Изпитва
фрустрация, виждайки лицето си „обезобразено“ и това я потапя в състояние на тъга и
гняв. ППо делото са представени и Амбулаторен лист № 21 от 28.01.2020 година на Д-р
Ст. Стефанова, Рецептурни бланки –3 броя, Фискален бон от 09.12.2019 година /л. 19,
20 и 22/, от които се установява, че на 28.01.2020 година ищцата е посетила и
психиатър, както и че за провеждане на цялостното й лечение са й предписани
медикаменти, за част от които е заплатила сумата в размер на 4.90 лева.
Видно от Служебна бележка от 22.01.2020 година на Управителя на „Автошкола
Олимп“ ЕООД /л. 23/, ищцата е била записана в курс за обучение на водачи на МПС от
категория „Б“, който е прекратен поради претърпяно ПТП считано от месец декември.
По делото е изискана и приложена в цялата преписка по щета № ********** /л.
109-139/, от която е видно, че на 29.01.2020 година СТ. Т. В. е отправила
застрахователна претенция към ответното дружеството за претърпените от нея
имуществени и неимуществени вреди в резултат от настъпилото на 05.12.2019 година
ПТП, към която е приложила и документ за банковата си сметка.
По делото са представени и заверени копия на АУАН, серия GA, № 16037 от
05.12.2019 година и НП № 19-1275-002541 от 11.12.2019 година и влязло в сила на
28.12.2019 година /л. 72-73/.
В проведеното на 23.09.2021 година съдебно заседание са събрани гласни
доказателства. Свидетелят К. Т. Х. заявява, че е вуйчо на ищцата. На 05.12.2019 година
сестра му му се обади да вземе племенницата си от гарата във Велико Търново, тъй
като идвала от Бургас за празнуване на студентския празник. Посочва, че в 19:20 часа я
взел от гарата и около 19:30 часа настъпило произшествието на кръстовището на ул.
„Магистрална“ до завод „Победа”. Заявява, че той бил спрял на червено на светофара
на „Победа”, в посока София и след като светнало зелено, тръгнали двете колони.
Посочва, че по средата на кръстовището връхлетяло нещо черно с голяма скорост и ги
ударило. Отпред до него бил приятелят на ищцата - И., а тя бела седнала отзад. Заявява,
че излязъл, колата била смачкана, а С. започнала да плаче и да вика, и някакви хора, я
качили я и я закарали в болницата. Посочва, че била много зле - окото й било синьо в
продължение на 3 месеца, имала огромен кожен мехур отпред на главата си – оток и
4
психически рухнала. Затваряла се, плачела и не искала да говори с никого. Тя била
дошла за празнуване на студентския празник, но не успяла да празнува както него, така
и коледните и новогодишни празници. След това имала комплекси и не искала да се
вози в кола и се отказала да става шофьор.
В проведеното на 27.10.2021 година съдебно заседание свидетелят Д. Т. В.
посочва, че със съпруга си живеят в град Бургас, а С. пътувала от Бургас към Велико
Търново за студентския празник, заедно със свой приятел с влак. Заявява, че на ЖП
гарата вуйчо й я посрещнал с колата и на светофара на завод "Победа" тръгнал на
зелено и в същият момент ги ударила другата кола, като след удара С. й се обадила,
като ревяла по телефона и била в истерия. Посочва, че свидетели, които пътували в
задната кола я откарали до Бърза помощ, където са й направили скенер и всичко
необходимо, тъй като имала огромен хематом на главата, пълен с кръв и течност.
Имала и мозъчно сътресение и се наложило да бъде хоспитализирана в Неврохирургия,
тъй като била с повръщане и силно главоболие. Заявява, че не спирала да реве през
цялото време. След изписването й предписали лекарства за успокоение, но тя изпадала
в меланхолия, плачела постоянно, не искала да се среща с никакви хора, нощем се
будела и затова се наложило да я заведат на психолог, а след това и на психиатър.
Посочва, че пропуснала студентския празник, Коледа, Нова година, прекъснала
шофьорските курсове, а част от изпитите от зимната сесия ги взела на по-късен етап.
Заявява, че дълго време не искала да се качва в кола, а в момента, в който се качвала,
казвала да намалят и да не минават през това кръстовище. Тя описала, че се е качила в
колата, сложила си е колана и е тръгнала да си пали цигара, и да смъква прозореца, и
тогава е бил ударът и тя се е ударила отстрани в прозореца, докато останалите двама в
колата макар в последната секунда са видели, колата която ги удря и са се стегнали.
Свидетелят Р. ИСМ. Р., в проведеното на 05.01.2022 година съдебно заседание
заявява, че помни, че е участвал в ПТП на 05.12.2019 година във Велико Търново на
светофара на т. нар. „Победа”. Посочва, че той бил в нарушение и минал на червено,
като колата, която идвала отсреща, той й сякъл пътя и настъпило ПТП-то. След ПТП-
то слязъл от колата, отишъл да види дали има пострадали, а отзад даже се возело
момиче, което познава – С., която откарали към болницата. Заявява, че той идвал от
горния път посока София-Варна и видял, че свети зелено, но грешката му е била в
това, че е гледал секцията на светофарната уредба, която е за направо, а всъщност за
наляво е светело червено, но той минал.
От заключението на приетата по делото съдебна-автотехническа експертиза /л.
81-87/ се установява, че механизмът за настъпване на пътнотранспортното
произшествие е следният: На 05.12.2019 година, около 19:35 часа в град Велико
Търново, по ул. "Магистрална", на зелен разрешителен сигнал на светофарната уредба
потегля в посока от изток към запад, към град София лек автомобил „Опел Мерива“, с
peг. № *, собственост на П. К. М. и управляван от К. Т. Х., в който пътува С.В.. След
5
потеглянето му на кръстовището на ул. "Магистрална", лек автомобил „ВМВ ХЗ 20Д“,
peг. № *, собственост и управляван от Р. ИСМ. Р. без да спира при светещ сигнал на
светофарната уредба за неговото движение към ул. „Мармарлийска“ предприема
завиване наляво в зоната на кръстовището, като с това пресича траекторията на
движение на лек автомобил „Опел Мерива“. В резултат на пресичане траекторията на
движение на лек автомобил „Опел Мерива“ от лек автомобил „ВМВ ХЗ 20Д“ настъпва
удар, който е страничен за лек автомобил „Опел Мерива“ с дясна странична част и
челен за лек автомобил „ВМВ ХЗ 20Д“. Така в резултат на удара са нанесени
щети на автомобилите и има пострадали. В разглеждания случай е налице причинно-
следствена връзка между механизма на ПТП, причинените щети на процесното МПС
Опел и възможните увреждания на ищцата, като основната причина за ПТП от
експлоатационно техническа гледна точка е пресичане траекторията на движение на
лек автомобил „Опел Мерива“, в който пътува ищцата, от лек автомобил „ВМВ ХЗ
20Д“, управляван от водача Р.Р.. Лек автомобил "Опел Мерива" е снабден с предпазни
колани на всички седалки, предназначени за водача и пътници, и тяхната употреба
намаля риска от травми, като обезопасителният колан не ограничава движението на
тялото от кръста странично, което предполага, че при големи странични ускорения, в
рамките на допустимото движение в кръста, е възможно да се получат телесни
увреждания с непридвидими последствия. В проведеното на 27.10.2021 година съдебно
заседание вещото лице уточнява, че на стр. 4, на ред 5, че участник № 1 - БМВ
извършва маневра завиване наляво, а участник № 2 се движи направо след светване на
зелен сигнал на светофар за него. В случая, след като пострадалата е била в дясната
част на автомобила и ударът е страничен коланът не ограничава движенията на тялото
от кръста на горе странично.
Видно от приетата по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни
/л. 89-96/, при настъпилото ПТП на 05.12.20219 година, пострадалата като пътник на
задната седалка в лек автомобил, С.В. е получила следните травматични наранявания:
мозъчно сътресение - лека степен /проявено като зашеметяване и дезориентация за
време и място/; оток в дясната челна половина на главата с охлузна рана в средната му
трета; кръвонасядане с оток на дясната подочница; охлузване на меките тъкани под
лявата ушна мида. След инцидента ищцата е настанена на лечение в неврохирургично
отделение при МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ АД, където и е оказана специализирана
медицинска помощ и е изписана на 09.12.20219 година без общомозъчна и огнищна
неврологична симптоматика. Причинените увреждания са довели до промяна в
клиничното и здраве, проявено като временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, съпроводено с болка и страдания по време на възстановително оздравителният
процес. Получените наранявания от пострадалата отговарят да бъдат причинени от и
при внезапно придаден инерционен момент на тялото при възникналия пътен
инцидент, което изключва друго време, място и начин на тяхното причиняване от
6
пострадалата, извън настъпилото ПТП на 05.12.2019 година като механизъм на
получаване. Възстановително-оздравителният процес на причинените увреждания на
пострадалата е в рамките на около 25 дни, като могат и се наблюдават остатъчни
персистиращи оплаквания от внезапно появяващо се главоболие и общо
неразположение с намалена работоспособност и лесна уморяемост при физическо
натоварване в един по-дълъг период от време, като обичайно явление, но който е
строго индивидуален и с различна продължителност. Липсват данни за травматични
увреждания по предната повърхност на гръдният кош и предната коремна стена от
негативен отпечатък от поставен предпазен колан, като показател за наличен такъв,
предпазващ лицето и от по-тежки наранявания, като при поставен предпазен колан от
пострадалата, седяща на задната седалка травматичните наранявания ще бъдат с още
по-лек характер. В проведеното на 27.10.2021 година вещото лице допълва, че
предпазният колан фиксира тялото към седалката и оставя крайниците за движение.
При конкретния случай на удар - странично на лекия автомобил и с тази ниска скорост,
е възможно пострадалата да получи увреждания в лицевата част, които са
констатирани и при поставен обезопасителен колан.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ регламентира прякото право на увредения,
спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност". Уважаването на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ е
предпоставено от установяването от страна на ищеца на валидно сключена застраховка
"Гражданска отговорност" между деликвента и ответното застрахователно дружество
към датата на настъпване на ПТП; че в срока на застрахователното покритие е
настъпило застрахователно събитие - ПТП, че то е причинено виновно от
застрахования, че е налице причина връзка между противоправното поведение на
деликвента и причинените от него на пострадалия имуществени и неимуществени
вреди, както и размера на тези вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД
вината се предполага до доказване на противното. В тежест на ответника по делото е
да установи наличието на твърдяното от него съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищеца.
Процесуалната допустимост на предявените по делото преки искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение за претърпени от ищеца имуществени и
неимуществени вреди е предпоставена, съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ, от отправена от него
към ответника - застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на виновния
за ПТП водач, писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. В случая по
делото видно от представената от ответното дружество застрахователна преписка
застрахователят е бил поканен да заплати обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди на 29.01.2020 година /л. 120/, към която са били представени
7
необходимите документи, включително банкова сметка на ищцата /л. 121/, по която не
е постигнато споразумение, т. е. застрахователят не е платил в сроковете по чл. 496 КЗ.
От събраните доказателства се установява, а и не е спорно по делото, че към
датата на ПТП – 05.12.2019 година, гражданската отговорност на водача на лек
автомобил ВМВ ХЗ 20Д“, peг. № *, е покрита от ответното дружество по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". По силата на този
застрахователен договор застрахователят се е задължил да покрие в границите на
определената между страните застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди, вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение
или престой /чл. 493, ал. 1 КЗ/.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от
заключенията на изслушаните експертизи съдът намира за установени по несъмнен и
категоричен начин всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност,
предвидени в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД. Страните не спорят, а и от събраните по
делото доказателства безспорно се установява, че по време на действието на
застрахователния договор, на 05.12.2019 година е реализирано ПТП. Последното е
причинено от водача на застрахования лек автомобил, гражданската отговорност на
който е покрита от ответното застрахователно дружество. В констативния протокол за
ПТП с пострадали лица /л. 10-11/ изрично е посочено, че водачът на лек автомобил
„БМВ Х3“ преминал, на кръстовище между ул. „Магистрална“ и ул. „Мармарлийска“,
регулирано със светофарната уредба, работеща в нормален режим на работа,
преминава на червен забраняващ сигнал, като отнема предимството на преминаващия
на зелен разрешителен сигнал лек автомобил „Опел Мерива“. Водачът на лек
автомобил „БМВ Х3“ извършва маневра завиване на ляво, като блъска в дясната
странична част движещия се по ул. „Магистрална“ лек автомобил „Опел Мерива“, с
което реализира ПТП с материални щети. Посочено е и че от ПТП са пострадали СТ. Т.
В. и В. Г. А. Следва да се има предвид, че механизмът на настъпване на процесното
ПТП не може да бъде установен от приложения по делото протокол за ПТП.
Последният е официален свидетелстващ документ, имащ обвързваща за съда
материална доказателствена сила, но само относно удостоверените в него
обстоятелства, пряко възприети от съставителя му. Същият не е възприел
непосредствено пътния инцидент, но пряко е установил обективното състояние на
автомобилите след ПТП, тяхното местоположение и видимите им щети, обстоятелства,
които са обективирани в протокола за ПТП. Въз основа на него и на останалите
събрани по делото доказателства е изготвено и прието заключението на съдебната
авто-техническа експертиза, което не е оспорено от страните и от което се установява
механизмът на ПТП, а именно, че на зелен разрешителен сигнал на светофарната
уредба потегля в посока от изток към запад, към град София лек автомобил „Опел
8
Мерива“, с peг. № *, в който пътува С.В., като след потеглянето му на кръстовището
на ул. "Магистрална", лек автомобил „ВМВ ХЗ 20Д“, peг. № *, без да спира при светещ
сигнал на светофарната уредба за неговото движение към ул. „Мармарлийска“
предприема завиване наляво в зоната на кръстовището, като с това пресича
траекторията на движение на лек автомобил „Опел Мерива“. В резултат на което
настъпва удар, който е страничен за лек автомобил „Опел Мерива“ с дясна странична
част и челен за лек автомобил „ВМВ ХЗ 20Д“, при което са нанесени щети на
автомобилите и има пострадали. В разглеждания случай е налице причинно-следствена
връзка между механизма на ПТП, причинените щети на процесното МПС - Опел и
възможните увреждания на ищцата, като основната причина за ПТП от
експлоатационно техническа гледна точка е пресичане траекторията на движение на
лек автомобил „Опел Мерива“, в който пътува ищцата, от лек автомобил „ВМВ ХЗ
20Д“.
Ответникът, в чиято тежест е да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е
ангажирал доказателства в тази насока. От друга страна от съдебната авто-техническа
експертиза се установява както описаният по-горе механизъм на настъпване на
процесното ПТП, така и обстоятелството, че единствената пряка и непосредствена
причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на лек автомобил „ВМВ ХЗ
20Д“.
Неоснователно се явява и направеното от процесуалния представител на
ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, тъй като е
била без поставен обезопасителен колан. В тази връзка следва да се има предвид, че
наличието на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения. Намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт
предполага доказвани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той лично обективно е способствал за вредоносния резултат като
е създал условия или е улеснил неговото настъпване /Решение № 59 от 10.06.2011
година по т. д. № 286/2011 година на I т. о. на ВКС, Решение № 98 от 24.06.2013 година
по т. д. № 596/2012 година, Решение № 99 от 8.10.2013 година по т. д. № 44/2012
година на II т. о. ВКС/. Релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения
е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало,
наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане неправомерно поведение,
до вредоносния резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия - действие
или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да
бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само
това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди /Решение № 169 от 28.02.2012 година по т. д. № 762/2010 година на
ІІ т.о. на ВКС/. В конкретния случай, релевираното от ответника възражение се свежда
до твърдението, че пострадалата е нарушила правилата за движение като е пътувала в
9
процесния автомобил без поставен предпазен колан. Действително от заключението пи
изготвената по делото съдебна-автотехническа експертиза се установява, че
автомобилът, в който е пътувала пострадалата е произведен с предпазни колани както
на предните, така и на задните седалки. В същото време обаче, от показанията на
разпитаните по делото свидетели се установява, че ищцата винаги пътувала с
предпазен колан, а по делото не са ангажирани други доказателства. Изрично в
Решение № 27 от 15.04.2015 година по т.д. № 457/2014 г. на II т. о. ВКС приема, че
„Приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин от страната,
която е направила възражение за съпричиняване. Недопустимо е приложението на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно
главно доказване, а е само предполагаем. При направено възражение за съпричиняване
поради непоставяне на предпазен колан, наличието на обезопасителни колани в
процесното МПС не се презумира, а следва да бъде доказано от страната, която се
позовава на съпричиняване на вредоносния резултат.“ В този смисъл настоящият
съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства не може да бъде
направен категоричен извод, че ищцата е имала поведение, което да е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат в каквато й да е била степен. В тази насока са и
разясненията дадени от вещите лице по СМЕ и САТЕ, които посочват, че в случая по
делото, доколкото се касае за изцяло страничен, за лекия автомобил, в който е пътувала
ищцата, удар, тези увреждания на ищцата могат да настъпят и при поставен
обезопасителен колан. При това положение съдът приема за установени елементите от
фактическия състав на деликтната отговорност, поради което направените от ответника
оспорвания за съпричиняване се явяват неоснователни.
От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се
установява, че от противоправното поведение на застрахования ищцата по делото е
претърпяла неимуществени вреди, свързани с увреждане на здравето й. Разпитаните по
делото свидетели заявяват, че след инцидента на ищцата е била откарана в МОБАЛ „Д-
р Ст. Черкезов“ – град Велико Търново, където е била настанена за няколко дни, както
и че в последствие е имала проблеми, което е наложило да ходи на допълнителни
прегледи при психолог, а в последствие и при психиатър. В този смисъл са и
приложените писмени доказателства, както и изготвената по делото
съдебномедицинска експертиза, от която се установява, че С.В. е получила мозъчно
сътресение - лека степен /проявено като зашеметяване и дезориентация за време и
място/; оток в дясната челна половина на главата с охлузна рана в средната му трета;
кръвонасядане с оток на дясната подочница; охлузване на меките тъкани под лявата
ушна мида, които са довели до промяна на нейното клинично здраве, като
възстановително-оздравителния период е в рамките на около 25 дни, съпроводен с
болки и страдания, като могат и се наблюдават остатъчни персистиращи оплаквания в
един по-дълъг период от време, който е строго индивидуален. Безспорно се установява
10
и че претърпеният инцидент е оставил негативен отпечатък в съзнанието на В., която
не можела да спи спокойно, повишило й се кръвното налягане, избухвала в
неконтролируем плач. Отделно от това след инцидента била стресирана, отказала да
продължи обучението си за шофьор на МПС, страхувала се да се вози в автомобил и да
минава през това кръстовище. Следва да се има предвид и обстоятелството, че подобен
инцидент винаги е съпътстван с негативни изживявания. При това положение, съдът
след като съобрази характера и интензитета на уврежданията, начинът и
обстоятелствата, при които те са настъпили, продължителността на оздравителния
период и отражението им върху начина на живот на увредените лице, с оглед
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД следва да присъди обезщетение за причинените
неимуществени вреди по справедливост. Последната не е абстрактно понятие, а зависи
от преценката на обективни обстоятелства като естеството на увреждането, начина на
получаването му, интензитет и продължителност на негативните преживявания,
продължителността на оздравителния период, самата форма на лечение,
допълнителното влошаване на здравето на пострадалия, трайни последици, възраст,
загрозявания и др. /Постановление № 4 от 23.ХІІ.1968 г. на Пленума на ВС/. При
преценката, съдът следва да съобрази данните за конкретната личност, която е
засегната, начинът, по който тя е преживяла случилите се събития и отраженията,
които те са оказали върху нея. В случая по делото настоящият съдебен състав след
като съобрази изложеното по-горе приема, че обезщетението за претърпените от С.В.
Недева неимуществени вреди в резултат от настъпилото ПТП в размер на 5 000.00 лева
се явява справедливо. В тази връзка съдът съобрази, че безспорно подобен пътен
инцидент оказва негативно влияние върху психиката на пострадалия, което се
установява и от показанията на разпитаните свидетели. Ищцата психически е
преживяла инцидента трудно и същият се е отразил трайно в съзнанието й. Във връзка
с последното, същата е посещавала допълнителни прегледи при психолог и психиатър
и е предприемала медикаменти. От друга страна уврежданията й не са тежки и се
изразяват в мозъчно сътресение – лека степен, оток и кръвонасядане и охлузни рани.
Освен това, тя е сравнително млад и жизнен човек, поради което и с оглед
заключението на съдебномедицинската експертиза възстановителния период за тези
увреждания не е продължителен.
В настоящото производство освен претърпените от ищцата неимуществени
вреди безспорно се установява и че СТ. Т. В. е претърпяла и имуществени такива.
Видно от приложените писмени доказателства, същата е заплатила за сумата в размер
на 80.00 за преглед при д-р В. Христова, а за предписаните й лекарства са представени
доказателства за закупуването им единствено за сумата в размер на 4.90 лева. В този
смисъл направените от ищцата разходи, които са общо в размер на 84.90 лева, са в
причинно-следствена връзка с претърпените увреждания. За същите са представени
платежни документи, поради което исковата претенция за заплащане на обезщетение за
11
претърпени имуществени вреди следва да се уважи в пълния претендиран размер, с
оглед диспозитивното начало в процеса.
Направеното от ответника възражение за съпричиняване е от кръга на
допустимите възражения, които биха могли да бъдат противопоставени на увредения и
с него се цели определяне на занижен размер на обезщетението. В случая по делото
както бе посочено по-горе единствената пряка и непосредствена причина за настъпване
на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „ВМВ ХЗ 20Д“,
респективно – ищцата не е имала поведение, което да е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат в каквато й да е била степен, поради което възражението в тази
насока се явява неоснователно.
Мотивиран от всичко изложено съдът намира, че предявените искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ се явяват основателни и доказани за сумата в размер на 5
000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от СТ. Т. В. неимуществени
вреди от настъпило на 05.12.2019 година ПТП и за сумата в размер на 84.90 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от същата имуществени вреди от
настъпилото ПТП, поради което и като такива следва да бъдат уважени.
Основателността на главните искове предпоставя основателността и на
акцесорните претенции за лихва. В разпоредбата на чл. 497, ал. 1 КЗ е предвидено, че
застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете
дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3 КЗ /т. 1/ или изтичането на 3-месечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ за
произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
КЗ /т. 2/. Видно от разменената между страните кореспонденция, ищцата е уведомила
ответното дружество, за настъпилото застрахователно събитие, като е представила
всички необходими за това документи с Претенция от 29.01.2020 година, поради което с
изтичането на срока от 15 работни дни, т.е. от 20.02.2020 година, застрахователното
дружество е в забава за изплащане на обезщетенията и дължи законна лихва върху тях
от тази дата. Изчислена на основание чл. 162 ГПК с помощта на он-лайн калкулатор
същата възлиза в размер на 639.85 лева за периода от 20.02.2020 година до 17.05.2021
година, поради което предявеният по делото иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следва да бъде уважен в тази му част. За разликата до пълния предявен размер или за
сумата в размер на 32.54 лева и за периода от 29.01.2020 година до 19.02.2020 година
предявеният по делото иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява
неоснователен, поради което и като такъв следва да бъде отхвърлен в тази му част.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски по
реда на чл. 38, ал. 2 ЗА се явява основателна. Предвид основателността на предявените
12
от ищеца искове и с оглед нормата на чл. 7, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004
година за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответното дружество
следа да заплати на процесуалния представител на ищеца по делото сумата в размер на
584.25 лева. Освен това с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати по сметка на районен съд – Велико Търново сумата
в размер на 300.00, представляваща държавна такса за производството по делото. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника
сумата в размер на 6.44 лева, представляваща направените от дружеството разноски по
делото, съразмерно с отхвърлената част на предявените искове.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД , със седалище и адрес на управление град
София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
СТ. Т. В. от *, с ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 45
ЗЗД и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, СУМАТА в размер на 5 000.00 лв. /пет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от
настъпило на 25.12.2019г. застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие,
предизвикано от застрахования водач на лек автомобил *, СУМАТА в размер на
84.90 лв. /осемдесет и четири лева и деветдесет стотинки/, представляваща
обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди от настъпило на 05.12.2019г.
застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие, предизвикано от
застрахования водач на лек автомобил *, СУМАТА в размер на 639.85 лв.
/шестстотин тридесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща лихва
за забава върху обезщетенията за претърпените от нея неимуществени и имуществени
вреди, за периода от 20.02.2020 година до 17.05.2021 година, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.05.2021
година до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 32.54 лева /тридесет и два лева и петдесет и
четири стотинки/ за периода от 29.01.2020 година до 19.02.2020 година, като
неоснователен.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК посочва банкова сметка - IBAN: * –
„Уникредит Булбанк“ АД.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД , със седалище и адрес на управление град
София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. Т.М. - ВТАК сумата в размер на 584.25 лева
/петстотин осемдесет и четири лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща
възнаграждение за осъществяваното безплатно процесуално представителство.
13
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД , със седалище и адрес на управление град
София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Районен съд – Велико Търново сумата в размер на 300.00 лева /триста
лева/, представляваща дължимата за производството държавна такса, както и 5.00
лева /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА СТ. Т. В. от *, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЗД "БУЛ ИНС"
АД, със седалище и адрес на управление град София, район Лозенец, ул. „Джеймс
Баучер“ № 87, с ЕИК ********* СУМАТА в размер на 6.44 лв. /шест лева и
четиридесет и четири стотинки/, представляваща направени от дружеството разноски
по делото, съразмерно с отхвърлената част от предявените искове.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
14