Р
Е Ш Е Н И Е
№ 400 / 21.10.2019 г., град Добрич
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Добрички административен съд, в публично заседание на двадесет
и четвърти септември, две хиляди и деветнадесета година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ КАМЕНСКА
МИЛЕНА
ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря, СТОЙКА КОЛЕВА и прокурора при
Окръжна прокуратура - Добрич, ПЛАМЕН НИКОЛОВ, разгледа докладваното от съдия Каменска
касационно дело с административно –наказателен характер № 444 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на П.А.К. ***, подадена
чрез адв.Ю.М. ***, срещу Решение № 190/17.05.2018 г., постановено по нахд № 1007/2018 г. по описа на Добричкия районен съд, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 11-01-131 от 09.08.2018 г., издадено от Г.Н.-
директор на Агенция за държавна финансова инспекция гр.София.
В касационната жалба са изложени съображения за
незаконосъобразност на постановеното решение, поради нарушаване на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Касаторът
не е съгласен с изводите на съда, че е доказано извършването на нарушението. В
касационната жалба се твърди, че предметът на дейност на „В и К- Добрич “АД
Добрич, чийто изпълнителен директор е наказан по реда на ЗОП, е поддръжка и
експлоатация на външни водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения.
Това налагало във всеки един момент дружеството да разполага с материали,
необходими за отстраняване на аварии. Тъй като процедурата по възлагане на
обществена поръчка отнемала изключително дълго време, дружеството била
принудено да закупи материали, които били заприходени в склада. Оспорва се
изводът на районния съд, че давността за погасяване на наказателната
отговорност не била изтекла. Прави се възражение за явна несправедливост на
наложеното наказание. Излагат се аргументи за наличие на предпоставките за
прилагане на чл.28 от ЗАНН, поради явната несправедливост на наложеното
наказание. Иска се решението на въззивния съд да се отмени като вместо него се
постанови друго за отмяната на незаконосъобразното наказателно постановление. В
съдебно заседание, касаторът се представлява от адв.Ю.М., който заявява, че
поддържа касационната жалба и излага твърдения за невъзможност за провеждане на
обществена поръчка, поради липса на оферти.
Ответникът, Агенция за държавна финансова инспекция
гр.София, не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът при Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение
за основателност на касационната жалба. Прокурорът пледира за отмяна на
първоинстанционното решение и на наказателното постановление, поради
невъзможност да се организира обществена поръчка. Липсвали оферти и затова по
независещи от управителя на дружеството причини обществена поръчка не била
проведена.
Административен съд –Добрич, намира, че касационната жалба
е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство,
решението по което е неблагоприятно за него, поради което е допустима.
Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни
основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита
касационната жалба за неоснователна.
С оспореното решение Районен съд - Добрич е потвърдил
Наказателно постановление № 11-01-131 от 09.08.2018 г., издадено от Г.Н.-
директор на Агенция за държавна финансова инспекция гр.София, с което на
касатора, П.А.К., в качеството му на управител/ изпълнителен директор на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Добрич, за нарушаване на чл.8, ал.1 във
връзка с чл.103, ал.1 във вр. с чл.14, ал.1, т.2 от Закона за обществените
поръчки от 2004 г. (отм.), е наложено административното наказание глоба от 1345,80
лева, определена, на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН, по реда на чл.256, ал.1 от
новия Закон за обществените поръчки от 2016 г.
От доказателствата по делото се установява, че за периода 05.01.2016
г. – 31.12.2016 г. управителят на „ВиК“ –Добрич ЕООД/ООД е извършил разходи за доставка
на електроматериали на обща стойност 134 588,82 лева без ДДС, попадаща в
стойностния праг на чл.14, ал.1, т.2 от ЗОП (отм.), без да е провел обществена
поръчка по реда на ЗОП (отм.). Електроматериалите били доставяни от различни доставчици
въз основа на фактури, като първата фактура е от 05.01.2016 г. Стойността на
извършените разходи за доставка на електроматериали през предходната 2015 г.
била 130 442, 12 лв. без ДДС. По делото е установено, че управителят на
дружеството е открил процедура за провеждане на обществена поръчка с процесния
предмет със Заповед № РД-03-ОП-16 от 08.04.2016 г., но процедурата е прекратена
с Решение № РД-03-ОП-25 на 09.06.2016 г.
на основание чл.39, ал.1, т.1 от ЗОП(отм.), поради неподаване на нито една
оферта. След неуспешната процедура липсват документи за провеждане на друга процедура
за възлагане на обществена поръчка по реда на действащия към този момент ЗОП.
