Решение по дело №12585/2017 на Софийски градски съд

  Р     Е     Ш     Е     Н     И    Е

 

гр. София, 14.05.2019 г.

 

         В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

 

при секретаря Ива Иванова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12585/ 2017 г., за да постанови решение, взе предвид следното:

 

 

Предявен са два кумулативно съединени иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумите от съответно 25 001 лв. и 25 000 лв., претендирани като обезщетение за причинени неимуществени вреди следствие два акта на обидно поведение от страна на ответника.

По отношение на първия предявен иск за сумата от 25 001 лв., ИЩЕЦЪТ- М.Д.С., ЕГН **********, (М. М.), твърди, че ответницата е извършила спрямо нея противоправно поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД, като на 13.06.2017 г., във времевия период от 14.47 часа до 15.57 часа, по време на разпита й като свидетел в открито съдебно заседание по гр.д. № гр.д. № 12900 по описа за 2015 г. на Софийския градски съд, образувано по иск на А. В. срещу нея, е направила следните изявления: „Госпожа М. се беше наела по едно време да става говорител на главния прокурор Ц. по линия на фалита на КТБ. Имаше изключително брутално поведение по медиите. Поръчково бих казала. “ „ ... тогавашният директор на ТВ 7 ми се беше оплакал, че е поканена М., а уж под формата на друго мнение, така да има плурализъм и т.н. Тъй като се знае, че г-жа М. има общо с плурализма, колкото аз с Д.Т., той се беше ядосал много. “ „ Точно тогава въпросната г-жа изпълнителка на поръчки М. — така е известна в нашите кръгове между другото - да, дори се говореше преди години, че имало тарифа, която й се е плащала, за да изпълнява особени поръчки и да играе ролята на страхотен блюстител на истината и морала. “, „По-точно аз я утешавах, че си познаваме М. и нейната журналистическа чистоплътност... . “ (в съдебния протокол думите на Л.К. „журналистическа чистоплътност“ са оградени с кавички, защото бяха изречени с подчертано подигравателен тон). Излага, че посоченото съдебно заседание е проведено при открити врати, съдебната зала била пълна и изразите, посочени горе, са чути ясно от всички присъстващи. Твърди, че за нея е било потресаващо да чуе тези публично отправени обиди, при това напълно незаслужени. Излага, че не се е наемала като говорител на главния прокурор и не е имала поръчково брутално поведение по медиите. Не е давала никакъв повод  да се говори, че няма нищо общо с  плурализма, не го разбира и не го практикува. Никога не е изпълнявала поръчки в журналистическата си практика и няма тарифа за изпълнението на такива, като не е давала повод, който да било да се подиграва с нейната журналистическа и гражданска  чистоплътност. Сочи, че посоченото противоправно поведение е широко разгласено и извън съдебната зала от ответницата, която в телевизионно предаване „Честно казано“, излъчвано по Би Ай Телевизия е представила своя версия на проведения разпит от соченото съдебно заседание, показвайки сноп листове и с твърдението, че това е протокола от него, без да ги покаже на зрителите, казвайки:  „Всеки може да се запознае с този протокол в деловодството на съда.“ Така е създала впечатление у зрителите за достоверност на изложеното от нея на принципа на блъфирането, един вид  „Ако се съмнявате в думите ми, лесно можете да ги проверите“. По отношение на втория предявен иск за сумата от 2 500 ( двадесет и пет хиляди лева, написано в скобите с букви), ищцата излага, че на 24.07.2017г.,  в предаването „Честно казано“, излъчено след 19.30 часа по Би Ай Телевизия, ответницата отново е отправила обидни изрази по неин адрес, както следва: във времевия период на предаването, от 0, 56 минута до 1,01 минута: „ ... бившата журналистка М. М. написала кърваво писмо... “ ,  във времевия период на предаването, от 3, 20 минута до 3, 28 минута: „Затова и аз няма да подмина поредната порция фантасмагории на М., активирани или не от някой прокурор “, във времевия период на предаването, от 4, 21 минута до 4,29 минута: „По каква причина тези халюцинации са възникнали в мозъка на М., трябва да се произнесе някоя здравна служба“, във времевия период на предаването, от 6, 22 минута до 6, 26 минута: „ Толкова за черните дупки в главата на М.“ , във времевия период на предаването, от 8, 21 минута до 8,30 минута: „Писанията на М. обаче служат за заглушител на оригването на търбуха след голямото преяждане “. Излага, че Би Ай Телевизия е медия с национален обхват и разпространение, така че нейните зрители са станали свидетели на гореспоменатите обиди, нанесени й от ответницата напълно незаслужено.  Намира за обидно да бъде наричана бивша журналистка, тъй като такива няма, не споделя фантасмагории, няма черна дупка в главата и не е говорител на никой прокурор. Ищцата твърди, че приема изреченото от ответницата като изключително обидно, а намира, че то и обективно е такова. Освен това е налице широка публичност на обидното и поведение, като така е накърнена безупречната й професионална и личностна репутация, изпитала и продължава да изпитва обяснимо неудобство пред близки, приятели, познати, зрители и читатели.  Продължава да я измъчва мисълта, че хора, които не я познават достатъчно, са могли да си съставят погрешно отрицателно мнение за нея заради обидните квалификации на ответницата, а близките й да се повлияят отрицателно, защото човешкото съзнание е подвластно на влияние.  Съответно излага, че търпи психически дискомфорт, депресия, стрес, отчужденост и апатия. Вследствие от това значително се влошило и здравословното и състояние, изразяващо се  в усложнение след операция на бифокален тумор на гърдата и последвало отключване на фамилна хиперхолестеролемия. С оглед изложеното моли настоящия съд да уважи предявените искове и да осъди ответницата да и  заплати претендираните обезщетение. Претендира разноски.

ОТВЕТНИКЪТ – Л.М.К., ЕГН:**********, оспорва предявените искове по основание и размер. Излага, че поведението й не е противоправно и не съставлява обида, доколкото всичко, което е казала в качеството си на свидетел, е било в отговор на зададените й въпроси. Освен това то съставлява нейно лично мнение за професионалните качества на ищцата, изразяващо личното й неодобрение на поведението й като журналист или е изложение на битуваща в журналистическата гилдия оценка за професионалната й дейност. Относно втората претенция излага, че по делото не се представят доказателства, че действително е направила такива изявления, както и че същите са извадени от контекста на казаното, което по своя характер не може да се определи като обида. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, претендира разноски.

Съдът, като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235  от ГПК, намира за установено следното:

С исковата молба  ищецът представя препис от протокол от 13.06.2017 г. по гр.д. № 12900 по описа за 2015 г. на Софийския градски съд, Първо гражданско отделение, 11 състав.

Представен е по делото графичен носител на телевизионно предаване „Честно казано“, излъчено след 19.30 часа по Би Ай Телевизия, което не е оспорено от страните.

Представени от ответницата са публикации –„М. М. с КЪРВАВО ПИСМО до К. Н. за ФАЛИТА НА КТБ! „ skandalno.net „24 юли 2017 г.; „М. М.: К. изпълни поръчка на Ц."в-к „Галерия"от 27.09.2014 г.; „М.; К. направи 30 поръчкови ппредавания, че съм „крадла" 24chasa.bg от 24.09.2013 г.; „М. М.:Стресът ми докара рак! „bliz.bg" от 09.08.2008 г.; „Честно казано „ Би Ай Ти от 24.07,2017 г изцяло- с които ответницата доказва твърденията си, че от години ищцата М. я дискредитира по брутален начин, нарича я слугинаж, изпълняваща поръчките на Ц.Ц., нарича я кръвосмесител - човек, който кръвосмесва властта с журналистиката; ищцата твърдяла, че явлението К. трябва да бъде ликвидирано; твърдяла, че К. предала Б. за пари, след интервю, което направила с прокудения банкер Ц.В., че  К. е на хранилка, че е направила 30 поръчкови предавания по адрес на ищцата М., което според ответницата е и физически невъзможно.

В хода на процеса съдът многократно положи усилия за помирение на страните с оглед представените от отв. К. писм. доказателства за дългогодишна вражда между две изтъкнати журналисти, но опитите на съда в тази насока бяха категорично отхвърляни от ищцата М. М., поставяйки условие, че е готова  на помирение, ако Л. К. й заплати цената на иска или евентуално намаление на иска (отразено в протокол от о.с.з. на 11.05.2018г.).

Представена е медицинска документация за състоянието на ищцата, която съдът не обсъжда, тъй като за целта са необходими специални знания. Същата е използвана при изготвяне на заключението на СМЕ.

От заключенията на двете СМЕ се установява, че ищцата има онкологично заболяване, което е в ремисия, както и  множество други съпътстващи заболявания, но вещите лица не установиха да има влошаване на същите поради изнесени публикации по адрес на ищцата.

По делото са събрани и множество гласни доказателства.

СВИДЕТЕЛИТЕ НА ИЩАТА:

Свидетелят П.К.твърди, че познава М. М. от нейната журналистическа практика. Гледал предаването „Често казано", излъчено на 24.07.2017 г. по Би Ай Ти телевизия. Спомня си, че в коментара на ответницата К. били отправени грозни квалификации по адрес на М. М.. Намеквала, че тя е поръчкова журналистка, че има тарифа, оспорвал се нейният журналистически морал. Това предаване било по повод едно „кърваво писмо", което М. М. публикувала до всички медии, което било отправено до К. Н. и по повод интервю във вестник „Галерия" на А. С., свързано с отношенията на Л. К. с А. В., съпругата на Ц.В.. Коментарът на ответницата К. бил няколко дни след самото интервю. С ищцата М. се чули по повод на това предаване, била много обидена и засегната, защото квалификациите били грозни за човек, който 40 години е градил името си като журналист.

Свидетелят А.Г.С. твърди, че познава М. М. повече от 20 години като икона на българската разследваща журналистика. Присъствал е в качеството си на адвокат на ищцата М. по делото, което се водило от А. В. срещу М. М. и е присъствал на заседанието от 13.06.2017 г. в зала, по дело № 12900, в което  ответницата К. се явила като свидетел, ангажирана от А. В. - ищец по това дело, по което М. М. е ответник. Делото приключило с отхвърлително решение. Спомня си много добре репликите на отв. К.в качеството си на свидетел. М. присъствала на това дело. Сочи, че познава М. М. като човек с твърд характер, но въпреки това нещата, изречени от г-жа К., я притеснили много. Знаел от нейната дъщеря, че дълго време след това  М. М. не могла да се съвземе напълно, а се отразило на нейното здравословно състояние, не само на нейното самочувствие. Продължава да има контакт с М. М. и сега, защото й е адвокат и по други дела. Сочи, че от казаното в зала от Л. К. ищцата М. била с понижено самочувствие. Тя се притеснявала непрекъснато какво мнение ще си съставят за нея тези, които са чули Л. К. в залата. Нещата продължили и в телевизионно предаване на Би Ай Телевизия, водено от отв. К., в което се повторило като тематика същото, което тя заявила за М..Твърди, че нещата били поднесени не като оценка или мнение на Л. К., а като утвърдени обстоятелства, като доказани факти.  В резултат на всичко това твърди, че М. е била в лошо здравословно състояние, тя непрекъснато изживявала болезнено случилото се в съдебната зала и в процесното телевизионно предаване. Съзнавала неговото отражение и му отдавала по-голямо значение. Споделяла му е, че това се отразило и на някои от другите й дела, на които не е могла да присъства поради необходимостта да бъде по същото време на медицински процедури, наложени именно след този период, а не от здравословното й състояние преди въпросните събития. Сочи, че дъщеря й била разтревожена, защото виждала здравословното състояние на майка си. Приятелите и колегите на М. М. след като чули казаното от отв. К., го питали „Вярно ли е всичко това, което К. казва за М.?". Това въздействало здравословно на М.. Сочи, че ответницата К. била сърцевината, душата на един колектив, който навремето го подвели под съдебна отговорност като адвокат с неверни факти.

Свидетелят И.А.Д., журналист и работещ във вестник „Галерия" като отговорен редактор познава М. и К.. Гледал предаването, твърди, че К. е засегнала личността на М.. Гледал го по-късно, защото му се обадила М. М. разплакана по телефона и му казала: „Ти гледа ли какво ме направиха в предаването". От предаването останал с убеждение, че госпожа Л. Кулизич смята, че М. М. е луда. Тя говорела за някакви черни дупки в главата й, говорела за това, че е бивша журналист. За него М. М. е разследващ журналист номер едно преди 10 ноември. Сочи, че убеждението, което оставило това предаване у зрителите и млади колеги журналисти е, че М. е подкупен журналист. Сочи, че М. била много разстроена. Изтъква, че последното нещо, което може да се каже за М. М. е, че е бивш журналист. За бивш журналист бил приел, че това е човек, който е излязъл от строя, който не се интересува от това, което се случва наоколо, човек, който не е адекватен да изпълнява журналистически функции.  Твърди, че неговото отношение към М. не се променило след това предаване.

СВИДЕТЕЛИТЕ НА ОТВЕТНИЦАТА:

Свидетелят О.Б.С.твърди, че познава страните. Запознат е с медийни излагания от страна на К. към М..Твърди, че това медиино изложение е коментар, че това е мнение. К. изразила мнение - коментар, това не са били някакви факти и целенасочени изречени неща с цел да обидят ищцата. Според него коментарите на ответницата К. са главно свързани с лична защита от публикации през годините, които е имало срещу нея от страна на ищцата М.. Сочи, че е  поискал да види протокола от с.з. след като разбрал, че ще бъде свидетел. Според него това е реакция и изказаното мнение и коментари от страна на ответницата К. от многобройните през годините нападки срещу нея и тежки квалификации от страна на М.. Твърди, че е чел за такива нападки от страна на М. към К. в пресата. Видял е и в „Галерия", и в други издания, където имало изключително обидни квалификации. Наричана е от страна на М., че е платена журналистка, че е получавала пари от Ц.В.. Не е чул становище от страна на К., че М. е платена журналистка. Не смята, че били тенденциозни, гледал предаванията и смята, че гостът на предаването, който бил получил право на отговор, адвокатът С., се държал изключително агресивно, провокативно и ответницата К. просто реагирала на тази агресивност и на тези нападки, но тя според него нямала намерение, и не само намерение, но не е обидила по никакъв начин никого. Твърди, че, когато господин С. се държал агресивно, ответницата К. изразила свое мнение и се защитила. Нямало такива обидни квалификации, които да са насочени към М.. Това било изразено мнение, не е посочвано като факти и документирано. Останал с впечатление от предаването, че няма обидни тенденциозни квалификации  към М.. Сочи, че е  журналист и работи в сайт.

Свидетелят М.А.А., адвокат по делото, по което отв. К. била извикана да свидетелства от страна на ищеца А. В. срещу отв. М. М., твърди, че това била първата й среща с двете страни. Изтъква, че слушала всичко, което ставало по делото. Самото заседание продължило доста дълго. Въпросите, които задавали към свид. К. били да установят съответно предаването, публикациите, за които е образувано делото, как са се отразили на доверителя й А. В., как се е почувствала и всички въпроси, които задавали, били в тази връзка - как се е отразило всичко това на А. В.. И адвокати, и страните, и съдът задавал въпроси. Според нея Л. К.по никакъв начин не е отправяла нищо умишлено, целенасочено спрямо М. М.. Последната присъствала в залата с адвокат С.. Всичко Л. К. изложила като лично мнение, не било като нападка. Не целяла да я обиди, било изложено в цялостния контекст на това колко зле се е почувствала А. В.. Съдът нито веднъж не прекъснал Л. К., не й направил забележка примерно, че се отклонява от добрия тон. Твърди, че това, което изложила Л.К.като свидетел, било като нейно лично мнение и това, което се говори в тяхната гилдия, в журналистически страни, по отношение на М. М.. Показанията на К.били емоционални- виждало се, че се интересува за г-жа В. и преживявала изключително тежко това, което й се случвало. Съдът не я прекъснал нито веднъж, не я и предупредил, че нарушава добрия тон и употребява нередни квалификации.

Свидетелката К.Н.Т.-С., отговорен коментатор в „Педжи медия", сочи, че по време на процесния казус била главен продуцент на телевизия „Би Ай Ти" и отговорник за процесното писмо. Изтъква, че на 24 юли Л. К. в процесното предаване направила по-малко от 8 минути експозе, в което нямало нито една пряка обида, използван е един абсолютно професионален алегоричен журналистически език. Сочи, че в професията на журналиста най-голямото майсторство на журналиста е за малко време да каже много неща. Знае съдържанието на това експозе, тъй като се запознала предварително с него. Присъствала в апаратната, ръководителите винаги присъствали. Категорична е, че в експозето няма обиди, било напълно професионално направено, било една абсолютно класна оценка на журналиста. Сочи, че Л. К. е име в българската журналистика именно поради силата на този алегоричен език, който език е изключително интелигентен. Твърди, че Л. К. сама го е написала, не е написано от някой друг. В него нямало нито пазарни клевети, обиди, набеждавания, нищо такова нямало. Нямало никакво засягане на личността на М.. Сочи, че това експозе е една еманация на Езоп в 21 век, голям професионализъм. Нейната оценка е, че няма никаква конкретна обида. Изтъква, че бивш журналист значи да предаде законите на професията - морални и писани. Когато законите и журналистическата етика се потъпкват, тогава в понятието бивш журналист се влага това съдържание.

Други относими доказателства по делото не бяха ангажирани.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

За да възникне право за обезщетяване на ищеца за неимуществени вреди следва да е доказано, пълно и главно, противоправно деяние (действие или бездействие) извършено виновно от лицето, изпълнител на действието, причинени от действието вреди и причинно - следствена връзка между действието и вредите, които се цели да се обезщетят.

Страните не спорят, че ответницата на 13.06.2017 г. по време на разпита й като свидетел в открито съдебно заседание по гр.д. № гр.д. № 12900 по описа за 2015 г. на Софийския градски съд, образувано по иск на А. В. срещу нея, е направила следните изявления: „Госпожа М. се беше наела по едно време да става говорител на главния прокурор Ц. по линия на фалита на КТБ. Имаше изключително брутално поведение по медиите. Поръчково бих казала. “ „ ... тогавашният директор на ТВ 7 ми се беше оплакал, че е поканена М., а уж под формата на друго мнение, така да има плурализъм и т.н. Тъй като се знае, че г-жа М. има общо с плурализма, колкото аз с Д.Т., той се беше ядосал много. “ „ Точно тогава въпросната г-жа изпълнителка на поръчки М. — така е известна в нашите кръгове между другото - да, дори се говореше преди години, че имало тарифа, която й се е плащала, за да изпълнява особени поръчки и да играе ролята на страхотен блюстител на истината и морала. “, „По-точно аз я утешавах, че си познаваме М. и нейната журналистическа чистоплътност... . “, както и че в предаването „Честно казано“, излъчено след 19.30 часа по Би Ай Телевизия, ответницата в експозето е употребила следните изрази: „ ... бившата журналистка М. М. написала кърваво писмо... “ ,  във времевия период на предаването, от 3, 20 минута до 3, 28 минута: „Затова и аз няма да подмина поредната порция фантасмагории на М., активирани или не от някой прокурор “, във времевия период на предаването, от 4, 21 минута до 4,29 минута: „По каква причина тези халюцинации са възникнали в мозъка на М., трябва да се произнесе някоя здравна служба“, във времевия период на предаването, от 6, 22 минута до 6, 26 минута: „ Толкова за черните дупки в главата на М.“ , във времевия период на предаването, от 8, 21 минута до 8,30 минута: „Писанията на М. обаче служат за заглушител на оригването на търбуха след голямото преяждане “.

Спорно по делото е дали употребените от ответницата думи и изрази в съдебното заседание, отразени в съдебния протокол, и в предаването „Честно казано“, са с такова съдържание, че да разкриват признаците на противоправност, като основание за ангажиране на отговорността ответницата, приченени ли са неимуществени вреди - болки и страдания на ищцата, които да са в пряка причинна връзка с изявленията на ответницата.

Съдът във всеки конкретен случай следва да прецени дали определено изказване, което е с негативно съдържание спрямо засегнатото лице, освен оценка и мнение по обществен въпрос, свързан с това лице, обективира и твърдение за злепоставящи факти. Само при твърдение за такива факти, което не е вярно, се преценява дали разгласяването му е противоправно и виновно, дали съставлява злоупотреба с право.

От цялостния анализ на събраните и приети по делото доказателства се установява, че изявленията на ответницата, отразени в протокола на открито съдебно заседание по гр.д. № гр.д. № 12900 по описа за 2015 г. на Софийския градски съд, не могат да се квалифицират като обидни, които да засегнат пряко ищцата, тъй като последните представляват показания на свидетел, направени в съдебно засезание като отговори на поставените й въпроси от страните, участващи по делото, както и в изпълнение на задължението на ответницата като свидетел да отговори всичко, което знае, на поставените й въпроси. Същата е изразила своето мнение по отношение на ишцата като журналист, без да цели да я обиди, още повече, че в съдебния протокол не е отразено нито едно предупреждения  на председателя за отправени обиди или непристойни квалификации по отношение на участващите в съдебния процес. Процесните изявления, както в качеството на свидетел, така и в телевизионното предаване, представляват изразено мнение от страна на ответницата, а не твърдение за факт. Това свое мнение последната е основала на битуващо мнение в журналистическата гилдия относно ищцата М.. Освен това една публична личност, каквато е ишцата, би следвало да понася по-голяма намеса в частноправната си и професионална дейност. Това е така, тъй като обществото трябва да бъде информирано за дейността на една известна личност и последната да търпи повече укори и намеса в живота си от обикновения член на обществото. Затова и дори да се превишава добрият тон в изразяването на мнение и оценка за дейността на публичните личности, в случая на журналиста, както и на политика и др. обществено значими професии, то един такъв коментар не би следвало да се окачествява задължително като засягащ честта и достойнството му, т.е. като обиден. Това произтича от правото на всеки гражданин съгласно чл.39 ал.1 от КРБ и от разпоредбата на чл.10 т.1 от КЗПЧОС. Не е противоправно поведението по повод изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. ( така в решение на ВКС, ІІІ г. о. по гр. д. № 1438/2009 г., постановено по чл. 290 ГПК).

В практиката си Европейският съд по правата на човека приема, че журналистите могат да използват определена степен на преувеличение или дори провокация, когато коментират събития и личности. Настъпателността на журналистите е полезна, когато темите засягат въпроси от обществен интерес.

Оценките, направени при спазване на ограниченията по чл. 39, ал. 2 КРБ, колкото и негативно да са натоварени, не пораждат отговорност за лицето, което ги дава, като тяхната вярност или невярност не може да бъде проверявана - те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. Съжденията ангажират отговорността на издателя само ако изразяването им обективно нанася обида на адресата. (в този смисъл р ешение № 62 от 06.03.2012 г. п о гр. д. № 1376/2011 г., Г. К., ІV Г. О. н а ВКС; решение № 253 от 29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС по реда на чл. 290 ГПК). При преценка основателността на предявения иск, мненията и оценките не подлежат на проверка за вярност, тъй като те представляват само коментар на факти от обективната действителност. Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството и честта на личността.

Чувствата на ищцата са нейно субективно преживяване, отражение на личния й мироглед и ценностна система и съществуват изцяло в нейното съзнание, но в случая по реда на деликта те не могат да бъдат възмездявани, тъй като от изложеното по-горе е видно, че поведението на ответницата не може да се окачестви като противоправно по смисъла на чл. 45 ЗЗД.

По делото се представиха множество доказателства-–„М. М. с КЪРВАВО ПИСМО до К. Н. за ФАЛИТА НА КТБ! „ skandalno.net „24 юли 2017 г.; „М. М.: К. изпълни поръчка на Ц."в-к „Галерия"от 27.09.2014 г.; „М.; К. направи 30 поръчкови ппредавания, че съм „крадла" 24chasa.bg от 24.09.2013 г.; „М. М.:Стресът ми докара рак! „bliz.bg" от 09.08.2008 г.; „Честно казано „ Би Ай Ти от 24.07,2017 г изцяло- от които е видно, че ищцата М. многократно я дискредитирала ответницата в  публичното пространство, наричала я слугинаж, изпълняваща поръчките на Ц.Ц., наричала я кръвосмесител - човек, който кръвосмесва властта с журналистиката; твърдиля, че явлението К. трябва да бъде ликвидирано; твърдяла, че К. предала Б. за пари, след интервю, което направила с прокудения банкер Ц.В., че  К. е на хранилка…Т.е. налице е една защитна реакция на ответницата и отговор на предшестващи нападки и изявления от страна на ищцата М. към нея. Същото се установява и от показанията на св. С.и св.Т.-С.. От събраните и посочени по-горе доказателства съдът стига до извода, че процесните изказвания на ответницата по отношение на ищцата са провокирано от злонамерено предишно поведение на М. М.. С оглед изложеното това защитно поведение на ответницата Л. К. настоящият съдебен състав не окачествява като неправомерно.

Предвид изложеното, съдът приема, че по делото не са доказани всички елементи от фактическия състав на правото по чл.45 от ЗЗД и не са налице основанията за ангажирането на деликтната отговорност на ответницата.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да заплати направените от ответницата разноски по делото- 3 000лв. адв. възнаграждение. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Воден от гореизложеното, съдът

 

                             Р     Е     Ш     И  :

 

         ОТХВЪРЛЯ  като неоснователни искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумите от съответно 25 001 лв. и 25 000 лв., предявени от М.Д. С., ЕГН **********, (М. *** чрез адв. М.С.,***, срещу Л.М.К., ЕГН:**********,***.

         ОСЪЖДА М.Д.С., ЕГН **********, (М. *** чрез адв. М.С.,***, на основание чл.78, ал.3  от ГПК да заплати на Л.М.К., ЕГН:**********,***, направените разноски по делото в размер на  3 000лв.( три хиляди лева).

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в  двуседмичен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: