№ 266
гр. Благоевград , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на двадесет и
пети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Александър Трионджиев
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско
дело № 20211200500111 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.258 –чл.273 от ГПК.
С решение № 908551/03.11.2020 година, постановено по гр.д. № 1132/2020 г. по описа на
Районен съд-гр.Благоевград са уважени изцяло предявените от СТ. ИВ. Т., ЕГН искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 вр. с чл.225, ал.1 КТ като е признато за незаконно и е
отменено дисциплинарното наказание „уволнение“, наложено със Заповед № РД – 07-
73/22.06.2020 г. на директора на БДЗР“ –Благоевград, ищецът е възстановен на предишната
работа – „технически сътрудник /снабдител, доставчик/, в Дирекция „Административни,
финансови и правни дейности“ в БДЗР“ Благоевград, ответникът е осъден да заплати на
ищеца сумата от 640.00 лева, представляваща разликата между дължимото от ответника
месечно брутно трудово възнаграждение в размер на по 930 лева за периода 22.06.2020 г. до
22.08.2020 г. и полученото от Т. месечно брутно трудово възнаграждение при друг
работодател от 610.00 лева за същия период, ведно със законната лихва върху сумата от
подаване на иска – 07.07.2020 г. до окончателното изплащане. На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски в размер на 650.00 лева,
адвокатско възнаграждение.
Недоволен от решението е ответникът БДЗР“ Благоевград, представлявана от директора
инж.М.П., който депозира в законоустановения срок въззивна жалба. Навежда доводи за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението. Твърди се, че
направените от съда правни изводи не кореспондират със събрания по делото
доказателствен материал. Сочи, че съдът е приел от една страна, че работодателят е
изпълнил процедурата по чл.193 КТ, същевременно е направил извод, че същата е
незаконосъобразна. Оспорва извода на съда, че естеството на заеманата от въззиваемия Т.
преди уволнението длъжност не е достатъчно основание да се приеме, че същият е отговарял
за съхранението на процесните две сим карти. Сочи, че в качеството на възложените на Т.
трудови функции, същият отговаря за поверените му лично материални ценности, без да е
1
необходим изричен и нарочен акт на работодателя, с който да се възлагат допълнително
функции по съхраняване и отчитане на поверения му инвентар. Оспорва извода на съда, че
заповедта е неясна и немотивирана. Твърди, че в заповедта е посочено конкретното
нарушение, при какви обстоятелства и кога е извършено. Оспорва изводите на съда за
недоказаност на извършено от въззиваемия нарушение, вменено с процесната заповед за
уволнение, както и за несъответствие на наложеното дисциплинарно наказание и естеството
на вмененото нарушение. В тази връзка счита, че нерегламентираното ползване на поверени
и съхранявани от Т. телефонни карти представлява неправомерно действие, което не е
маловажно. Обосновава теза, че злоупотреба с доверието на работодателя е налице и когато
не е извлечена имотна облага, но с поведението си работникът/служителят, възползвайки се
от служебното си поведение, е извършил деяние, с което е компрометирал оказаното му от
работодателя доверие. Когато служителят, натоварен с материално-отчетнически функции,
възползвайки се от служебното си поведение, допуска действие или бездействие в разрез
със задължението за лоялност, то извършеното съставлява тежко дисциплинарно нарушение,
за което се следва най-тежкото дисциплинарно наказание. С изложеното жалбоподателят
обосновава искане за отмяна на атакуваното решение и потвърждаване на издадената
заповед № РД-07-73/22.06.2020 г. на Директора на БДЗБР.
Въззиваемата страна депозира в срока и по реда на чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор, с
който заявява становище за неоснователност на жалбата и правилност на атакуваното
решение. Оспорва всички доводи и възражения в жалбата. Счита, че в казуса работодателят
не е провел успешно пълно и главно доказване за законосъобразно проведена процедура по
чл.193 КТ. Твърди, че периода, за който са изискани от Т. обяснения е различен от периода,
за който се твърди в заповедта за уволнение, че са извършени нарушенията. Твърди, че в
представения от работодателя протокол за устно изслушване на Т., не се съдържа подпис на
последния, наред с това документът е оспорен от страната. Счита, че показанията на
свидетеля бивш директор на ответника установяват, че ползването на картите е по начин,
разпореден от директора на БДЗБР, а не е извършвал самоволни действия. Навежда доводи
за недоказаност на обстоятелствата относно предаване на една от двете сим карти на
свидетелката М. както и уведомяването на въззиваемия за прекратяване на трудовото
правоотношение между ответника и М. С посоченото обосновава теза за недоказаност на
вмененото на Т. нарушение, осъществяващо фактическия състав на злоупотреба с доверието
на работодателя. Аналогични аргументи навежда относно втората сим карта. Твърди, че
показанията на свидетеля Г. установяват, че поставянето на картата в камера за лов в
периода 2018-2020 година е извършено по разпореждане на ръководителя на БДЗБР.
Твърди, че в процесната заповед за уволнение липсват всички императивно изискуеми от
закона реквизити /досежно обстоятелствата и мястото на извършване на вменените
нарушения/. С изложеното обосновава искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна
и потвърждаване на постановеното от районен съд решение. Претендира съдебни разноски.
Благоевградският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и становището
на насрещната страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по гр.д. № 1132/2020 г. по описа на Районен съд-гр.Благоевград е
образувано въз основа на искова молба, подадена от СТ. ИВ. Т., ЕГН ********** срещу
БДЗР“, представлявана от директора инж.М.П., обективираща претенции за признаване за
незаконно уволнението, наложено със Заповед № РД – 07-73/22.06.2020 г. на директора на
БДЗР“ –Благоевград и за отмяна на заповедта като незаконосъобразна; за възстановяване на
ищеца на предишната работа – „технически сътрудник /снабдител, доставчик/, в Дирекция
„Административни, финансови и правни дейности“ в БДЗР“ Благоевград и за осъждане на
ответника да заплати на молителя сумата от 1 920 лева, представляваща разликата между
шест брутни месечни възнаграждения в общ размер 5 580 лева /по 930 лева месечно/ и
получаваното от Т. за същия период брутно трудово възнаграждение при друг работодател в
общ размер 3 660 лева / по 610.00 лева месечно/, ведно със законната лихва върху сумата от
2
подаване на иска – 07.07.2020 г. до окончателното изплащане. Претенциите са обосновани с
твърдения, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата
на което ищецът изпълнявал длъжността „технически сътрудник/снабдител, доставчик“ в
дирекция „Административни, финансови и правни дейности“. Със заповед на директора,
представляващ работодателя, от 22.06.2020 г. правоотношението било прекратено на
основание чл.330, ал.2, т.6 КТ поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
Ищецът навежда доводи за незаконосъобразност на заповедта поради: неизвършване на
вменените със заповедта нарушения; неизпълнение на изискванията на чл.193 КТ,
неспазване на сроковете по чл.194 КТ, несъобразяване на заповедта с императивните
изисквания на чл.195 КТ; несъразмерност между твърдяното нарушение и наложеното
наказание. Ищецът сочи, че след уволнението е започнал работа в „Е...“ ООД, при
договорено брутно трудово възнаграждение 610 лева.
В депозирания в срок писмен отговор ответникът оспорва предявените искове като
недоказани и неоснователни. Не оспорва съществуването на трудово правоотношение с
ищеца, със съдържание, описано в исковата молба, както и факта на прекратяване на
правоотношението със заповед от 22.06.2020 г., поради наложено на ищеца дисциплинарно
наказание „уволнение“. Ответникът оспорва всички доводи и възражения, с които молителят
обосновава теза за незаконосъобразност на заповедта от 22.06.2020 г. Навежда аргументи за
спазване на императивните изисквания на закона относно форма и съдържание на заповедта
за уволнение, както и за стриктно изпълнение на процедурата по реализиране на
дисциплинарната отговорност на ищеца.
С протоколно определение от 14.09.2020 г. съдът е допуснал изменение на доклада по
делото като е приел, че предявената осъдителна претенция е с правно основание чл.225, ал.2
КТ, както и е допуснал изменение по реда на чл.214 ГПК като същата да се счита за
предявена до размер от 640.00 лева, представляваща разликата между дължимото на ищеца
брутно трудово възнаграждение от ответника в размер на по 930.00 лева месечно, за период
от 22.06.2020 г. до 22.08.2020 г. и полученото от ищеца от друг работодател за същия
период брутно трудово възнаграждение в размер на 610.00 лева месечно.
За да уважи предявените искове районната инстанция е приела за безспорно доказано, че в
случая работодателят е изпълнил процедурата по чл.193 КТ и е изискал обяснения по повод
вменените му нарушения на трудовата дисциплина като е обосновал изрично, че тези
обяснения се искат във връзка с предприемането на действия по образуване на
дисциплинарно производство срещу ищеца, като е налице съвпадане на въпросите в
процедурата по чл.193 КТ с вменените нарушения на трудовата дисциплина. Съдът е приел,
че събраните по делото доказателства не установяват по безспорен и категоричен начин
извършени от ищеца нарушения на трудовата дисциплина, вменени му с процесната заповед
за уволнение. Във връзка с вмененото по т.1/абзац първи от заповедта нарушение в периода
от 2007 г. до 2020 г., съдът е приел, че не е извършвана проверка от нарочна комисия,
нарушението е неясно от обективна страна, а от субективна – не е доказана специалната цел
– да се облагодетелства, като за нарушенията, вменени като извършени през периода преди
21.05.2019 г. са изтекли всякакви срокове за ангажиране на дисциплинарната отговорност на
работника/служителя, по аргумент на императивното правило, въведено с нормата на чл.194
ал.1 КТ. С аргумент за недоказаност на факта на заприходяване по съответния ред и начин
на процесните две сим карти като активи на ответника, за които да отговаря именно ищеца
Т., както и поради несъмнено установената липса на разписан от работодателя вътрешен
ред/правила за предаване, респективно връщане на такива активи, съдът е направил извод,
че Т. не е имал задължение да съхранява процесните две карти, респективно не е носил
отговорност за тях. В обобщение районната инстанция е приела, че работодателят не е
доказал в процеса такова по вид нарушение на трудовата дисциплина – неизпълнение на
задължение, което е част от длъжностната характеристика на ищеца – от преките му трудови
задължения, което да е такова, че да мотивира най-тежкото по вид наказание – уволнение.
Районната инстанция е приела за основателен довода на ищеца за несъответствие на вида
3
наложено наказание с вида и естеството на вменените нарушения, приемайки за безспорно
от фактическа страна, че на ищеца не са налагани дисциплинарни наказания за други
нарушения на трудовата дисциплина, сочещо на липса на негативност на трудовата му
характеристика; срещу ищеца няма оплаквания относно качество и срочност на работата му.
С оглед на това районният съд е достигнал до решаващия извод, че процесната заповед за
дисциплинарното уволнение на ищеца е незаконосъобразна и като такава я е отменил.
Безспорно е по делото, че между страните е съществувало безсрочно трудово
правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 2/09.02.2007 г., на основание
на който ищецът е изпълнявал длъжността „технически сътрудник/снабдител, доставчик в
дирекция „Административни, финансови и правни дейности“. Това правоотношение е
прекратено със Заповед № РД – 07-73/22.06.2020 г. на директора на БДЗР“ –Благоевград, с
която на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ във вр. с чл.190, ал.1, т.4, пр.1 и чл.183, т.3 КТ на Т. е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Съгласно обстоятелствената част на
заповедта вмененото на ищеца нарушение на трудовата дисциплина се е изразило в това, че
през месеците март, април и май 2020 г. същият/ищецът в качеството на технически
сътрудник /снабдител, доставчик и МОЛ неправомерно е ползвал, с цел да се
облагодетелства, поверените му и съхранявани по силата на подписаната длъжностна
характеристика служебни телефонни номера +.. и +.., за осъществяване на телефонни
разговори и ползване на мобилен интернет, с което не е изпълнил задължението по чл.126,
т.9 КТ да бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие.
Видно от съдържанието на заповедта е, че работодателят е обсъдил събраните по случая
справки от мобилен оператор, доклад на комисия при работодателя, от извършена проверка,
нарочна създадена по случая, както и писмени обяснения на Т. от 16.06.2020 г., и въз основа
на тях е намерил, че служителят Т. носи отговорността за неправомерното ползване на
служебни телефонни номера +.. и +.., през отчетните месец март, април и май 2020 г. за
провеждане на телефонни разговори и ползване на мобилен интернет, съхранявани от същия
в изпълнение на служебните му задължения, с което е компрометирал възложеното му от
работодателя доверие. Заповедта е връчена на Т. на 22.06.2020 година при условията на
отказ, оформен с подпис на двама свидетели.
Съгласно представената по делото длъжностна характеристика за длъжността „технически
сътрудник/снабдител, доставчик“ основна цел на изпълняващия длъжността е да осигурява
технически дейността на директора на БДЗБР, на директора на дирекция „АФПД“ и на
специализираната администрация като : организира процеса на снабдяването,
съхраняването, стопанисването, използването и отчитането на стоково-материалните
ценности, инвентар, обзавеждане, канцеларски принадлежности и др; контролира
целесъобразното използване на стоково-материалните ценности, като спазва установената
система и форма за тяхното отчитане; следи за правилното съхранение на материалите и
консумативите; оформя отчетните документи при закупуването на материали и консумативи
и пр. Преки задължения на изпълняващия длъжността са: да изпълнява одобрени заявки за
нуждите на БДЗБР от стоково –материални ценности, инвентар, обзавеждане; да отчита
движението на стоково-материалните ценности по номенклатура и обем; да оформя
поръчките и организира своевременното им закупуване; да отчита разхода на стоки и
материали, които не са дълготрайни активи; да участва в инвентаризацията на дълготрайни
материални активи и нематериални дълготрайни активи и др.
Установи се, че С.Т. е запознат с длъжностната характеристика – екземпляр от същата му
е връчен на 02.01.2020 г.
Със заповед № РД-05-69/11.05.2020 г. ответникът е назначил комисия за извършване на
фактическа проверка на ДМА, заведени на ищеца, за периода 12.05.2020 г. до 22.05.2020 г.
Съгласно изготвения от комисията Доклад от 21.05.2020 г., при проверката не са открити
липси на дълготрайни материални активи. Извършена е допълнителна проверка по опис на
4
служебни телефонни карти, общо 36 на брой, при която също не са открити липси.
Във връзка с доклада на комисията работодателят е изискал от мобилния оператор „А1
България“ ЕАД месечна справка за шест броя служебни телефонни номера, измежду които и
процесните два - .. и ... Съгласно изготвените от оператора справки /лист 34-44/, неоспорени
от ищеца, сим карта с .. е ползвана в периода 19.04.2020 г. – 05.05.2020 г. за осъществяване
на телефонни разговори и мобилен интернет 39 пъти, а сим карта с .. е ползвана в периода
13.04.2020 г. – 06.05.2020 г. за осъществяване на телефонни разговори и мобилен интернет
394 пъти.
След получаване на справката от мобилния оператор и съдържащите се в нея данни,
работодателят е изискал от ищеца обяснения във връзка със събрана информация от мобилен
оператор, че за служебни телефонни номера +.. и +.., през месец март, април и май 2020 г.
има осъществени телефонни разговори и е ползван интернет /писмо изх. № ЧР-05-
1/12.06.2020 г./.
В указания на ищеца срок /тридневен/ от получаване на поканата /на 12.06.2020 г./ същият
е депозирал писмен отговор /вх.№ ЧР-05-1 /1//16.06.2020 г./, в който е посочил, че:
телефонен номер +.. е бил предоставен на служителя А. М. При напускане на работа
М.отказала да запази картата, поради което време след прекратяване на правоотношението й
с ответника, я върнала като я предала на ищеца, откогато същият я съхранява. Относно
карта за телефонен № +.. ищецът е посочил, че е на склад при него, за периода 2018-2020 г.
В обясненията се сочи, че съхранява картите на доброволни начала, тъй като не е задължен
да го прави; за периода 2018-2020 г. телефонен № +.. е бил многократно монтиран на
камера за лов и са правени тестове с пращане на есемеси към номера на ищеца.
По делото са събрани гласни доказателства /показанията на свидетеля Р.Г.-бивш директор
на ответника до месец март 2020 г. и свидетелката М. бивш работник на ответника/, от
които безпротиворечиво се установява, че на служителите на дружеството, по тяхна заявка
са били предоставяне сим карти, заедно с мобилен телефонен апарат. Свидетелката М.сочи,
че последният й работен ден при ответника е бил 03.04.2020 г., а две седмици по-късно е
предала служебната сим карта / с № +../ на ищеца Т., след като последният й се обадил, за да
изиска връщане на картата. В показанията на свидетеля Г. се сочи, че служебните сим карти
били предоставяни на работниците и служителите на предприятието заедно с телефонни
апарати, като само последните били заприходявани, но не и сим картите. Имало и камера за
наблюдение, за която при изпробването било установено, че не изпълнява нуждите, за които
е закупена, поради което заедно с картата вътре в нея, били предадени за съхранение от
ищеца. Мобилният оператор изпращал месечни справки/разпечатки и докато той /св.Г./
управлявал дружеството/ не била установена злоупотреба с картите.
Безспорно е по делото, че считано от 22.06.2020 г. ищецът е започнал работа в „Е...“ ООД,
при условията на чл.68, ал.1, т.1 във вр. с чл.70, ал.1 КТ, на 8 часов работен ден и месечно
трудово възнаграждение в размер на 610 лева, както и че считано от 24.08.2020 г. е вписано
прекратяване на това правоотношение, на основание чл.71, ал.1 КТ.
Установява се по делото, че полученото от ищеца брутно трудово възнаграждение за
месец май 2020 г. - предхождащ месеца на уволнението на Т., е в размер на 930.00 лева.
Предвид горното, съдът приема, че наложеното с процесната заповед наказание уволнение
е законосъобразно по следните съображения:
Възражението на ищеца/въззиваем в настоящото производство, за неизпълнение на
императивната норма на чл.193 КТ е необосновано.
Съгласно чл.193 от КТ преди налагане на дисциплинарно наказание работодателят е
длъжен да изслуша работника/служителя или да приеме писмените му обяснения и да
5
събере и оцени посочените доказателства, която хипотеза събраните по делото писмени
доказателства установиха по несъмнен и категоричен начин.
Установи се, че по реда на чл.193 от КТ от ищеца са били искани обяснения по случая,
преди налагане на дисциплинарното наказание, което право той е реализирал. Изводът
следва от съдържанието на писмо изх. № ЧР-05-1/12.06.2020 г./., съгласно което
работодателят е изискал от ищеца обяснения относно ползването на служебни телефонни
номера +.. и +.. през месец март, април и май 2020 г., както и от съдържанието на писмен
отговор, подаден от Т. /с вх.№ ЧР-05-1 /1//16.06.2020 г./., в който е посочил, че телефонен
номер +.. е бил предоставен на служителя А. М. която при напускане на работа в началото
на месец април 2020 г. отказала да запази картата, поради което след прекратяване на
правоотношението й с ответника, я върнала като я предала на Т., откогато той /ищецът/ я
съхранява. Относно карта за телефонен № +.. ищецът обяснил, че я съхранява на склад в
периода 2018-2020 г. , както и че съхранява картите на доброволни начала, тъй като не е
задължен да го прави. От посоченото следва извод за съответствие между периода, за който
са изискани обяснения и периода, за който се твърди в заповедта за уволнение, че е
извършено вмененото на ищеца нарушение /периода март – май 2020 г./, което има за
последица необоснованост на възражението за нарушение на чл.193 КТ, изразило се в
несъответствие между двата периода.
Възражението за нарушение на чл.193 КТ е мотивирано и с твърдение, че приобщеният
към доказателствената съвкупност протокол за устно изслушване на Т. от 22.06.2020 г. не е
подписан от работника/служителя. В тази връзка съдът на първо място съобрази, че това
обстоятелство не се оспорва от насрещната страна. Наред с това взе предвид факта, който
работодателят цели да установи с това доказателствено средство – че преди налагане на
дисциплинарното наказание е дал възможност на Т. да допълни писмените си обяснения от
16.06.2020 г., както и липсата на наведени от Т. възражения за непълнота на дадените на
16.06.2020 г. писмени такива, респективно липсата на твърдение, че работодателят е отказал
да събере допълнителни обяснения във връзка с поисканите му такива с писмо от 12.06.2020
г., които обстоятелства разгледани самостоятелно и в съвкупност с останалите безспорно
установени релевантни по делото, не разколебават извода за необоснованост на
възражението за нарушение на императивната норма на чл.193 от КТ.
Несъмнено е по делото, че поисканите от работника, респективно дадени от същия такива
на 16.06.2020 г. обяснения са стигнали до работодателя, който ги е обсъдил преди изготвяне
на заповедта за уволнение, което е видно от съдържанието на същата.
Предвид гореизложеното въззивният съдебен състав намира, че в случая работодателят
стриктно е изпълнил изискването на чл.193 КТ за събиране обясненията на работника преди
налагане на дисциплинарното наказание, поради което не е налице въведеното от Т.
възражение за нарушение на дисциплинарната процедура във връзка с цитираната законова
норма.
Относно доводите и възраженията на страните по приложението на чл.195 КТ:
Съгласно чл.195 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в
която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовият
текст, въз основа на който се налага. Нормата е с императивен характер, поради което
изброените в нея реквизити на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са
задължителни и за тяхната наличност съдът следи служебно. Липсата на който и да е от
посочените реквизити има за последица незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно
наказание. Задължението по чл.195, ал.1 КТ за мотивиране на заповедта за уволнение е
въведено с оглед изискванията на чл.189, ал.2 КТ за еднократност на наказанието, с оглед
съобразяване сроковете по чл.194 КТ и да се гарантира правото на наказаният
работник/служител да се защити ефективно. в съдебното производство по чл.344, ал.1, т.1
КТ.
6
Съгласно практиката на ВКС, когато дисциплинарното нарушение е осъществявано в
рамките на определен период, а спецификата на изпълняваната работа или характера на
самото нарушение не позволява откриване на точния ден и час на извършването му, а
контролирането им е възможно само като краен резултат, изискванията на чл.195, ал.1 КТ са
изпълнени с посочване на периода на извършването му. Когато нарушението, изразило се в
неизпълнение на възложени трудови функции е продължавало за определен период, вкл. и
до откриването му, изискванията на чл.195, ал.1 КТ са изпълнени с посочване на момента на
откриването му, тъй като извършването на нарушението и момента на откриването му
съвпадат. В тази връзка същественото за мотивирането на заповедта е индивидуализацията
на самото деяние /действие или бездействие/ чрез неговите обективни и субективни
признаци.
Имайки предвид горното, съдът счита, че нарушението, за което в казуса на въззиваемия е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ е точно и ясно индивидуализирано в
заповедта за уволнение – в периода март - май 2020 г. ищецът в качеството на технически
сътрудник /снабдител, доставчик и МОЛ неправомерно е ползвал, с цел да се
облагодетелства, поверените му и съхранявани по силата на подписаната длъжностна
характеристика служебни служебни сим карти с телефонни номера +.. и +.., за
осъществяване на телефонни разговори и ползване на мобилен интернет, с което не е
изпълнил задължението да бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с
неговото доверие. Изводът, че заповедта за уволнение съдържа достатъчно
индивидуализиращи белези относно деянието, осъществяващо вмененото на Т. нарушение
на трудовата дисциплина, за което е уволнен, се налага от нейното съдържание, така и
предвид обстоятелствата, във връзка с които работодателят е изискал /с писмена покана изх.
№ ЧР-05-1/12.06.2020 г./ от Т. по реда на чл.193 КТ обяснения / - относно ползването на
служебни телефонни номера +.. и +.. през периода месец март, април и май 2020 г./, също и
от съдържанието на дадените от последния писмени обяснения на 16.06.2020 г. / вх.№ ЧР-
05-1 /. С оглед на което, дори да се приеме хипотетично, че нарушението не е достатъчно
добре индивидуализирано, то е налице препращане към друг документ, изходящ от
работодателя / писмо-покана № ЧР-05-1/12.06.2020 г./, съдържащ нужната информация,
който документ е станал достояние на работника/служителя, поради което несъстоятелно е
възражението за неяснота на съществените признаци на деянието от обективна страна,
респективно за ограничаване правото на защита на работника. В допълнение на горното и в
подкрепа на извода е фактът, че за Т. не е имало съмнение относно кои обстоятелства и кое
негово поведение /като време, място и начин на осъществяване/ работодателят е изискал
обясненията, и за които впоследствие въззиваемият е бил наказан. В тази връзка съдът счита
за необоснован извода на районната инстанция, че деянието, за което Т. е дисциплинарно
наказан, не е достатъчно ясно индивидуализирано от обективна страна, респективно, че
заповедта за уволнение не е мотивирана.
,С обжалваното решение районната инстанция е приела, че процесната заповед за уволнение
е неясна в точка първа /абзац първи, с която на ищеца е вменено нарушение, извършено
през периода 2007 г. – февруари 2020 г., доколкото липсва в посочената част описание на
конкретно действие или бездействие на Т., осъществяващо състав на конкретно нарушение
на трудовата дисциплина. Настоящият съдебен състав счита, че цитираната част от
заповедта за уволнение обективира обобщена формулировка на волята на работодателя
относно вмененото на Т. нарушение на трудовата дисциплина, която формулировка намира
своята конкретика и детайлизация в последващото описание на нарушението в
съобразителната част на заповедта - съгласно която през месеците март, април и май 2020 г.
ищецът в качеството на технически сътрудник /снабдител, доставчик и МОЛ неправомерно
е ползвал, с цел да се облагодетелства, поверените му и съхранявани по силата на
подписаната длъжностна характеристика служебни служебни сим карти с телефонни номера
+.. и +.., за осъществяване на телефонни разговори и ползване на мобилен интернет, с което
е нарушил задължението да бъде лоялен към работодателя си, осъществяващо състава на
нарушението злоупотреба с доверието на работодателя, оказано при възлагане изпълнението
7
на работата за длъжността. В заповедта са посочени адекватните законови разпоредби, които
според работодателя са нарушени –чл.126, т.9, КТ, посочено е наказанието, което се налага –
уволнение, на основание чл.188, т.3 във вр. с чл.190, ал.1, т.4 КТ. В тази връзка съдът счита,
че процесната заповед за уволнение съдържа предвидените в чл.195 КТ задължителни
реквизити, което е основание да приеме за неправилен извода на районната инстанция за
немотивираност на заповедта за уволнение.
Налице е съобразяване на процесната заповед за уволнение и с императивната норма на
чл.194 КТ. Наказанието е наложено /на 22.06.2020г./ в рамките на едногодишния срок от
извършване на нарушението /през периода март - май 2020 г./, както и в рамките на
двумесечния срок от откриването му /май 2020 г./ В тази връзка необосновано е
възражението за нарушение на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание
уволнение поради нарушение на чл.194 КТ.
Напълно несъстоятелни съдът счита и изводите на първостепенния съд относно
недоказаност на вмененото на Т. нарушение на трудовата дисциплина от обективна и
субективна страна. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
установи извършено от Т. дисциплинарно нарушение по чл.190, т.4 КТ /злоупотреба с
доверието на работодателя/, осъществено чрез неизпълнение на задължението на работника
за лоялност към работодателя и намерило израз в неправомерното ползване /за
осъществяване на телефонни разговори и ползване на мобилен интернет/ през периода март-
май 2020 г. на поверени му да съхранява в качеството на материалноотговорно лице -
технически сътрудник /снабдител два броя сим карти /процесните/, с цел да се
облагодетелства. По делото няма спор, а събраните писмени и гласни доказателства
установиха по несъмнен начин, че през процесния период служебни сим карти с телефонни
номера +.. и +.. са били във фактическа власт на въззиваемия Т., както и че същите са му
били предадени във връзка с възложените му от работодателя функции на материално
отговорно лице по събиране, съхраняване и отчитане на материални ценности,
представляващи недълготрайни активи. В тази връзка и с оглед данните, обективирани в
справките, издадени от мобилния оператор А1, удостоверяващи по несъмнен начин
ползването на тези карти през същия период от време /март, април и май 2020 г./ за
провеждане на телефонни разговори и за мобилен интернет, следва категоричен извод, че Т.
е извършил вмененото нарушение. Съдът кредитира с доверие справките, тъй като същите
макар и да не са подписани от издател, представляват допустимо от процесуалния закон
писмено доказателствено средство, чиято вярност /досежно удостоверените в тях
обстоятелства -провеждане на разговори и ползване на мобилен интернет през периода
месец март-май 2020 г./ не се оспорва от страните, същевременно не се опровергава от
останалите доказателства. По делото не се навеждат твърдения и не са събрани
доказателства за фактическа власт на трето лице, различно от Т., върху двете сим карти
през процесния период от време - април-май 2020 г. относно карта с номер +.. и март-май
2020 г. относно карта с +... Ето защо съдът счита за безспорно доказана в случая хипотезата,
в която въззиваемият, възползвайки се от служебното си положение на
материалноотговорно лице, на което е възложено съгласно длъжностната характеристика за
изпълняваната длъжност съхраняване на стоково-материални ценности, в това число двете
служебни сим карти, е извършил действия, компрометиращи оказаното му от работодателя
доверие. Изводът не се опровергава от факта, относно който страните не спорят и който е
безспорно установен от събраните писмени и гласни доказателства по делото, а именно, че
при работодателя липсва разписан вътрешен ред, респективно правила, установяващи
предаването и връщането на служебните сим карти на и от работниците и служителите,
както и че липсва вменяване на конкретно такова задължение /по съхраняване на тези карти/
на въззиваемия със заповед, доколкото по силата на длъжностната характеристика за
длъжността „технически сътрудник /снабдител, доставчик“ основни задължения на
изпълняващия тази длъжност са задълженията за осъществяване на материално-отговорната
дейност по организиране на снабдяването, съхраняването и отчитането на инвентар,
стоково-материални ценности и др. С оглед на това въззивният състав счита за необоснован
8
изводът на районната инстанция, че липсата на инвентаризационни описи или други
документи, съдържащи информация за процесните две сим карти като активи на
работодателя, респективно липсата на утвърден вътрешен ред за предаване и приемане на
картите, освобождава в случая Т. като материалноотговорно лице, от отговорност. И това е
така, тъй като по делото е безспорно установено както вмененото на въззиваемия
задължение, съгласно длъжностната характеристика, по съхраняване на материално-стокови
ценности на работодателя, включително и на такива, за които не е изготвен нарочен приемо-
предавателен опис, така и безспорно установеното неправомерно ползване на две служебни
сим карти в периода март - май 2020 г.
Относно субективната страна на вменените нарушения.
Съгласно чл.126, т.9 от КТ, работникът/служителят е длъжен да бъде лоялен към
работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие и пази доброто име на
предприятието. Неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя съставлява
дисциплинарно нарушение по чл.190, т.4 КТ – злоупотреба с доверието, оказано при
възлагане изпълнението на работата за длъжността. Нарушението може да се прояви в
различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие
между работник и работодател. То е съставомерно не само тогава, когато е извършено
умишлено, което предпоставя намерение за извличането на облагата или в увреждането на
работодателя, но и когато обективно са настъпили неблагоприятни последици за
работодателя вследствие на виновното злепоставяне на неговото доверие от работника.
Злоупотреба с доверието на работодателя има и в случаите, когато без да е налице такава,
работникът като се възползва от служебното си поведение е извършил действия, които
компрометират оказаното му доверие, без значение дали действията са извършени
умишлено. Т.е. за да се осъществи фактическият състав на нарушението по чл.190, т.4, пр.1
КТ не е необходимо непременно реализирането на облага / в този смисъл решение №
242/21.05.2012 г. по гр.д. № 932/11 г., IV г.о. ВКС; решение № 86/25.05.2011 г. по гр.д. №
1734/09 г., IV г.о. ВКС; решение № 214/15.03.2017 г. по гр.д. № 112/2016 г. IV г.о. ВКС/.
Съгласно безпротиворечивата практика на ВКС гражданското право по принцип не се
интересува от формите на вина, защото гражданската отговорност се обуславя от
неполагането на дължимата грижа. Отделни видове отговорност в гражданското право може
да са обусловени от наличието на умисъл, но само в изрично уредени случаи. В този смисъл
злоупотребата с доверие не е обусловено от наличието на умисъл. Ако е извършено
умишлено, това утежнява нарушението и обуславя налагането на по-тежко дисциплинарно
наказание, но то е нарушение на трудовата дисциплина и когато е извършено при
неполагане на дължимата грижа / в този смисъл решение № 242/21.05.2012 г. по гр.д. №
932/11 г., IV г.о. ВКС; решение № 86/25.05.2011 г. по гр.д. № 1734/09 г., IV г.о. ВКС;
решение № 214/08.07.2011 г. по гр.д. № 1822/2009 г. IV г.о. ВКС; решение № 214/15.03.2017
г. по гр.д. № 112/2016 г. IV г.о. ВКС /.
Имайки предвид гореизложеното и съобразявайки установената по делото фактическа
обстановка, съдът намира за безспорно доказана субективната страна на описаното в
заповедта нарушение на трудовата дисциплина, извършено от въззиваемия в периода март -
май 2020 г., представляващо злоупотреба с доверието на работодателя. Събраните по делото
писмени и гласни доказателства водят до категоричния извод, че въззиваемият е съзнавал,
че ползването на двете служебни сим карти, оставени му да ги съхранява и отчита, съгласно
вменените му с длъжностната характеристика трудови функции, за осъществяване на
разговори и ползване на мобилен интернет, представлява нарушение на трудовите му
задължения. Несъмнено е налице и преднамереност на действията, които имат за цел
извличането на облага – ползване в личен интерес на предоставените от мобилния оператор
услуги /телефонни разговори и мобилен интернет/ за сметка на работодателя /който е
заплатил цената на ползваните услуги/. При нарушаване на общата разпоредба за
добросъвестно изпълнение на трудовите задължения, ищецът умишлено е злоупотребил с
9
доверието на работодателя като ползвайки в личен интерес – за провеждане на телефонни
разговори и ползване на мобилен интернет, оставените му от работодателя за съхранение
две сим карти, се е възползвал от служебното си положение, с които действия е
компрометирал оказаното му от работодателя високо /с оглед възложените трудови
функции/ доверие, с което по несъмнен начин е осъществен съставът на дисциплинарното
нарушение по чл.190, т.4 КТ.
Правилно е определено от работодателя и дисциплинарното наказание по реда на чл.189
КТ.
Тежестта на допуснатото нарушение се определя с оглед на възложените трудови
функции, които в случая са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на
работата и оттам оказано по-високо доверие на работодателя.
Настоящият съдебен състав като извърши самостоятелна преценка на обстоятелствата,
имащи отношение към тежестта на наказанието, намира, че наложеното дисциплинарно
уволнение съответства на нарушението, преценено с оглед значимостта му – по естеството
си нарушението е тежко, тъй действията по неправомерно ползване на сим картите са в
пряко противоречие със служебните задължения на въззиваемия, същевременно са
осъществявани многократно през целия период, и с тях е поставено в опасност имуществото
на работодателя. От обясненията на работника по чл.193 КТ и поведението му по делото, се
налага извод, че той не съжалява за извършеното, нито е готов да се поправи. Ето защо,
извършвайки преценката по чл.189, ал.1 КТ, и при съобразяване на безспорно установената
по делото липса на данни за други нарушения на трудовата дисциплина, респективно други
наложени на въззиваемия дисциплинарни наказания, настоящият съдебен състав счита за
неправилен извода на районната инстанция, че извършеното от работника нарушение като
тежест не обуславя налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание .
От изложеното се налага извод, че заповедта за уволнение е законосъобразна, а искът за
отмяната й, както и акцесорните претенции за възстановяване на заеманата преди това
длъжност и заплащане на обезщетение по чл.225, ал.2 КТ са неоснователни и като такива
следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото неоснователно е искането на въззиваемия за присъждане на
съдебни разноски.
Дължимите държавни такси по разгледаните искове остават за сметка на съдебната власт.
Пред въззивната инстанция жалбоподателят се представлява от юрисконсулт. Страната не
претендира съдебни разноски за въззивното производство. С оглед изхода на делото обаче и
предвид, че работодателят е заявил искане за присъждане на съдебни разноски пред
районната инстанция, пред която е представляван от двама юрисконсулти, на основание
чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от ЗПпП и чл.23, т.1, пр.2 НЗПП въззиваемия следва да
бъде осъден да заплати на БДЗР“ Благоевград съдебни разноски в първоинстанционното
производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение за един процесуален
представител, в размер на 100.00 лева.
Водим от горното, Благоевградския окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 908551/03.11.2020 година, постановено по гр.д. № 1132/2020 г. по
описа на Районен съд-гр.Благоевград и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
10
ОТХВЪРЛЯ предявените от СТ. ИВ. Т., ЕГН ********** срещу БДЗР“ Благоевград,
представлявана от директора инж.М.П. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 вр. с
чл.225, ал.2 КТ да се признае за незаконно уволнението, наложено със Заповед № РД – 07-
73/22.06.2020 г. на директора на БДЗР“ –Благоевград и да се отмени заповедта като
незаконосъобразна; да се възстанови СТ. ИВ. Т., ЕГН ********** на предишната работа –
„технически сътрудник /снабдител, доставчик/, в Дирекция „Административни, финансови и
правни дейности“ в БДЗР“ Благоевград; да се осъди БДЗР“ Благоевград да заплати на СТ.
ИВ. Т., ЕГН ********** сумата от 640.00 /шестотин и четиридесет/ лева, представляваща
разликата между дължимото от БДЗР“ Благоевград брутно трудово възнаграждение в размер
на по 930.00 /деветстотин и тридесет/ лева месечно за периода 22.06.2020 г. до 22.08.2020 г.
и полученото от СТ. ИВ. Т., ЕГН ********** брутно трудово възнаграждение при друг
работодател от 610.00 /шестотин и десет/ лева месечно за същия период, ведно със
законната лихва върху сумата от подаване на иска – 07.07.2020 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА СТ. ИВ. Т., ЕГН ********** да заплати на БДЗР“, представлявана от директора
инж.М.П. съдебни разноски в размер на 100.00 /сто/ лева, юрисконсултско възнаграждение
пред първа инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11