№ 12888
гр. София, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:.......
при участието на секретаря ..
като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20241110114375 по
описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 237, ал. 1 ГПК.
Съдът установи следното от фактическа и правна страна:
С искова молба от ..., със седалище и адрес на управление: ....“, е предявен установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК против П. И. ......, ЕГН:
**********, с адрес: ..., с искане да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата 4 117.34 лв. (четири хиляди сто и седемнадесет лв. и 34 ст.), представляваща
главница за доставена и потребена вода за периода 14.12.2021 г. – 14.12.2022 г. за имот,
находящ се в ..., ПИ .., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 29.11.2023 г. до
окончателното изплащане.
Към делото е присъединено ч. гр. д. № 65534/2023 г. на СРС, по която длъжникът в срока по
чл. 414 ГПК е подал възражение.
Съдът е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането по реда на чл. 422
ГПК, което е надлежно сторено в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ответникът е подал писмен отговор, с който изрично признава иска. Същевременно, след
указания на съда е предсатвен и надлежно пълномощно, с което процесуалният
представител на ответника е овластен изрично да разполага с предмета на делото по
смисъла на чл. 32, т. 2 ГПК.
С оглед на горното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК, а
именно: редовно признание на иска, липса на основания за недопустимост и
1
противопоставимост на признанието на закона или добрите нрави.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца направените
разноски, когато искът бъде уважен.
В настоящия случай, въпреки че ответникът в хода на производството признава изцяло
предявения иск, това признание е направено едва след образуване на делото, след
издаване на заповедта за изпълнение и подаване на възражение по чл. 414 ГПК, както и
след указанията на съда за предявяване на иск по чл. 422 ГПК.
Следователно, повод за завеждане на делото е даден от ответника, който е оспорил
вземането чрез подаване на възражение, без да погаси доброволно задължението, и без да
направи признание преди образуването на исковото производство. Признанието е направено
едва в хода на делото, което не изключва отговорността му за разноски (в този смисъл е и
ППВС № 1/1953 г., както и Решение № 86/08.06.2011 г. по гр.д. № 1104/2010 г., IV г.о.,
ВКС).
Следователно, налице са предпоставките на чл. 78, ал. 1 ГПК, като ответникът следва да
понесе тежестта на направените от ищеца разноски, независимо от направеното признание,
тъй като с поведението си е обусловил развитието на съдебния процес.
Воден от изложеното и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. И. ......, ЕГН: **********, с адрес: ...,
че дължи на ..., със седалище и адрес: ....“ сумата: 4 117.34 лв. (четири хиляди сто и
седемнадесет лв. и 34 ст.) – главница за потребена вода за имот с адрес: ..., ПИ .., за периода
14.12.2021 г. – 14.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 65534/2023 г. по описа на СРС, ГО.
ОСЪЖДА ответника П. И. ...... ЕГН: **********, да заплати на ищеца и направените по
делото разноски в размер на ... държавна такса в размер на 82,35 лева (осемдесет и два лева
и 35 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева) -
сторени в заповедното производство, както и сумата в размер на 82,35 лева- държавна такса
и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, сторени в исковото производство .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3