№ 101
гр. Ихтиман, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светозар Люб. Георгиев
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Административно
наказателно дело № 20221840200121 по описа за 2022 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба срещу Наказателно постановление №23-
2100167/02.02.2022 г. на директора на ДИТ София Област, с което на „реп“
ЕООД, ЕИК ....., за извършено нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ на основание
чл. 416, ал.5, във вр. с чл. 414, ал.3 от КТ е наложено административно
наказание - "имуществена санкция" в размер на 2500 лева.
Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на
наказателното постановление и моли да бъде отменено изцяло. Твърди, че
нарушението не е описано в съответствие с чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, че
лицето е било на граждански договор, както и че нарушението не е доказано.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. м, поддържа жалбата
срещу горепосоченото наказателно постановление, счита, че нарушението не
е доказано, както и че не е описано в НП какво точно дейност е извършвало
лицето, поради което моли НП да бъде отменено.
Дирекция "ит" Софийска област, чрез юрисконсулт п в съдебно
заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено
издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
При проверка за спазване на трудовото законодателство на 30.11.2021 г.
около 11,34ч. в обект магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. ицо“
№150, стопанисван от дружеството- жалбоподател, и по документи на
1
10.12.2021 г. в сградата на Дирекция „ит" - Софийска област е установено, че
дружеството- жалбодател в качеството на работодател по смисъла на
параграф 1, т.1 от ДР на КТ не е уредил отношенията по предоставяне на
работна сила като трудови правоотношения, като не е сключил трудов
договор в с лицето СП. Й. АН., заварена да престира труд като е зареждала
фризерите с млечни продукти. Разбирайки за проверката лицето С.А. отишла
в склада на магазина, където започнала да почиства зелето.
От СП. Й. АН. е била попълнена декларация, че работи за дружеството-
жалбоподател като „помощник“ от 30.11.2021 г. с работно време от 10,00ч. до
12,00ч. и с трудово възнаграждение - 30 лева на ден, както и че няма сключен
писмен трудов договор.
След около 2-3 часа на същия ден служителите на ДИТ се върнали в
магазина, където отново заварили лицето С.А., която този път подреждала
хляб.
В хода на проверката е представен граждански договор от дата
01.11.2021г. с предмет извършване на товаро- разтоварна работа на плодове и
зеленчуци, почистване и подреждане на магазина със срок до 31.12.2021г.,
както и анекс от 03.11.2021г., с който страните уточняват, че изпълнителят
приема да извърши контрол по замерване и оразмеряване на плодове и
зеленчуци, сортирани и разпределени по сорт, вид и количество, както и
контрол по почистване с дезинфектанти и препарати, контрол по
подреждането на магазина.
Съставен е АУАН, а въз основа същия е издадено и атакуваното НП.
Нарушението е квалифицирано по чл. 61, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. На
основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 2500 лв.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка се установява от приложените по
делото писмени доказателства: протокол за извършена проверка, граждански
договор, протокол за приемане на извършената работа (неподписан от
изпълнителя), ведомост за граждански договори, анекс към граждански
договор, приемо- предавателен протокол към граждански договор,
декларация във връзка с извършване на проверка по спазване на трудовото
законодателство, идентификационна карта, заповед на ИА ГИТ и длъжностна
характеристика за длъжността главен инспектор, както и гласните
доказателствени средства - показанията на свидетелите С.А., Г.Г., В.С., Д.Й..
Съдът не кредитира показанията на св. А. в частта, в която заявява, че й
е диктувано какво да пише в декларацията, че е ходела в магазина, когато тя
самата прецени, както и че в деня на проверката не е била на работа, а е
посетила обекта за кратко..
На първо място показанията на св. А. са изпълнени с противоречия,
което занижава достоверността им. От една страна свидетелят заявява, че
работи по два часа всеки ден, а след това- през ден. От една страна заявява, че
трите имена в декларацията са ги попълнили служителите на ДИТ, след това,
че сама си е попълнила трите имена в декларацията, след това, че друг
2
служител на магазина е попълнил нейната декларация, а накрая- че сама е
изписала целия текст в декларацията. От една страна заявява, че ходи, когато
прецени, а от друга- че са предвидени почивки.
На второ място самото лице се намира в служебна зависимост с
дружеството- жалбоподателя, поради което неговите показания са насочени
към предотвратяването на реализирането на административнонаказателна
отговорност. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че при
предявяване на процесната Декларация в съдебно заседание св. А. се запозна
със съдържанието на същата, като потвърди, че е сторила това без да ползва
очила (л. 50 и л. 55 от делото), а същевременно в показанията си заявява, че
по време на проверката е изпитвала затруднения при попълване на
декларацията, тъй като не е имала очила.
На трето място показанията на св. А. в частта, в която заявява, че в деня
на проверката е посетила магазина като клиент, но е решила инцидентно да
пренареди млечните продукти, също не следва да бъдат кредитирани, тъй като
се оборват от показанията на служителите на ДИТ, които посочват, че след 2-
3 часа отново са посетили обекта и св. А. отново се е намирала вътре в него.
Поради всичко това съдът приема показанията на свидетеля А. за
недостоверни по отношение на горепосочените обстоятелства и кредитира
показанията на останалите свидетели (служители на ДИТ), които са
еднопосочни и безпротиворечиви.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Жалбата е допустима, тъй като е депозирана от легитимирано лице и в
срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е частично
основателна.
Наказателното постановление е съставено от оправомощено
длъжностно лице съгласно чл. 399 и сл. от КТ.
Както в АУАН, така и в НП е описано пълно и точно извършеното
нарушение, обстоятелствата при които е осъществено и законните
разпоредби, които са нарушени.
Съдът намира, че е доказано извършено от дружеството- жалбоподател
нарушение на чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, която разпоредба постановява,
че трудовият договор се сключва между работника или служителя и
работодателя преди постъпването на работа.
По делото се установи, че С.А. е полагала труд на 30.11.2021г. без
сключен трудов договор, което се явява нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ.
Този извод не се оборва от представения граждански договор, който
противоречи на установеното, че С.А. полага труд в обекта периодично, в
определено време и срещу определено възнаграждение.
Съдът намира, че събраните по делото доказателства установяват
съществуването на признаците на трудово правоотношение. Целта на
сключване на граждански договор е извършване на дадена работа, която
трябва да е определена по съдържание и обем, както и да е с посочен
3
критерий относно качествено изпълнение. По силата на трудовия договор
едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден
вид работа, а предмет на гражданския договор е постигане на конкретен
трудов резултат, който, макар и свързан с полагане на труд, предполага пълна
самостоятелност до получаване на крайния продукт, предмет на облигационен
договор. Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията при предоставянето на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения и в този смисъл е
налице извършено нарушение на трудовото законодателство.
Безспорно е установено, че лицето С.А. е попълнило лично
представената по делото декларация с посочено работно време и трудово
възнаграждение. Св. А. не би следвало да се подписва под декларация, която
не отговаря на действителността, още повече, че както се установи по делото
в съдебно заседание същата е в състояние без очила да прочете съдържанието
на декларацията (л. 50 и л. 55 от делото). .В съдебно заседание св. А. заявява,
че е имало обедни почивки, но тя не ги е ползвала по собствено желание.
Лицето е лишено от самостоятелност, работи в обект на дружеството, при
определено работно време и начин на формиране на заплатата, който не
визира гражданска престация. Лицето не се е задължило и за определен
резултат с договора- посочените в гражданския договор и анекса към него
дейности не представляват такава уговорка.
Всичко това са елементите на трудово правоотношение, свързано с
престация на работна сила между дружеството- жалбоподател и лицето С.А..
Поради това в случая се касае не за гражданско, а за трудово
правоотношение, а представеният граждански договор прикрива
предоставяне на работна сила, а не на конкретен резултат.
В подкрепа на горните изводи е и константната съдебна практика -
Решение № 901 от 03.07.2019 г. по к.н.а.д. № 591/2019 г. на Административен
съд София – област; Решение № 4738 от 27.08.2020 г. по адм.д. № 1963/2020
г. на Административен съд – София; Решение № 535 от 08.05.2018 г. по
к.а.н.д. № 201/2018 г. на Административен съд София – област; Решение №
371 от 07.05.2015 г. по к.а.н.д. № 188/2015 г. на Административен съд София
– област; Решение № 174 от 11.03.2015 г. по к.а.н.д. № 65/2015 г. на
Административен съд София – област; Решение № 203 от 17.03.2015 г. по
к.а.н.д. № 51/2015 г. на Административен съд София – област; Решение №
2807 от 25.4.2017 г. по адм.д. № 1836/2017 г. на Административен съд –
София; Решение № 8018 от 17.12.2013 г. по адм.д. № 8768/2013 г. на
Административен съд – София.
По делото не твърди да е наличен, респ. не е и представен, трудов
договор на лицето.
Следователно неизпълнението на задължението на работодателя да
уреди отношенията си по престиране на работна сила от страна на лицето
чрез сключването на трудов договор представлява неизпълнение на
задължението по чл. 61, ал. 1 от КТ.
Не е налице маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като процесното нарушение е такова по чл. 61, ал. 1 от КТ, а
съгласно чл. 415в, ал. 2 от КТ не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1,
чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2. Нормата на чл. 415в от КТ е специална по
4
отношение на тази по чл. 28 от ЗАНН и изключва приложението на
последната (в този смисъл Решение № 1047 от 29.10.2018 г. на АдмС - София
област по к. а. н. д. № 615/2018 г. и Решение № 718 от 28.05.2019 г. по к.н.а.д.
№ 414/2019 г. на Административен съд София – област).
ПО НАКАЗАНИЕТО:
Съгласно чл. 414, ал. 3 от КТ работодател, който наруши разпоредбите
на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 се наказва с
"имуществена санкция" или "глоба" в размер от 1500 лева до 15 000 лева, а
виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 1000 до 10000 лева, за
всяко отделно нарушение, при което са спазени разпоредбите на чл. 42, т. 4 и
т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН.
Следва да се отбележи обаче, че наказващият орган е определил размер
на имуществената санкция от 2500 лв., като съдът приема, че така
наложеното наказание е несъответно на допуснатото нарушение и е
неправилно определено, като следва да бъде намален размерът му до
минималния такъв по закон. При определяне на размера на санкцията съдът
взе предвид факта,че нарушението е констатирано за първи път и лицето е
полагало труд за по няколко часа на ден, а не на пълно работно време.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно чл.63д, ал. 3 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Съгласно ал. 5 на същата разпоредба размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната
норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност
на делото, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер от 80 лева, което следва да бъде присъдено в полза
на юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, към което
сктруктурно принадлежи ДИТ Софийска област. В случая това е
Изпълнителна агенция "Главна ит".
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №23-2100167/02.02.2022 г. на
директора на ДИТ София Област, с което на „реп“ ЕООД, ЕИК ....., за
извършено нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ на основание чл. 416, ал.5, във вр.
с чл. 414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание - "имуществена
санкция" в размер на 2500 лева, като НАМАЛЯВА размера на имуществената
санкция на 1500/хиляда и петстотин/лева.
ОСЪЖДА „реп“ ЕООД, ЕИК ....., да заплати на Изпълнителна агенция
"Главна ит" сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско
5
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му, пред Административен Съд
– София Област.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
6