№ 281
гр. Русе, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и втори юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Мария Велкова
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Десислава Ботева
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20224500500393 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от КР. В. Б. от гр. Р. против решение
№781/07.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 653/2022 г. по описа на Русенския
районен съд, с което са отхвърлени предявените от него обективно съединени
искове с правно основание чл.74 от КТ и по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
Твърди се, че решението е неправилно като постановено при съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон по
съображенията, изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението и
постановяване на ново, с което предявените от него искове бъдат уважени.
Претендира и направените разноски за производството.
Ответникът по жалбата ОДМВР-Русе счита жалбата за неоснователна, а
обжалваното решение за правилно и иска същото да бъде потвърдено.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
1
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството по делото е образувано по предявените от КР. В. Б.
против ОДМВР-Русе обективно съединени искове с правно основание чл.74
от КТ и по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
По делото е установено, че страните са били в трудово правоотношение,
породено от трудов договор №*****/19.11.2020 г., по силата на който К.Б.
заемал длъжността „у. с.“ в сектор „Финансово осигуряване, управление на
собствеността и социални дейности към отдел „Административен“ при
ОДМВР- Русе. Договорът бил сключен на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ за
срок до 31.12.2020 г. Трудовото правоотношение било прекратено със заповед
№2799/2020 г.
На 07.12.2020 г. страните по делото са сключили нов трудов договор
№*****, по силата на който К.Б. заемал същата длъжност. Договорът бил
сключен за срок от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г на основание чл.68, ал.1, т.1
КТ във вр. МЗ №10942/02.12.2020 г. относно утвърждаване на допълнителен
щат за длъжности за ЛРТП, финансирани със средства по подпараграф 10.91
от Бюджетната класификация на МВР в рамките на средствата, определени
като разход за СБКО по бюджета на МВР за 2021 г.
Със заповед №336з-3309/17.12.2021 г. на Директорът на ОДМВР- Русе е
било прекратено трудовото правоотношение, считано от 01.01.2022 г. на
основание чл.325, т.3 от КТ- поради изтичане на уговорения срок.
С приетата по делото експертиза е установено, че със заповед №8121К-
5638/02.04.2020 г. министъра на вътрешните работи изменил заповед
№8121К-14242/04.12.2019г. за утвърждаване на допълнителен щат за
длъжности за ЛРТП, финансирани със средства по подпараграф 10-91 от
Бюджетната класификация на МВР в рамките на средствата, определени като
разход за СБКО по бюджета за 2020 г. за периода 01.01.2020 г.- 31.12.2020 г.
С т.3 от новата заповед бил създаден допълнителен щат към щата на ОДМВР-
Русе и включени 8 щатни бройки за лица, работещи по трудово
правоотношение във Ведомствени столове и бюфети в сектор „Финансово
осигуряване, управление на собствеността и социални дейности“ към отдел
„Административен при ОДМВР- Русе. През 2020 г. чрез подборна процедура,
2
считано от 17.08.2020 г. бил назначен служител на длъжност „продавач
бюфет“ с трудов договор, на основание чл.68, ал.1, т.1 КТ със срок до
31.12.2020 г. вкл. За „у. с.“ не била проведена подборна процедура, тъй като
само един кандидат подал заявление и бил назначен, считано от 01.12.2020 г.
за срок до 31.12.2020 г. вкл. Останалите длъжности по допълнителния щат не
били заети. Със заповед №8121К-10942/02.12.2020 г. министърът на
вътрешните работи утвърдил допълнителен щат за длъжности за ЛРТП,
финансирани със средства по подпараграф 10-91 от Бюджетната
класификация на МВР в рамките на средствата, определени като разход за
СБКО по бюджета за 2021 г. за периода 01.01.2021 г.- 31.12.2021 г. за 8 щатни
бройки на длъжности, между които и длъжността „у. с.“. През 2021 г.
служителите, назначени през 2020 г. на длъжностите „продавач бюфет“ и „у.
с.“ подали заявления и били назначени на същите длъжности с втори трудов
договор по чл.68, ал.1, т.1 от КТ за срок до 31.12.2021 г. За останалите
длъжности били проведени подборни процедури, тъй като имало повече от
един кандидат. С МЗ №8121К-12289/03.12.2021 г. бил утвърден допълнителен
щат за длъжности за ЛРТП за периода 01.01.2022 г.- 31.12.2022 г., в т.ч. и
длъжността „у. с.“. С писмо от 21.12.2021 г. било обявено, че длъжността „у.
с.“ е вакантна, считано от 01.01.2022 г. На 15.02.2022г. тази длъжност била
заета от служител, назначен за пръв път в ОДМВР- Русе на основание чл.68,
ал.1, т.1 от КТ за срок до 31.12.2022 г. Не е била проведена подборна
процедура, тъй като само един кандидат е подал заявление за заемане
длъжността. В екпертизата е посочено, че всички лица, работещи по срочно
трудово правоотношение в МВР, задължително следвало да подадат
заявление за ново назначение след изтичане срока на трудовия им договор.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил
предявените искове по съображения, че при сключване на втория трудов
договор между страните, са били налице кумулативно предвидените
предпоставки по чл.68, ал.4, вр.§ 1, т.8 ДР на КТ съставляващи допустимо
„изключение“ от общата забрана по чл.68, ал.3 от КТ за сключване на срочни
трудови договори. Прието е, че е налице конкретна обективна икономическа
причина, обусловила срочността на договора, а именно осигурено
финансиране за назначаване по трудови договори на основание чл.68 КТ за
определен срок, както и изрично писмено искане на ищеца, който е
кандидатствал за назначаване по срочен договор на длъжност по
3
допълнителен щат, утвърден с конкретен акт – МЗ от 02.12.2020 г. Поради
това съдът е обосновал извод, че посочената в трудовия договор клауза за
срок е валидна и е породила правно действие, с оглед което предявеният иск
за прогласяване недействителност на същата е неоснователен.
Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед за уволнение е
законосъобразна, тъй като е настъпило посоченото основание за
прекратяване на трудовото правоотношение.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
При разглеждане на спора не са допуснати съществени процесуални
нарушения, установени са релевантните за спора факти въз основа на анализ
на събраните по делото доказателства и правилно е приложен материалния
закон.
Правилно първоинстанционният съд е определил правната
квалификация на спора и правилно е извел извод за неоснователност на иска
по чл.74 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.74 от КТ трудов договор, който
противоречи на закона или на колективен трудов договор или ги заобикаля, е
недействителен.
Цитираната правна норма регламентира недействителността на трудовия
договор като самостоятелен институт, който в отклонение от общите правила
за недействителност на сделките по ЗЗД, регламентира изрични основания за
недействителност, реда за обявяването й, правните последици и
възможността за саниране на недействителността. Това обуславя извод, че
правен интерес от иска е налице при съществуващо трудово правоотношение.
В хипотеза, при която трудовото правоотношение вече е прекратено на някое
от основанията по чл. 325-чл. 331 и чл. 334 от КТ, обявяването на
недействителността от съда няма да има за последица преустановяване
съществуването на трудовото правоотношение, и правният интерес от иска за
4
недействителност произтича единствено от уреждане на последиците от
недействителността. В тази хипотеза страните по трудовия договор имат
правен интерес от обявяването на недействителността му (или на отделна
негова клауза - чл. 74, ал. 4 и чл. 75, ал. 2 от КТ), когато недействителността
(по-точно - претендираната такава от заинтересованата страна) е от
преюдициално значение за законосъобразността на съответното основание, на
което е прекратено трудовото правоотношение.
В настоящият случай е налице правен интерес, тъй като се оспорва
клаузата, регламентираща срока на договора, а трудовото правоотношение е
прекратено поради изтичане на уговорения срок.
Жалбоподателят е навел твърдения за недействителност на клаузата,
определяща срочността на трудовия договор с доводи за нарушение
разпоредбите на чл.68, ал.3 и ал.4 от КТ.
Разпоредбата на чл.67, ал.1 от КТ сочи, че трудовият договор може да
бъде сключен като срочен или за неопределено време. За да се счита сключен
за неопределено време, в договора не следва да е включена изрична уговорка
за срок-чл.67, ал.2 от КТ. Когато договорът е срочен, срокът на действието му
трябва или да е точно определен, или да е определяем въз основа други
елементи от съдържанието му. Законодателят изчерпателно е изброил
случаите, в които може да се сключи срочен трудов договор: за изпълнение на
временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности (чл.68, ал.3 от КТ).
По изключение срочен трудов договор по чл.68, ал.1 от КТ, за срок най-малко
една година, може да се сключи за работи и дейности, които нямат временен,
сезонен или краткотраен характер. Легална дефиниция на „изключение“ по
смисъла на чл.68, ал.4 от КТ е дадена в § 1, т.8 от ДР на КТ: „Изключение по
смисъла на чл.68, ал.4 КТ е налице при конкретни икономически,
технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен
характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор,
посочени в него и обуславящи срочността му.“
Сключеният между страните трудов договор №*****/07.12.2020 г. не
противоречи на посочените законови разпоредби.
В договора изрично е посочено, че се сключва на основание чл.68, ал.1,
т.1 от КТ във вр. МЗ №10942/02.12.2020 г. относно утвърждаване на
допълнителен щат за длъжности за ЛРТП, финансирани със средства по
5
подпараграф 10.91 от Бюджетната класификация на МВР в рамките на
средствата, определени като разход за СБКО по бюджета на МВР за 2021 г.
Включена е изрична уговорка за срок – от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г.
С оглед начина на утвърждаване на допълнителния щат, както и
времетраенето му- за всяка отделна календарна година, дават основание да се
приеме, че работата има вреченен характер по смисъла на чл.68 от КТ, което
обусловя и срочността на договора по дефиниция.
Дори и да се приеме, че дейността не е с временен харктер, доколкото
това обстоятелство не е въведено в предмета на спора, то не е налице
заявеното от жалбоподателя основание за недействителност на клаузата на
договора,регламентиращо срочността му. Жалбоподателят е приел да
изпълнява длъжността „у. с.“ в сектор „Финансово осигуряване, управление
на собствеността и социални дейности“ към отдел „Административен“ при
ОДМВР – Русе по допълнителния щат утвърден с МЗ №8121К-
10942/02.12.2020 г. По силата на заповедта се назначават лица по срочно
трудово правоотношение за определени длъжности, при осигурени
финансови средства за тези дейности по бюджета на МВР за периода
01.01.2021 г. – 31.12.2021 г. В депозираното от жалбоподателя заявление,
регистрирано под №336р-30768 изрично е посочено, че желае да бъде
назначен за горепосочения период по допълнителния щат, утвърден с МЗ
№8121К-10942/02.12.2020 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че
при наличие на изрично волеизявление и липса на твърдения за пороци на
волята при формирането мусъщият е бил наясно с правните му последици.
Правилно е прието, че при сключване на втория трудов договор между
страните, са били налице кумулативно предвидените предпоставки по чл.68,
ал.4, вр.§ 1, т.8 ДР на КТ съставляващи допустимо „изключение“ от общата
забрана по чл.68, ал.3 от КТ за сключване на срочни трудови договори.
Налице е конкретна обективна икономическа причина, обусловила
срочността на договора- осигурено финансиране за назначаване по трудови
договори на основание чл.68 от КТ за определен срок, причината е посочена в
договора и е налице съгласие на жалбоподателя за назначаване по срочен
договор на длъжност по допълнителен щат, утвърден с конкретен акт – МЗ от
02.12.202 0г. Правилно е прието, че уговорената в трудовия договор клауза за
срок е валидна и е породила правно действие, с оглед което предявеният иск
6
за прогласяване недействителност на същата е неоснователен и правилно
същият е отхвърлен.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че предявените искове за
отмяна на уволнението и възстановяване на жалбоподателя на заеманата
преди уволнението длъжност са неосноветелни.
Законосъобразността на уволнението е обусловено от неоснователността
на иска по чл.74 от КТ. Правилно районният съд е приел, че след като
срочния трудов договор не страда от твърдяния порок, работодателят е
упражнил законосъобразно правото си да прекрати трудовото
правоотношение с жалбоподателя на посоченото в заповедта основание-
изтичане на уговорения срок, поради което не са налице основания за отмяна
на процесната заповед и искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ
правилно е отхвърлен.
С оглед акцесорния характер на претенцията по чл.344, ал.1, т.2 КТ и
предвид факта, че съдът не е уважил обуславящия я иск, правилно същата е
отхвърлена.
Обжалваното решение не страда от наведените в жалбата пороци.
Същото е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за производството са в тежест на
жалбоподателя. Ответникът по жалбата е представляван от юрисконсулт,
поради което следва да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 540 лв.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №781/07.06.2022 г., постановено по гр.д.№
653/2022 г. по описа на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА КР. В. Б., ЕГН ********** от гр. Р. да заплати на ОДМВР-
Русе сумата в размер на 540 лв.- разноски за въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
7
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8