Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 02.07.2021г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на шестнадесети март през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 748 по описа за 2019г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предмет на производството е предявен от С.О.Ч. против ЗАД „ОЗК-З.” гр. София осъдителен иск за сумата 126 000лв., частично от 200 000лв., с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 09.12.2015г. до окончателното изплащане.

Твърденията са за настъпило на 01.08.2015г. в гр. София пътно-транспортно произшествие, при което водачът на автобус „БМЦ Белде” с ДК № *******Д.Д.М., при предприемане на десен завой и в нарушение на правилата за движение ударил паркиран л.а. „Субару Легаси” с ДК №*******АМ, който от своя страна при изтласкването ударил намиращия се пред него пешеходец О.Т. Ч.. От получените травматични увреждания последният починал на 09.12.2015г. Ищцата е дъщеря на починалия с изложени твърдения да е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, обезщетяването на които претендира от ответника, в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач. Навежда, че през цялото време от постъпването на баща й в болнично заведение до неговата смърт изпитвала тревога за състоянието му, полагала грижи и осигурявала медицински консумативи, поддържала надежди, че ще се върне в съзнание и ще се възстанови, което не се оправдало. Сочи, че с баща си имали много силна и близка връзка, основана на обич, разбирателство и подкрепа от всякакво естество. Изживяла смъртта му много тежко, била непрежалима в мъката си, постоянно го сънувала и изпаднала в тежка депресия. И понастоящем изпитвала тъга, безспокойство, потиснатост, изострена чувствителност, ранимост и несигурност.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Твърди, че автомобилът, който от удара на автобуса се изтласкал напред и ударил пешеходеца, бил паркиран неправилно и затруднявал движението, поради което с поведението си застрахованият при него водач не е осъществил фактическия състав на чл.45 ЗЗД. В този смисъл счита, че вина за настъпване на произшествието е водачът на паркирания л.а.Субару, чиято отговорност е застрахована при З. „Б.И.“ АД. Оспорва получените от пострадалия при ПТП телесни увреждания да са причина за смъртта му, като твърди отпреди да е имал влошено здравословно състояние и пряката причина за смъртта му е развита бронхопневмония. Навежда възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД с твърдението, че пострадалият се намирал на пътното платно между паркирани на забранено място автомобили, поради което вредните последици биха били избегнати ако в този момент е бил на тротоара, както и твърдението за предприето пресичане на пътното платно в нарушение на чл.113 и чл.114 ЗДв.П. Оспорва ищцата да е претърпяла описаните в исковата молба неимуществени вреди, както и навежда доводи за прекомерност на претендираното обезщетение. Релевира възражение за погасяване по давност на искането за присъждане на законна лихва.  

В допълнителната искова молба ищцата оспорва твърденията и възраженията на ответника. Сочи, че към момента на настъпване на произшествието О. Ч. не е пресичал пътното платно, а е извършвал товарно-разтоварни дейности от багажника на паркиран на улицата лек автомобил.

В допълнителния отговор ответникът поддържа възраженията си срещу иска, като заявява, че водачът на автобуса е контролирал непрекъснато управляваното от него превозно средство и съобразил скоростта си с пътните условия и приповтаря възражението си пострадалият, в нарушение на правилата за движение, да е бил на пътното платно, където бил затиснат от неправилно паркиралия л.а. Субару”. 

Конституираното на основание чл.219, ал.1 ГПК трето лице-помагач на страната на ответника З. „Б.И.“ АД моли съдът да постанови решение според събраните доказателства и като отчете съпричиняване от пострадалия. 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

            Като безспорно е отделено обстоятелството за сключена и действаща към деня на произшествието застраховка „Гражданска отговорност” за автобус „БМЦ Белде” с ДК № *******, покриваща отговорността на водача Д.Д.М., страна по която е ответникът. Застраховката е сключена през 2015г., поради което и съобразно §22 от ПЗР на ЗК /в сила от 01.01.2016г./ приложими към настоящия случай са разпоредбите на Кодекса за З.то от 2005г. /отм./. 

            Не е предмет на спор настъпило на 01.08.2015г. в гр. София  пътно-транспортно произшествие, при което водачът на автобус „БМЦ Белде” Д.М., при неговото управление ударил паркиран л.а. „Субару Легаси”, който от своя страна се изтласкал напред и ударил пешеходеца О.Т. Ч. в този момент намиращ се между спрели автомобили.  

            С влязла в сила на 01.08.2019г. присъда от 06.03.2018г. по НОХД № 200/2017г. по описа СГС, НО, 10 състав, Д.М. е признат за виновен в това, че на посочените дата и място, при управление на автобус „БМЦ Белде” нарушил правилата за движение по чл. 20, ал.1 и ал.2 ЗДв.П с което по непредпазливост причинил смъртта на О.Т. Ч., съставляващо престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” вр. чл.342, ал.1, пр. 3 НК с наложено наказание по НК. Според присъдата в резултат на произшествието на пострадалия са причинени счупване на дясната голямопищялна кост, кръвонасядания в областта на двете колена, оток в горната част на дясната подбедрица, охлузвания на дясната подбедрица, изпадане в кома и залежаване довело до развитие на пневмония на белите дробове, която е непосредствената причина за смъртта, настъпила на 09.12.2015г., като между получените травми и причината за смъртта съществува пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка. С нея подсъдимия е признат за невиновен и оправдан по обвинението с деянието се да е причинил на пострадалия мастна емболия в белите дробове и мозъка, както и такова увреждане на здравето да е в причинно-следствена връзка с настъпилата смърт.

            На основание чл.300 ГПК постановената присъда в наказателното производство е задължителна за съда разглеждащ гражданските последици от деянието и го обвързва по разрешените въпроси относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. При зачитане осъдителната присъда следва да се приеме за осъществен от застрахования при ответника водач фактически състав на чл. 45 ЗЗД.

            Като елемент от фактическия състав на повдигнатото обвинение съдът в наказателното дело е изследвал и установил наличието на причинна връзка между деянието на водача на автобуса и настъпилата смърт на пострадалия в произшествието, намерило отражение и в самата присъда, поради което и съобразно чл.300 ГПК съдът в настоящото производство не дължи самостоятелна преценка и произнасяне в тази част.

По отношение механизма на произшествието са събрани писмени доказателства, свидетелски показания /св.К.М.и св.Н.Б./ и заключение на КСМАТЕ. Произшествието настъпило около 19.25ч. на 01.08.2015г. в гр. София в светлата част от денонощието. Д.М.  като водач на автобус „БМЦ Белде” и в съответствие с маршрута на автобусна линия № 73 се движил по бул.Президент Линкълн в посока от ул. Промишлена към ул.*******, като на кръстовището с ул.Монтевидео предприел десен завой с цел навлизане по ул. Монтевидео. На десния тротоар по посока на движение на автобуса имало поставен метален стълб с монтиран на него пътен знак В28 „Паркирането забранено”, отстоящ на 6.5м. от кръстовището. След кръстовището пред търговския дом на същата улица били спрени няколко автомобила. Най-близко до кръстовището бил л.а.Субару, паркиран на около 60см от бордюра, а след него л.а. Пежо 308 и л.а. Опел Корса, като О. Ч. се намирал между първите два автомобила. Скоростта на автобуса при предприемане маневрата десен завой била около 12 км/ч. При избраната от водача траектория за извършване на маневрата настъпил сблъсък между дясната странична част на автобуса в областта на втора врата и задния ляв ъгъл на паркирания вдясно л.а. Субару, който от своя страна бил изтласкан напред и вдясно и се ударил в паркирания пред него л.а.Пежо 308, а предното му дясно колело се качило на тротоара. При това придвижване л.а. Субару удрило с предната си броня и О. Ч., в този момент стоящ в изправено положение, изваждайки го рязко от равновесие и притискайки десния му долен крайник към задната броня на л.а. Пежо 308. От удара и падането на земята между автомобилите О. Ч. получил множество увреждания, включително вътречерепна травма, довела до постепенна загуба на съзнание и до необходимост от провеждане на интензивно лечение. Изпаднал в кома, от която до дена на смъртта си не излязъл. Поради продължителното залежаване от лечението развил двустранна бронхопневмония и починал на 09.12.2015г. 

По същество този механизъм е бил установен и в наказателното производство, като видно от мотивите към присъдата поведението на водача на автобуса е било подложено на обстоен и детайлен анализ с констатация на наказателния съд за липса на съпричиняване от страна починалия. Според трайната съдебна практика, когато поведението на пострадалия не съставлява квалифициращ признак на деянието, обсъждането му от наказателния съд при определяне вида и размера на наказанието, не създава сила на пресъдено нещо по отношение на този факт. Настоящия случай е такъв. Поради обективните предели на присъдата съобразно чл.300 ГПК и доколкото поведението на наследодателя на ищцата не е било съставомерен признак на престъплението, за което застрахованият при ответника е признат за виновен, изводът на наказателния съд за липса на съпричиняване няма задължителна сила. Поради това по възражението по чл.51, ал.2 ЗЗД настоящият съд дължи самостоятелно произнасяне след преценка на събраните доказателства.

От доказателствата по делото по категоричен начин се установи, че в момента на произшествието О. Ч. не имал намерение и не е предприел  пресичане на пътното платно, като в съответствие с чл.101, ал.1, т.6 ППЗДвП собственият му автомобил „Пежо 308” по време на инцидента бил спрян на много повече от пет метра от кръстовището на бул. Президент Линкълн и ул. Монтевидео, тъй като първият автомобил в редицата - Субару Легаси е бил на около 7м. от кръстовището. Пострадалият се е намирал в непосредствена близост зад превозното средство, като конкретното му разположение между двата спрели автомобила, което се потвърждава и от показанията на св.Н.Б., очевидец на събитието, няма как да е допринесло за настъпване на произшествието. От показанията на св.К.М.също очевидец на събитието, се установява, че непосредствено преди сблъсъка на автобуса с първия автомобил О. Ч. е отварял багажника на своя автомобил за да вземе от там документи.    

Принос по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД пострадалият има винаги, когато с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникването на вредите или е улеснил механизма на увреждането предизвиквайки по този начин и самите вреди. Допринасянето може да бъде израз на осъществени действия или бездействия, като вредните последици трябва да са в причинна връзка  и с деянието на увредения. Според разрешенията дадени с ППВС № 17/1963г. е необходимо единствено да има такава причинна връзка, но не и вина. Винаги когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата, той я съпричинява /Решение № 106/15.10.2012г. по т.д.№ 618/2011г. на ВКС, І т.о., Решение № 350/17.10.2011г. по гр.д.№ 1382/2010г. ВКС,  ІV г.о. и др./.

Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не установява такъв принос. Причина за настъпване на произшествието са били субективните действия на водача на автобуса, за когото е налице влязла в сила осъдителна присъда и който при предприемане на маневра завой надясно не осигурил безопасна странична дистанция, съобразена с разположението на колоната от спрели от дясно автомобили, въпреки че е имал обективна възможност и е възприел посоченото препятствие на пътя. За този извод е без значение дали тези автомобили са паркирали въпреки забраната за това, обозначена с пътен знак, нито дали сам пострадалият е паркирал собствения си автомобил на това място, доколкото в момента на произшествието не е бил в автомобила, а извън него и е имал качеството пешеходец. Ето защо съдът намира възражението на ответника по чл.51, ал.2 ЗЗД за неоснователно.

Съгласно чл.267, ал.1 КЗ /отм./ застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахования за всички причинени на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането до размера на застрахователната сума. Неимуществените вреди съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост на основание чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно, а свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне размера на обезщетението /ППВС № 4/1968г./.

Ищцата, като дъщеря на починалия, е активно легитимирана да получи обезщетение от непозволено увреждане поради смъртта на своя близък.

Според показанията на св. Л.Ц./дългогодишен приятел на семейство Ч.и/, и св.К.М./живяла с него през последните седем години на съпружески начала/ между пострадалия и ищцата съществувала много силна и близка връзка, с взаимна грижа един към друг.  О. Ч. бил изключително грижовен и всеотдаен баща, посветил на дъщеря си стихотворение. Ищцата била силно повлияна от баща си в много отношения, разчитала на него и си споделяли всичко, служил й за пример. До заминаването на ищцата за обучение в чужбина живеели заедно, а след това, въпреки разстоянието помежду им и множеството професионални ангажименти, поддържали ежедневни контакти и се срещали при всяка възможност. Както се отнасял към нея, така се отнасял и към детето й. След постъпването на О. Ч. в болницата след инцидента неколкократно се връщала в България за да посещава баща си, да осигурява лекарства и консумативи. Смъртта му била съкрушителна за нея, изпаднала в депресия и намирала известна утеха само в детето си. И понастоящем не е преодоляла загубата и продължава да тъгува.

Горното установява по безспорен начин ищцата да е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания от смъртта на своя баща. При определяне размера на обезщетението съдът съобрази възрастта на починалия към деня на произшествието /64г./; обстоятелствата, при които е настъпило; близките лични отношения на ищцата, които се запазили и останали непроменени след заминаването й в чужбина и създаването на собствено семейство;  негативните изживявания не само поради настъпилата смърт, предизвикана от нелеп пътен инцидент,  но и тревогата и притесненията за състоянието му по време на престоя в болницата в продължение на около 3 месеца. Безспорно интензитетът на болките и страданията по отношение на ищцата, като последица от загубата на родител и любим човек, с който е била в трайна и дълбока емоционална връзка са завишени. Съпоставката между установените по делото обстоятелства, социално-икономическите условия към ПТП /2015г./ и предвидените към този период лимити на отговорност на застрахователя по „Гражданска отговорност“ в КЗ /отм./ съдът приема за справедлив на основание чл.52 ЗЗД размер на обезщетението за неимуществени вреди от 150 000лв. С оглед на това предявения иск като частичен за сумата 126 000лв. следва да се уважи в пълния предявен размер.     

На основание чл. 84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. от деня на увреждането и дължи заплащането на законна лихва. Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за плащане на обезщетение на пострадалия е основана на договор, но функционално обусловена от тази на прекия причинител по чл.45 ЗЗД и отговаря за всички причинени от него вреди при същите условия. Ищцата е поискала присъждане на законна лихва от деня на настъпилата вследствие ПТП смърт на своя баща-09.12.2015г., поради което ответникът дължи законна лихва до окончателното изплащане от тази дата.

Ответникът е противопоставил възражение за погасяване по давност на тази лихва, за която е предвидена по чл.111, б.“в“ ЗЗД тригодишна давност. Възражението е основателно за периода от деня на увреждането 09.12.2015г. до 17.01.2016г. /исковата молба е подадена на 17.01.2019г./, за който период вземането за законна лихва е погасено по давност, поради което следва да се присъди такава, считано от 17.01.2016г. до изплащането.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски за платена държавна такса и възнаграждение за адвокат от 5540лв.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд платеното от бюджетните средства на съда възнаграждение за вещи лица от 300лв.

В съответствие с чл.127, ал.4 ГПК ищцата е посочила следната банкова сметка, ***: *******- „И.А.Б.“ АД.

 Водим от горното съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- З.” АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на С.О.Ч., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** и *********6, сумата от 126 000лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на своя баща О.Т. Ч., вследствие на ПТП настъпило на 01.08.2015г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на автобус „БМЦ Белде” с ДК № *******, ведно със законната лихва от 17.01.2016г. до изплащането, като 

ОТХВЪРЛЯ искането за законна лихва за периода 09.12.2015г.-17.01.2016г.

ОСЪЖДА З. „О.” АД, ***, да заплати на С.О.Ч., ЕГН **********,***, разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 5540лв.

ОСЪЖДА З. „О.” АД, ***, да заплати на сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 300лв.

 

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника З. „Б.И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***.

 

Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ: