РЕШЕНИЕ
№260087
гр.Добрич,23.11.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното заседание на двадесет и първи
октомври през 2020г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА в присъствието на
прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №523 по
описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по реда на глава ХХ
от ГПК по въззивна жалба вх.№514/14.02.2020г. от М.С.К. с ЕГН ********** ***,
чрез адв.Д.К., срещу решение №3/16.01.2020г. по гр.д.№191/2019г. на
Генералтошевски районен съд, с което съдът Отхвърля предявения от него срещу С.В.П. ЕГН ********** *** Т. иск за установяване съществуването на
вземането му в размер на сумата от 2
100, 00 лв., представляваща незаплатен остатък по договор за заем от
18.04.2018г., целият за сумата от 4 000, 00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение 11.01.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
Въззивникът
счита решението за неправилно и
незаконосъобразно, и иска отмяната му с уважаване на предявения от него
установителен иск. Излага обстоятелства относно възникването на вземането му
срещу ответницата по силата на договор за заем, сключен на 18.04.2018г.,
излагани и пред районния съд. Анализира елементите от фактическия състав на
заемното правоотношение и извежда извод за установяването им в процеса, както и
за липсата на установяване от страна на ответницата на симулативния характер на
договора. Позовава се на съдебна практика на ВКС, която счита за относима.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по
жалбата не е подаден от въззиваемата страна С.В.П..
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, с
начало 29.01.2020г., когато решението е връчено на обжалващия, с изпращането и
чрез куриер на 12.02.2020г., редовна
съобразно регламентите на чл. 260, т. 1,
2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т. 1-4 от ГПК /след провеждане на производство по
чл.262 ал.1 от ГПК относно адреса на обжалващия и дължимата държавна такса/.
Добричкият
окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната
страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на
правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността
на иска, като приема за установено следното:
Гр.д.№191/2019г.
на ГТРС е образувано по искова молба вх.№1326/24.04.2019г. от М.С.К. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. Д. К., с която срещу С.В.П. с ЕГН ********** *** Т., е предявен положителен установителен иск
за установяване съществуването на парично вземане на ищеца в размер на сумата
от 2100лева, неизплатена част от парично задължение по договор за заем от
18.04.2018г., сключен между двамата за сумата от 4000лева, с нотариална заверка
на подписите с рег.№****/18.04.2019г. по регистър на нотариус с рег.№***на НК
В.Т., ведно със законната лихва върху главното парично задължение, начиная от датата
на заявлението -11.01.2019г., до изплащане на вземането, за което е издадена
заповед №3 от 11.01.2019г. за изпълнение на парично вземане по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№5/2019г. по описа на ГТРС.
Изложените в исковата молба фактически
твърдения са за инициирано заповедно производство по ч.гр.д.№5/2019г. по описа
на ГТРС, приключило с издаване в полза на заявителя на заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение по чл.417 от ГПК, произтичащо от облигационни отношения
между страните по договор за заем от
18.04.2018г. за сумата от 4 000лева със задължение за връщане в срок до
31.12.2018г., на вноски от по 500лева всяка, платими до 30-то число на текущия
месец. Ответницата върнала сумата от 1900лева с плащания на сумата от 500лева
на дата 04.06.2018г., на сумата от 400лева на дата 28.08.2018, на сумата от
500лева на дата 28.09.2018г. и на сумата от 500лева на дата 29.10.2018г. Така
към датата на падежа 31.12.2018г. останала дължима сумата от 2100лева.
След постъпилото възражение от ответницата
за недължимост на вземането, иска установяването му в цялост, като признава, че
след издаване на заповедта за незабавно изпълнение на 11.01.2019г.и
изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело
№20198110400008, ответницата извършила още две плащания: на 29.01.2019г.
платила сумата от 850лева, а на 26.02.2019г. сумата от 250 лева.
В писменния отговор по исковата молба, подаден в срока
по чл. 131 ,ал1 от ГПК, ответницата счита претенцията за неоснователна. Отрича
наличието на заемно правоотношение, като твърди, че между страните са
съществували отношения по повод
покупко-продажба на автомобил и договорът за заем прикривал споразумение за
разсрочено плащане на цената на автомобила. Ищецът не и бил предавал пари нито
в брой нито по банков път, нито по какъвто и да е друг начин. Синът и Н.П.желаел
да закупи на родителите си автомобил, той договорил покупката, но не разполагал
с цялата сума от 4000лева, която била действителната цена на автомобила, той
договорил и разсроченото плащане на цената. След удостоверяване на подписите на
договора за заем, с който оформили плащането на цената, на същата дата при
същия нотариус сключили договора за покупко-продажба на лек автомобил „Опел
Сигмун“ с ДНК ******. При сключването му синът и платил на ищеца сумата от
1000лева, за което последния отказал да издаде разписка. По тази причина
поискали да им представи данни за банковата си сметка. Тримата заедно отишли в
офиса на У.К.Б.Б.АД гр.Д.където след получаване на удостоверение от
18.04.2018г.за данните на банковата му сметка, ищецът им го предал. Ответницата
продължила плащането на цената на автомобила чрез безкасови преводи от
банковата си сметка по посочената от ищеца сметка като на 04.06.2018г. превела
500лева, на 28.08.2018г.-400лева, на 27.09.2018г. – 500лева , на 29.10.2018г.-
500лева и на 28.01.2019 -850лева. За да напомня на ищеца, че доплаща цената на
автомобила, в платежните нареждания, в графа „основание“ записвала името на
сина си- Н.П.. Към датата
22.02.2019г. , на която била връчена поканата за доброволно изпълнение по
изпълнително дело №20198110400008 на ЧСИ Н.Ж. дължала за покупката на
автомобила само сумата от 250лева, която внесла по банковата сметка на ищеца на
25.02.2019г.
Правната квалификация на иска като такъв
по чл. 422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.240 от ЗЗД изхожда от изложените от
ищеца фактическите обстоятелства, обуславящи интереса от установителен иск и
заявения установителен петитум – иск на кредитор срещу длъжник за установяване
съществуване на вземане, предмет на издадена заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 от ГПК, за реално изпълнение на задължението на заемополучателя да
върне взетата в заем парична сума.
Установява се, че от ищеца е подадено
заявление с рег.№67/11.01.2019г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417, т.3 от ГПК за парично
вземане в размер от сумата от 2100лева, неизплатена част от парично задължение
по договор за заем с нотариална заверка на подписите от 18.04.2018г., сключен
между двамата за сумата от 4000лева. Заявлението
е уважено и на основание чл.417,т.3 от ГПК е издадена заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение №3 от 11.01.2019г. по ч.гр.д.№5/2019г. по описа на ГТРС,
с която е разпоредено длъжникът С.В.П. с ЕГН ********** *** Т., да заплати на кредитора М.С.К. с ЕГН **********
*** сумата от 2100лева, неизплатена част от парично задължение по договор за
заем от 18.04.2018г., сключен между двамата за сумата от 4000лева, ведно със
законната лихва върху главницата от дата
на подаване на заявлението пред съда – 11.01.2019г. до окончателното погасяване
на задължението, както и сторените
съдебно-деловодни разноски:47лева заплатена държавна такса и 380лева възнаграждение
за процесуално представителство, и изпълнителен лист.
Заповедта
е била връчена на длъжника на дата 22.02.2019г./така
покана за доброволно изпълнение и обратна разписка към в.ч.гр.д.№342/2019г.на
ДОС/, като същият е подал възражение рег.№752/07.03.2019г.,че не дължи
изпълнението на вземането по нея. По
повод възражението заповедният съд е спрял незабавното изпълнение на издадената
заповед с определение №90/08.03.2019г., частично/за горницата от 1100лева до
2100лева/ потвърдено с определение
№528/27.06.2019г. по в.ч.гр.д.№341№2019г.на ДОС. На длъжника не е
указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си. На
22.04.2019г., чрез изпращане по куриер , заявителят е подал искова молба,
заведена по регистъра на ГТРС с
вх.№1326/24.04.2019г. за сумата, предмет на издадената заповед за незабавно
изпълнение, по която е образувано гр.д.№191/2019 на ГТРС.
Исковата
претенция е допустима. Заявена е в едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК, от
легитимирано лице-заявителят в заповедното производство, за установяване
съществуването на вземането, като продължение на защитата си по повод направени възражения на
длъжника в заповедното производство. Налице
е идентичност между материалното право, чието изпълнение се претендира по
специалния ред на заповедното производство и правото, чието установяване се
иска в исковото производство.
Не
е спорно, установява се от събраните по делото писмени доказателства, че между
страните на 18.04.2018г. са сключени два договора - договор за заем на сумата
от 4000лева и договор за продажба на МПС за сумата от 600лева. При съпоставка
на регистрационните номера на нотариалната заверка на подписите на страните по
двата договора, извършена от един и същ нотариус, се установява, че договора за
заем/рег.№****/ е сключен преди договора за продажба на МПС/рег.№2539/. По
делото не са събрани допустими доказателства, установяващи привидността на
договора за заем като прикриващ съглашение/споразумение/ за разсрочено плащане
на цената на автомобила, нито за симулативност на посочената в договора за
продажба на МПС цена от 600лева. Симулацията
може да бъде доказана пред съда с т.нар.“обратно писмо“ или със свидетелски
показания при наличието на т.нар. „начало на писмено доказателство“.
Според
правната доктрина и съдебната практика, обратното писмо /пълен обратен
документ/ е разпоредителен документ, съставен нарочно за разкриване на
симулацията, който съдържа писмени изявления на страните по сделката относно
действителните им отношения чрез отразяване съдържанието на прикритата сделка,
без значение е кога е съставен – преди, след или заедно с явния договор. За
разлика от него, непълният обратен документ/ начало на писмено доказателство/ е
случаен документ, който сам по себе си не разкрива симулативния характер на
явната сделка, но съдържа изявления на страната относно факти и обстоятелства,
които правят наличието на симулация вероятно Наличието на непълен обратен
документ по делото е предпоставка за преодоляване на установената в чл. 164,
ал.1, т.6 ГПК недопустимост на свидетелските показания. Според изричната
разпоредба на чл. 165, ал.2 ГПК, когато страната се домогва да докаже, че
изразеното в документа съгласие е привидно, свидетелски показания са допустими,
ако в делото има писмени доказателства, изходящи от другата страна или
удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението
за симулация. Ответницата, чиято е доказателствената тежест при това оспорване,
не твърди и не доказва съществуването на „обратно писмо“ или „начало на писмено
доказателство“ и въобще на писмени доказателства за твърденията си за симулативност
на договора за заем. Гласни доказателства за твърдените обстоятелства са
недопустими съгласно разпоредбите на чл.165,ал.1 и чл.164,ал.1,т.3,т.6 и т.2 ГПК, поради което не следва да се обсъждат събраните по делото такива чрез
разпита на св.З.Д.И.и св.Н.В.П.. От договорът за покупко-продажба на МПС,
изявленията в който не са опровергани, се установява уговорената цена и плащането
и от ответницата-купувач по договора, респ. получаването от ищеца-продавач на
продажна цена на автомобила от 600лева. От договорът за заем, изявленията в
който не са опровергани, се установява получаването от ответницата-заемател на
сумата от 4000лева и поетото от същата задължение за нейното връщане на осем
вноски по 500лева, първата с падеж 30.05.2018г., последната на
30.12.2018г. След като не са доказани
твърденията на ответницата за нищожност на договора за заем, поради неговата симулативност/привидност-
чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД/, следва извод, че договорът е обвързал страните.
Принципно
с исковата молба по чл. 422 ГПК, кредиторът предявява иск за установяване
съществуването на вземането си, предмет на оспорената заповед за изпълнение,
към момента на подаване на заявлението, което вземане включва главниците и
акцесорните вземания за обезщетения и лихви. Законните последици от уваженото
заявление - начислени законни лихви след депозирането му и присъдените разноски
в заповедното производство не са част от вземането. С установителния иск
кредиторът продължава защитата си по повод направени възражения на длъжника в
заповедното производство. Съобразно изричното норма на чл.422 от ГПК искът се
смята предявен от момента на подаване на заявлението, цели се установяване
съществуване на вземането на ищеца-заявител към този момент и до приключване на процеса.
Пред
районния съд е изслушано заключението на вещо лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза. В рамките на възложената му проверка вещото лице
е установило, че в периода 18.04.2018г.-25.02.2019г. по банковата сметка на
ищеца са постъпили суми, платени от ответницата, както следва: на 04.06.2018г.- 500лева, на
28.08.2018г.-400лева, на 27.09.2018г. - 500лева , на 29.10.2018г.- 500лева, на
28.01.2019 -850лева, на 25.02.2019г- 250лева. Следователно към момента на
подаване на заявлението длъжницата е извършила доброволно плащане на сумата от
общо 1900лева, а след образуване на
заповедното производство на 11.01.2019г.– на сумата от общо 1100лева/сбора от
сумите 850лева и 250лева, платени след датата
на подаване на заявлението/. По образуваното изпълнително производство и в
резултат на приложения способ за принудително събиране на вземането по
изпълнителния лист „запор върху трудово възнаграждение“ на ответницата, до датата 24.06.2019г. по сметка на ЧСИ е
постъпила сумата от общо 1304.66лева / след 24.06.2019г. няма постъпили суми по
сметката на ЧСИ/. От тази сума за погасяване вземането на взискателя му е
изплатена сумата от общо 848.93лева. Така след
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение 11.01.2019г. ответницата е погасила част от вземането от 2100лева в
общ размер от 1948.93лева/сбора от сумите 1100лева и 848.93лева/. Непогасен се
явява остатъка от 151.07лева, в който размер само искът се явява основателен и
следва да бъде уважен. Останалата част от вземането в размер на 1948.93лева е погасена след депозиране на заявлението, поради
което в тази част установителния иск е основателен, но подлежи на отхвърляне
поради погасяване на претенцията чрез плащане в хода на процеса.
Отговорността за разноски се явява санкция за
неоснователно предизвикан правен спор. В случаите, когато паричните задължения
по заповедта за изпълнение са погасени чрез доброволно плащане след образуване
на заповедното производство, на кредитора -заявител се дължат сторените в това
производство разноски-заплатени ДТ и адвокатско възнаграждение. Отговорността
на длъжника-ответник за разноските пред заповедния съд следва да бъде
ангажирана, тъй като именно той е дал повод за образуване на заповедното производство. Сумата от общо 422лева , от които 380.00 лева
адвокатско възнаграждение и 42.00 лева
държавна такса в заповедното
производство по ч.гр.5/2019г. на РС Генерал, следва да се присъдят в полза на
ищеца.
По същите съображения са дължими сторените от ищеца
разноски за исковото производство не само за уважената част от иска/за сумата
от 151.07лева/, но и за тази част от иска/за сумата от 1948.93лева / , която се
отхвърля поради погасяване на вземането в тази част чрез плащане в хода на
процеса, т.е. след датата на подаване на заявлението на 11.01.2019г.
Съобразно т.1 от
ТР№ 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№6/2012г. съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. Представените от ищец/въззивник договори за правна защита и съдействие
и пълномощни удостоверяват извършени от ищеца разходи чрез плащане в брой на
адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 450лева и за въззивната
инстанция в размер на 300лева. Разходите
за адвокатско възнаграждение за първата инстанция не му се дължат в пълен
размер поради основателност с оглед не високата степен на фактическа и правна
сложност, преценена съобразно изследваните факти и събраните за установяването им доказателства, на своевременното възражение
на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност, а в минималния размер от 377 лева по чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №1 от
9.07.2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Съобразно изхода от спора на ищеца-въззивник
се следват сторените от него разноски и за заплатена държавна такса от по 42лева
за първата инстанция и за въззивната инстанция, както и разноски за вещо лице в
размер на 100лева. Следователно на ищеца се дължат за първата инстанция
разноски в общ размер от 519лева /377лева адвокатско възнаграждение, 42лева
държавна такса и 100лева възнаграждение за вещо лице/ и разноски за въззивната
инстанция в общ размер от 342лева /300лева адвокатско възнаграждение и 42лава
държавна такса/. На ответницата/въззиваема разноски не се дължат.
По тия съображения, Добричкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №3/16.01.2020г. по гр.д.№191/2019г. на
Генералтошевски районен съд, с което се отхвърля предявеният от М.С.К. с ЕГН ********** ***, срещу С.В.П.
ЕГН ********** *** Т., иск за
установяване съществуването на вземането му
в размер на сумата от 2 100, 00 лв., представляваща незаплатен остатък
по договор за заем от 18.04.2018г., целият за сумата от 4 000, 00 лв., ведно
със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 11.01.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, И в частта за разноските, като вместо
това п о с т а н о в я в а:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422, ал. 1
от ГПК в отношенията между ищеца М.С.К. с ЕГН ********** ***, и ответника С.В.П.
ЕГН ********** *** Т., че ответникът дължи на ищеца сумата от 151.07лева, част от сумата от 2100лева,
представляваща незаплатен остатък по договор за
заем от 18.04.2018г., сключен между двамата за сумата от 4000лева, предмет на
издадената по ч.гр.д.№5/2019г. по описа на ГТРС заповед по чл. 417, т.3 от ГПК
№3 от 11.01.2019г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение 11.01.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от М.С.К. с ЕГН ********** ***, срещу С.В.П. ЕГН ********** *** Т., положителен установителен иск за
установяване съществуването на парично вземане за горницата от 151.07лева до ззаявените
2100лева, незаплатен
остатък по договор за заем от 18.04.2018г., сключен между двамата за сумата от
4000лева, предмет на издадената по ч.гр.д.№5/2019г. по описа на ГТРС заповед по
чл. 417, т.3 от ГПК №3 от 11.01.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение 11.01.2019г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА С.В.П. ЕГН ********** *** Т., ДА ЗАПЛАТИ на М.С.К. с ЕГН ********** ***, разноски в заповедното производство - сумата
от 422лева/380лева адвокатско възнаграждение и 42лева държавна такса/; разноски
в първоинстанционното производство - сумата от 519лева /377лева адвокатско
възнаграждение, 42лева държавна такса и 100лева възнаграждение за вещо лице/; разноски
във въззивното производство - сумата от 342лева /300лева адвокатско
възнаграждение и 42лева държавна такса/.
Решението
е окончателно на основание чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.