№ 79
гр. София, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:ГЕОРГИ СТ. МУЛЕШКОВ
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. МУЛЕШКОВ Въззивно
гражданско дело № 20221800500068 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Ищцата П. Г. Н. обжалва изцяло Решение № 118 / 26.11.2021 г. по гр. д.
№ 444 / 2021 г. на Пирдопския районен съд, с което исковете й с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени срещу Община А., са били
отхвърлени.
Жалбоподателката развива доводи за неправилност на обжалвания акт.
С отговора по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна оспорва жалбата.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима.
С нея се обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционен съд.
Решението е правилно.
Пред въззивната инстанция страните нямат спор, че ищцата е работила
при ответника на длъжност „старши специалист ТРЗ и каса“, както и че
трудовото й правоотношение е било прекратено със Заповед № РД-126 /
18.06.2021 г. на кмета на ответната община на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ –
поради съкращаване на щата.
Във въззивната жалба са въведени доводи по четири спорни въпроса.
На първо място, жалбоподателката обосновава, че е била уволнена
поради влошени отношения с кмета на общината, стоящи извън трудовото
1
правоотношение. Такива твърдения обаче не са били изложени нито в
исковата молба, нито в срока по чл.312, ал.2 ГПК. Едва в първото съдебно
заседание ищцата е въвела доводи за личен мотив за уволнението и за оказван
натиск върху служители на общината за прекратяване на техните трудови
правоотношение. Неслучайно обаче с писмено становище, представено във
второто съдебно заседание в съответствие с даден от съда срок, ответникът се
е противопоставил на включването в предмета на делото на новите
фактически твърдения, които могат да бъда квалифицирани като
недобросъвестно упражняване на права от страна на работодателя (чл.8, ал.1
КТ). Налице е преклузия, поради което твърденията за личен мотив на
работодателя да уволни ищцата не подлежат на разглеждане от въззивната
инстанция. Без значение е, че районният съд е допълнил доклада, както и че е
разгледал по същество доводите за злоупотреба с права. За настъпилите
преклузии съдът следи служебно.
Но дори и да се приемат за допустими твърденията за злоупотреба с
права от страна на работодателя, то това не би променило крайния резултат,
тъй като по делото не се установява личен мотив у кмета на общината при
извършената промяна на щатното разписание, респ. при съкращаването на
заеманата от ищцата длъжност.
На следващо място, във въззивната жалба се обосновава, че
съкращаването на щата е фиктивно, тъй като трудовите функции на
съкратената длъжност не са били премахнати, а са били възложени на друг
служител. От доказателствата по делото обаче е видно, че съкращаването на
единствения щат за длъжността „старши специалист ТРЗ и каса“ е било
реално. Кметът в рамките на утвърдената от общинския съвет численост и
структура на общинската администрация и в рамките на своята
компетентност е съкратил щатната бройка, заемана от ищцата, и е разкрил
нова щатна бройка „изпълнител шофьор, специален тежкотоварен
автомобил“. Необходимостта от промяната в длъжностното разписание е била
обоснована от секретаря на общината в доклад от 17.06.2021 г.
Новооткритата длъжност е с трудови функции, които нямат никакво
припокриване с трудовите функции за съкратената длъжност, заемана от
ищцата до уволнението й. Вярно е, че част от трудовите задължения на
ищцата са били възложени на друг служител, а именно на директора на
Дирекция „ФСДАО“ (той и главен счетоводител), но реално съкращаване на
щат е налице не само при отпадане на трудовите функции, а и когато част от
тях се запазват и преминават към друга длъжност или се разпределят изцяло
между други длъжности. Следва да се добави, че е без значение за
законността на уволнението дали на директора на посочената дирекция
допълнително са били възложени и функции, по отношение на които той е
осъществявал контрол преди промяната в щатното разписание.
Третият довод във въззивната жалба е свързан с правомощието на кмета
да извърши съкращаването на щата без санкцията на общинският съвет. Този
въпрос е изяснен в съдебната практика. Уреденото в чл.21, ал.1, т.2 ЗМСМА
2
правомощие на общинския съвет да одобрява общата численост и структурата
на общинската администрация по предложение на кмета на общината няма
отношение към неговото правомощие кмета като изпълнителен орган по
чл.44, ал.1 т.1 ЗМСМА да ръководи цялата изпълнителна дейност на
общината, в това число да извършва промени в щатното разписание. Именно
кметът на общината е оперативният орган, който утвърждава, респ. изменя
щатното разписание в рамките на одобрената от общинския съвет обща
численост и структура на общинската администрация (Решение № 812 от
14.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3823/2008 г., IV г.о., Решение № 436 от
28.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1086/2011 г., IV г. о., Решение № 34 от
16.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5826/2014 г., IV г. о.) В рамките на
утвърдената структура, численост и бюджет кметът на общината, който
организира изпълнението на актовете на общинския съвет (чл.44, ал.1, т.7
ЗМСМА), утвърждава и щатното разписание – длъжностите и съответните
щатни бройки за тях.
На последно място, жалбоподателката се позовава във въззивната жалба
на специалната закрила по чл.333, ал.1, т.3 и т.4 КТ. Твърдения за заболяване
и за ползван отпуск за временна неработоспособност са били въведени в
първото съдебно заседание пред районния съд, но доколкото разпоредбите на
чл.333 КТ са от императивен порядък и доколкото тяхното неспазване
представлява абсолютно основание за отмяна на уволнението (чл.344, ал.3
КТ), твърденията за допуснати нарушения от страна на работодателя
подлежат на разглеждане от съда. По настоящото дело обаче не са
ангажирани никакви доказателства ищцата да е ползвала какъвто и да било
отпуск в деня на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение. Напротив, установява се, че тя дори фактически е
пристигнала на работа, за да полага труд, като заповедта й е била връчена при
отказ още в самото началото на работния ден. Не се установява също така
ищцата да е страдала от което и да е от заболяванията, посочени в чл.1 от
Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците,
боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 КТ. Самата
ищца не само пред районния съд, но дори във въззивната жалба не сочи
конкретно заболяване, а говори за „предполагаемо наличие на опасно
заболяване“.
В обобщение, решението на районния съд следва да бъде потвърдено
изцяло, включително и в частта за разноските.
При този изход на делото въззивникът дължи на въззиваемата страна
направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1360 лв. за
адвокатско възнаграждение. За тяхното реално извършване са представени
доказателства. Възражението на жалбоподателката за прекомерност (чл.78,
ал.5 ГПК) е неоснователно. Минималното адвокатско възнаграждение по
исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ възлиза на 650 лв., а по
иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ – на 706,20 лв. (чл.7, ал.1, т.1 и
чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.) Тези вземания се дължат на
3
адвоката сумарно съгласно чл.2, ал.5 от посочената наредба. Превишението
от 3,80 лв. над общия минимум от 1356,20 лв. до договорения и платен
размер от 1360 лв. не обуславя прекомерност.
По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1 ГПК
Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 118 / 26.11.2021 г. по гр. д. № 444
/ 2021 г. на Пирдопския районен съд.
ОСЪЖДА П. Г. Н. от с. А., обл. Софийска, ЕГН **********, да
заплати на Община А. със седалище и адрес на управление в с. А., обл.
Софийска, БУЛСТАТ *********, направените пред въззивната инстанция
разноски в размер на 1360 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от обявяването му на 02.03.2022 г.
На страните да се връчат преписи от решението на основание чл.7, ал.2
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4