ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260402
гр. Пазарджик, 15.03.2021 г.
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска
колегия, в закрито
заседание на петнадесети март………......…………………………
през две хиляди и двадесет и първа
година.................... в състав:
Председател:
КРАСИМИР НЕНЧЕВ
Членове:
АЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА ДИМИТРОВА
при
секретаря.........................................…… .и в присъствието на
прокурор……….…...............……...като
разгледа докладваното от
окръжен съдия
Албена Палова……......ч. гр. дело № 169 по описа
за 2021 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.274 и сл. от ГПК. Съдът е сезиран с частна жалба от „ЕВН Б.Е.“ ЕАД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление град Пловдив, ул. "Х.Г.Д." № 37,
представлявано от М.М.М.-Д., Ж.П.С., чрез юрк.К.А., против определение №
260141/13.11.2020 г., постановено по гр.д. № 707/2019 г. по описа на
Панагюрския районен съд, с което е оставено без разглеждане искането на
дружеството за изменение на решение № 260036/19.10.2020 г., постановено по
същото дело, в частта за разноските на основание чл.148 от ГПК. В частната
жалба се твърди, че неправилно съдът не се е произнесъл по това искане със
съдебното решение, тъй като претенция в този смисъл била направена
своевременно. Не отговаряло на истината приетото в обжалваното определение, че
по делото не били представени доказателства за заплащане на разноски в
заповедното и исковото производство, тъй като документи за внесени такси и
възнаграждение за вещи лица били представени както в заповедното, така и в
исковото производство пред районния съд. От друга страна липсата на списък п
чл.80 от ГПК не освобождавала съда от задължението да се произнесе по искането
за разноски. Жалбоподателят моли след установяване на твърденията, изложени в
частната жалба, определение № 260141/13.11.2020 г., постановено по гр.д. №
707/2019 г. по описа на Панагюрския районен съд да бъде отменено, вместо което
в полза на ищеца да бъдат присъдени разноските, описани в частната жалба.
В законния срок е постъпил писмен отговор от особения
представител на ответника П.С.Г. – адв.Н.Ч.-Б. ***, с искане частната жалба да
бъде отхвърлена, а обжалваното определение – потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията,
изложени в частната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните
по делото доказателства, намира обжалваното определение за валидно и допустимо,
тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или
недопустимост.
Разгледана по същество частната жалба е основателна по
следните съображения:
В мотивите на своето определение Панагюрският районен съд е цитирал дословно т. 9 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело 6/2012 на ОСГТК, ВКС относно разграничението между искането за допълване на решение в частта за разноските и искането за неговото изменение. За да остави без разглеждане искането по чл.248 от ГПК районният съд е приел, че се е произнесъл с решение № 260036/19.10.2020 г. по претенцията за присъждане на разноски, тъй като в мотивите на същото бил изразил воля за това.
Този извод е неправилен. Установено е в доктрината и практиката, че диспозитивът на съдебният акт представлява източникът на силата на пресъдено нещо. Този извод се налага и съгласно изричната разпоредба на чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК, във вр. с ал. 2 от чл и чл. 278, ал. 4 ГПК, тълкуването на които навежда на извода, че мотивите към решението /определението/ не са част от него. Те не са и част от спорния предмет и затова не са могат да бъдат предмет на обжалване отделно от решението /така Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ВКС по ТР № 1/2000 г., ОСГК/.
От своя страна явната фактическа грешка представлява всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Тя е налице когато съдът, след като е обсъдил всички доказателства по делото и е направил въз основа на тях своите изводи относно правния спор между страните, е пропуснал или погрешно е отразил в диспозитива на решението /определението/ тези свои изводи.
В конкретния случай в последното изречение на мотивите на своето решение районният съд се е задоволил само да посочи, че не дължи произнасяне по съдебните разноски, тъй като ответникът не бил представил доказателства да е сторил реално такива. Този „извод“ /ако това съждение изобщо може да бъде наречено така/ съдът е направил напълно произволно, без да анализира представените по делото доказателства, защото такива има: най-малкото ищецът е представил квитанции за заплатени държавни такси както в заповедното, така и в исковото производство, защото в противен случай съдът няма да е длъжен да образува гражданско дело както по заявлението по чл.410 от ГПК, така и по подадената искова молба. При тези данни настоящата съдебна инстанция приема, че правновалидна воля по претенцията за заплащане на разноски, заявена от ищеца още с исковата молба, не е формирана нито в мотивите на решението, нито в неговия диспозитив. Именно поради това в случая не е налице искане за поправка на решението в частта за разноските, предпоставка за разглеждането на което е наличието на списък по чл.80 от ГПК, а искане за допълване на решението с произнасяне по претенцията за разноски, за което представянето на списък по чл.80 от ГПК не е нужен.
Като е оставил без разглеждане това искане, Панагюрският районен съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото следва да бъде върнато на същия съд за произнасяне по искането за присъждане на разноски.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 260141/13.11.2020 г., постановено по
гр.д. № 707/2019 г. по описа на Панагюрския районен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по искането за допълване
на решението относно претенцията за разноски.
Определението не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: