Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е  №121

 

гр. Русе, 28.01.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание на 21 януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                         Председател: Десислава Великова

 

при секретаря Л.С. и в присъствието на прокурора……………….. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. № 4894 по описа на 2013 г., за да се произнесе съобрази:

 

Предявени са обективно съединени искове  с правно основание чл.242 от КТ, чл. 224 от  КТ  и чл.221, ал.1 от КТ.

Ищецът М.Х.К. твърди, че с ответника „Суперстар Трейдинг - 13” ЕООД бил в трудовоправни отношения, като на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ бил прекратен трудовият му договор, считано от 12.11.2012 г. Заявява, че въпреки положения от него труд, към настоящият момент ответникът не му заплатил дължимото трудово възнаграждение за периода м. април 2012 г. до м.септември 2012 г. вкл. или общо сумата в размер на 2400 лв.- по 400 лв. месечно, обезщетение по чл.224 от КТ в размер на 76.20 лв., за неизползван платен годишен отпуск за 4 работни дни и обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер на 400 лв. Моли ответника да бъде осъден да му заплати претендираните суми, ведно със законната лихва върху тях считано от 01.08.2013 г. до окончателното изплащане.

Ответникът „Суперстар Трейдинг - 13” ЕООД не се явява и не взема становище по иска.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от представените преписи на писмени доказателства: Акт за прекратяване на трудов договор № ./29.11.2007г., писмо от Д”ИТ”-Русе № 0062-3612/10.05.13г., се установява, че ищецът не е получил дължимото му от ответника  брутно трудово възнаграждение за периода  м. април 2012г - м. септември 2012 г. вкл. в общ размер от 2400 лв., както и обезщетение по чл.221, ал.1 в общ размер от 400  лв. и 76.20 лв -  обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 4 работни дни по чл. 224 КТ. Върху главниците се дължи законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателно и изплащане.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Предвид неявяването на ответника в първото по делото заседание, като не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, не подаването на отговор на исковата молба и направеното искане от ищеца за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира искането основателно – налице са предпоставките по чл.238 ал.1 от ГПК. Съдът следва да се произнесе с неприсъствено решение, като уважи претенциите, тъй като от представените писмени доказателства се обосновава извод, че искът е вероятно основателен. На ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Следователно настоящото решение може да се основе на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Съгласно правилото на чл.78, ал.1 от ГПК разноски по делото в размер на 85 лв. направени от ищцата са в тежест на ответника.

Ответникът дължи на основание чл.78, ал.6 от ГПК и държавна такса в размер на 196 лв. за обективно съединените искове.

Мотивиран така, съдът

 

Р     Е       Ш       И :

 

ОСЪЖДА „Суперстар Трейдинг - 13” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, обл. Велико Търново, ул. „Съединение” № 22, вх. „Б”, ет. 3 да заплати  на М.Х.К., ЕГН **********,***, сумата от 2400 лв., представляваща брутно трудово възнаграждение за периода  м.04.2012г - м.09.2012 г., сумата от 400 лв. представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, сумата от 76.20 лв.- представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 КТ за 4 дни, ведно със законната лихва върху тях, считано от 01.08.2013 г., до окончателното им изплащане, както и сумата от 85 лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА „Суперстар Трейдинг - 13” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, обл. Велико Търново, ул. „Съединение” №22, вх. „Б”, ет. 3 да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 196 лв. за обективно съединените искове.

 

РЕШЕНИЕТО  не подлежи на въззивно обжалване на основание чл.239, ал.4 от ГПК.

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: