Определение по дело №281/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото в.ч.гр.д. № 9/2012 г. е образувано по жалба на П. С. В., ЕГН *, гр. Б., ж.к.”Е.”, бл. , . ап. срещу Постановления от 18.11.2011 г. и 05.12.2011 г. на ДСИ при Районен съд – Б.. С атакуваните постановления съдебният изпълнител е образувал изпълнително дело № 311/2011 г. срещу жалбоподателката с взискател Й. Д. Ф., ЕГН *, гр. Б., ул.”. М. № , вх., . , ап. и с предмет режим на лични контакти на Й. Д. Ф. с непълнолетната си дъщеря Й. Й. Ф., ЕГН *, съобразно изпълнителен лист от 17.09.2001 г. по гр.д. № 231/1999 г. на РС – Б., като са определени като дължими по изпълнителното дело направените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение и за авансово внесени държавни такси в размер общо на 260 лв., от които 20 лв. за образуване на изпълнителното производство и 240 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

С Определение № 427/20.02.2012 г. ОС – Б. е оставил без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на П. С. В. срещу двете постановления и е прекратил производството по делото. Софийски апелативен съд със свое Определение № 785/09.04.2012 г. по ч.гр.д. № 1086/2012 г., е потвърдил горното определение на ОС – Б. в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата срещу Постановление от 18.11.2011 г. на ДСИ при Районен съд – Б., поради което същото е влязло в сила. САС е отменил определението на окръжния съд в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на П. С. В. срещу постановлението от 05.12.2011 г. и е върнал делото за произнасяне по жалбата в тази й част.

Въз въззивната жалба се оспорват определените от ДСИ като дължими разноски в производството, като се твърди, че жалбоподателката не е възпрепятствала режима на лични отношения между взискателя и тяхната обща дъщеря. Поради подробно изложени в жалбата съображения се настоява за отмяна на атакуваното постановление и присъждане на сторените разноски.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК ДСИ е изложил мотиви във връзка с обжалваното постановление, като изразява позиция, че съгласно чл. 79 ГПК разноските са за сметка на длъжника.

Окръжен съд – Б., след като обсъди възраженията в подадената жалба, становищата на взискателя и на ДСИ, както и данните по изпълнителното дело, намира следното:

П. С. В. и Й. Д. Ф. са родители на Й. Й. Ф., родена на ......... г. С Решение № 205/08.03.2000 г. по гр.д. № 231/1999 г. РС – Б. е предоставил упражняването на родителските права спрямо детето на майката, а за бащата е определен режим на лични отношения, като за правата на бащата е издаден изпълнителен лист от 17.09.2001 г. С молба вх. № 735/16.11.2011 г., на основание така издадения изпълнителен лист, бащата Й. Д. Ф., чрез своя пълномощник адв. И. М., е поискал от ДСИ при РС – Б. образуване на изпълнително дело против П. С. В. и изпращане на призовка за доброволно изпълнение, като е помолил да бъдат събрани и сторените от него разноски в размер на 72 лева – платени за констативни протоколи, изд. от помощник-нотариус, както и адвокатски хонорар в размер на 240 лева. Към молбата са приложени два констативни протокола от 15.10.2011 г. и 05.11.2011 г. и доказателства, че за изготвянето им е извършено плащане в полза на нотариус; копие от договор за правна защита, както и документ за внесена държавна такса от 20 лв. по сметка на РС – Б. за образуване на изпълнително дело. ДСИ при Районен съд – Б. с постановление от 18.11.2011 г. е образувал изпълнително дело № 311/2011 г. с длъжник майката П. С. В.. С последващо постановление от 05.12.2011 г. ДСИ е приел претендираните от взискателя като разноски по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение от 240 лв. и държавна такса от 20 лв., поради пропуск същите да бъдат приети в постановлението за образуване.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението на съдебния изпълнител за разноските. За заплатеното и претендирано от взискателя по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. е представено копие на договор за правна защита и съдействие (стр. 9 от изп.дело) с направено отбелязване, че договорената сума е платена, поради което същата следва да бъде присъдена. Внесените от взискателя 20 лв. за образуване на изпълнителното дело (стр. 10 от изп. дело) представляват разноски по изпълнението по смисъла на чл. 79, ал. 1 ГПК и също следва да бъде възложени в тежест на жалбоподателката в качеството й на длъжник. Ето защо постановлението на ДСИ за разноските следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, ОС – Б.

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 05.12.2011 г. по изпълнително дело № 311/2011 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Б..

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: