Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.01.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично
заседание на десети ноември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
при секретаря Таня Стоянова, разгледа докладваното от съдия Георгиев, гр.
д. № 1 520 по описа за 2017 г. и
Р Е Ш И:
[1] ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, че Р.Т.М. дължи
на “О.Б.Б.” АД следните суми:
- 40 164,72 лева главница;
- 4 294,85 лева договорна лихва от 01.08.2015
г. до 20.07.2016 г.;
- 673,02 лева наказателна лихва от 01.08.2015 г. до
22.08.2016 г.. Той дължи тези суми по договор за кредит с „О.Б.Б.“ АД от
24.02.2005 г. „О.Б.Б.“ АД е със съдебен адрес – адвокат П.Г.,***. Р.М. е със съдебен
адрес – адвокат П. ***, ж. к. „*********“.
[2] ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Р.Т.М. да заплати на „О.Б.Б.“ АД 3 192,68 лева разноски по настоящото
дело, както и 2 370,83 лева разноски по заповедното производство.
[3]
Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщението за
изготвяне на решението.
[4]
Ако ответникът подаде въззивна жалба срещу решението, с нея той следва да
представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 913,07 лева държавна такса
по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково, пред
първа инстанция.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И
ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[5] В искова молба от 03.02.2017 г. „О.Б.Б.“ АД (ОББ) е заявила, че с
ответника Р.М. е била сключила договор за заем. По този договор ОББ е била
заемодател, а Р.М. е бил заемополучател.
[6] Ответникът не е заплащал вноски и затова ОББ е обявила
кредита за предсрочно изискуем. ОББ е подала заявление за издаване на заповед
за незабавно изпълнение срещу ответника и съдът е издал такава заповед за:
- 40 164,72 лева главница;
- 4 294,85 лева договорна лихва от 01.08.2015
г. до 20.07.2016 г.;
- 673,02 лева наказателна лихва от 01.08.2015 г. до
22.08.2016 г.;
- 1 457,76 лева адвокатско възнаграждение и
913,07 лева държавна такса.
[7] След като ответникът е получил поканата за
доброволно плащане, той е подал възражение срещу заповедта за незабавно
изпълнение. Затова ОББ моли съда да приеме за установено, че ответникът му
дължи описаните суми, както и да се произнесе по дължимостта на разноските в
заповедното производство (исковата молба, л. 2-5 от делото на СГС).
2. По писмения
отговор на ответника
[8]
Ответникът е оспорил предявения иск. Той е заявил, че не дължи суми на банката,
тъй като е заплатил това, което е дължал, и към датата на твърдяната предсрочна
изискуемост не е имал договор с банката. Също така ответникът е възразил, че
вземането на ищеца е погасено по давност (писмения отговор, л. 36).
3. Насрещни
твърдения на ищеца
[9]
ОББ е заявила, че действително по сметката на ответника, обслужваща заема му, е
постъпила сума за погасяването на заема, но ответникът е изтеглил тази сума и
заемът не е бил погасен. Затова ОББ моли съда да уважи иска (становището, л.
58-59).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С
ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВA
[10]
На 24.02.2005 г. ОББ и Р.М. са сключили договор за банков ипотечен кредит. По
този договор ОББ се е задължила да даде в заем на Р.М. 47 500,00 лева за
ремонт на апартамент, а той да ѝ ги върне до 01.03.2030 г. с 300 месечни
погасителни вноски. Р.М. е следвало да погасява кредита, като е осигурявал
необходимите месечни вноски по разплащателната си сметка в ОББ (т. 13(1) от
договора, л. 8). С договора Р.М. е дал съгласието си за незабавно инкасо от
неговите сметки в ОББ на падежираните, но незаплатени месечни вноски по кредита
(т. 13(3) от договора). ОББ е имала право да превърне кредита в предсрочно
изискуем при неплащане на която и да е вноска по него (т. 16(2) от договора, л.
9).
[11]
Заемът е бил обезпечен с ипотека върху апартамент 89, ж. к. *********(нотариалния
акт, л. 11-13). Р.М. е усвоил заема (отговор на въпрос едно в заключението на
вещото лице С., стр. 3 от заключението, л. 67-80).
[12]
На 11.04.2008 г. Р.М. и Р.Д.от една страна и от друга страна „ЦКБ“ АД (ЦКБ) са
сключили договор за заем. С него ЦКБ се е задължила да предостави на Р.М. и Р.Д.120 000,00
лева заем, като от тях 48 530,00 лева е следвало да послужат за погасяване
на заема на Р.М. към ОББ по договора от 24.02.2005 г. (договора, л. 39-47). На
13.05.2008 г. Р.Д.е превела 48 530,00 лева по разплащателната сметка на Р.М.
в ОББ, чрез която той е погасявал заема от 24.02.2005 г. (платежното нареждане,
л. 38). От тази сума 13 353,79 лева са били използвани за погасяване на
главница, просрочена главница, лихва и просрочена лихва, както и просрочена
наказателна лихва. Останалата част обаче, Р.М. е използвал за други плащания,
които не са били погасявания на заема му към ОББ (стр. 4-5, отговор на четвърти
въпрос в от заключението на вещото лице С., л. 70-71).
[13]
На 01.08.2015 г. Р.М. е спрял да плаща погасителни вноски към ОББ. Към 20.07.2016
г. той не е бил заплатил 12 месечни вноски (стр. 4, отговор на трети въпрос в
заключението на вещото лице С., л. 70). Затова на 08.08.2016 г. ОББ е уведомила
Р.М., че превръща кредита в предсрочно изискуем (поканата и обратната разписка,
л. 21-22). Тъй като Р.М. не е платил, на 25.08.2016 г. ОББ е подала заявление
за издаване на заповед за незабавно изпълнение (заявлението, л. 17).
[14]
На 28.11.2016 г. СРС е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист за:
- 40 164,72 лева главница;
- 4 294,85 лева договорна лихва от 01.08.2015
г. до 20.07.2016 г.;
- 673,02 лева наказателна лихва от 01.08.2015 г. до
22.08.2016 г.;
- 1 457,76 лева адвокатско възнаграждение и
913,07 лева държавна такса (заповедта и изпълнителния лист, л. 15-16). Не се
спори, че в законния срок Р.М. е подал възражение срещу заповедта. Това са и
незаплатените суми от Р.М. на ОББ (стр. 3, отговор на втори въпрос в
заключението на вещото лице С., л. 69).
[15]
ОББ е заплатил: 913,07 лева държавна
такса (л. 25); 2 279,53 лева адвокатско възнаграждение (л. 26-27); 300,00
лева на вещо лице (л. 63). Р.М. е заплатил 2 500,00 лева на адвокат (л. 37).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО,
СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО
ДЕЛОТО
[16] ОББ е
предявил иск по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1
от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване, че ответницата му
дължи главница и лихви по договор за заем. Искът е основателен и съдът го
уважава.
1.
По иска по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал.
1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД
[17] По договора за заем заемателят се задължава да върне заетата сума, заедно с уговорената лихва (чл. 240, ал. 1 от ЗЗД). При неизпълнение, кредиторът може да търси изпълнението заедно с обезщетение за забавата (чл. 79, ал. 1 от ЗЗД). Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. наличие на валиден договор за заем между ищеца и ответника, по който ищецът да е заемодател, а ответникът е заемополучател; 2. ищецът да е предал парите на ответника; 3. ответникът да не е заплатил на ищеца главницата и лихвите, дължими по договора за заем.
[18] Съдът установи, че ОББ и Р.М. са сключили валиден договор за заем, по който ОББ е предоставил на Р.М. 47 500,00 лева в заем. ОББ е предала парите на Р.М.. Р.М. не е заплатил на ОББ процесните главница и лихви.
[19] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът приема за установено, че Р.М. дължи на ОББ процесните суми.
[20] Действително Р.М. е изтеглил заем от ОББ, чрез който е следвало да погаси задължението си към ОББ. Сумата по заема е била преведена обаче, не на ОББ, а по разплащателната сметка на Р.М., от която ОББ е могла да изтегля по договора за незабавно инкасо само месечните вноски, но не и суми над нея. Ето защо, ако Р.М. е искал да погаси цялото си задължение към ОББ, той е следвало да нареди превеждането на сумата, необходима за това, от разплащателната му сметка на ОББ. Р.М. не е направил това. Така заемът е останал непогасен. Искът на ОББ не е погасен по давност, тъй като крайният срок за погасяване на заема е през 2030 г.
2. По разноските:
[21] ОББ търси разноски. Той е направил такива за 3 190,60 лева в настоящото производство, както и 2 370,83 лева разноски по заповедното производство.
[22] Съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска изцяло. Затова съдът осъжда Р.М. да заплати на ОББ 3 192,68 лева разноски по настоящото дело, както и 2 370,83 лева разноски по заповедното производство.
Съдия: