РЕШЕНИЕ
№
28. 04. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в
публичното заседание на четиринадесети април две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ВАСИЛЕВ
РОСИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Дончева гр. дело № 167 по описа на съда за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 17 от Закона за защита срещу домашното
насилие.
Образувано е по въззивна жалба от Б.Д.Х.,
действаща чрез законния си представител Д.М.Х. срещу решение № 8 от 14.01.2021 г. по гр.д. № 684/2020 г. по описа на
РС-К., с което е оставена без уважение молбата от Д.М.Х. в качеството
си на баща и законен представител на малолетното дете Б.Д.Х., родена на ***
година срещу Д.Л.Х. с ЕГН: ********** *** за издаване на заповед за налагане на
мерки за закрила от домашно насилие по същия закон по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т.
5.
Жалбоподателят
счита, че обжалваното решение е неправилно, тъй като от събраните
доказателства категорично се установявало извършен акт на домашно насилие
спрямо детето от неговата майка на посочената дата. Излага, че върху детето се
извършва целенасочено психическо въздействие, когато е при баща си за режим на
лични контакти, което цели да създаде висока степен на тревожност и дискомфорт.
Поведението на майката, чрез постоянно звънене на детето по телефон, чрез
заплахи и насочване на неговото поведение, чрез манипулации води до резултат,
че то изпитва тревожност и е напрегнато, когато е с баща си. Дори от разпита на
свидетелката на ответницата се установило, че майката многократно е звъняла както
на детето, така и на институции, на тел. 112 и на гореща линия на отдел
„Закрила на детето“. По същество
моли да бъде отменено
първоинстанционното решение и уважена молбата й за налагане на мерки по ЗЗДН.
Въззиваемата страна Д.Л.Х. е получила препис от въззивната жалба, като в
срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН не е изразила становище.
В откритото съдебно
заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят Б.Д.Х., действаща чрез баща
си Д.М.Х. редовно призована, се представлява от адв. А.. Поддържа подадената
въззивна жалба. Ответната страна по жалба Д.Л.Х., редовно призована, се представлява от адв. С. и оспорва жалбата.
СОФИЙСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея
оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 3 от ЗЗДН от легитимирана с правен интерес от обжалването страна срещу подлежащ на
оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Съгласно чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН въззивният съд се произнася с решение по
същество, с което оставя в сила, отменя или изменя обжалваното решение. Когато
изменя заповедта, съдът издава нова заповед.
Първоинстанционното производство е образувано по молба на
Б.Д.Х., действаща чрез баща си Д.М.Х. по Закона за защита от домашно насилие с искане да бъде издадена съдебна
заповед за защита против Д.Л.Х.. Първоинстанционният съд е оставил молбата без
уважение.
Защита по Закона за защита от домашно насилие може да
търси всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо
него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. Според чл. 3, ал. 1,
т. 4 от ЗЗДН защита по този закон може
да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от възходящ. По делото не се спори, че Д.Л.Х. е майка на детето Б.Д.Х., родена на *** г.,
а баща на детето е Д.М.Х.. Поради това, страните са надлежно легитимирани участници в настоящото
съдебно производство.
Молбата за защита е
подадена от лице по чл. 8, т. 2 от ЗЗДН и в рамките на едномесечния срок по чл.
10, ал. 1 от ЗЗДН, считан от момента на осъществяване на твърдяния акт на
домашно насилие, поради което е процесуално допустима.
Целта на ЗЗДН е да даде възможност на пострадалите да
потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо
нарушителите, изчерпателно посочени в чл. 5, ал. 1, т. 1-6 от ЗЗДН. В тази
връзка, за да се предостави защита на определено лице трябва да се изследва
въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или психическо
насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Следователно, в случая трябва да се
прецени има ли основание да се приеме, че спрямо детето са били извършени
конкретни действия от страна на майка му, които биха могли да се квалифицират
като домашно насилие, както и момента на тяхното извършване.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт
на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство.
От показанията на разпитания пред първоинстанционният съд
свидетел М. М. Х.-М./сестра на Д.Х./, се установява, че на 12 септември 2020 г.,
заедно с брат си взели детето Б. и се отправили към к.к. Б=. По време на
пътуването майката на Б., ответницата Д.Х. постоянно звъняла на телефона на
дъщеря си, като обажданията продължили през целия ден. След всяко едно обаждане
детето ставало нервно и неспокойно, търсело постоянно одобрението на майка си
дори за най-елементарни неща. Телефонните обаждания продължили и на другия ден.
От разпита на В. М. И. /майка на ответника/ се
установява, че на 12 септември е била в жилището на дъщеря си, когато трябвало
да се предава детето, тъй като Д.Х. имал агресивно поведение, като отправял
обиди и заплахи към дъщеря й. На същата дата бащата взел детето, но не обяснил
къде ще го води. Тъй като детето не се обадило на майката си, тя се притеснила
и започнала да му звъни на телефона, обадила се и на тел. 112 и на РУ-Самоков.
На другия ден като се прибрало детето се зарадвало, че вижда майка си,
прегърнало я и било щастливо.
Към молбата за защита
Б.Х., действаща чрез баща си Д.Х. е депозирала декларация. 9 ал. 3 от ЗЗДН, в
която е посочила, че срещу нея за времето от 12.09.2020 г., 10 часа сутринта до
13.09.2020 г. 16, часа, на територията на гр. К., пътя за к.к.Б= е бил извършен
акт на психическо насилие от Д.Л.Х.. След като бащата взел детето, ответницата
незабавно започнала да звъни по телефоните и изпаднала в ярост и истерии,
узнавайки, че пътуват към к.к. Б=. Започнала да внушава на всички близки и познати,
че отвлича детето, че то плаче и е в истерия и не иска да бъде с баща си. Детето
спокойно обяснявало, че е добре, чувствало се безкрайно щастливо, но
„телефонните истерии“ не спрели през целия ден. Имало поне 10 позвънявания от
майката, като му заповядвала какво да прави и го травмирала емоционално. На
другия ден майката продължила да се държи по същия начин въпреки, че детето
искрено се забавлявало.
Депозирането на
декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН е допустимо доказателство, с оглед
разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗЗДН, още повече, че е предвидено издаване на
заповед за защита само на основание на приложената по делото декларация по чл.
9, ал. 3 от ЗЗДН, стига в нея да се съдържа конкретно и ясно описание на
твърдения акт на насилие. При липса на други убедителни преки доказателства за
твърдения акт на насилие с писмена молба от молителя, съдът е обвързан от
доказателствената сила на подадената декларация по реда на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, като може да издаде заповед за защита основан само на обстоятелствата
посочени в нея. В този случай в доказателствена тежест на ответника по искането
е при направено оспорване на обстоятелствата, изложени в декларацията, както и
на самия акт на домашно насилие, да проведе успешно насрещно доказване, като
опровергае обстоятелствата, изложени в декларацията, както и на самия акт на
домашно насилие и разколебае нейната доказателствена сила.
В случая наред с
представената декларация са събрани писмени и гласни доказателства, които се
преценяват от съда, във взаимната им връзка.
В конкретната хипотеза, съвкупната оценка
на установеното по делото от фактическа страна налага извод за неустановеност
на наведените фактически твърдения в обстоятелствената част на молбата за
защита. Събраните за целта доказателства (декларация, свидетелски показания, постановление за отказ да се
образува наказателно производство от 23.10.2020 г. и др.), установяват по категоричен начин конфликтни
отношения между
бащата на детето и ответницата. По делото обаче липсват доказателства,
успешно обосноваващи извод за реализиран спрямо детето акт на домашно насилие, имащо характеристиките на психическо насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, извършено на 12.09.2020 г. и на 13.09.2020 г.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели М.
М. Х.-М./сестра на Д.Х./ и В. М. И. /майка на ответницата/, които са ясни,
конкретни и вътрешно непротиворечиви. Двамата свидетели посочват, че майката на
детето му се е обаждала многократно, както и на тел. 112, на РУ-Самоков, но
това поведение не може да се квалифицира като психическо насилие спрямо детето,
а е израз на загриженост и родителски контрол от нейна страна, както е приел и
РС-К.. В декларацията се съдържат противоречиви твърдения, от една страна се
заявява, че е налице психическо насилие, а от друга се посочва, че „детето беше
безкрайно щастливо и с положителна нагласа“, „детето спокойно й обясняваше, че
е добре“. От приетият по делото социален доклад от Д „СП“ – гр. К. също се
установява, че между майката и Б. е създадена силна емоционална връзка, а по
думите на детето, когато баща й „вика“ и „крещи“ тя се страхува.Когато е при
баща си той не й разрешава да разговаря с майка си по телефона, посочено в
приетия социален доклад.
От всички
събрани доказателства може да се направи категоричен извод, че ответницата Д.Л.Х. не е извършила никакви действия на насилие спрямо дъщеря
си.
Ето защо, въззивният съд намира, че правилно първоинстанционният
съд е преценил, че в случая не са налице условията по чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН и е
отказал да издаде заповед за защита и да наложи такива мерки за защита.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
постановеното от първоинстанционният съд решение е правилно и законосъобразно и
следва да се потвърди.
На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН съдът не присъжда
такси и разноски.
Мотивиран от горното, Софийският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8 от 14.01.2021 г., постановено по гр.д. № 684/2020 г. по описа
на Районен съд – гр. К., IV-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.