№ 51386
гр. София, 26.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110117766 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 406 ГПК.
По делото е постановено Решение № 23352/26.12.2024 г., с което е уважен иск с
правно основание чл. 78, ал. 1 ЗДСл, като е присъдено обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 10 000 лв., като е отхвърлен искът за разликата до пълния предявен
размер, както и е уважен предявеният обратен иск за същата сума. Срещу решението е
постъпила въззивна жалба вх. № 11772/14.01.2025 г. от ответника по обратния иск
срещу решението в частта, в която се уважава искът за сумата над 3000 лв. По
въззивната жалба е постъпил отговор от ищцата, както и от ответника по
първоначалния иск и ищец по обратния иск. В последния отговор се излага становище
за незаконосъобразност на първоинстанционното решение и се иска намаляване
размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Междувременно е депозирана молба вх. № 54844/17.02.2025 г. от ищцата за
издаване на изпълнителен лист за сумата от 3000 лв., ведно със законната лихва.
По повод молбата за издаване на изпълнителен лист и с цел очертаване на
спорния предмет пред въззивната инстанция във връзка на ответника по
първоначалния иск и насрещна страна по подадената въззивна жалба са дадени
указания да уточни изявлението си в отговора, като посочи дали не оспорва
дължимостта на сумата от 3000 лв. В изпълнение на указанията е постъпило
становище от ответника по първоначалния иск – Комисия за разкриване на
документите и за обявяване на принадлежността на български граждани към държавна
сигурност и разузнавателните служби на българската народна армия /Комисията/, в
което се поддържа неоснователност на искането поради липсата на влязло в сила
съдебно решение, както и се поддържа изложеното в подадения отговор на въззивната
1
жалба, в който се оспорва решението в частта по присъденото обезщетение, т.е. в
цялост, а не само за размера над сумата от 3000 лв.
С оглед уточненото становище на Комисията, съдът намира, че същото има
характер на насрещна въззивна жалба, с която спорът се пренася пред въззивната
инстанция в цялост, като препис от отговора вх. № 54699/14.02.2025 г. следва да се
изпрати на първоначалния ищец и на ответника по обратния иск за отговор в
едноседмичен срок от получаването.
Предвид искането от ответника по първоначалния иск, който се явява и
насрещна страна по въззивната жалба на ответника по обратния иск, за намаляване
размера на присъденото обезщетение, без да се съдържа признание за някаква част от
размера на дължимата сума, съдът намира, че спорът относно размера на присъденото
обезщетение обуславя извода за висящност на производството по отношение на
размера в неговата цялост, респективно за липсата на влязло в сила съдебно решение в
една част. Поради това молбата за издаване на изпълнителен лист следва да бъде
оставена без уваЖ.е.
За пълнота следва да се посочи, че при това в процесния случай не са налице
предпоставките на чл. 242 от ГПК за допускане на предварително изпълнение на
решението по силата на закона /ex lege/, тъй като присъдените суми са за
неимуществени вреди, а не представляват вземане за издръжка, възнаграждение или
обезщетение за работа по смисъла на цитираната разпоредба. Настоящата инстанция
възприема становището, според което обезщетение за претърпени от неимуществени
вреди в резултатна трудова злополука не подлежи на предварително изпълнение, тъй
като не попада в предметния обхват на чл. 242, ал. 1 от ГПК /в този смисъл например
Определение № 485 от 30.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 351/2010 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията Светла Цачева/. В случая недопустимостта на предварителното
изпълнение следва и от разпоредбата на чл. 242, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖ.Е молба вх. № 54844/17.02.2025 г. от ищцата за издаване
на изпълнителен лист за сумата от 3000 лв.
Разпореждането подлежи на обжалване от ответника с частна жалба пред СГС в
двуседмичен срок, считано от връчване на поканата за доброволно изпълнение.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от отговор на въззивна жалба вх. № 54699/14.02.2025
2
г., в който е обективирано оспорване на присъденото обезщетение в цялост, на Р. Й. П.
и на ЗД „Бул Инс“ АД, за отговор в едноседмичен срок от получаването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3