Решение по дело №464/2018 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 ноември 2018 г. (в сила от 21 декември 2018 г.)
Съдия: Слава Димитрова Георгиева
Дело: 20187160700464
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 август 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш E Н И Е

416

гр. Перник, 2811.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на шестнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                          Съдия: Слава Георгиева

 

при съдебния – секретар Валентина Христова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 464/2018 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното: 

 

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на С.С.П., с ЕГН **********, с адрес *** против Областна дирекция на МВР-Перник, със седалище гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1.

В исковата молба се претендира обезщетение за претърпена имуществена вреда в размер на 300 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 93/2018г. по описа на Районен съд-Радомир, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане. В исковата молба се сочи, че срещу ищцата е издадено наказателно постановление за нарушение на Закона за движение по пътищата, което в последствие е  отменено от районен съд. В хода на съдебното производство  е направила разноски за адвокатско възнаграждение за процесуалния си представител в размер на 300 лв.. В резултат на незаконосъобразния акт, издаден от ответника за П. е настъпила имуществена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение, което е в пряка връзка с неправомерните действия на служителите на ответника по издаване на порочното наказателно постановление. Ищцата моли да се уважат исковите претенции  и да се присъдят сторените по настоящето делото разноски.

В проведеното съдебно заседание ищцата се явява лично. Същата аргументирано се противопоставя на доводите на ответника за неоснователност на иска и излага аргументи, че искът е доказан по основание и размер. Не представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът по иска чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт З. В. поддържа отговора на исковата молба. Оспорва исковете като неоснователни и пледира същите да се отхвърлят.

Представителят на Окръжна прокуратура-Перник дава заключение за основателност на предявения иск по основание и размер.

Административен съд–Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

    От събраните по делото писмени доказателства съдържащи се в АНД 93/2018г. на Районен съд-Радомир, се установява, че с НП № 17-0328-001436 от 21.12.2017г. началник група в РУ-Радомир към ОД на МВР-Перник е наложил на С.С.П. на основание чл. 185, от ЗДвП глоба  в размер на 20.00 лв., за извършено административно нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП.

  Наложеното административно наказание е било обжалвано. Образувано е АНД № 93/2018г. по описа на районен съд-Радомир. Пред районен съд-Радомир ищцата се е защитавала лично и не е била представлявана от адвокат. В кориците на делото е налице пълномощно и договор за правна защита между ищцата и адв. П.П. от 07.03.2018г..  Съгласно отбелязаното в договора, уговореното и платено в брой възнаграждение за един адвокат по делото на районен съд-Радомир  е в размер на 300 лева. С решение 75 от 17.05.2018г. постановено по АНД 93/2018г. по описа на районен съд-Радомир НП № 17-0328-001436 от 21.12.2017г. на началник група в РУ-Радомир към ОД на МВР-Перник е отменено като незаконосъобразно. Решението на районния съд е влязло в сила на 13.06.2018г..

     При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

  Предявеният иск е допустим и частично основателен.

  Ищцата иска осъждане на ОД на МВР-Перник да  заплати обезщетение в размер на 300 лева за претърпени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразен акт отменено НП 17-0328-001436 от 21.12.2017г. началник група в РУ-Радомир при ОД на МВР-Перник.

Съгласно, разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в резултат на отменено с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразно наказателно постановление издадено от ответника.  Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Перник е юридическо лице, съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Исковете за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на администрацията, са редовно предявени от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т. д. № 2/2016г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от .

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от - незаконосъобразен акт, действие или бездействие при или по повод изпълнение на административна дейност, вреда, причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от .

Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т. д. № 2/2016г., спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, съдът следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т. е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите, на която и да е от страните в производството.

В процесния случай е безспорно установено и страните не спорят по въпроса, че въпросното наказателно постановление, е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила решение 75 от 17.05.2018г. постановено по АНД 93/2018г. по описа на районен съд-Радомир. С оглед на изложеното съдът счита, че е налице първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1 от , а именно – отменен незаконосъобразен административен акт.

Относно факта на настъпване на вредата и нейния размер съдът намира, че на възстановяване подлежат само действително нанесените вреди, т.е. само изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването на наказателното постановление. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В процесния случай от представеното адвокатско пълномощно, е видно, че е уговорен размер на възнаграждението от 300 лева. Предвид факта, че в адвокатското пълномощно е посочено, че уговореното възнаграждение е платено в брой, може да се приеме, че вписаното в него има характер на разписка. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че е доказано настъпването на вреда. Налице е причинна връзка между отменения незаконосъобразен акт и вредата.

Жалбата, с която е сезиран районния съд по обжалване на наказателното постановление е подадена чрез адвокат П., и към нея са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Ищцата се е явила сама и не е била представлявана от адвоката в съдебно заседание по образуваното АНД № 93/2018г. по описа на районен съд-Радомир. По делото е проведено едно съдебно заседание, на което ищцата своевременно и правно аргументирано е правила възражения. Дала е обяснения по случая, като в тях е посочила, че е юрист. Пледирала е за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. От  решението, с което е отменено наказателното постановление е видно, че доводите й за  маловажен случай са възприети  напълно.

Въз основа на изложеното и като се взе предвид изложеното от пълномощника на ответната страна, което се възприема по същество като оспорване размера на претендираното обезщетение, настоящия състав приема, че в случая е доказана пряка и непосредствена причинна връзка единствено за разход за адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба. И следователно подлежащата на репариране имуществена вреда, причинена на ищцата от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление е в  размер на 50 лв. и представлява разноски за изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално представителство, определена на основание чл. 18, ал. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По разбиране на състава ищцата не се нуждае от адвокатска защита за да защити ефективно и пълно засегнатите от незаконна административна дейност свои права и интереси. Поради това разноските, които е направила, извън изготвянето на жалба не представляват необходим и разумен разход за адвокатска защита, от която субектът в действителност да се нуждае и въз основа на това, същите не могат да се характеризират като причинена имуществена вреда по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.

Въз основа на изложеното настоящия състав приема, че искът е основателен и доказан в размер на 50.00лева.  Представлява обезщетение, съответстващо на критериите на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. - "справедлив и обоснован размер" и е обезщетение за действително причинените на ищцата имуществени вреди изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба от адвокат по АНД № 93/2018г. на Районен съд-Радомир. Налице е доказана пряка причинно-следствена връзка между изплатената сума за адвокатско възнаграждение в размер на 50 лв. и отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. За разликата от 50 лева до пълния претендиран размер-300 лева, искът като неоснователен ще се отхвърли.

С оглед изложеното предявеният иск се явява основателен и доказан и ще бъде уважен, като се осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 50 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от отмененото по съответния ред наказателно постановление. При този изход на спора настоящия състав намира за основателна и ще уважи и претенцията за заплащане на законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска-27.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата. /в тази връзка Решение № 7709 от 19.06.2017 г. на ВАС по АД № 4087/2016 г., Решение № 7496 от 14.06.2017 г. на ВАС по АД № 4099/2016 г., Решение № 7111 от 7.06.2017 г. на ВАС по АД № 4286/2016 г./.

При този изход от делото ищцата има право на разноски. Искането за присъждане е направено в исковата молба. Не е придружено със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Разгледано по същество е основателно.

На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца съдебни разноски в размер на 10 лв. /десет лева/, представляващи заплатена държавна такса за образуване на производство.

    На основание чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдия при Административен съд-Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи-Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. "Самоков" № 1 да заплати на С.С.П., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 50.00 /петдесет/ лева, представляваща обезщетение за причинена имуществена вреда в резултат на отмяна на наказателно постановление № 17-0328-001436 от 21.12.2017г. издадено от началник група в РУ-Радомир към ОД на МВР-Перник, ведно със законната лихва върху тази сума от 27.08.2018г.  до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 50.00 /петдесет/ лева до пълния предявен размер от 300.00 /триста/ лева като неоснователен.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи-Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. "Самоков" № 1 да заплати на С.С.П., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 10.00 /десет/ лева, представляваща съдебни разноски по АД № 464/2018 г. по описа на Административен съд-Перник.

Решението подлежи на обжалване чрез Административен съд-Перник пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните.

 

СЪДИЯ:  /п/