Решение по дело №3238/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3361
Дата: 28 май 2018 г.
Съдия: Теменужка Евгениева Симеонова
Дело: 20181100503238
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 март 2018 г.

Съдържание на акта

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София,  28.05.2018 г.

 

В    И МЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и осемнадесетата година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                 ЧЛЕНОВЕ :  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                         мл.с. Боряна Воденичарова     

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова гр.дело №  3238 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 08.01.2017 г. по гр.д. № 45663/16 г., СРС, ІІ ГО, 74 състав е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от З.И.Й., ЕГН ********** *** с правно осонавие чл. 1 от ЗУТОССР за приемане за установено, че З.И.Й. в периода 01.02.1973г.-30.09.1977 г. е работил по трудово правоотношение на длъжността  „Инструктор" отдел „Идейно-възпитателна дейност" при Централен комитет на Димитровски комунистически М.ки съюз (ДКМС).

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца З.И.Й., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат Й.П.Й., от САК, със съдебен адрес: *** с мотиви, изложени в нея. Твърди, че СРС е отхвърлил  предявения иск на формални основания, като неправилно е приел, че не се представят писмени доказателства, установяващи вероятността на трудовия стаж, който ищецът цели да установи с предявения иск, както и че не са били представени изчерпателно изброените документи в чл.6, ал.2 от ЗУТОССР, не е била представена и трудова книжка за исковия период, каквато се издавала при възникване на ТПО. В исковата молба е заявено изрично, че ищецът не разполага и няма от къде да се снабди с законовоопределените документи/ трудова, осигурителна, занаятчийско-ученическа книжка или с удостоверение УП-30, издадено въз основа на ведомости за заплати, присъствени списъци и др. документи/, в които трудовият му стаж в ЦК на ДКМС е вписан. Била е доказана и причината за това-пожар в дома му. Освен това, по делото е било установено, че ТП на НОИ-София-град, не е приело за съхранение документация, доказваща трудов и осигурителен стаж на Сдружение с нестопанска цел „Б.Д.М.“, което сдружение е правоприемник на ДКМС, съгласно представеното по делото решение от 18.04.1980 г. на СГС, ФО, че това сдружение е прекратено, поради което няма как да бъде удостоверено какво се е случило с документацията, доказваща  трудов и осигурителен стаж на неговите служители. Счита, че това дава основание да се направи изключение от цитираната от СРС съдебна практика на ВКС, съответно да се приемат и кредитират показанията на свидетелите А.В.и С.Н., с които ищецът е работил и които установяват, че през периода от 01.02.1973 г. до 30.09.1977 г., З.Й. е работил по ТПО при 8-часов работен ден и срещу месечно възнаграждение  на длъжността „инструктор“ при ЦК на ДКМС-отдел „Идейно-възпитателна дейност“. В случай, че СГС приеме за недоказано обстоятелството, че трудовата книжка на ищеца и всички документи, с които е можело да се установи вероятността на стажа му, са били унищожени при пожара в дома му, случил се на 09.05.2007 г., то моли да бъде допуснат свидетел при довеждане за неговото установяване. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено процесното и да бъде уважен предявения иск. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият  ТП на НОИ-гр.София оспорва въззивната жалба. Не претендира разноски.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следното:

Предявен е иск с правно основание чл.1, ал.1, т.3 Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред/ЗУТОССР/ срещу ТП на НОИ-гр.София.

Ищецът З.И.Й., ЕГН ********** твърди, че е работил в периода 01.02.1973г.-30.09.1977 г. по трудово правотоношение като "инструктор" в ЦК на ДКМС, че документите, които са могли да установят това обстоятелство са били унищожени при пожар в собственото му жилище. Ето защо и по реда на ЗУТОССР отправя искане съдът да постанови решение с което да признае за установено, че през процесния период същия е полагал труд по трудово правоотношение с този работодател.

Ответникът ТП на НОИ-гр.София оспорва исковете.

          СГС приема следното:

          По делото е депозирано и прието издаденото от ТП на НОИ гр.София удостоверение изх. № 5510-21-1 от 23.07.2015 г., от което е видно, че разплащателните ведомости, както и друга документация, доказваща трудов и осигурителен стаж ЦК на ДКМС/ и изборените в удостоверението, не е приета за съхранение от СУСО.

Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 5, ал. 12 от Кодекса за социално осигуряване, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж и това удостоверение е условие за допустимост на иска. От представеното писмо на териториалното поделение на НОИ е видно, че „разплащателните ведомости не са приети в СУ „Социално осигуряване” , т.е. не се съхраняват документи за осигурителен стаж.

За установяване на стаж по чл.1, ал.1,т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, пред съда следва да се представи удостоверение, издадено от работодателя, при който е придобит стажа или негов правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени. Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от ЗУТОССР, липсата на осигурител, или правоприемник, който да издаде горепосоченото удостоверение, може да се замести от удостоверение, издадено от съответното ТП на НОИ, в което да се посочи че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. Съгласно посоченото по-горе удостоверение от ТП на НОИ, от него се установява, че в ТП на НОИ не е била приета разплащателна ведомост, макар и да не става ясно дали е имало такива доументи измежду тези за които се твърди, че са били изгубени и дали липсващите документи се отнасят само за ищеца или и за други лица.

Ищецът не е депозирал по делото никакви писмени доказателства, установяващи вероятността на трудовия стаж, който цели да установи с предявеният иск. Не са представени и изчерпателно изброените документи в чл.6, ал.2 от ЗУТОССР, не е била представена трудова книжка за исковия период, каквато се издава при възникване на трудовото правоотношение. Законосъобразно районният съд се е позовал на задължителната практика на ВКС, видно от постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 401/22.02.2016 г. по гр.д. № 228/2015 г., ІV ГО, ВКС. В него е посочено, че съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 1 от сега действащия ЗУТОССР, в сила от 02.04.2011 г. по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа. В, ал. 2-ра на чл.6-ти са посочени писмените доказателства - трудов договор, уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, от което е видно, че през посочения в исковата молба период и с посочения от лицето работодател е бил сключен трудов договор, допълнителни споразумения, заповеди за определяне на допълнително възнаграждение за продължителна работа или за придобит трудов стаж и професионален опит, трудови книжки, осигурителни книжки, решения на компетентни органи за изплащане на дължимо възнаграждение, договори за възлагане на управление и контрол, други подобни документи. Изброяването на писмените доказателства не е изчерпателно. Тези разпоредби са аналогични на чл. 4, ал. 1 и, ал. 2 от УУТССР(отм.). И с новата уредба, дадена в чл. 6, ал. 1 от действащия ЗУТОССР, законодателят е предвидил изискване за допустимост на свидетелски показания по делата за установяване на трудов/осигурителен стаж само при наличие на писмени доказателства, които установяват вероятността на същия. За тези писмени доказателства в същата, ал. 1 на чл. 6 е предвидено и кумулативното наличие на предпоставките - 1. да са издадени от работодателя/осигурителя при който е придобит стажът и 2. да са издадени по време на полагане на стажа. Както вече се отбеляза в, ал. 2-ра на чл. 6-ти от ЗУТДССР примерно, а не изчерпателно са посочени писмените доказателства по смисъла на ал. 1-ва на чл. 6-ти от този закон. Освен примерно изброените в ал. 2-ра писмени доказателства, такива могат да бъдат и други документи, издадени от работодателя по време на полагане на стажа, чието съдържание сочи на отделни моменти от трудовото правоотношение, а не за целия период от време, за който се претендира като трудов/осигурителен стаж. Във всеки конкретен случай според представените писмени доказателства следва да се направи преценка дали последните установяват или не вероятността на претендирания стаж. Анализът на текста налага извода, че законодателят е предвидил изискване за допустимост на свидетелски показания по делата за установяване на трудов/осигурителен стаж само при наличие на писмени доказателства, които установяват вероятността на същия. За тези писмени доказателства в същата ал. 1 на чл. 6 е предвидено и кумулативното наличие на предпоставките-да са издадени от работодателя/осигурителя при който е придобит стажа и да са издадени по време на полагане на стажа. По делото липсват каквито и да било писмени доказателства, включително такива които да установяват вероятността на трудовия стаж по смисъла на чл.6, ал.1 ЗУТОССР, поради което свидетелски показания за установяване му са недопустими. Ето защо, свидетелските показания, макар и допуснати от СРС, същите не следва да бъдат разглеждани и кредитирани.

На основание чл.271, ал.1 изр.І, пр.1 от ГПК, първоинстанционното решение  следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

                  

Р     Е     Ш      И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение от 08.01.2017 г. по гр.д. № 45663/16 г. на СРС, ІІ ГО, 74 състав.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването преписа на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ : 1.                    2.