След като е
установил тези правно значими факти, по които страните не са спорили, съдът е
извършил преценка за приложимостта на материалния закон и е изложил мотиви, че
не са спазени разпоредби на Закона за обществените поръчки и деянието
представлява нарушение по чл.8, ал.1 във връзка с чл.103, ал.1 във вр. с чл.14,
ал.1, т.2 от Закона за обществените поръчки от 2004 г. (отм.) Съдът е изложил
мотиви, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В обжалваното
решение, въззивния съд е приел, че АУАН и НП отговарят на изискванията на чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН, същите са съставени от компетентни органи, в кръга на
техните правомощия и в законоустановените процесуални срокове.
Административният съд – Добрич приема, че решението не
страда от пороци, обосноваващи неговата отмяна.
Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал
всички направени от жалбоподателя възражения като е обосновал подробно изводите
си за тяхната неоснователност. Разгледани са и твърденията за допуснати
процесуални нарушения, и за изтекли давностни срокове, и основните възражения
за липса на реална възможност да се сключи договор за процесната услуга само с
един изпълнител. Настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите на
Добричкия районен съд относно неоснователността на навежданите доводи за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. С оглед
прецизност обаче е необходимо и касационна инстанция да изложи своите аргументи
по наведените касационни основания от страна на касатора.
По отношение на повдигнатия пред настоящата инстанция спор
за изтекла погасителна давност, правилно районният съд е установил, че актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени в рамките на срока по чл. 261, ал.1 от действащия ЗОП, според който актовете
за установяване на нарушения по този закон се съставят от длъжностни лица на
Агенцията за държавна финансова инспекция в срок 6 месеца от деня, в който
нарушителят е открит от органи на агенцията при извършване на финансова
инспекция или проверка, но не по-късно от три години от извършването на
нарушението. Нарушението е извършено на 05.01.2016 г., а нарушителят е открит
на 20.02.2018 г., когато е съставен актът за установяване на административно
нарушение. Видно е, че нормата на чл.261, ал.1 от ЗОП е специална спрямо чл.34,
ал.1 и ал.2 от ЗАНН, тъй като предвижда изрично различни срокове за съставяне
на АУАН за деянията, обявени за противоправни от ЗОП. Същата норма е действала
по силата на отменения ЗОП, видно от чл.127, ал.1 от ЗОП(отм.)
Административният
съд намира за несъстоятелни наведените от касатора и от прокурора твърдения за
невъзможност за провеждане на обществена поръчка, поради обстоятелството, че в
откритата такава не е имало постъпили оферти. При тази ситуация законът е предвидил
провеждане на останалите процедури по ЗОП. Видно от нормата на чл.90, ал.1, т.1
от ЗОП(отм.), законодателят е определил, че възложителите възлагат обществени
поръчки чрез процедура на договаряне без обявление, когато откритата или
ограничената процедура е прекратена по чл. 39, ал. 1, т. 1 и първоначално
обявените условия не са съществено променени. По делото няма данни касаторът да
е провел изобщо някоя от процедурите по ЗОП, предвидени за възлагане на
обществена поръчка за доставка на електроматериали. Затова с горепосочените
твърдения оспорващият не обосновава по никакъв начин отпадане на задължението
си по чл.8, ал.1 от ЗОП(отм.) да проведе
съответната процедура. И новият и старият ЗОП не дават възможност на възложителя
да преценява дали да проведе процедура или не, защото счита, че не съществуват
кандидати за изпълнители на съответните услуги или защото спешно се налагало да
се закупи съответната стока. Видно е от нормата на чл.14, ал.1, т.2 от ЗОП
отм., че щом доставката има стойност без ДДС по-висока от 66 000 лв., процедурите по закона се прилагат задължително.
Съгласно чл.256,
ал.1 от действалия към датата на издаване на наказателното постановление ЗОП, обн. ДВ. бр.13 от 16 Февруари 2016г., възложител,
който възложи поръчката при по-облекчен ред от предвидения в закона съобразно
нейната стойност, се наказва с глоба в размер 1 на сто от стойността на
сключения договор с включен ДДС, а когато няма писмен договор - глобата е 1 на
сто от извършения разход или от поетото задължение за извършване на разход, но
във всички случаи не повече от 10 000 лв. Размерът на наказанието „глоба“ е
фиксиран от законодателя, поради което не може да се приеме за явно
несправедливо.
Няма основание процесният случай да се приеме за маловажен
и да се приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН предвид характера на засегнатите
обществени отношения свързани с разходването на публични средства при
възлагането на обществени поръчки над определените прагове.
При така изложеното, настоящият състав намира, че
обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за
отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно, постановено при правилно
приложение на материалния закон, без да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.1, предл.1 от АПК във вр.с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд Добрич
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 190 от 17.05.2019 г., постановено
по нахд № 1007/2018 г. по описа на Районен съд -Добрич.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: