О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№
629
гр.
Пловдив.28.10.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет и
осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДЕНИЦА
СТОЙНОВА
ВЕЛИНА
АНТОНОВА
след като се запозна с докладваното от съдия Стойнова ВЧНД № 540/2019г. по описа
на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава
XXII - чл. 345 вр. с чл. 440 ал.2 от НПК.
Образувано е по постъпила от
лишения от свобода И.И.К. саморъчно изготвена жалба, против определение от 10.10.2019г., постановено по ЧНД № 405/2019г. по описа на ОС – Стара Загора, с което е оставена
без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част
от наложено наказание лишаване от свобода. Осъденият счита, че са налице всички
предвидени в закона предпоставки за уважаване на искането му, тъй като е
изтърпял значителна част от определеното му наказание и е демонстрирал дисциплинирано
и добро поведение в затвора. На тази база
претендира отмяна на атакуваното определение и
постановяване на ново, с което да се уважи молбата му за предсрочно условно освобождаване.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с изложените в жалбата
оплаквания и материалите по приложеното дело,
за да се произнесе намира за установено следното от фактическа и правна страна.
Жалбата
на И.И.К. е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА, но
разгледана по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА.
Безспорно е установено по делото, че считано от
24.08.2017г. осъденият К. търпи наказание лишаване от свобода в размер на ЧЕТИРИ
ГОДИНИ, наложено му с определение от 09.05.2019г., постановено по ЧНД
№1654/2019г. на Специализиран наказателен съд, с което на основание чл. 25 вр.
с чл.23 от НК е определено общо най – тежко наказание по присъди, постановени
по НОХД №394/201Зг. по описа на ОС – Стара Загора, НОХД №212/2015г. по описа на
РС – Стара Загора, НОХД №345/2014г. по описа на РС - Бяла, НОХД № 11/2019г. по
описа на ОС – Стара Загора и НОХД №357/2019г. по описа на Специализирания
наказателен съд. Към 01.10.2019г. осъденият е изтърпял, видно от приложената по
делото справка ефективно – 2 години, 1 месец и 7 дни, от работа – 5 месеца и 19
дни, от работа – 4м. и 6 дни, или всичко в размер на 2 години, 11 месеца и 2
дни и към тази дата остатъка от наложеното му наказание е 1 година и 28 дни.
Това не е първото постъпване на К. в пентициарно заведение, като преди това е
търпял наказание по НОХД №363/2006г. по описа на ОС – Стара Загора в размер на
1 година и 8 месеца лишаване от свобода, считано от 12.05.2016г. до
24.08.2017г.
При тези данни не може да има спор, че е
налице първата предпоставка за предсрочно условно освобождаване на К. по
смисъла на чл.70 от НК и даденото в Постановление № 7 от 27.VI.1975г., Пленум
на ВС, изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987г. тълкуване, тъй като е изтърпяно
фактически повече от половината от наложеното наказание, като освен реалното
пребиваване в затвора като фактически изтърпяно наказание, според цитираното
Постановление, се счита и периода, през който осъденият е бил задържан по ЗМВР
и НПК. Поради което правилно е идентично изложеното в атакуваното определение
становище на окръжния съд, че тази предпоставка на закона е налице.
За да
се счете молбата на К. за неоснователна обаче, окръжният съд е приел, че по
делото липсват данни за изпълнение на втората, кумулативно изискуема
предпоставка за основателност на направеното искане – осъденият да е дал
доказателства за своето поправяне в пълна степен, като цялостното поведение на
осъдения по време на престоя в затвора не позволява да се направи категоричен
извод за настъпила положителна и трайна промяна, както и за постигане в пълен
обем на целите на наказанието по чл.36 от НК.
Този извод се споделя изцяло от въззивната
инстанция и той не почива, както неправилно се сочи в жалбата, на заповед на ГД
на ГДИН, а се извежда от доказателствата, приложени в затворническото досие на
осъденото лице.
Законът е дал ясна дефиниция за
доказателствата, установяващи наличието на посочените критерии в нормата на чл.
439а от НПК, а именно - всички обстоятелства, които сочат за положителната
промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто
поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или
спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни
прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения
по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата
по чл. 156 от същия закон, както и всички други източници на информация за
поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Законосъобразно
окръжният съд е приел, че цитираният законов текст изисква цялостно изследване
на поведението на осъденото лице по време на престоя му в пенитициарно
заведение. Доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на
лишения от свобода, а не да цели привидно изпълнение на критериите за УПО.
Съгласно установената съдебна практика - ПВС№ 7/75г., констатацията, че
осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за
съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешен
ред и дисциплина, към трудовата и обучителна дейност, която му се предлага. От значение са изводите за постигане на
целите на наказанието с оглед промяната в личността и поведението на осъденото
лице, както и за липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес.
В цитираното ПВС се прави разграничение между лицата, които за първи път
постъпват за изтърпяване на наказание лишаване от свобода и тези, които са с
предходни осъждания, в поведението на които следва да се търсят доказателства
за трайна и положителна промяна.
Положителна промяна в поведението на осъдения без съмнение има и
окръжният съд не я е оставил без коментар. Похвално е демонстрираното от
осъдения К. поведение по спазване на правилата за престой в затвора, участието
му в предлагани възпитателни дейности, полагането на обществено - полезен труд
и желанието за повишаване на образователните му умения. Но, както правилно е
отбелязал и окръжния съд, посоченото поведение е задължение на всеки лишен от
свобода и за демонстрирането му К. е бил награждаван нееднократно с ползване на
домашен отпуск. Тези положителни тенденции обаче не могат да се противопоставят
на данните, че промяната в личностен и
поведенчески аспект не е трайна, което сочи на необходимост от продължаване на
индивидуално - корекционната дейност по затвърждаване на приемливите нагласи и
позитивната поведенческа линия с нужната устойчивост.
Не може да не направи впечатление, че осъденият
и пред първата инстанция, и в подадената жалба твърди, че е постигнал
критериите, визирани в закона, за да бъде предсрочно условно освободен, но в
нито един момент не изразява критично отношение към извършеното правонарушение,
с признаване на неговата противоправност, нито заявява намерение престъпното
поведение да не рецидивира. Посоченото кореспондира с една от проблемните зони,
които и понастоящем се откриват при К. - отношението му към настоящето правонарушение.
То, наред с констатираните други дефицити – в начина на живот и неблагоприятно
обкръжение, в уменията за мислене и криминалните нагласи, формират и степента
на риска от рецидив и на риска от вреди. Същественото в казуса е, че в
извършваните периодични оценки на риска от рецидив и риска от вреди, от
постъпването на К. в пенициарното заведение през 2016г. до момента, има
отчетлива негативна динамика. Докато при постъпването му този риск е бил в
рамките на 25 б. и снижаващ се до 22 б. през 2017г., през 2018г. е отчетено
ново повишаване до 32 б., т.е., независимо от провежданата с К. активна корекционна
работа, тя до момента не е дала траен положителен резултат, напротив, и след провеждането
й риска от рецидив не само трайно не е намалял, а се е увеличил до стойности,
по – високи от установените при постъпването на осъденото лице в пентициарното
заведение. И макар тези стойности да са в ниските скали на риска, те се
запазват и в актуалната към 2019г. оценка, извършена за нуждите на настоящето
дело. Посоченото, в контекста на изразено становище на органите, които имат
задължение и правомощия да следят процеса по поправяне на осъденото лице - че
към момента търсения поправителен ефект на наказанието не е постигнат в цялост
и че корекцонния процес спрямо осъдения не е приключил, квалифицират като несъстоятелно становището на осъдения, че е
налице и втората предвидена в закона предпоставка за предсрочно условно
освобождаване.
По изложените съображения въззивната
инстанция намира, че определението
на решаващия съд е законосъобразно и обосновано, поради което:
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от
10.10.2019г., постановено по ЧНД № 405/2019г. по описа на ОС – Стара
Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не
подлежи на протест и обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: