Р Е Ш Е Н И Е
№154
гр. Велико Търново, 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в съдебно заседание на eдинадесети юни през две хиляди двадесет и първа
година в състав
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
С.Ф. |
и с участието |
|
на прокурора |
Светлана Иванова |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно
наказателно-административен характер дело № 10112 по описа на Административен
съд – Велико Търново за 2021 г. |
||
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново е обжалвал решение №164 от 25.03.2021
година, постановено по АНД №1745 по описа на Великотърновският районен съд за
2020 година като неправилно. Доколкото може да се извлече от подробните
оплаквания и аргументи в касационната жалба, касаторът счита, че решението е
неправилно, тъй като е постановено в резултат на нарушени съдопроизводствени
правила, които са довели до неправилно приложение на закона – касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Моли са за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на ново решение, с което да се потвърди отмененото от
районният съд наказателно постановление.
Ответникът по касация, М. ***, не е изразил
становище по касационната жалба, прокурорът дава заключение за неправилност на въззивното решение. Прокурорът поддържа, че неправилно са
кредитирани показанията на сестрата на ответника по касация, дадени във връзка
с обяснението на касатора пред районният съд.
Административният съд – В. Търново, като прецени
наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е
процесуално допустима, а по същество е основателна.
С обжалваното решение въззивният
съд е отменил наказателно постановление № 20-1275 - 001456 от 12.08.2020 година на ВПД началник сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново, с което на ответника по касация на
основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложена глоба от 750 лв. и е лишен от правото да управлява МПС за срок
от 3 месеца.
За да постанови този резултат съдът е приел, че с
оглед събраните от него гласни доказателства, субект на нарушението не е
ответника по касация, тъй като той не е притежавал качеството на водач на МПС
при извършването на нарушението. Изложено е в мотивите към решението, че както
твърденията /обясненията/ на М., така и показанията на свидетелката М.установяват
обстоятелството, че на процесната дата именно свидетелката е управлявала
въпросното МПС, принадлежащо на управлявано от М. дружество. Съдът е
аргументирал, че действително
свидетелката има интерес да твърди, че именно тя е управлявала въпросното МПС
на процесната дата и място, но от една страна, тя е предупредена от съда за
наказателната отговорност по НК, и, от друга страна, липсват доказателства,
оборващи фактите, съдържащи се в дадените от нея свидетелски показания.
Решението е неправилно, тъй като е нарушен закона
– чл.348, ал.1, т.1 от НПК, като това нарушение е следствие на нарушени съдопроизводствени правила.
От обстоятелствената част на процесното пред
районният съд постановление у видно, че се претендира, че в село Ново село, на
ПП 1-4, км.106+200 в посока към град София, ответника по касация М. управлява
лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег.№***,
собственост на търговското дружество „М.М.Груп 1“
ЕООД, чийто законен представител е М. със скорост от 111 км/ч /редуцирана до
наказуема скорост от 108 км/ч/ при ограничение на скоростта в населено място от
50 км/ч. Нарушението е установено с АТСС ARH CAM S1
с фабричен номер ***. Вписано е, че собственикът се самопосочва
като водач в декларацията по чл.188 от ЗДвП, като АУАН е съставен в отсъствието
му.
Що се касае до обективните признаци на състава, то
вписаните в посочената обстоятелствена част факти и обстоятелства не са спорни.
Видно е от приложеното ВДС /лист 16 от първоинстанционното
дело/, че въпросният автомобил е преминал на описаното в НП място със скорост
от 111 км/ч, като с оглед данните, съдържащи се в приложението към удостоверението
да одобряването на типа АТСС, тази скорост е правилно редуцирана в полза на
водача на МПС с 3 км/час.
Съответно, с оглед приобщената справка /лист 17 от
първоинстанционното дело/ се установява, че
автомобилът е собственост на „М.М. Груп 1“ ЕООД, чийто
притежател на дялове и законен представител е ответника по касация.
Тъй като обективните признаци на нарушението са
констатирани чрез АТСС по смисъла на §6, т.65, буква „а“ от ДР на ЗДвП, на
ответника е съставена и връчена покана за съставяне на АУАН, като му е указано
изрично, че при неявяване, ще се приложи
чл.40, ал.2 от ЗАНН. Тази покана е подпасана от М., като към нея е приложена и
декларация от същата дата, от съдържанието на която се установява, че на
процесната дата и час ответникът е управлявал процесното МПС.
Обратно на така декларираното, пред съда М.
поддържа, че не той е управлявал автомобила, като отново пред съда свидетелката
М., която е негова сестра, дава показания, които са в смисъл, че понеже бързали
за София, брат и трябвало да провежда разговори от телефона, като тя е
управлявала служебният автомобил. Тя самата е правоспособен водач и имала СУМПС
от 15 години.
При тези доказателства необосновано съдът е дал
вяра на показанията на свидетелката, като е приел, че те установяват меродавния
субект на нарушението, който не е М..
Съгласно
чл.188, ал.2 от ЗДвП „Когато нарушението е извършено при управление на
моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този
закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето,
посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство.“. Очевидно е, че посочената норма съдържа оборима презумпция, като презюмира субекта на нарушението, който следва да носи административно-наказателна
отговорност, като целта на разпоредбата е да се персонализира отговорността в
случаите, при които средството, с което е извършено нарушението, не е на
физическо лице, попадащо в приложното поле на чл.24 от ЗАНН. Оборването на тази
презумция е възложено само и единствено на посоченото
в нормата на чл.188 от ЗДвП лице, като с оглед систематичното място на нормата,
това изявление е меродавно към момента на установяването на нарушението, а не
по – късно. От друга страна, в процесният случай извън посочената презумпция, е
налице и изявление на самия управител на дружеството – собственик на МПС, с
което е декларирано, че именно той е управлявал МПС на процесната дата и час.
Следва да се отбележи, че това изявление има висока доказателствена стойност,
тъй като в него се съдържат неблагоприятни за направилия го факти и
обстоятелства. При това положение показанията на свидетеля М., която като
сестра на ответника по касация има интерес да твърди наличието на благоприятни
за последния факти, неправилно са кредитирани от съда като достоверни. Заради
роднинската връзка на свидетелката дадените от нея показания имат ниска доказателствена
стойност, като те не са достатъчни да опровергаят потвърдената в декларация от
извършителя водач законова презумпция, разписана в разпоредбата на чл.188, ал.2
от ЗДвП.
Тъй като останалите признаци на състава се
установяват от съвкупната доказателствена преценка на събраните от съда гласни
и писмени доказателства, то релевантният извод е, че именно М. е извършил
претендираното от АНО деяние. Същото се вписва в диспозицията на
административно-наказателния състав на чл.182, ал1, т.6 от ЗДвП според който
„Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се
наказва, както следва: за
превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три
месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки
следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.“.
Прилагайки тази разпоредба, АНО законосъобразно е
определил както вида, така и размера на предвидените за процесното деяние
наказания.
Следва обжалваното решение да се отмени, като
вместо него се постанови ново, с което се потвърди отмененото от районният съд
наказателно постановление.
Разноски на касатора не се следват, тъй като
такива не са направени и не са претендирани.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново,
първи касационен състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №164 от
25.03.2021 година, постановено по АНД №1745 по описа на Великотърновският
районен съд за 2020 година и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№20-1275-001456 от 12.08.2020 година на ВПД началник сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.