Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети май две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА
ПЕТРОВА
при участието на
секретаря Станислава Стоянова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 13627
по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „*** ООД срещу П.И.С. обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.415 от ГПК за установяване вземането на ищеца по отношение
на ответника за сумата от 631,13 лв. (шестстотин тридесет и
един лева и тринадесет стотинки), представляваща главница, дължима по Договор
за кредит № 462224 от 06.04.2016г., сключен между длъжника П.И.С. *** ООД, което задължение е цедирано
с Договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 11.11.2016г. в полза на „Агенция
за контрол и просрочени задължения“ ООД, сумата от 72,89 лв. (седемдесет и два
лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща договорна лихва за периода
от 14.04.2016г. до 06.08.2017г., сумата от 189,33 лв. (сто осемдесет и девет
лева и тридесет и три стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на
задължението за периода от 06.05.2016г. до 06.08.2017г., сумата от 200 лв.
(двеста лева), представляваща разходи за извънсъдебно събиране на задължението,
ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 10.05.2018 г. – датата на депозиране на заявлението
в съда, за която сума е издадена
заповед за изпълнение № 3218/14.05.2018г. по ч.гр.д. № 6721/2018г. по описа на ВРС.
Ищецът излага, че вземането
е възникнало по Договор за кредит „Бяла карта" с № 462224 от 06 април 2016 г. между „*** П.И.С.. Излага, че подписвайки договора за
кредит кредитополучателят удостоверява, че е получил и е запознат предварително
с всички условия на индивидуалния договор и Общите условия приложими към него,
както и че е получил от кредитодателя Стандартен
европейски формуляр по чл. 5 от Закона за
потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия
по кредита.
Ищецът излага, че е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 11.11.2016г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение №1 към него от 14 февруари 2018 г. между „***" ООД, ЕИК ** и „***, по силата на който вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з." ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Ищецът
твърди, че кредитодателя се е задължил да отпусне на П.И.С. револвиращ кредит в максимален размер на 600 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез
международна кредитна карта Access
Finance/iCardCard/Visa, a кредитополучателя
се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор.
Твърди, че заедно с подписване на договора за кредит, кредитодателят
е предоставил на кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта издадена от „***/ ведно със
запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, с което твърди, че е
изпълнил задълженията си. Ищецът твърди, че П.И.С. е усвоила сума в общ размер на 600 лв. от предоставения кредитен лимит, като дължимата главница е в размер на 631.13 лв.
Ищецът излага, че върху усвоения размер на кредита, кредитополучателя дължи
дневен лихвен процент, инкорпориран в сключения договор, представляващ
договорна лихва в размер на 72.89лв.,
за периода от 14 април 2016 г. - датата
на първата транзакция по кредитната карта до 06 август 2017 г. - датата на настъпване на предсрочна изискуемост.
Сочи, че страните са договорили, в случай, че кредитополучателя не заплати
текущото си задължение на падежа, съгласно условията на сключения договор,
същият се задължава да представи на кредитодателя в
срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез
поръчителство, за което между кредитодателя и
поръчителя се подписва договор за поръчителство със срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство
възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение
на падежа. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от
страна на кредитополучателя, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение
за настоящия месец. Неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на
задължението - от 6-то число на месеца, в който
не е погасено до 5-то число на следващия месец текущото задължение. В случая
ищецът претендира начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в
размер на 189.33 лв.
Претендира съдебно деловодни
разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът не изразява
становище.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
По частно гражданско дело № 6721/18 г. на ВРС е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу П.И.С. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на
кредитора „***, със
седалище и адрес на управление:***, сумата от 631,13 лв. (шестстотин тридесет и
един лева и тринадесет стотинки), представляваща главница, дължима по Договор
за кредит № 462224 от 06.04.2016г., сключен между длъжника П.И.С. и „***, което задължение е цедирано с Договор за прехвърляне на парични вземания
/цесия/ от 11.11.2016г. в полза на „***, сумата от 72,89 лв. (седемдесет и
два лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща договорна лихва за
периода от 14.04.2016г. до 06.08.2017г., сумата от 189,33 лв. (сто осемдесет и
девет лева и тридесет и три стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение
на задължението за периода от 06.05.2016г. до 06.08.2017г., сумата от 200 лв.
(двеста лева), представляваща разходи за извънсъдебно събиране на задължението,
сумата от 43,61 лв. (четиридесет и три лева и шестдесет и една стотинки),
представляваща законна лихва за периода от 07.08.2017г. до 19.04.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 10.05.2018 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до
окончателното изплащане, сумата от 25.00 лв. (двадесет и пет лева) – държавна такса, както и сумата от 50.00 лв.
(петдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение.
С Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 11.11.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него
между *** и "А.з***, вземането е било
прехвърлено в полза н. "А***, изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. На ответникът С. е било връчено по
надлежния ред уведомлението за извършената цесия заедно с преписа от исковата
молба по настоящето дело, което е било получено от ответника.
От заключението на вещото лице по
назначената и приета от съда ССЕ се установява, че усвояването
на предоставения револвиращ кредит по *** от 06.04.2016 г. е извършено
периодично за сума от 1190,00 лв. от тегления на парични суми по
дати и суми, както следва: на 14.04.2016 г. за 350,00 лв., на 03.05.2016 г. за 250,00 лв., на 24.05.2016 г. за 50,00 лв., на 25.05.2017 г. за 50,00 лв., на 10.06.2016 г. за 200,00 лв., на 20.06.2016 г. за 100,00 лв., на 24.08.2016 г. за 30,00 лв.; на 30.08.2016 г. за 20,00 лв., на 01.09.2016 г. за 20,00 лв., на 24.09.2016 г. за 20,00 лв. и на 14.12.2016 г. за 100,00 лв. /Приложение 1 и 2/. Непогасените
задължения по договора за кредит са
в размер на 1136,96 лв. в т.ч. главница
за 631,13
лв., договорна лихва за 72,89 лв., неустойка за неизпълнение чл. 21 за 189,33
лв., разходи за събиране по чл. 22, ал.
4 и 5 за 200,00 лв. и законна лихва
по чл. 22, ал. 3
за 43,61
лв.
По Договор за кредит "Бяла
карта" от 06.04.2016 г. към 10.05.2018 г. неустойката по чл. 21 е в размер на 189,33
лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.415 от ГПК и има
за предмет да се установи съществуване на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане
на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за
изпълнение. В настоящото производство основание за издаване на Заповед за
изпълнение е твърдението за дължима сума по договори за заем.
Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото дружество към ответника е процесуално допустим,
доколкото е предявени в срока, предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение, при условията, предвиден в чл. 415, ал. 1,т.2 от ГПК и има за предмет
посочените в заповедта суми.
С оглед задължителните указания по
тълкуването на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции
по т. 18 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК,
фактическият състав, пораждащ възможността кредитора да получи предоставена
главница по кредит преди изтичане на уговорен в полза на длъжника срок налага
позоваване на две предпоставки: обективен факт, уговорен като основание за
едностранно изменение на договора, и упражнено от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем с изявление, достигнало до длъжника. В процесния случай, както и по т. 12 от заявлението,
заявителят се позовава единствено на настъпила автоматична предсрочна изискуемост.
Доколкото установителният
иск по чл. 422 от ГПК има за предмет установяване
само на притезанието, за което е издадено вече
изпълнително основание, извън предмета му остават всички други правопораждащи факти, освен посочените в заявлението. В
този смисъл и обстоятелствената част на допустимия установителен
иск се свежда само до първия елемент от фактическия състав за пораждане на
вземането. Ако относимите към настъпване и обявяване
на предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в
предявения размер и на предявеното основание.
Действително ползването на револвиращия кредит е било уговорено за 2 години,
респективно при редовно обслужване падежът е следвало да настъпи на 06.04.2018
г. Същевременно обаче, погасяването на усвоения лимит от картата е било
уговорено като месечно задължение, тъй като на всяко 2-ро число от месеца, картодържателят е следвало да погасява "текущо
задължение", което според чл. 3 от договора е било формирано от усвоени
лимити, които не са били междувременно възстановени по картата, натрупани за
периоди, сумарно съвпадащи с цял месечен предходен период. Тази уговорка на
практика обезсмисля падежа като разсрочване в полза на длъжника, тъй като той
ежемесечно е задължен да връща ползваните суми, за да има право на кредитния
лимит и занапред. Респективно предсрочната изискуемост се свежда само до
преждевременно лишаване на длъжника от револвиране (в
случай че е имало неусвоен остатък), но не и от срок, в който дълга не е
изискуем. В този смисъл, самото заявяване на получения дълг като
"предсрочно" изискуем е излишно при несъмнено изтичане на краен срок
за ползване на главницата и месечно начислявани възнаградителни
лихви много преди подаването на заявлението от цесионера.
В случая Договор за кредит "***
попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. /. В текста на чл. 33, ал. 1 от този закон се предвижда,
че в случай на забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Съгласно ал. 2 на същия текст,
когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението
за забава не може да надвишава законната лихва. В договора страните са се
уговорили и за заплащане на такси и разходи за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение, като според съда е недопустимо под формата на такси да
се начислява обезщетение за забавено изпълнение над размера на законната лихва.
Уговорката за заплащането на такси при забава влиза в противоречие с текста на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като при
неизпълнение на договорните задължения длъжникът трябва да заплати необосновано
високо обезщетение съобразно срока на забавата. Затова и всяка клауза в договор
за потребителски кредит, по смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗПК, имаща за цел или за
резултат заобикаляне на изискванията на този
закон, е нищожна. Според съда нищожна е и клаузата за неустойка за
неизпълнение на договорна задължение, тъй като по начина на уговорянето
й тя противоречи и излиза извън присъщите на този вид договорен ангажимент
функции, което съгласно т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС е самостоятелно основание за прогласяване на тази договорна клауза
за нищожна.
Неустойката е уговорена в размер на 10 % от
непогасената главница за неизпълнение на специално поето задължение за
предоставяне на поръчителство при всеки отделен случай на забава на плащане на
текущо задължение. Това вземане съответства на компенсация (обезщетителна
неустойка) за вредите от фактическа неплатежоспособност на длъжника, които
кредиторът би понесъл поради неполучено обезпечение, а не за неполучена
договорена престация. Ето защо вредите, компенсирани
с тази неустойка не са съизмерими нито с положителен, нито с конкретен
отрицателен кредиторов интерес, а с риска от необосновано
кредитиране на неплатежоспособно лице. Този риск обаче е в основата на
финансовата услуга и компенсирането му с отделна неустойка ( а не с
прекратяване на вече неизгодния за един добросъвестен кредитор договор) не е
адекватно на интереса на кредитора. Обстоятелството, че тази неустойка се
събира текущо, като се кумулира с възнаграждението за
ползване на кредита сочи, че целта за която е уговорена не е типична, а
представлява именно скрито оскъпяване до размер, надхвърлящ законов лимит по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Нормите, уреждащи
неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от императивен характер и за
приложението им, съдът следи и служебно, защото когато страна се позовава на
договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност, респ. нищожност,
пряко изводима от вида и съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в
процеса, и без да има позоваване на нищожност (в този смисъл решение № 384 от
02.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК).
Също така уговорените допълнителни плащания в чл. 21,
ал. 5 и 6 в договора за заплащане на фиксирана сума от 2. 50 лв. на ден като
разход за събиране на просрочени задължения за целия периода на неизпълнение на
текущо задължение, както и еднократна такса в размер на 120 лв. за
допълнителната дейност на нарочен служител на кредитора по извършване и
администриране на извънсъдебно събиране на задължението не съответства по
съдържание на някаква уговорена допълнителна услуга за кредитополучателя.
Самото естество на действията на кредитора, посочени като съдържание на тази
заплащана като предоставена на кредитополучателя престация
изключва квалификацията им като допълнително благо, за което е обосновано
насрещно възнаграждение като такса. Напротив, каквито и да са различните действия,
пораждащи разходи, те биха били типично управление на лош кредит и съставляват
присъщ за основния предмет на договора, а не допълнителен разход. Този вид
дейност на кредитора се компенсира с основното възнаграждение като цена на
самото рисково (без предварително обезпечаване) кредитиране и е типичен
ценообразуващ елемент за възнаградителна лихва.
Изключването на разходите за тази дейност от основната цена на кредита (формираща
лихвен процент и ГПР) би означавало да се допусне, че възнаграждението на
кредитора е чиста печалба, тъй като не включва присъщи за дейността разходи,
заплащани отделно като допълнително уговорени задължения. Систематичното
тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и чл. 33 от ЗПК налагат извод за ограничаване
на свободата на кредитора, предоставящ потребителски кредит да договаря
условия, при които освен обявената договорна лихва и обезщетението за забава,
на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани
по размер разходи. Възстановяването на разходите по събиране на дълга от
неизправен длъжник не може да се включва в ГПР именно защото размерът им зависи
от конкретните (а не абстрактно предвидени при сключване на договора) разноски,
направени поради неизпълнението. Уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран
размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за
същата дейност несъмнено придава и на двете клаузи неустоечен
характер.
Предвид
изготвената ССЕ и извършените плащания от ответника за погасяване на
задължението, то заплатените суми за
неустойка по чл.21 от договора и разходи за събиране по чл.22,ал.4 и ал. 5 са
погасили задължението по договора изцяло, поради което и искът се явява изцяло
неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК липсва направено от ответника искане за заплащане на разноски, поради което
такива не се присъждат.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният *** със
седалище и адрес на управление:*** срещу П.И.С.,
ЕГН: ********** с адрес *** иск за приемане на установено в отношенията между страните, че
П.И.С., му дължи 631,13 лв.
(шестстотин тридесет и един лева и тринадесет стотинки), представляваща
главница, дължима по ***., сключен между
длъжника П.И.С. и ***
задължение е цедирано с Договор за прехвърляне на
парични вземания /цесия/ от 11.11.2016г. в полза на ***,
сумата от 72,89 лв. (седемдесет и два
лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща договорна лихва за
периода от 14.04.2016г. до 06.08.2017г., сумата от 189,33 лв. (сто осемдесет и девет лева и тридесет и три стотинки),
представляваща неустойка за неизпълнение на задължението за периода от
06.05.2016г. до 06.08.2017г., сумата от 200
лв. (двеста лева), представляваща разходи за извънсъдебно събиране на
задължението, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2018 г.
– датата на депозиране на заявлението в съда, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 3218/14.05.2018г. по ч.гр.д. № 6721/2018г. по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му, пред Варненски окръжен съд.
Съдия: