РЕШЕНИЕ
№ 786
гр. Благоевград, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210100174 по
описа за 2024 година
Производството по настоящото гр.д.№174/2024г. по описа на Районен съд-Благоевград е
образувано по иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.537, ал.2 от ГПК, предявен
от К. В. Т., ЕГН **********, гр.СО. В. Г., ЕГН **********, гр.СН. В. П., ЕГН **********,
гр.Си Л. В. П., ЕГН **********, гр.Спротив Д. В. П., ЕГН **********, гр.Соф
В исковата молба се твърди, че ищците и ответникът са наследници на В, починал на
23.07.1989г. Последният приживе е бил собственик на едноетажна къща с дворно място,
понастоящем заснети като ПИ с идентификатор 40052.800.2, находящ се в с.Кр, по КККР,
одобрени със Заповед №18-2618/11.03.2019г. на Началника на СГКК, с адрес на поземления
имот – с.Крупник, п.к.2740, с площ от 523 кв.м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, при съседи – път, имот
на Н П., имот на В П., и дере, а построената в имота сграда – заснета с идентификатор
40052.800.2.1, находяща се в с.Крупник, общ.С, по КККР, одобрени със Заповед №18-
2618/11.03.2019г. на Началника на СГКК, с адрес на поземления имот – с.Кп.кградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор 40052.800.2., застроена площ от 66 кв.м.,
брой етажи – 1, предназначение – жилищна сграда, еднофамилна, при съседи на сградата –
от четирите страни ПИ с идентификатор 40052.800.2.
Сочи се, че през целия си живот наследодателят на страните е владял имота, а след
смъртта му всички наследници заедно са продължили да го владеят, като владението им не е
било прекъсвано.
Твърди се, че ответникът Д. В. П. се е сдобил с Констативен нотариален акт №196, том 1,
рег.№7234, дело №159/2019г., вписан в СВ с вх.рег.№2040 от 21.05.2019г. като акт №200,
том VII, на Нотариус Красимира Минкова, №415 в НК, с район на действие РС-Благоевград.
При тези факти, до съда е отправено искане да признае за установено по отношение на
ответника, че ищците са собственици по наследство от баща си ВП., б.ж. на гр.Спочинал на
23.07.1989г., всеки от тях на по 1/6 ид.ч. от процесните имоти, като на основание чл.537, ал.2
от ГПК бъде отменен Нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху
недвижим имот акт №196, том 1, рег.№7234, дело №159/2019г., вписан в СВ с вх.рег.№2040
от 21.05.2019г. като акт №200, том VII, на Нотариус Красимира Минкова, №415 в НК, с
район на действие РС-Благоевград.
Правният интерес от търсената с иска защита е обоснован с издадения в полза на
ответника констативен нотариален акт, който го легитимира като собственик по давностно
владение за придобитите по наследство от ищците идеални части от същия, като се оспорва
в полза на ответника да е изтекла предвидената в закона придобивна давност върху имота.
1
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като неоснователен.
Твърди, че той е собственик на ПИ с идентификатор 40052.800.2 и на изградената в него
сграда с идентификатор 40052.800.2.1 на основание наследствено правоприемство и
давностно владение, съгласно издадения Констативен нотариален акт №196, том 1, рег.
№7234, дело №159/2019г. на нотариус К. Ответникът твърди, че владее имота от момента на
смъртта на своя баща В ХП., починал на 23.07.1989г. Оспорва ищците някога да са владели
имота.
В съдебно заседание ищците не се явяват лично. Представляват се от надлежно
упълномощен адвокат – адв. С. Г., която поддържа иска и моли за уважаването му като
основателен и доказан.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично. Представлява се от адв.А. С. и адв.В.
Н., които оспорват иска и пледират за отхвърляне на исковата претенция.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
От представеното по делото Удостоверение за наследници изх.№618/29.09.2023г.,
издадено от Община Симитли, се установява следното: В П., бивш жител на гр.С е починал
на 23.07.1989г., за което е съставен Акт за смърт №0027/24.07.1989г. След смъртта си е
оставил за наследници: Й – съпруга, Д. В. П. – син, Н. В. П. – син, Л. В. П – дъщеря, К. В. Т.
– дъщеря, Ве – дъщеря и О. В. Г. – дъщеря.
От събраните по делото доказателства се установява, че приживе В П. е бил собственик
на дворно място, в което през 60-те години изградил едноетажна къща, в която живели
заедно със съпругата си Й до смъртта си. Понастоящем имотите са заснети като ПИ с
идентификатор 40052.800.2, находящ се в с. общ.Симитли, по КККР, одобрени със Заповед
№18-2618/11.03.2019г. на Началника на СГКК, с адрес на поземления имот – с.Крупник,
п.к.2740, с площ от 523 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана,
начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, при съседи – 40052.62.13, а построената
в имота сграда – с идентификатор 40052.800.2.1, находящ се в с.Крупник, общ.Симитли, по
КККР, одобрени със Заповед №18-2618/11.03.2019г. на Началника на СГКК, с адрес на
поземления имот – с.Крупник, п.к.2740, сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор 40052.800.2., застроена площ от 66 кв.м., брой етажи – 1, предназначение –
жилищна сграда, еднофамилна, при съседи на сградата – от четирите страни ПИ с
идентификатор 40052.800.2.
С Нотариален акт за устостоверяване право на собственост на недвижим имот №196, том
1, рег.№7234, дело №159/2019г., вписан в СВ с вх.рег.№2040 от 21.05.2019г. като акт №200,
том VII, издаден от Нотариус К№415 в НК, с район на действие РС-БД. В. П. е признат за
собственик на основание давностно владение на гореописаните недвижими имоти. От
представеното копие на нотариалното дело се установява, че ищецът Н. П. е бил един от
свидетелите при съставяне на нотариалния акт. В нотариалното производство същият е
заявил, че имотите са наследствени, но се ползват от брат му Д. П. и никой от наследниците
няма претенции към тях.
По делото са представени приходни квитанции за платени данъци за имотите от К. Т. през
2019г.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателствени средства.
Св.Георги Георгиев – съпруг на ищцата О. Г., сочи, че Войн П. по наследство от своя
баща Х П. е имал имот, в който около 1960г. заедно със съпругата си Й са построили
едноетажна къща. Сочи, че след тяхната смърт никой не живее в къщата. Имотът се е
ползвал от всичките им деца. Синът им Д. П. живее в София и е посещавал имота през
лятото. Сестра му Л. П. също живее в София и всяко лято е посещавала имота заедно със
семейството си, като в къщата имало определена за нея стая. Л. П. чистила къщата,
поддържала градината, както и другите сестри. През всичките години сестрите са плащали
данъци за имота.
Свидетелят сочи, че преди около 5 години Д. П. започнал да препятства достъпа на
сестрите му до къщата. Тогава заключил и входната врата на двора с катинар и оттогава
сестрите нямат достъп до имота. Л. П. се опитала да влезе в имота, но Д. П. я изгонил, като
й казал да не стъпва там, защото той е собственик. Веднъж докато Д. П. бил с гости от
София в къщата, О. Г., решила да влезе в къщата, но Д. я спрял и й налетял на бой.
Свидетелят твърди, че известно време след тази случка, когато отишли да платят данъци за
2
имота, служителката им казала, че не дължат нищо, защото като собственик на имота вече е
записан Д. П.. Свидетелят твърди, че и след като е заключил къщата, Д. е продължил да
живее в София, като идва в имота през лятото за по няколко дни.
Св.Радка Станоева сочи, че къщата е построена от Войн П.. След смъртта на родителите
им, в къщата никой не е живял постоянно, сестрите са ходили в имота, за да го почистват и
поддържат, като О. и К. имали и гранинка, за която се грижили. Д. П. живее в София и
посещавал имота от време на време. Знае, че сега Д. е заключил имота и не дава на своите
сестри и брат да го ползват. К. отишла да плаща данъците на имота и тогава разбрала, че Д.
си е приписал имота. Откакто разбрали, че той си е приписал къщата, сестрите му спрели да
ходят в имота.
Св.Кочи, че Д. има къщата от баща си. Къщата е строена в младежките години на Д.. След
построяването на къщата, в нея живеели Войн и Йорданка. Сочи, че след смъртта им
сестрите са посещавали имота, където поддържали градина. Л. идвала от София и оставала
да спи в къщата. Твърди, че Д. живее в София, но посещава имота предимно през лятото и
го поддържа – имал градина, изградил баня и тоалетна и навес. Д. нямал претенции към
другите наследствени имоти, които се ползвали от неговите братя и сестри, а искал само
този имот. Сочи, че къщата е наследствена, но Д. я мисли за своя, защото той я поддържа.
Св.Боян Карадачки твърди, че Д. живее в София, но посещава имота и го поддържа. В
последните години е изградил баня и навес. Твърди, че след смъртта на В, е виждал в имота
О., К., Н., Л.. Твърди, че къщата вече е на Д.. Сочи, че имотът е наследствен, но братята и
сестрите се били разбрали кой какво да ползва. Д. не бил забранил на сестрите и брат му да
влиза в двора и в къщата. В последно време отношенията им се развалили, имало търкания
заради имотите.
Събраните по делото доказателства са безпротиворечиви и установяват еднопосочено
релевантните факти от предмета на доказване в производството.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
В производството се установи, че по наследство от баща си Х П., Войн П. е притежавал
дворно място в с.Крупник, общ.Св което около 1960 г. изградил едноетажна жилищна
сграда, в която живял заедно със своята съпруга Й до смъртта си. След неговата смърт
имотите са наследени от съпругата му Йорданка Памуклийска /починала на 25.01.1999г./ и
техните деца - Д. В. П., Н. В. П., Л. В. Памуклийска, К. В. Т., Величка В. Билярска и О. В. Г..
Така всяко от децата получава по равен дял от наследството на Войн П. – по 1/6 ид.ч.
По възражението на ответника за изтекла придобивна давност:
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Придобивната давност по смисъла на чл.79 от ЗС следва да се разбира като сложен
юридически факт от категорията на правомерните юридическите действия, които по
определение обхващат като свой елемент наличието на представи и желания, насочени към
установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и
задължения /представляващи субективния елемент от предметното им съдържание/, както и
тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от
други с цел да се разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективния
елемент от предметното им съдържание/. Субективният елемент на владението -
намерението за своене, възприеман като психическо състояние на лице, е по-трудно
доказуемо състояние, поради което законодателят установява законова оборима презумпция
в чл.69 от ЗС. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се
установи, че я държи за другиго.
При съсобствеността права на собственост върху една и съща вещ се притежават от две
или повече лица, а количественото съотношение между правата се изразява в дялове, респ.
идеални части. Всеки от съсобствениците има правомощие да упражнява фактическа власт
върху общата вещ като се съобразява с правата на останалите. Върху чуждите идеални части
обаче съсобственикът няма право на владение като правомощие и част от съдържанието на
вещното право. Затова той може да бъде техен владелец или държател в зависимост от
намерението си.
При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците
следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и
от кога. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт
3
върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на
техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 от ЗС.
Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия
държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е
т.нар преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът
съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност,
той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал
да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за
себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите
съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се
манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и
установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно /ТР №1/2012г. на ОСГК/.
По настоящото дело събраните гласни доказателства са безпротиворечиви относно
наследствения характер на имотите. Установи се, че след смъртта на Войн П. в къщата е
останала да живее съпругата му Й както и че до смъртта й нейните дъщери са посещавали
имота и са се грижили за своята майка. След нейната смърт през 1999г. в къщата никой не е
живял за постоянно, но всеки от наследниците на В П. е имал достъп до имота и го е
посещавал. К. и О., които живеели наблизо, постоянно го посещавали, за да го поддържат –
чистили къщата и поддържали градината в двора. Л. и Н. живеели в София и посещавали
имота предимно през лятото с цел отдих. Установи се, че до 2019г. наследниците са
заплащали данъци за имота съобразно наследствения си дял. През 2019г. синът на общия
наследодател Д. П. се снабдил с констативен нотариален акт за имотите. По това време той
започнал да демонстрира пред своите сестри и брат собственическото си намерение спрямо
имота, препятствайки достъпа им и гонейки ги от него, заявявайки, че е собственик
/св.ГТогава сестрите му разбрали, че си е приписал имота с нотариален акт. От събраните
доказателства не се установи собственическото намерение на ответника да е било
демонстрирано преди 2019г. Оттогава същият е започнал да гони от имота своите сестри К.,
О. и Л. и да не го допуска. От този период обаче до предявяване на настоящия иск, с който
давността е прекъсната, не е изтекъл изискуемия от закона 10-годишен срок за придобиване
на имота по давност. Обстоятелството, че ищецът Н. П. в рамките на нотариалното дело по
обстоятелствена проверка, е заявил, че няма претенции към имота, не може да има за
последица прехвърляне на идеалните части, които той има по наследство. Същият е заявил,
че другите наследници нямат претенции, които твърдения са опровергани. Опровергани са и
твърденията му за осъществяване на владение от ответника с намерение за своене за период
от 10 години преди съставяне на нотариалния акт.
Като краен извод, по делото не се установи непрекъснато, явно и необезпокоявано
владение на ответника върху претендирания имот в продължение на повече от 10 години, т.
е. не може да се приеме, че същият е упражнявал фактическа власт с намерение за своене,
което да е било изразено по явен /несъмнен/ начин - чрез действия, които не будят съмнение
за отричане на чуждата власт по отношение на процесния имот. В тежест на ответната
страна беше при условията на пълно и главно доказване да установи горепосочените
елементи от фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС, но по делото не беше проведено
доказване в тази насока.
Предвид гореизложеното и при приложение на неблагоприятните последици от правилата
за разпределение на доказателствената тежест, настоящият съдебен състав приема, че
ответникът не се легитимира като титуляр на право на собственост върху спорните
недвижими имоти на соченото придобивно основание - давностно владение. От своя страна,
ищците са доказали, в условията на пълно и главно доказване, наличието на твърдяното от
тях придобивно основание, годно да ги направи собственици на съответните идеални части
от имотите. Поради това предявеният установителен иск се явява основателен и следва да
бъде уважен. Като законна последица, на отмяна подлежи издадения констативен
нотариален акт, с който ответникът е признат за собственик на идеалните части на ищците.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците
сторените разноски в производството – 200 лв. /л.20/ за внесена държавна такса /л.48/, както
и 1800 лв. за адвокатско възнаграждение на К. Т., съгласно представения договор за правна
4
защита и съдействие /л.46/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 от ГПК по отношение на
ответника Д. В. П., ЕГН **********, гр.С че ищците К. В. Т., ЕГН **********, гр.С О. В. Г.,
ЕГН **********, гр.С, Н. В. П., ЕГН **********, гр.С и Л. В. П., ЕГН **********, гр.Сса
собственици по наследство от Во П., както следва: К. В. Т., ЕГН ********** – на 1/6 ид.ч.,
О. В. Г., ЕГН ********** – на 1/6 ид.ч., Н. В. П., ЕГН ********** – на 1/6 ид.ч., Л. В. П.,
ЕГН ********** – на 1/6 ид.ч., на следния недвижим имот – поземлен имот с
идентификатор 40052.800.2, находящ се в с.КР, одобрени със Заповед №18-2618/11.03.2019г.
на Началника на СГКК, с адрес на поземления имот – , с площ от 523 кв.м., с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид
застрояване, при съседи – 40052.62.13; както и на построената в имота сграда – с
идентификатор 40052.800.2.1, находящ се в с.К по КККР, одобрени със Заповед №18-
2618/11.03.2019г. на Началника на СГКК, с адрес на поземления имот – с.К п.к.2740,
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 40052.800.2., застроена площ от
66 кв.м., брой етажи – 1, предназначение – жилищна сграда, еднофамилна, при съседи на
сградата – от четирите страни ПИ с идентификатор 40052.800.2.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК Нотариален акт за устостоверяване право на
собственост на недвижим имот №196, том 1, рег.№7234, дело №159/2019г., вписан в СВ с
вх.рег.№2040 от 21.05.2019г. като акт №200, том VII, издаден от Нотариус Кв НК, с район на
действие РС-Благоевград, в частта, в която Д. В. П., ЕГН ********** е признат за
собственик на основание давностно владение на 4/6 от ПИ с идентификатор от сграда с
идентификатор 40052.800.2.1, находящи се в с.К, одобрени със Заповед №18-
2618/11.03.2019г. на Началника на СГКК.
ОСЪЖДА Д. В. П., ЕГН **********, гр.София, ж.к.Христо Смирненски №13, ет.7, ап.33,
да заплати на К. В. Т., ЕГН **********, гр.С О. В. Г., ЕГН **********, гр.С, Н. В. П., ЕГН
**********, гр.С Л. В. П., ЕГН **********, гр.С сумата от 200 лв. /двеста лева/ за разноски
по делото за платена държавна такса.
ОСЪЖДА Д. В. П., ЕГН **********, гр.С да заплати на К. В. Т., ЕГН **********,
гр.Ссумата от 1800 лв. /хиляда и осемстотин лева/ за разноски по делото за платено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5