Р Е Ш Е
Н И Е № 20
гр. Сливен, 10.02.2021
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на двадесет и пети януари
през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Административен
съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при
секретаря Николинка Йорданова и с участието на прокурора Христо Куков като
разгледа докладваното от съдията
административно дело № 280 по описа за 2020 година,
за да се произнесе съобрази:
Производството е административно и се движи по реда
на чл. 203 и сл. от АПК вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова
молба от „Манастира 2008“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр.Сливен, *******против Община Сливен, с която се иска ответника да бъде
осъден да му заплати сумата от 5000 лв. по два отделни частични искове против Община
Сливен, представляващи обезщетения от противоправно
бездействие на Община Сливен.
С молба вх.№ СД-01-01-934
от 09.03.2020 г. ищеца е посочил, че твърдяното бездействие на Община Сливен се
изразява в следното: Въпреки взето решение за осигуряване на средствата за
изграждане на обект „Водоснабдяване на селищно образувание „Кироолу“,
този обект не е изграден. Община Сливен не е предприела действия по промяна на
предназначението на земи от ЗГФ в размер на 900 кв.м., както и действия по
изграждането на водопровода.
В исковата молба се
заявява, че въз основа на разрешение за строеж, издадено през 2008 г. на името
на И. К. Г. е изградена сграда в местността „Кироолу”,
представляваща мотел, заведение за обществено хранене, ограда и сграда за персонала
към мотела. Във връзка с получаването на разрешението
за строеж бил представен предварителен договор с ВиК
Сливен за присъединяване към водопроводната и канализационната мрежа. От РДВР –
РЗ“ПАБ“ поискали уверение от Община Сливен, че до въвеждане на обекта в
експлоатация ще бъде осигурено водоснабдяване в района. За целта била издадена
служебна бележка изх. № 1396/31.03.2004 г., с която Община Сливен уверила, че в
инвестиционната програма на общината са осигурени средства за изграждане на
обект „Водоснабдяване на селищно образувание
„Кироолу“. След получаването на това уверение,
строителната площадка била открита. Обектите били завършени през 2008 г.
Заявява, че заявил въвеждане в експлоатация, но такова му било отказано с
мотив, че липсва водоснабдяване. Многократно правил искане до общинските
власти, които го уведомявали, че се работи по случая и водоснабдяването е
включено в капиталовата програма. До настоящия момент нищо не било направено.
Наличен бил проект за напорен водоем с хлораторна
станция. За изграждането следвало да се промени предназначението на земи от ЗГФ
в размер на 900 кв.м. За да се смени предназначението, следвало да се представи
документ удостоверяващ, че инвестиционното намерение е съгласувано по реда на
чл. 13, ал. 2 от Закона за защитените територии. Този документ бил искан от
Изпълнителна агенция по горите от Община Сливен, но до момента не бил
представен. Бил лично заплатил скица, която изпратил в МС и благодарение на
него бил променен статута. Последващи действия от
страна на Община Сливен не били предприети. Построените сгради не се ползвали и
се рушали и в момента било невъзможно да се ползват без да бъде направен
основен ремонт. Покривът на ресторантската част капел на няколко места, стените
в кухненския блок били напукани, всички парапети в хотелската част били изгнили
и паднали, теракотните плочи са се надигнали, имало
течове по стените, паднали са облицовки от камък на оградата. Обзавеждането не
ставало за ползване. Тези вреди оценявал на 100 000 лева. Освен вреди, бил
търпял и пропуснати ползи, описаните обекти били построени с цел развиване на
търговска дейност - хотелиерство и ресторантьорство, от които би реализирал
годишна печалба от 200 000 лева. Пропуснатите ползи за 5 години оценявал
на 1 млн. лева. Счита, че с виновното си бездействие ответната община причинила
на представляваното от него дружество вреди в размер на 200 000 лева, за
което предявявал частичен иск за сумата от 2 500 лева. За пропуснати ползи от 1
млн. лева за периода от 2014 г. до настоящия момент предявявал частичен иск за
сумата 2 500 лева. Твърди, че тези вреди и пропуснати ползи са пряка и
непосредствена връзка от бездействието на ответната община. Моли съда да
постанови решение, с което осъди Община Сливен да му заплати сумата от 2 500
лева, част от иска с цена 200 000 лева, в резултат на претърпени от
дружеството вреди, вследствие на противоправно
бездействие на Община Сливен, както и да му заплати сумата от 2 500 лева, част
от иск с цена 1 млн. лева, в резултат на пропуснати от дружеството ползи, вследствие
на противоправното бездействие на Община Сливен.
Претендира за разноските по делото. С молбата от 09.03.2020 г. е посочено, че претендираната сума от 2 500 лева е по частичен иск от
100 000 лева за претърпени имуществени вреди рушене на сградата, подробно
описани в исковата молба.
С определение № 82 от
10.03.2020 г. по АД № 84/2020 г. по описа на АдмС
Сливен, е прието, че административния съд е компетентен да разгледа единствено
спорове по искания за обезщетяване на вреди от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност, но не и такива, които са свързани
с инвестиционната и строителна дейност на общината. При осъществяване на тази
дейност общината има качеството на инвеститор, а не на административен орган,
поради което не може да се приеме, че взаимоотношенията възникнали във връзка с
тази дейност са от административноправен характер.
Ето защо спор във връзка с вреди от неизпълнението на инвестиционната програма
на общината, следва да се разгледа от общите съдилища и доколкото искова молба е
изпратена по компетентност от Районен съд Сливен е повдигната препирня за
определяне родовата подсъдност на предявените от „Манастира 2008“ ЕООД частични
искове против Община Сливен.
С определение № 32 от
05.08.2020 г. по адм.дело № 13/2020 г. на смесен състав на Върховния касационен
съд и на Върховния административен съд е разрешена повдигнатата препирня, като
е прието, че дейността на общината по приемане на решения за създаване и
одобряване на устройствени планове и техните
изменения при условията на ЗУТ, както и приемането на програми и планове за
развитието на общината касаят извършване на административна дейност,
независимо, че същата е обозначена като инвестиционна такава (и то само в
издадената служебна бележка). Видно от приложени решения на ОС водоснабдяването
на СО „Кироолу“ попада в категория изграждане на
инфраструктурни обекти, а по арг. от § 7, т. 6 и т. 7
от ПЗР на ЗМСМА се явява обект на общинска инфраструктура с местно значение,
предназначена за административна потребност на общината от разнообразно
естество. Тази дейност се извършва от общинските административни органи,
съобразно правомощията им, уредени с чл. 21, ал. 1, т. 11 и т. 12, вр. чл. 44, ал. 1, т. 5 от ЗМСМА. Дейността, която се
изпълнява от орган на изпълнителната или местната власт, или приравнен нему
друг орган със закон, който е овластен специално с
властнически правомощия да действа въз основа и в рамките на закона и
едностранно да предизвиква правни последици, обвързващи определена, или
неопределена група правни субекти и при необходимост разпорежданията му да
бъдат приведени в изпълнение с помощта на държавната принуда, или да извършва
административни услуги в теорията и практиката е възприета с общото название
„административна дейност“, тъй като е функция на упражняваните
изпълнително-разпоредителни правомощия от административните органи по смисъла
на § 1 от ДР на АПК. Същата не е облигационна, а се извършва в изпълнение на
приетия бюджета на общината като типична изпълнително-разпоредителна
административна дейност, поради и което компетентен да разгледа спора е
административен съд.
В съдебно заседание ищеца чрез
пълномощника си адв.М.
*** поддържа иска. Уточнява претенцията за причинени имуществени вреди, като заявява,
че имуществените вреди, които претендира са вреди са формирани по следния
начин: 1. капещ покрив във ресторантската част с площ от 400 кв.м. като за
ремонтирането му е необходимо да бъде демонтиран изцяло, да се направи хидро и топло изолация, да се подменят съществуващите
керемиди и да се поставят нови улуци, на стойност 30 000 лв.; 2. Изгнили парапетите
на терасите в хотелската част, изпълнени от масивно дърво, които трябва да се
подменят изцяло, на стойност 12 000 лв.; 3. ремонт на напукани стени и тавани на стойност
10 000 лв.; 4. ремонт на надигнати теракотени плочки на стойност 16 000 лв.; покриване на оградните
стени с камък, който е паднал, на стойност 2 000 лв.; подмяна на повредени масите,
столовете и леглата, както следва: общо за двадесет легла и матраци 8 000 лв.; Общо
сто и шестдесет стола - 8 000 лв. и четиридесет маси - общо 4000 лв. Всички
тези вреди, както и вредите за пропуснати ползи били настъпили за периода
2014г.- 2019 г. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира за
направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на ответника.
Ответникът – Община
Сливен, представлявана от процесуален представител адв.
Д.Д. ***, преупълномощен от
Адвокатско дружество „Д. ***, редовно упълномощени, оспорва иска. Заявява, че по
делото е представено само едно разрешение за строеж на името на ищеца. Дори
след прехвърлянето с нотариален акт на имота било издадено разрешение за строеж
не на ищеца-приобретател, а на физическо лице - бивш собственик.
Сградите не били изградени в съответствие с одобрените проекти и строителните
нормативи. Липсвало идентичност между описания в исковата молба имот и
описаните в разрешенията за строеж имоти. Ищецът не е подавал заявление за
въвеждане на обектите в експлоатация. Описаните имуществени вреди не били пряка
и непосредствена последица от противоправно
бездействие на Община Сливен. Описани били имуществени вреди, дължащи се
единствено на неполагането на елементарна грижа и неизвършването на необходими
разноски за запазване на сградите на ищеца. Стойността на описаните имуществени
вреди била прекомерно завишена. Описаните пропуснати ползи не били пряка и
непосредствена последица от противоправно бездействие
на Община Сливен. Стойността на описаните пропуснати ползи била прекомерно
завишена. И двата иска били погасени по давност. Според твърденията на ищеца
строежите били готови за въвеждане в експлоатация през 2008 год. Следователно още
същата година е било налице неправомерното бездействие на Община Сливен. Най-късната
дата за започване на този давностен срок била
31.12.2008 год. С изтичането на пет годишната давност било погасено правото на
иск на посоченото основание. Исковата претенция била погасена по давност
съгласно разпоредбата на чл. 110 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД),
приложима съгласно препращащата норма на § 1 ЗОДОВ. Не било налице неправомерно
бездействие на Община Сливен, доколкото ищецът не бил подал заявление за
въвеждане в експлоатация. Счита, че липсва първата предпоставка за ангажиране
на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Заявява, че не са и налице и
останалите предпоставки, като липсвала причинноследствена
връзка, нито имало каквито и да е било вреди. Претендира за направените по
делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца.
Представителят на Окръжна прокуратура
Сливен счита, че предявеният иск трябва да
бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. По делото не било установено,
да има административен акт, на който да бъде позован иска, няма установено нито
действие, нито бездействие от страна на длъжностно лице, в резултат на което да
са настъпили увреждания за ищеца. Единственото, което било доказано в
настоящото производство е, че на тези обекти, които не е установено, дали са
построени с разрешение или не, са настъпили някакви увреждания, но същите били
в резултат на липсата на грижа на добър стопанин от страна на ищеца, и нямало
никаква връзка нито с евентуална експлоатация на обекта, нито с действията или
бездействията на длъжностно лице. Моли съда да отхвърли изцяло предявените
искове като неоснователни и недоказани.
Съдът, като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа страна:
От Главен архитект на
Община Сливен е издадено Разрешение за строеж № 329 от 15.07.2004 г. (лист № 12
от гр.д 6469/2019 г. на РС Сливен), с което се разрешава на И. К. Г. изграждане
на обект „З. за о. х. (б.) с 48 места - преустройство и пристройка към
съществуваща сграда" в НУПИ 26, местност „Кироолу",
Селищно образувание „Кироолу", землище на гр.
Сливен.
От Главен архитект на
Община Сливен е издадено Разрешение за строеж № 13 от 19.01.2006 г. (лист № 13
от гр.д 6469/2019 г. на РС Сливен), с което се разрешава на И. К. Г. изграждане
на обект „М." в НУПИ 26, местност „Кироолу",
Селищно образувание „Кироолу", землище на гр.
Сливен.
От Главен архитект на
Община Сливен е издадено Разрешение за строеж № 68 от 22.02.2008 г. (лист № 11
от гр.д 6469/2019 г. на PC Сливен), с което се разрешава на И. К. Г. собственик
на ПИ с идентификатор № 67338.439.93 по КККР на гр. Сливен (стар № 26) местност
„Кироолу", Селищно образувание „Кироолу", землище на гр. Сливен, да извърши „И. на ."
на поземления имот. Разрешението е влязло в сила на 07.03.2008 г.
С Нот. акт № 173, том I, peг. № 2089, дело № 148/2008 г. вписан с вх.рег. №
1222/28.02.2008 г. на СВ при РС Сливен, И. К. Г. продал на „МАНАСТИРА
2008" ЕООД Сливен поземлен имот с идентификатор № 67338.439.93 по КККР на
гр. Сливен, ведно с одобрените строителни книжа и документи. (лист № 10 от гр.д
6469/2019 г. на РС Сливен)
От Главен архитект на
Община Сливен е издадено Разрешение за строеж № 417 от 03.12.2008 г. (лист № 14
от гр.д 6469/2019 г. на РС Сливен), с което се разрешава на ТД „МАНАСТИРА
2008" ЕООД Сливен, представлявано от И. К. Г. изграждане на обект „Сграда
за персонала към Мотел" в ПИ с идентификатор № 67338.439.95 по КККР на гр.
Сливен (стар № 26 и 28), местност „Кироолу",
Селищно образувание „Кироолу", землище на гр.
Сливен.
По делото е представен
Предварителен договор № 1789/24.11.2005 г. за проектиране на присъединяване на
недвижими имоти и потребителите на вода към водопроводната и/или канализационна
мрежа, (лист № 15-17 от гр.д 6469/2019 г. на РС Сливен), между „Водоснабдяване
и канализация" ООД гр. Сливен и И. К. Г., за НУПИ 26, местност „Кироолу", Селищно образувание „Кироолу",
землище на гр. Сливен. След подписите на страните по договора е допълнена
Забележка: „Към датата на сключване на договора по недоизградената водопроводна
мрежа не е осигурено непрекъснато подаване на вода с питейни качества“.
От Община Сливен е
издадена Служебна бележка изх. № 1396/31.03.2004 г. (лист № 18 от гр.д
6469/2019 г. на PC Сливен), на И. К. Г. собственик на имот в Селищно
образувание „Кироолу" гр. Сливен, в уверение на
това, че в Инвестиционната програма на общината за 2004 г. са осигурени
средства за изграждане на обект „Водоснабдяване на Селищно образувание „Кироолу" гр. Сливен".
По делото са приложени решения
на Общински съвет Сливен за приемане на годишните бюджети на Община Сливен, с
приложени извадки от програмата за строителство (лист № 19-43 от гр.д 6469/2019
г. на PC Сливен), както следва: Решение № 93/16.03.2004 г. за приемане на
бюджета на Община Сливен за 2004 г. „Водоснабдяване на СО „Кироолу",
2004/2005 г. - 75 000 лв. Решение № 434/24.02.2005 г. за приемане на бюджета на
Община Сливен за 2005 г. „Водоснабдяване на СО „Кироолу",
2005 г. - 140 000 лв. Решение № 858/23.02.2006 г. за приемане на бюджета на
Община Сливен за 2006 г. „Водоснабдяване на СО „Кироолу",
2006 г. - 150 000 лв. Решение № 1290/23.02.2007
г. за приемане на бюджета на Община Сливен за 2007 г. „Водоснабдяване на СО „Кироолу", 2007 г. -
150 000 лв. Решение № 110/28.02.2008 г. за приемане на бюджета на Община Сливен
за 2008 г. „Водоснабдяване на СО „Кироолу", 2008
г. - 234 000 лв. Решение №
90/20.02.2012 г. за приемане на бюджета на Община Сливен за 2012 г. „Водоснабдяване
на СО „Кироолу", 2012 г. - 80 000 лв. Решение №
710/04.04.2013 г. за приемане на бюджета на Община
Сливен за 2013 г. „Водоснабдяване на СО „Кироолу",
2013 г. - 65 000 лв. Решение №
1148/13.02.2014 г. за приемане на бюджета на Община Сливен за 2014 г.
„Водоснабдяване на СО „Кироолу", 2014 г. - 15
000 лв.
По делото е назначена
съдебно-техническа експертиза изготвена от в.л. И.Х.И., от чието заключение
става ясно, че след придобиването на процесния имот -
по-точно източната част от имота (ПИ 26), в която е ситуирано
реализираното строителство е изготвен ПУП одобрен със заповед №
РД-15-493/20.06.2002 г. на Кмета на Община Сливен. За процесиите строежи находящи се в Поземлен имот 67338.439.95, по КККР на гр.
Сливен одобрени със Заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на ИД на АК, последно
изменение със Заповед № КД-14-20-450/18.07.2011 г. на Началника на СГКК Сливен,
находящ се в местност „Кироолу",
Селищно образувание „Кироолу", землище на гр.
Сливен, с площ 6075 кв. м, стар номер 26,28 са издадени следните документи: Инвестиционен
проект за „Заведение за обществено хранене (бистро) с 48 места - преустройство
и пристройка към съществуваща сграда" одобрен с Протокол- решение №
21/25.06.2004 г. на ОбЕСУТ" при Община Сливен. Издадено
Разрешение за строеж № 329 от 15.07.2004 г. Заведението е отразено по
кадастралната карта като сграда с идентификатор № 67338.439.95.3 със застроена площ 316 м2. Инвестиционен
проект за „Мотел" одобрен с Протокол-решение № 14/29.04.2005 г. на ОбЕСУТ при Община Сливен. Издадено Разрешение за строеж №
13 от 19.01.2006 г. Мотела е отразен по кадастралната
карта като сграда с идентификатор 67338.439.95.4 със застроена, площ 295 м2. Инвестиционен
проект за сграда за персонала към Мотел" одобрен с Протокол-решение №
45/24.10.2008 г. на ОбЕСУТ при Община. Издадено
Разрешение за строеж № 417 от 03.12.2008 г. Сградата е отразена по
кадастралната карта като сграда с идентификатор 67338.439.95.5 със застроена
площ 87 м2. Инвестиционен проект за „Плътна ограда на ПИ с идентификатор №
67338.439.93 местност „Кироолу" гр, Сливен", одобрен на 18.02.2008 г. Издадено
Разрешение за строеж № 68 от 22.02.2008 г.
Вещото лице е установило по
данни на собственика, че строежите са изпълнени по „Стопански начин". Те
са напълно завършени и обзаведени и към настоящия момент не са въведени в
експлоатация. Няма писмени данни относно годината на окончателното приключване
на строежите. Експертът на основание на описаните документи и констатации приема,
че процесиите строежи - Заведение за обществено хранене, Мотел, Сграда за
персонала и Ограда на имота са реализирани в периода 2004 г. - 2009 г. и за тях
има издадени строителни книжа и документи - одобрени инвестиционни проекти и
разрешения за строеж.
Вещото лице е изследвало и
предоставената информация от Община Сливен за предприетите и извършени действия
във връзка с изграждане на обект „Водоснабдяване на СО „Кироолу"
от 2004 г. до настоящия момент както следва:
Възложен и изготвен
Инвестиционен проект за обект „Водоснабдяване на СО „Кироолу"
съгласуван и одобрен през 2004 г. Издадено Разрешение за строеж № 552 от
10.12.2004 г. Изпълнител на проекта „Дар-55" ЕООД, гр. Нова Загора по
Договор от 04.10.2004 г. и „Дар-55" ООД, гр. Нова Загора, по Договор от
26.09.2005 г.
Полагането на
водопроводните тръби в държавен горски фонд е извършено съгласно сключен
договор № 246 от 16.05.2007 г. между Национално управление по горите към МЗГ и
Община Сливен, на основание Решение на МС на Р. България № 593 от 07.08.2006 г.
За обекта има контролно досие с актове и протоколи в съответствие с Наредба № 3
от 31.07.2003 год. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството, включително и Акт образец 10, за установяване състоянието на
строежа и СМР при спиране на строителството. За изпълнените и СМР са съставени
Протокол № 1 (обр. 19) на 11.03.2005 г., по първия
договор и Протокол № 1 (обр. 19) на 01.11.2005 г., по
втория договор. Общата стойност на вложените средства от началото на обекта до
настоящия момент е в размер на 214 414.00 лв.
Към момента инвестиционния
проект изготвен през 2004 г. е актуализиран с цел привеждане в съответствие със
сега действащата нормативна уредба. За изграждане на НВ с хлораторно
има влязъл в сила ПУП, одобрен със Заповед № РД 15 - 921 от 13.06.2006 г. на Кмета
на Община Сливен. По процедура за изключване на територии от държавен горски
фонд, при промяна предназначението на имота, с Решение № 369 от 22.05.2015 г.
на МС на Р. България, имота е с отреждане „за напорен водоем с хлораторна станция“.
За инвестиционно
предложение за изграждане на НВ с хлораторна станция
има издадено Решение № 16-ПР/29.04.2011 г. на Министър на околната среда и
водите, за преценяване необходимостта от извършване на оценка на въздействието
върху околната среда (ОВОС) и преценка за съвместимостта на проекти и програми
с предмета и целите на опазване на защитените зони.
С Решение № 1440 на
Общински съвет-Сливен от 31.01.2019 г. е прието изготвеното Техническо задание
за проектиране на ПУП - парцеларен план, за линейните
обекти на техническата инфраструктура, извън урбанизираната територия. Разработеният
ПУП - Парцеларен план е приет с Протокол - Решение №
7 от 15.03.2019 г. на ОбЕСУТ при Община Сливен. Изработване
и одобряване на Подробен устройствен план - план за
регулация и застрояване, за имоти с идентификатори 67338.439.91 и 67338.439.92
по кадастрална карта на землище гр. Сливен, находящи
се в кв.102 в СО „Кироолу", като се образуват
УПИ II-92 „за техническа инфраструктура, УПИ III-92 и УПИ IV-91 е прието с
Решение №1514 на Общински съвет - Сливен прието на заседание на 21.03.2019г,.
Извършено е предварително
съгласуване за учредяване на сервитут върху горски
територии - държавна собственост, за трасе на ел. кабел 1 kv НН и
трасета на довеждащ, хранителен и преливно-изпразнителен
водопровод, с издадени Решение № РД 49 - 375 от 07.11.2019 г. на Министър на
Земеделието, храните и горите, за имоти публична държавна собственост, с обща сервитутна зона от 1300 кв. м. и Решение № ИАГ - 2075 от
24.01.2020 г. на Изпълнителен Директор на ИАГ към МЗХГ, за имот частна държавна
собственост, с идентификатор 67338.439.89, със сервитутна
зона от 216 кв.м.
За учредяване на сервитут върху имот - частна държавна собственост, с
идентификатор 67338.439.89, със сервитутна зона от
216 кв.м. е извършена поправка на Горскостопански план (ГСП) на Териториално
поделение (ТП) на Държавно горско стопанство (ДГС) „Сливен", по реда на
чл. 40 ал. 1 от Наредба № 18 от 07.10.2015 г., за инвентаризация и планиране на
горски територии, с цел обособяването на имота в нов отдел и подотдел от
държавен горски фонд, на територия, която в стария ГСП е била поземлен фонд, с
необходимото съгласуване в Министерство на околната среда и водите с изх. №
НСЗП - 579 от, 11.12.2019 г.
Изготвен е ПУП - Парцеларен план за линейните обекти приет ПУП с Решение № 132
от 27.02.2020 г. на ОС -Сливен.
Относно учредяване на сервитут върху ПИ в горски територии, съгласно чл. 61, ал.
(3) от Закона за горите има изготвени оценки и договор с ИАГ за учреден сервитут - № 172 от 30.11.2020 г., вписан в книгите на
Служба по вписванията - Сливен, към Агенция по вписванията с вх. peг. № 6892, Акт № 150, том. XXIV, дв.
вх. № 6893 от 21.12.2020 г. за имоти публична държавна собственост и договор №
141 от 05.10.2020 г, вписан в книгите на Служба по вписванията - Сливен, към
Агенция по вписванията с вх. peг. № 5359, Акт № 195
том. XVIII, дв. вх. № 5356 от 20.10.2020 г. за имот
частна държавна собственост.
Оставащите за изпълнение
процедури са следните: Одобряване на актуализирания инвестиционен проект, по
изготвен доклад за оценка на съответствие на инвестиционен проект - за строеж
втора категория. Изготвяне на тръжна документация за провеждане на процедури по
Закона за обществените поръчки, за избор на Изпълнители на СМР и Строителен
надзор за окончателното приключване на обекта.
Вещото лице е извършило
обстоен оглед на място на сградите от комплекса и имотната ограда, при който
констатирало следното:
Покрива на ресторантската
част представлява дървена многоскатна покривна
конструкция с покривно покритие от едноулучни
керемиди. Покривните плоскости в откритата за наблюдение част са с равна
повърхност и не се установяват провисвания. Виждат се на няколко места
допълнителни подмазвания на капаците по било и ръбове. При огледа е установено,
че в основната зала на сградата има теч от покрива. По преценка от далечен
оглед в.л. счита, че теча е на мястото на покривен ръб и борд, където се
наблюдават леко разместени капаци. Необходимо е да се извърши частичен ремонт в
тази зона, на покривното покритие. Улуци са монтирани в южната част на покрива
и са видимо в добро състояние.
Парапетите на терасите на
хотела и на стълбището на главния вход са дървени, изпълнени от иглолистен
материал и са в лошо състояние. Наблюдава се напълно компрометирано бояджийско
покритие, прогнили и липсващи елементи. Парапетите в това състояние не
охраняват, а създават опасност от злополука при използване на сградата. Същите
повреди, прогниване и разместване се наблюдават и по обшивката от иглолистни
дъски по източна и част от южна фасади на сградата. Подобни вреди има по
дървените място за сядане и маса в двете шатри от лятната градина към
ресторанта.
Повреди по стени и тавани
се наблюдават в повечето от помещенията в сградата на бистро - ресторант и
сградата за персонала. Основните видими повреди се изразяват в петна,
оцветяване, компрометирано бояджийско покритие и локални напуквания на
шпакловка, мухъл и плесен, а в някои зони и разрушения на шпакловка и ронене на
мазилка. В санитарен възел от къщата за персонала се наблюдава локално
разрушение на таванска мазилка и оголена армировка. Надигнати теракотни плочи в.л. установило в двете тоалетни от
санитарния възел на бистро ресторант. Масивната плътна ограда на лицето на
имота е с цокъл облицован с каменни плочи - ивайловградски
гнайс. В момента няма отлепени и паднали плочи, на няколко места е видно, че е
извършван частичен ремонт.
Вещото лице не е установило видими повреди по подвижното
обзавеждане в сградите - маси и столове в ресторанта и легла и матраци в
хотела.
За отстраняване на
констатираните и описани видими повреди по сградите от комплекса в имота на
ищеца ПИ с идентификатор № 67338.439.95 по КККР на гр. Сливен, местност „Кироолу", Селищно образувание „Кироолу",
е необходимо извършване на ремонтни работи и привеждане на обекта в нормално
техникоексплоатационно състояние. Размерът на необходимите средства за
ремонтните дейности е изчислена след изготвяне на подробна количествено сметка
на видовете строително ремонтни работи, и избиране на единични цени от
Справочник за цените в строителството актуално издание на „Строй Експерт -
СЕК" към настоящия момент или съставяне на единични анализни
цени. Стойностната сметка е обективирана в Приложение
№ 1, неразделна част от заключението, в което са посочени видовете работи по
количество, единична цена и стойност включваща преките разходи за труд и
материали и допълнителните начисления, вкл. и ДДС, съгласно изискванията за
ценообразуване на строително монтажни и ремонтни работи в строителството, представляващо
неразделна част от заключението. Общата стойност на строително ремонтните
дейности възлиза на 10106 лв.
От най вероятната година
на окончателното приключване, на процесиите строежи 2009 г. до настоящия момент
са изминали 11 години. Примерните нормативи за ремонти на сгради по основни
видове дейности в обхвата на които попадат констатираните повреди са следните: Обикновени
покриви с марсилски керемиди: междуремонтен срок за
основен ремонт 20 г. Обхват на текущия ремонт - частична подмяна на покривни
материали до 30 м2 на 100 м2 застроена площ; частична подмяна на улуци и
казанчета до 30 м на 100 м2 застроена площ; частична подмяна на ламаринени
обшивки до 30 м2 на 100 м2 застроена площ.
Дървени парапети на
стълбища и балкони: междуремонтен срок за основен
ремонт 20 г. Обхват на текущия ремонт - подсилване или частична подмяна на
парапети, вкл. бояджийски работи. Облицовка и настилка теракотни
плочи: междуремонтен срок за основен ремонт 20 г.
Обхват на текущия ремонт - частична подмяна до 5 м2 на жилище. Бояджийски
работи: текущ ремонт на 8 г.
Експертът не е могъл да
определи точната години на настъпването на вредите, но амортизирането на даден
обект започва от неговото приключване и видно и от примерните нормативи за
ремонти е нормално 5-6 години след приключване на строежа да започне появата на
повреди по довършителните работи.
Според вещото лице в
конкретния случай липсата на водоснабдяване на имота е пречка за въвеждането му
в експлоатация и използването му по предназначение. Когато един обект е в експлоатация
било необходимо и нормално всичко да са поддържа, почиства, проветрява и
своевременно да се отстраняват възникналите повреди. Когато сградния
фонд не се използва, в случая поради липсата на водоснабдяване се създавали
условия за по-ранна и осезателна проява на повреди по елементите и
довършителните работи на сградите. Паради тези причини счита, че липсата на
водопровод има връзка с възникването на повредите.
Целия имот - сграден фонд,
огради, вертикална планировка, благоустрояване и озеленяване имало добър външен
облик. Строителните дейности били изпълнени видимо с добро и много добро
качество и изключвайки евентуалните скрити повреди и дефекти, вещото лице счита,
че констатираните вреди не са настъпили в резултат на некачествено
строителство. След определен период вредите настъпвали независимо от това дали
съответния обект се експлоатира. От завършването на сградите били изминали 11
години. За такъв период било нормално вредите да настъпят независимо от това
дали съответния обект се експлоатира или не. Неизползването на обекта по
предназначение създавало условия за по-ранна проява на повреди по елементите и
довършителните работи на сградите и причиняването на вреди.
От извършеното проучване в
отдел „Строителен контрол" при Община Сливен и РДНСК Сливен, вещото лице е
установило, че няма данни строежите в ПИ с идентификатор № 67338.439.95 по КККР
на гр. Сливен, местност „Кироолу", Селищно
образувание „Кироолу", предмет на настоящата
експертиза да са започвали преди издаването на разрешенията за строеж.
В съдебно заседание вещото
лице уточнява, че не може да направи разграничение каква част от вредите се
дължат на невъвеждане в експлоатация и каква част на неизползването през изтеклия
период от време. Ако са предприети някакви действия от собственика на строежа, вредите
нямало да настъпят до такава степен, но имота след като е завършен не е
поддържан, не се стопанисва и не се използва. Ако са били положени грижите на
добър стопанин, тези същите вреди би следвало да ги няма, защото те не
представляват някакви сериозни увреждания. Това били неща, които са текущ
ремонт и се отстранявали. Те не засягали конструкцията на сградите, а
довършителните работи. Нямало данни за провеждане на текущи ремонти. На вещото
лице не е представено заявление за издаване на разрешение за ползване. Не е
виждал контролно досие на обекта. Актове обр. 14 и обр. 15 били част от контролното досие на обекта и не ги е
виждал. Липсата на водопровод и причинените вреди на сградата не били в пряка
връзка.
По делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза изготвена от в.л. П.Т.И., от чието заключение става ясно, че средната
годишна печалба преди облагане с корпоративен данък за конкретния търговски
обект за периода 2014-2019 г., изчислена като разходи между общите
средногодишни приходи и общите средногодишни разходи, съобразени със
специфичните за обекта особености и неотличаващи се съществено от средните за
сходни обекти в отрасъла би била в размер на 78 349 лева. За данък печалба при
облагане с действащата норма за корпоративния данък в размер на 10 % се полагат
7 835 лв. Нетната средногодишна печалба след облагане с корпоративен данък би
била в размер на 70 514 лева за посочения период 2014-2019 г.
В съдебно заседание вещото
лице уточнява, че изчисленията му са базирани на едни реално възможни приходи и
разходи, които биха били декларирани и обложени с данък. Заключението му се
доближавало до обявените в Търговския регистър резултати на дружества, които се
предполага, че декларират реални приходи и разходи. Нямало разработен
маркетингов план като писмен документ, като прогнозите за дейността са
разработени въз основа на визията на собственика за развитието на дейността,
как е смятал да работи, по какъв начин. За установяване на средният коефициент
на заетост ползвал специализираната икономическа преса. Реалната себестойност
на продукцията можело да се изчисли по един безспорен начин. Процентът 300%
надценка от себестойността на продукцията в ресторанта бил ориентировъчен, и бил
базиран на опита му като с., и на познанията му от работата на подобен род
обекти. Нямало друг писмен източник за този процент. Този процент на надценка
нямало как да бъде еднакъв, защото зависел от категорията, местоположението на
заведението. Нямало норматив за надценката, като собственика решавал каква да
бъде тази надценка, съобразявайки се с разходите и каква печалба би искал да
има. Посочената надценка от 300 процента била средна надценка за подобен род
обекти, с подобна категория. Експертът заявява, че е запознат с представения по
делото труд на доц. доктор С. С. и го преглеждал по време на проучванията за
експертизата. Бил запознат със стойността, която давал той, но ставало въпрос за
обекти с различен мащаб, тогава и цифрите били различни и нямало как тази
оценка да бъде еднаква. Ако се приемела надценка от 150 %, печалбата би била
отрицателна величина, при запазване на останалите посочени пера в изчисленията.
Основната цел на съществуването на икономическите субекти било реализирането на
печалба. Дори да имало загуба, те извършвали корекции в следващия период, за да
отстранят това.
По делото е разпитана като
с. Л. С. Д., тъща на управителя на „Манастира 2008“ ЕООД И. К. Г., която
посочва, че обектът в „Боаза“ нейните роднини го
построили след като придобили мястото там, тъй като теренът се намирал на
възлово място, откъдето минавал пътя за Северна България, Еленския балкан,
Велико Търново, Стара река, Бяла. Илия работил в ресторантьорската
сфера от много години, от преди 1980 година и решил, че ще е добър бизнес там
да се направи такъв комплекс. Обектът бил завършен една-две години преди
пенсиониране на свидетелката през 2010 г. Според нея не ползвали обекта, тъй
като нямало питейна вода в района. Знаела, са пускали много жалби и молби до
общината и ги уверявали, че ще се направи напорен водопровод за вода. Имало от
телевизията присъствие, имало протести от всички жители, от собствениците на
вилни места и свидетелката присъствала на тези протести, в които изявявали
желание да се построи този напорен водопровод за питейна вода. В имота имало
сонда, но не знаела дали водата от сондата е подходяща за пиене. Когато имало
голяма суша, водата спирала, реката също пресъхвала. Падали плочите по външната
ограда, която била масивната, но те ги залепвали. Вътре около градинките също
имало плочи, които ремонтирали. На покрива като се видело, че има изместени
керемиди ги оправяли и се поддържало. Най-очевидната повреда била обшивката на
фасадата на хотела, дървена обшивка, на източната страна и към входа парапети
за влизане, също дървени, които били нарушени, изгнили, изместени, нарушено било
бояджийското покритие. От атмосферното влияние били повредени външните парапетите.
Не бил правен ремонт по тях, защото изисквало големи разходи. Парапетите на
терасите на хотела на стаите, които са към хотела, също били разместени и не
изпълнявали предназначението си. Имало външни сепарета, на които също имало
поставени места за сядане, маси към ресторанта, които не можело да се прибират
и стояли навън, също били повредени. Вътре в ресторанта, в сградата на
персонала, която ще ползват имало напукани тавани, мазилката се ронила
навсякъде. Подовите покрития били теракотни в
тоалетните помещения, в ресторанта, там имало разместени подови плочки. В
сградата за персонала, тавана на тоалетната била частично паднал от влагата, не
се проветрявала, имало плесен, мухъл, всичко трябвало да се проветрява, да се
поддържа. Не били правени ремонти във връзка с това, тъй като не било
рентабилно.
Горната фактическа обстановка
се установява от приложените и приети по
делото писмени доказателства, изслушаните експертизи, показанията на свидетеля и
обясненията на страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В исковата молба са изложени твърденията на ищеца, че претенцията му почива на незаконосъобразно бездействие на Община Сливен изразяващо си следното: Въпреки взето решение за осигуряване на средствата за изграждане на обект „Водоснабдяване на селищно образувание „Кироолу“, този обект не е изграден. Община Сливен не е предприела действия по промяна на предназначението на земи от ЗГФ в размер на 900 кв.м., както и действия по изграждането на водопровода.
Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. В такава хипотеза не се поставя като условие за допустимост на иска предявяване на самостоятелно искане за установяване незаконосъобразността на действията/бездействията на администрацията. Ето защо настоящия състав счита, че искът, насочен срещу Община Сливен е допустим.
Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета АПК (чл.203, ал.1, ал.2), а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Член 1 от ЗОДОВ постановява, че общините отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне правото на иск за обезщетение по този ред, съответно, за да бъде доказана основателността на такъв иск е задължително да бъде установено по несъмнен начин наличието на следните предпоставки, които да са взаимно свързани, а именно: причинена вреда; незаконосъобразно (за процесния случай) бездействие на орган или длъжностно лице на общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното бездействие и настъпила вреда. Задължително условие за допустимост на иска е също и това, в случай, че искът се свързва с административен акт, актът да бъде отменен по съответния ред. В процесния случай ищеца изрично е дефинирала, че претендираните вреди са причинени от неправомерно бездействие.
Предвид очертания по - горе фактически състав и по аргумент от чл.4 ЗОДОВ, на изследване за случая подлежи: 1. налице ли е незаконосъобразно бездействие от страна на орган на Община Сливен, което (арг. чл. 256 ал. 1 АПК) орган или длъжностно лице на общината е бил задължен да извърши, по силата пряко от нормативен акт; 2. причинена ли е имуществена вреда на ищеца, която по същество представлява пречинени вреди и пропусната полза, в размер на 5000 лева; 3. налице ли е пряка и непосредствена причинна връзка, между бездействие на орган или длъжностно лице на община Сливен и настъпила вреда.
От събраните по делото доказателства не се установява бездействие от страна на ответника, по смисъла на чл. 256 АПК, което да се изразява в неизвършване на фактически действия, които същият да е бил задължен да извърши по силата на нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.2 от Закона за водите (ЗВ) политиката, свързана с дейностите по експлоатация, изграждане, реконструкция и модернизация на водностопански системи и съоръжения - общинска собственост, се осъществява от кмета на общината. Несъмнено обект „Водоснабдяване на селищно образувание „Кироолу“ предвиден в инвестиционната програма на Община Сливен, представлява водностопанска система и съоръжения – публична общинска собственост, по смисъл на чл.19 ал.1 т.4 от ЗВ. Според чл. 10в ал. 1 т.1 от ЗВ (в относимата редакция) общинският съвет приема програма за развитието на водоснабдяването и канализацията на територията на общината в съответствие с Плановете за управление на речните басейни, Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията, общинския план за развитие и програмата за реализация на общинския план за развитие, с регионалния генерален план на В и К системите и съоръженията на обособената територия и генералните планове на агломерации над 10 000 е. ж. на В и К системите и съоръженията. Съгласно чл.10в ал.2 т.1- т.3 от ЗВ кметът на общината разработва и предлага за одобрение от общинския съвет програмите по ал. 1, т. 1 и 2; осъществява координацията по подготовката и реализацията на проектите за В и К инфраструктура, които се реализират с безвъзмездна помощ чрез оперативните програми, финансирани от Кохезионния и Структурните фондове на Европейския съюз; предвижда в общите и подробните устройствени планове мероприятията, необходими за развитието на водоснабдяването и канализацията в общината, в съответствие с регионалните генерални планове и генералните планове на агломерациите над 10 000 е. ж.;
Според чл.198и ал.1 от ЗВ държавата и общините възлагат изграждането на В и К системи и съоръжения - публична държавна или публична общинска собственост, в съответствие с регионалните генерални планове и генералните планове на агломерации и инвестиционните програми към тях. Съгласно ал.2 на същия текст общините могат да изграждат и обекти за водоснабдяване и канализация, които са в съответствие с общинския план за развитие, но не са в съответствие с плановете и програмите по ал. 1, като допълнителните разходи за тяхното стопанисване, поддържане и експлоатация не се включват в цените на В и К услугите, които В и К операторът формира в обособената територия. Проектирането, изграждането, въвеждането в експлоатация и поддържането на В и К системи се осъществяват при условията и по реда на Закона за устройство на територията и на този закон. (чл.198и ал.8 от ЗВ)
По делото няма данни, че община Сливен е разработила регионален генерален план на В и К системите и съоръженията на обособената територия или генерален план на агломерации над 10 000 е. ж. на В и К системите и съоръженията. В актуализацията на общинския план за развитие на Община Сливен 2014-2020 (https://mun.sliven.bg/plan-za-razvitie) е предвидена мярка 3.1.1.3.: Обновление и/или изграждане на нова водопроводна и канализационна инфраструктура в населените места от общината, предвиждаща изграждане/рехабилитация ВиК мрежа за близо 43 км. (стр.25), но липсва конкретизация, че се отнася и за обект „Водоснабдяване на селищно образувание „Кироолу“.
Съгласно чл.83 ал.1 от ЗУТ водопроводните и канализационните мрежи и съоръжения се изграждат по одобрени проекти в съответствие с общите и подробните устройствени планове и съответните специализирани схеми към тях и с плановете за вертикално планиране.
Съгласно чл. 66 от ЗУТ - Недвижимите имоти се свързват задължително с изградените мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура въз основа на издадени строителни книжа. Изисквания, които не са посочени от експлоатационните дружества при сключването на договора за присъединяване, не са основания за отказване на свързването.
Съгласно чл. 84, ал. 1, 2 и 4 от ЗУТ - собственикът на общите водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения е длъжен да включи към тях водопроводните и канализационните инсталации на всички недвижими имоти в териториалния обхват на мрежите и съоръженията при спазване изискването на чл. 125а от Закона за водите. В тази връзка, разпоредбата на чл. 13, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, предвижда, че в изброените в нормата случаи, вкл. при изграждане на нов обект в поземлен имот, който не е водоснабден, се извършва присъединяване към водоснабдителната система въз основа на писмено заявление от възложителя до оператора, като инвестиционните проекти се изработват въз основа на предварителните проучвания относно условията за присъединяване и предварителния договор за присъединяване посочен в чл. 13, ал.7 от Наредба 4/14.09.2004г като необходимо условие за съгласуване и одобряване на инвестиционния проект по чл. 143, ал1, т.3 от ЗУТ. В случая видно от доказателствата по делото, такъв предварителен договор с лицензиран оператор е сключен на 24.11.2005 г.. Следователно процесния имот се намира в териториалния обхват на общите водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения и операторът "ВиК" ООД - гр.Сливен, като организация, предоставяща обществени услуги с такъв предмет се е задължило да осигури водоснабдяване на предвидения за изграждане в този имот обект.
При така очертаната нормативна уредба, не се установи конкретно задължение по закон на длъжностно лице или орган на Община Сливен, което да конкретно определено и да не е изпълнено в противоречие с изискване на закона. Действително кмета на общината и общинския съвет имат конкретни задължения във връзка с провеждането на политиката, свързана с дейностите по експлоатация, изграждане, реконструкция и модернизация на водностопански системи и съоръжения - общинска собственост. По делото не се установи тези задължения да не се изпълняват, като в актуализацията на общинския план за развитие на Община Сливен 2014-2020 е предвидена мярка 3.1.1.3.: Обновление и/или изграждане на нова водопроводна и канализационна инфраструктура в населените места от общината, предвиждаща изграждане/рехабилитация ВиК мрежа за близо 43 км.
Съгласно чл.44 ал.1 т.5 от ЗМСМА (в относимата редакция) кметът на общината организира изпълнението на общинския бюджет. По делото не се установи, че въпреки взето решение за осигуряване на средствата за изграждане на обект „Водоснабдяване на селищно образувание „Кироолу“, този обект не е изграден. Експертът И. е установил, че общата стойност на вложените средства от началото на обекта до настоящия момент е в размер на 214 414.00 лв. Освен това по делото се установи, че в Община Сливен не е престанала работата по реализация на обект „Водоснабдяване на селищно образувание „Кироолу“, която продължава и към настоящия момент, видно от заключението на в.л. И.. Изготвеният през 2004 г. проект е актуализиран с цел привеждане в съответствие със сега действащата нормативна уредба, като е предвидено изграждане на напорен водопровод с хлораторно, въз основа на влязъл в сила ПУП, одобрен със Заповед № РД 15 - 921 от 13.06.2006 г. на Кмета на Община Сливен. Установено е, че Община Сливен е предприела действия по промяна на предназначението на земи от ЗГФ, както и действия по изграждането на водопровода. Доколкото липсват конкретни срокове за реализацията на този обект, то не би могло да се приеме, че е налице незаконосъобразно неизпълнение на задължение на длъжностно лице или орган на Община Сливен. Несъмнено темпа на реализация на проект е неудовлетворяващ за инвестиционните намерения на ищеца, но липсата на нормативно определени срокове за неговото завършване, води до неоснователност на твърдението за противоправно бездействие на администрацията.
На второ място дейността по реализация на обект от инвестиционната програма на общината не би могла да бъде разглеждана като административна дейност по смисъла на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Изграждането на водностопански системи и съоръжения - общинска собственост не е действие или бездействие на административния орган, за да бъде ангажирана отговорността по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. Това е така защото няма законов или подзаконов нормативен акт, които да задължава общината или нейни длъжностни лица да изпълнят такива инфраструктурни дейности, още повече да бъде определен срок за това. Тези задължения по начало произтичат не от административен акт, а от качеството на общината на титуляр на правото на собственост на общинската техническа инфраструктура. Следователно налице е право на собственика да изгради съответната инфраструктура, но не и задължение произтичащо от административна, властническа дейност да стори това. В изпълнение на горното са и разписаните в ЗМСМА правомощия на общинския съвет при гласуването на бюджета за дадена календарна година в частта относно капиталовите разходи и именно тук от съществено значение се явява наличието на финансова възможност за общината да обезпечи изграждането на даден обект. Реализирането на инвестиционни намерения на възложители и горните обстоятелства са съобразени и от законодателя с предвидената в чл. 69 от ЗУТ възможност обекти на техническата инфраструктура да се изграждат за сметка на инвеститорите.
Държавата и общините освен административна, властническа и разпоредителна дейност, свързана с публичноправния им статут, извършват и друг тип дейност, която им е възложена във връзка с качеството им на собственик. Публичният характер на собствеността има значение за режима на съответните имоти, но не превръща правоотношенията по повод на тази собственост в административни. Възложената отговорност във връзка с поддържането на водопроводната и канализационна мрежа изисква собственикът да отговаря по общия ред за вредите, причинени от неговата вещ, респективно от неизпълнение на задължението тази вещ да бъде изградена. Дейността по изграждане и поддържане на водопроводните и канализационните мрежи не е административна и неизпълнението на това задължение не е свързано с осъществяване на властнически функции. В качеството на собственик, общината и държавата не действат като орган на власт, защото в създадените отношения не е налице положението на власт и подчинение. Когато в резултат на неизпълнение на задължение на общината в качеството й на собственик бъде увредено друго лице - отношенията между засегнатите са равнопоставени и не възниква административноправно отношение, което да може да бъде реализирано с държавна принуда. (Решение № 7488 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13584/2019 г., III о.)
Следва да се има предвид, че в исковата молба и уточненията към нея не се твърди, че ищеца е предприемал действия по въвеждане в експлоатация на процесния строеж и такова въвеждане му е отказано. В този смисъл отношенията между Община Сливен и ищеца по въвеждане в експлоатация на процесния строеж, респективно по отказ за такова въвеждане в експлоатация, не са предмет на делото и не следва да бъдат обсъждани.
По отношение на втората, задължителна материалноправна предпоставка за реализиране отговорност на ответника, на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по делото бе установено, че ищеца е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в повреждане на негово имущество, поради неползването му и липсата на достатъчна поддръжка, като за отстраняването им е необходима сумата от 10106 лв.. Бе установено и че същият би могъл да реализира нетната средногодишна печалба след облагане с корпоративен данък в размер на 70 514 лева за посочения период 2014-2019 г. или общо сумата от 352570 лв. Независимо, че така посочената печалба е резултата на изчисления свързано с много условности, съдът няма основание, да не кредитира заключението на в.л.И., доколкото е обосновано и аргументирано.
По делото обаче не е установено, че ищеца е предприел действия за ограничаване или изключване на пропуснатите ползи, чрез предприемане на алтернативни действия. Най-общо същите се отнасят до твърдение за невъзможност да се извърша търговска дейност в процесния имот, но липсват всякакви доказателства, че такава дейност не е можело да бъде извършвана без реализацията на обект „Водоснабдяване на селищно образувание „Кироолу“. От доказателствата по делото става ясно, че в имота на ищеца съществува воден източник, макар и с ограничен капацитет, но липсват доказателства, че същият не е годен да гарантира осъществяване на дейността, която ищеца е имал намерение да извършва. В случая се претендират пропуснати ползи, които в правната доктрина и съдебната практика се определят като неосъществено увеличение на имуществото на лицето. Установяването на пропуснатите ползи се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на лицето би се намирало, ако не би бил постановен незаконосъобразния административен акт, съответно незаконосъобразното бездействие, съпоставено с имуществото му към момента на изпълнението на този акт, съответно извършването на действието. Тъй като пропуснатите ползи представляват реални, а не хипотетични вреди, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличение на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличението. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана с допустимите доказателствени средства в процеса. Тежестта на доказване е върху ищеца, в съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, т. е. в негова тежест е да установи, че със сигурност би получил увеличаване на имуществото си през процесния период и нереализацията на това увеличение е непосредствено свързана с бездействието на ответника. В негова тежест е да установи, че е предприел всички релевантни действия за избягване или намаляване на тези вреди, но въпреки това те са настъпили. В този смисъл съдът намира претенцията за причинени вреди от пропуснати ползи за недоказана.
По отношение вредите от повреди по имуществото на ищеца не е налична третата предпоставка за уважаване на предявения иск, а именно пряка и непосредствена причинна връзка между бездействие на орган на ответника и настъпила вреда, понеже както бе посочено по-горе липсва незаконосъобразно бездействие, както и липсва връзка между вредите претърпени от ищеца и претендираната от него незаконосъобразна дейност. Вещото лице И. не може да направи разграничение каква част от вредите по строежите се дължат на невъвеждане в експлоатация и каква част на неизползването през изтеклия период от време. Ако са предприети някакви действия от собственика на строежа, вредите нямало да настъпят до такава степен, но имота след като е завършен не е поддържан, не се стопанисва и не се използва. Ако са били положени грижите на добър стопанин, тези същите вреди би следвало да ги няма. В този смисъл уврежданията по строежа на ищеца се дължат на липсата на поддръжка, а не на липсата на водопровод, поради което липсва пряка и непосредствена причинна връзка между нереализацията на обект „Водоснабдяване на селищно образувание „Кироолу“ и повредите по имота на ищеца. Такава причинна връзка не се установи и относно твърдените пропуснати ползи.
Предвид изложеното предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни.
Искането на ищеца за присъждане на разноски е неоснователно, поради отхвърлянето на исковете.
При този изход на съдебния спор и на основание чл. 10, ал. 2, изр. първо ЗОДОВ, чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 144 АПК, ищецът следва да възстанови на ответника заплатените от него разноски за производството. Съгласно чл.8 ал.1 т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за защита по административно дело с материален интерес от 1000 до 5000 лв. – минималното адв.възнаграждение е 300 лв. плюс 7 % за горницата над 1000 лв. 5000 до 10 000 лв. или 580 лв. за иск с цена 5000 лв.. Ответника е заплатил възнаграждение в размер на 900 лв. без ДДС, поради което следва да се направи извода, че същото е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото. Ето защо възражението на ищеца за прекомерност е основателно и адвокатския хонорар на ответника следва да се редуцира до 696 лв. (580 лв. + 20% ДДС).
Ръководен от изложените съображения, и на основание чл.203 ал.1 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Манастира 2008“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление гр.Сливен, *******против Община Сливен, с
която се иска ответника да бъде осъден да му заплати сумата от общо 5000 лв. по
два отделни частични иска от по 2500 лв. всеки, против Община Сливен,
представляващи обезщетения за причинени имуществени вреди и пропуснати ползи от
противоправно бездействие на Община Сливен.
ОСЪЖДА „Манастира 2008“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр.Сливен, *******да заплати на Община
Сливен направени по делото разноски в размер на 696 лв. (шестстотни деветдесет
и шест лева).
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: