РЕШЕНИЕ
№ 418
гр. Бургас, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501062 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Д. Д., ЕГН: ********** със съдебен адрес в гр.
Бургас, ул. „Гурко“ № 15, ет.3 чрез адвокат Илияна Илиева против решение № 260153/
28.01.2021г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. дело № 268/2020г. С това решение
съдът е отхвърлил иска на М. Д. Д. срещу С. С. Б., ЕГН: ********** от гр. Б., ж.к. „Л.“, бл.
*, ет. * и М. С. К., ЕГН: ********** с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр.
чл.240, ал.1 от ЗЗД за сумата от 5 000 лева – неизпълнено задължение за връщане на парична
сума по договор за заем от месец януари 2017г., сключен с наследодателката на ответниците
– тяхната майка В. Д. К., починала на 28.01.2019г. С решението съдът е осъдил М. Д. Д. да
заплати на С.Б. съдебни разноски в размер на 1 400 лева.
Жалбоподателката въвежда оплакване за неправилно съдебно решение – постановено
в нарушение на процесуалните правила и необосновано. Според жалбоподателката,
изводите на районния съд за противоречия в показанията на свидетелите са неправилни и
това се дължи на факта, че съставът, който е постановил съдебното решение е различен от
състава, пред който е образувано делото. Това е довело до нарушаване на основни принципи
в гражданския процес – служебното начало (чл.7 от ГПК), непосредственост (чл.11 от ГПК)
и установяване на истината (чл.10 от ГПК). Жалбоподателката анализира показанията на
свидетелите и твърди, че съдът неправилно е дискредитирал обясненията на ищцата. Д.
смята, че при констатирани противоречия в гласните доказателства, съдът е трябвало да
1
разпита свидетелите повторно и едновременно. В подкрепа на това си виждане, въззивната
страна цитира съдебна практика. Жалбоподателката подчертава, че съдът не може да
„преиначава“ свидетелските показания или да обсъжда само част от тях като игнорира
други, релевантни факти, а е длъжен да прецени способността на всеки свидетел да
възприеме фактите обективно и точно, да ги съхрани и да ги изложи добросъвестно пред
съда. М.Д. иска от въззивната инстанция да отмени процесното решение и да постанови
друго, с което да уважи предявения иск.
В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адвокат Илиева от БАК,
която пледира за уважаване на жалбата и за присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна – С. С. Б. подава писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на жалбата. Б. цитира нормата на чл.235, ал.1 от ГПК и подчертава, че
процесуалният закон не въвежда задължение за непосредственост и несменяемост на
съдебния състав по граждански дела. Въззиваемата страна също анализира свидетелските
показания, но намира същите за непоследователни и противоречиви и подчертава липсата на
писмени доказателства за твърдените от ищцата факти – договора за заем и предаването на
договорената сума. Ответната страна намира решението на БРС за правилно и обосновано и
иска от въззивната инстанция да го потвърди.
С.Б. се представлява в съдебно заседание от адвокат Арнаудова от БАК, която
пледира за отхвърляне на жалбата и за присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна – М. С. К. не представя писмен отговор. В съдебно заседание К. се
представлява от адвокат Русев от БАК, който предоставя на съда да прецени правилността
на съдебното решение.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
І. ФАКТИ:
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на М. Д. Д.
против С. С. Б. и М. С. К. за заплащане на сумата от 5 000 лева, представляваща предоставен
през месец януари 2017г. заем от Д. на покойната наследодателка на ответниците, починала
на 28.01.2019г. Предявеният иск е с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. чл.240
от ЗЗД.
Ищцата твърди, че в началото на 2017г. е предоставила на покойната майка на
ответниците заем в размер на 5 000 лева, за който не е сключен писмен договор. Падежът на
задължението за връщане е бил на 25.12.2018г. Ищцата посочва, че процесната сума е била
необходима на заемополучателката, за да закупи от С. Б. 1/6 идеална част от апартамент,
находящ се в гр. Б., ж. к. „С.“. Според Д., на предаването на процесната сума са присъствали
К. К. К., който също е дал заем в размер на 5 000 лева на покойницата и внукът на
последната – П. И. Ищцата заявява, че задължението за връщане на сумата не е изпълнено
на падежа и за изпълнението му отговарят наследниците на заемополучателката на
основание чл.60, ал.1 от Закона за наследството.
В отговор по чл.131, ал.1 от ГПК ответната страна С. С. Б. оспорва иска и
фактическите твърдения, въведени в него с изключение на факта на наследствено
2
правоприемство. Ответницата твърди, че договор за заем не е сключван, а процесът е
симулативен и има за цел да намали дълга на втората ответница – М. С. К. в съдебен спор
помежду им, за който е образувано гр. д. № 7574/2019г. по описа на Районен съд – Бургас. Б.
подчертава, че К. К. е в близки отношения с ищцата и сина на втората ответница.
Ответницата изтъква, че цената на 1/6 идеална част от недвижимия имот, за който се твърди,
че е предоставен заемът, е заплатена от продажба на наследствени земи в с. М.
Ответната страна М. С. К. не представя писмен отговор.
В хода на съдебното производство пред Районен съд – Бургас е обявен за служебно
известен фактът, че предмет на гр. д. № 7574/2019г. по описа на БРС е възстановяване на
запазената част на С.Б., представляваща 5/6 идеални части от апартамент, който
заемополучателката К. е дарила на ответницата М.К.. Служебно известен на съда е и фактът,
че това дело е спряно до приключване на настоящото производство. По делото е представен
нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */2017 г., от който се установява, че на
21.03.2017 г. С. С. Б. е продала на майка си В. Д. К. собствената си 1/6 идеална част от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.602.191.1.68, находящ се в гр. Б., ж.к.
„С.“, бл. *, вх. * ет. *, ап. среден за сумата от 6442 евро, която е платена по банков път. Към
материалите по делото е приобщено и удостоверение за наследници № 94-01-
3871/01.02.2019г., от което е видно, че В. К. е починала на 28.01.2019г. и е оставила за
наследници двете си дъщери – ответници в процеса.
В хода на съдебното дирене са събрани показанията на свидетелите К. К. К. и П. И.
И. – внук на покойната К. и син на ответницата М.К..
Според първия свидетел, при гостуване в дома на П. И., В. К. е споделила, че се
нуждае от 10 000 лева във връзка със семейното й жилище. М.Д., приятелка на П., обещала
да й даде 5 000 лева и изпълнила обещанието си след около 10 дни. В. К. обещала да връща
заема на части, от пенсията си без да фиксира краен срок. Свидетелят К. твърди още, че не е
давал пари в заем на покойната К..
Според свидетеля П. И., М.Д. и К. К. дали заем на В. К. в размер от по 5 000 лева. На
предаването присъствали той, К. К., М.К. и баба му В.. Уговорката била парите да се върнат
за 1 – 2 години. Свидетелеят посочва още, че баба му е продала наследствени земи, защото е
имала нужда от пари.
В хода на съдебното производство са изслушани обясненията на ищцата по реда на
чл.176 от ГПК. Според Д., която е използвала писмени бележки с предварително
формулирани отговори, в началото на 2017г. тя е имала спестени около 5 000 лева от
заплата и издръжка. Д. не е търсила връщане на заема, защото уговорката е била В. К. да се
издължи до година и половина.
Въз основа на събраните писмени и гласни показания, Районен съд – Бургас формира
извод за неоснователност на иска. За да постанови този резултат, съдът приема, че
свидетелските показания са недостоверни, неясни нелогични и противоречиви. Съдът отчита
и заинтересоваността на свидетелите, които са приятели на ищцата, а вторият има общо дете
с нея. Районният съд не кредитира и показанията на Д., които са били предварително
написани и възпроизведени в съдебна зала. В резултат на това, първоинстанционният съд
заключава, че възникването на заемното правоотношение не е доказано.
3
ІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това,
жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивната инстанция
констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в
пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма.
Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 260153/17.09.2020г. е правилно. Този извод се налага по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е
неформален, консенсуален и реален договор. Поради това, писмената форма на договора е
такава за доказване, а не за действителност. В конкретния случай за установяване на
релевантните за спорното правоотношение факти пред първата инстанция са събрани
показанията на свидетелите К. К. и П. И. и обясненията на ищцата Д.. Свидетелите
установяват постигнато съгласие между Д. и К. и реалното предаване на заемната сума. При
преценката за достоверност на свидетелските показания, обаче настоящият съдебен състав
изхожда от факта, че свидетелите са приятели на ищцата, а вторият от тях има общо дете с
нея. Това поставя под съмнение обективността на показанията. Съдът констатира и
съществени противоречия между свидетелските показания. Според К., самият той не е
заемал сума на общата наследодателка на страните, докато И. твърди, че същият е
предоставил тази сума. Макар и да няма отношение към съществените елементи на договора
за заем, констатираното противоречие разколебава достоверността на показанията и сочи на
предубеденост в тях. Поради това, настоящият съдебен състав споделя напълно извода на
районния съд за недостоверност на свидетелските показания. Този извод се затвърждава и
от обясненията на ищцата, които са лишени от непосредственост. Същите са били
предварително подготвени и възпроизведени в съдебно заседание. По изложените
съображения, възникването на заемното правоотношение не е доказано в процеса и искът е
отхвърлен правилно.
Неоснователно е възражението на въззивната страна за неизменност на съдебния
състав. Разпоредбата на чл.235, ал.1 от ГПК създава задължение за съдебния състав, пред
който са проведени устните състезания, да постанови решението по делото. Задължение за
4
неизменност на състава и за непосредственост по аналогия от наказателния процес, в ГПК
не съществува. Принципът на непосредственост, разписан в чл.11 от ГПК изисква
разглеждането на делата да става устно, а не да се извърши от неизменен състав.
Неоснователно е и оплакването за нарушаване на принципа на служебното начало. В
конкретния случай районният съд е указал на страните техните процесуални права и
задължения, докладвал е делото и е разпределил правилно доказателствената тежест. С това,
задължението на съда да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и
правна страна, е изпълнено. Неоснователно е и възражението за нарушаване на принципа за
установяване на истината, тъй като в конкретния случай районният съд е осигурил еднаква
правна възможност на двете страни да установят фактите, на които се основа иска,
съответно възраженията им.
По изложените съображения, въззивната жалба на М.Д. е неоснователна и трябва да
се отхвърли със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното решение.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски
по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. Според алинея трета ответникът също има
право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска. Съдът се произнася по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция – чл.81 от ГПК. В конкретния случай правото на разноски възниква
за ответната страна, която е представлявана от адвокат. Поради това, в полза на
въззиваемата страна трябва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.
Възражението на процесуалния представител на въззивната страна за прекомерност на
възнаграждението за правна помощ е неоснователно заради степента на фактическа и правна
сложност на делото.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, V І въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260153/28.01.2021г., постановено от Районен съд –
Бургас по гр. дело № 268/2020г.
ОСЪЖДА М. Д. Д., ЕГН: ********** със съдебен адрес в гр. Бургас, ул. „Гурко“ №
15, ет.3 да заплати на С. С. Б., ЕГН: ********** от гр. Б., ж.к. „Л.“, бл. *, ет. * съдебно-
деловодни разноски в размер на 1 000 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6