Решение по дело №365/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационната жалба на Т. Г. И., [ЕГН], в качеството на управител на „Брадва“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 187, ет. 3, офис 2-2, подадена чрез адв. П. срещу Решение № 79/15.02.2024 г., постановено по АНД № 1560/2023 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.

С обжалваното решение е потвърден Електронен фиш (ЕФ) серия К № 7687434 на ОД на МВР Пазарджик, с който на Т. Г. И., [ЕГН], в качеството на управител на „Брадва“ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано. Основното възражение на касатора е, че районният съд неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че следва да се ангажира административно-наказателната отговорност на представляващия дружеството – ползвател на МПС, а не на лицето, което на тази дата е ползвало същото МПС. Посочил е, че въпреки проявената инициатива е бил в обективна невъзможност да предостави копие от свидетелство за управление на МПС на лицето, извършило нарушението. Тъй като същото категорично е отказало да предостави такова, са приложени единствено заявление и писмена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП с данни за същия. Моли се да бъде отменено решението на районния съд, както и да се отмени издаденият електронен фиш. Претендира сторените по делото разноски за две инсанции.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище с вх. № 4600/21.05.2024 г. от адв. П., процесуален представител на касатора, с което поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР Пазарджик – редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище с вх. № 3865/26.04.2024 г. от главен юрисконсулт П., процесуален представител на ответника, в което по изложени съображения моли съда да остави без уважение подадената жалба и потвърди решението на районния съд като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно.

Административен съд – Пазарджик, като взе доводите на страните, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката, на които възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, районният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят Т. Г. И. е санкциониран при условията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно като законен представител на „Брадва“ ООД, собственик/ползвател на „Шкода Октавия“ с рег. № [рег. номер], за това че на 16.06.2023 г., в 10:12 часа, АМ Тракия, км. 86+400, пред бензиностанция ОМВ, посока на движение от гр. Пловдив към гр. София, посоченото МПС се е движело с превишена скорост от 170 км/ч, при разрешена максимална скорост по АМ 140 км/ч. Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство – стационарна видео радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения MULTIRADAR SD, 580 MAC № 00209D32F68B и място на монтаж гр. Пазарджик, бензиностанция „ОМВ“ АМ Тракия, което отчело движение със скорост от 170 км/ч, т.е. превишение на скоростта от 30 км/ч, но от това превишение били извадени 3 %, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост над 100 км/ч, което е в полза на жалбоподателя.

Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 3 от същия закон.

При така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано извършеното административно нарушение, като е счел, че правната квалификация на нарушението е определена правилно от наказващия орган.

Настоящата касационна инстанция намира за неоснователно основното възражение на касатора относно неправилно определения субект на административното наказание. Следва да се посочи, че с разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е въведена оборимата презумпция, че собственикът на МПС носи административнонаказателна отговорност в случай, че не посочи на кого е предоставил собствения си автомобил, като в настоящия казус не се оспорва факта, че МПС е регистрирано на името на касатора, законен представител на търговското дружество. Законодателят в разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е предвидил възможността да бъде оборена презумпцията по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, като собственикът на МПС може в 14-дневен срок от получаване на фиша да депозира писмена декларация, в която да посочи данни на другото лице, управлявало МПС на процесните дата, час и на посоченото място, като към декларацията следва да приложи и копие на СУМПС на водача, за когото твърди, че е управлявал автомобила. Тук следва да се уточни, че целта на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е да се създадат механизми, които да позволят в крайна сметка да бъде наказан извършителят на нарушението, а той е водачът на автомобила към датата и часа, когато е констатирано нарушението. В съответствие с тази цел собственикът, на който е съставен електронен фиш може в 14-дневен срок от връчване на фиша да представи пред органа писмена декларация с данни на лицето, извършило нарушението и копие на СУМПС. Тежестта да докаже факта на управление на МПС, с което нарушението е извършено, от друго лице, носи собственикът на това МПС, като за наказващия орган не съществува законово разписано задължение да установява кой е действителният водач на МПС, с което е извършено нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Законовата презумпция не може да се оборва по друг начин, с други писмени доказателства, снимки или със свидетелски показания, освен с посочените в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, документи. В конкретния случай касаторът е посочил пред АНО, че друго лице е управлявало автомобила едновременно с подаване на жалбата пред въззивната инстанция. Законът предоставя две възможности на лицето, срещу което е издаден ЕФ след връчването му – да заяви, че друго лице е управлявало МПС или да обжалва фиша. Ако АНО счете, че действително друго лице е управлявало МПС, фишът се анулира. В случай, че възражението, че друго лице е управлявало автомобила нe бъде уважено, то отново започва да тече срок за обжалване след отказа за анулиране на фиша. Когато обаче след получаването на фиша лицето обжалва, то възможността да се посочва друго лице по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП вече е преклудирана, тъй като сериозно се засяга възможността АНО да издаде фиш срещу другото лице, доколкото това не може да стане преди приключване на съдебното производство, а очевидно това противоречи на идеята на закона.

Видно от събраните по делото доказателства касаторът не е упражнил надлежно правото си по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, и следователно не е оборил презумпцията по чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. В настоящия случай декларацията е представена и към нея няма приложено копие от СУМПС на лицето, което се посочва в декларацията да е управлявало собствения на касатора автомобил. Тези две условия са кумулативно дадени и факта, че касаторът е подал декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, то непредставянето с нея на копие от СУМПС на лицето, сочено, че е управлявало процесното МПС, е достатъчно условиe подадената декларация сама по себе си да не произведе търсения от касатора правен резултат.

Съдът правилно е приел, че в процедурата по издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно. Издаденият ЕФ съдържа реквизитите по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и е издаден в законоустановените срокове в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател.

Нарушението е безспорно установено от събраните по делото доказателства. В мотивите на постановеното решение Районен съд – Пазарджик подробно е обсъдил предоставените доказателства, както и е отговорил на всеки един от повдигнатите въпроси в жалбата. С оглед на изложените по-горе мотиви съдът намира за неоснователно направеното възражение в касационната жалба за незаконосъобразност на поставеното решение на основание нарушение на материалния закон.

Съдът е приел в мотивите си, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя като законен представител на дружеството, собственик на процесното МПС, поради което и е потвърдил издаденият ЕФ. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло доводите на първоинстанционния съд, с които е потвърдил обжалвания ЕФ.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му, поради което жалбата ще следва да бъде оставена без уважение, а решението на Районен съд – Пазарджик следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото на ответника ще следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80 (осемдесет) лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 79/15.02.2024 г., постановено по АНД № 1560/2023 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.

ОСЪЖДА Т. Г. И., [ЕГН], законен представител на „Брадва“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 187, ет. 3, офис 2-2, да заплати на ОД на МВР гр. Пазарджик направените по делото разноски в размер на 80 (осемдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.