О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Кюстендил, 09.12.2019 г.
Кюстендилският окръжен съд, в закрито
заседание на девети декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ
СТАМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ - мл. съдия
Като разгледа докладваното от младши съдия Василев в.ч.гр.д. №583 по описа за 2019г. на КнОС и, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано на основание чл. 274, ал.1, т.2, вр. с чл.92, ал.3 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна частна жалба с вх. номер 8168/11.06.2019г. от О.М.А.,*** дол, адрес: гр. *************************************, против Определение от 02.04.2019г., постановено по гр.д. 1389/2018г. по описа на ДРС, с което е оставена без уважение молбата на А. за отмяна на наложена глоба по гр.д. 1389/2018г. по описа на ДРС в размер на 50 лв.
Жалбоподателят иска да бъде отменено определението на съда, с което му е наложена глоба по гр. д. 1389/2018г. по описа на ДРС. Сочи, че е правил опити да намери лицето, на което е трябвало да връчи съдебно съобщение, но не е допуснат до работното място на адресата Й.К.във „*****************” ЕООД, както и че на двете дати, на които е посетил седалището на дружеството служители от отдел „Човешки ресурси” са били отпуска и затова не е имало на кого да предаде съобщението заК.. Към жалбата са приложени копия от две заповеди от „*****************” ЕООД, с които на А.Н.П.– служител „ЧР” са разрешени три дни отпуск за периода 10.04.2019г. до 12.04.2019г., както и шест дни отпуск за времето от 22.02.2019 г. до 01.03.2019г.
Окръжен съд-Кюстендил, след като служебно
провери валидността на акта и допустимостта в обжалваната му част, запозна се с
материалите по делото и намери от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е допустима, като подадена в срок и след заплащане на дължимата държавна такса, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 92, ал. 3 от ГПК.
С определение от 12.02.2019г. по гр. д. №1389/2018г. е наложена на връчителя при Община ********– О.М.А. глоба в размер на 50 лв., поради неизпълнение на указания от съда за връчване на съдебни съобщения. На 04.09.2018г. с резолюция от съдия от Районен съд – Дупница е разпоредено указването на връчителя да предаде съдебно съобщение на Й.К.чрез неговия работодател „*****************” ЕООД. Съобщението е предадено на връчителя А., в което се съдържа указание за предаване на съобщението чрез работодателя наК.. На 31.01.2019г., т.е. пет месеца по-късно, А. оформил разписка към съобщението, в което е отразил, че не е връчил съобщението на адресата, но го е „търсил многократно”, добавил е, че в „личен състав на въгледобив са му оставяни множество известия и уведомления”. На 12.02.2019г. е издадено атакуваното определение на Районен съд – Дупница. С разписка от 27.03.2019г. връчителят А. е отразил, че е връчил съдебното съобщение, като от една страна сочи, че е намерил адресата лично, но е записал, че е предал съобщението на служител от отдел „човешки ресурси” и е добавил „предишният път беше отпуска и не можах да си свърша работата”.
Поради липса на доказателства съдът не може да кредитира изявлението на жалбоподателя, че при първото си посещение в седалището на работодателя – 31.01.2019г. / а е получил съобщението пет месеца по-рано - 04.09.2018г./ всички служители, на които е възложено приемането на съобщения са били в отпуск и затова той обективно е възпрепятстван да изпълни служебните си задължения. А. в разписка от 31.01.2019г. сам сочи, че в „личния състав на въгледобив” са оставяни множество известия за адресата. Явно е, че куриерът или в доста дълъг период от време 04.09.2018г. до 31.01.2019г. е бездействал, за да не връчи в седалището на работодателя на адресата, както му е указано, или въпреки указанията до връчителя, отразени в самото съобщение, той е смятал да връчи съобщението лично наК.. А. сам изтъква в жалбата и допълнението към нея, че не е допуснат до участъците на „*****************” ЕООД. От друга страна, приложените към жалбата две копия от заповеди за отпуск на служителката на „*****************” ЕООД - А.Н.П.– служител „ЧР”, три дни отпуск за периода 10.04.2019г. до 12.04.2019г., както и шест дни отпуск за времето от 22.02.2019 г. до 01.03.2019г., визират период, който е след посещението му във „*****************” ЕООД на 31.01.2019г. и след налагането на глоба – с определение от 12.02.2019г., с което по никакъв начин не разколебава извода, че А. е могъл да връчи някому от дружеството работодател въпросното съобщение с адресатК.. Постфактум на наложената глоба е отразено в разписка от 27.03.2019г., с която е оформено връчено съобщение, че предишният път някой е бил в отпуск. А. не ангажира никакви доказателства относно това, че всички служители, ангажирани с получаването на съобщения са отсъствали от работа при предходно негово посещения и дори си противоречи, доколкото сам сочи в предходна разписка, че в личен състав са налице множество съобщения заК., т.е. имало е на кого да предаде съобщението заК., а не е било нужно връчването да стане непременно лично. Съдът отчита и драстично дългия период, през който А. не е посетил работодателя на адресатаК. или пък за няколко посещения е оформил само една разписка, с което ненужно е забавил съдопроизводствените действия. Що се отнася до оплакванията за проблематичността на връчването на съобщението, изхождайки от характера на работа на адресата - в участъци, на смени в рудник, съдът единствено ще посочи, че за жалбоподателя е съществувал ангажимент за предаване на съобщението чрез работодателя на адресата, което означава връчване на който и да е служител от дружеството или на изрично упълномощени за получаване на съобщения служители. Наложената глоба е в минимален размер, съгласно чл. 91, ал. 1 от ГПК.
Ето защо, настоящият съдебен състав ще потвърди атакуваното определение от 02.04.2019г., постановено по гр.д. 1389/2018г. по описа на ДРС, с което е оставена без уважение молбата на А. за отмяна на наложена глоба по гр.д. 1389/2018г. по описа на ДРС в размер на 50 лв., като правилно и законосъобразно.
По обжалваемостта:
С оглед характера на настоящия акт - като не попадащ в нито една от хипотезите на чл.274 от ГПК същото се явява необжалваемо.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд - Кюстендил
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от
02.04.2019г., постановено по гр.д. №1389/2018г. по описа на ДРС, с което е
оставена без уважение молбата на О.М.А. за отмяна определение от 12.02.2019г.,
постановено по гр.д. №1389/2018г. по описа на ДРС, с което му е наложена глоба в размер на 50 лв.
Определението не може да бъде обжалвано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.