МОТИВИ към ПРИСЪДА от
25.10.2010 г. по НОХД № 719/2010 на ПОС:
Срещу
подсъдимия Л.Н.Й. е повдигнато обвинение и той е предаден на съд за това ,че: В периода 17-18 август през 2008 г. в с. Долни Луковит,
гр. Искър Плевенска област и с. Недан обл. Велико Търново, в съучастие като извършител
със С.С., А.А. и А.В., отвлякъл Р.И.И. *** цел противозаконно да го лишат от
свобода, като деянието е извършено от повече от две лица – престъпление по чл. 142 ал. 2 т. 2, във вр. с
ал. 1, във връзка с чл. 20 ал. 2, във вр. с чл. 2 ал. 2 от НК.
Съдебното
производство пред Окръжният съд – Плевен е проведено по реда на чл. 269,ал.3 от НПК, в отсъствието на подсъдимия Л.Й., който не може да бъде намерен за да бъде
призован, тъй като местоживеенето му страната е не е известно и след щателно
издирване не е установено. Поради това, съдът му е назначил за служебен
защитник адвокат Е.А. ***.
Обвинението
се поддържа от прокурора, който излага доводи, то е доказано по несъмнен начин.
Прави искане , подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото срещу
него обвинение и като се отчете формата на съучастие, както и степента на
обществена опасност на деянието и дееца, да му бъде наложено наказание до
размера на минимума, което да изтърпи ефективно при „строг” режим в затвор.
Служебният
защитник - адв. Е. А. не оспорва
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Развива доводи,
че участието на подсъдимия Й. в деянието за което е предаден на съд е
минимално,поради което следва да му бъде наложено минималното предвидено в
закона наказание.
Плевенският
окръжен съд, като взе предвид Плевенският окръжен съд като взе предвид обвиненията повдигнати срещу подсъдимия, доводите на страните и след анализ на доказателствата по делото , установи следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Свидетелката С.С. работела в чужбина през
2007 и 2008 година, като спечелените пари изпращала на своята племенница П.А. ***,
за да й ги съхранява. Св. Р.И. ***
Луковит, известен с прякора „Ташунко” се познавал с П.А., научил от нея ,че тя пази
парите на св.С. и успял да я убеди да му заеме на няколко пъти общо 6 600 евро,
които обещал да върне. Изхарчил сумата за покупка на кола, хазарт и почерпки с
компании, като уверявал П.А., че ще върне парите, тъй като неговата майка
работи в Гърция.
През м. август 2008г. св. С.С. се завърнала в
страната за да ремонтира къщата си в гр. Искър
и поискала от св. П.А. да й предаде съхраняваната сума, за да плаща за
материали и майстори.. На 17 август 2008 година в дома на С.С. гостували
подсъдимия Л.Й. и А.Р.. Привечер С. изпратила подсъдимия да докара в дома й П.А.,
за да донесе парите й. Когато св. А. предала чантата с парите на св. С., която
установила,че те били значително по- малко, от колкото трябвало. За да се
оправдае св. А. първоначално излъгала С.С.
, че дала сумата 6 600 евро на св. Р. И.,
който я е принудил към кова със заплахи . Това ядосало много св. С., която
решила да си върне парите на всяка цена. Заявила на останалите – св. А.В., А.Р. и подсъдимия Й.,
че още същата вечер трябва да намерят Р. *** Луковит за да се изясни с него.
Всички се качили на колите си и заминали
за с. Д. Луковит, където в едно от заведенията открили Р.И.. Тъй като И.
заявил,че не е в състояние да върне парите, но това може да направи неговата
майка, която работела в Гърция ,св. С.С. наредила на подс. Й., А.Р. и А. В., с кого живеела на съпружески начала, да
набият Р. ***. Подсъдимият и свидетелите В. и Р. започнали да бият Р.И., който
се опитал да избяга, но те го хванали и насила го натоварили в лек автомобил
„Опел”, след което го закарали в гр. Искър в дома на С.. До там, св. С. и
подсъдимият Й. се придвижил с управляван от него бус. След кратък престой в гр. Искър, преместили в Р.И. в автомобила управляван от
подсъдимия Й. . Сложили му белезници и го заплашили да не се съпротивлява, след
което го откарали в село Недан, в дома на свидетелите И. и Р. С.. Св. С. успяла
да се свърже по телефона с майката на Р.И. – св. С.И., на която обяснила ,че
синът й е отвлечен и задържан от нея, като й дала ултиматум да върне парите,
ако иска да го види отново. Подсъдимият Й. си заминал, а останалите били
заловени на след два дни в дома на
свидетелите С. от полицията.
Така възприетата от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен от показанията на свидетелите: Р.И., Р.С., И.С. –
дадени по време на съдебното следствие. От показанията на свидетелите А.В. и С.С.,
дадени по време на съдебното следствие и
пред друг състав на съда по НОХД № 95/
2009, и прочетени по реда на чл. 281, от НПК, тъй като по време на съдебното
следствие заявяват, че е минало много
време и не си спомнят много от събитията, както и от показанията на свидетелите
А.Р., П.А. и С.И., дадени пред друг състав на съда по НОХД № 95/2009г.,
прочетени по реда на чл.281 от НПК.
Съдът
приема за достоверни показанията на свидетелите А.В. и С.С., дадени от
тях пред друг състав на съда и прочетени по реда на НПК, в частта относно участието на подсъдимия
Й. при отвличането на И., тъй като
намират подкрепа в показанията на пострадалия Р.И. , както и на
останалите свидетели- Р.С. и И.С. .
В показанията
си св. Р.И. е категоричен относно това ,че в с. Долни
Луковит, подсъдимият Й. е помагал на останалите да го набият и натоварят на
сила в лек автомобил „Опел”, с който бил откаран против волята си в гр. Искър,
както и че от гр. Искър до с. Недан, отново против волята му и с белезници бил
натоварен на бус, управляван от подсъдимия и откаран в село Недан, където бил
задържан против волята си два дни. . По делото не се установиха обстоятелства,
които да опровергават достоверността на показанията на св. И.. Не се
представиха доказателства, от които да е видно , че св. И. има мотив да
набеждава подсъдимия в извършването на нещо, което в действителност не е
извършил.
Свидетелите Р. и
Николай С. също са безпристрастни и незаинтересувани от изхода на делото. От
техните показания се установява, че
именно подсъдимият е докарал с колата
си И. в дома им, след което си
заминал, където бил задържан против волята си до идването на органите на
полицията.
От показанията на св. С.И. дадено пред друг състав на
съда по НОХД№ 95/ 2009г,(л. 149-гръб – 150) прочетени по реда на чл. 281 от НПК, се установява, че през м. август 2008г, дъщеря й се е обадила по телефона
,че брат й – св. Р.И. е отвлечен от С. и нейните хора. На телефона на сина й се
обадил мъжки глас, който я заплашил, че ако не върне парите, ще счупят краката
на сина й и ще го хвърлят в Дунав. Свидетелката незабавно се прибрала в България и подала оплакване в полицията. Докато го
открият в дома на свидетелите Василеви в с. Недан, Р. й се обаждал по телефона,
молел я да направи всичко за да намери парите и обяснявал, че не знае къде се
намира.Последният телефонен разговор, който провела бил със С., която й заявила
,че следва да занесе парите на нейната майка. Когато тя й се обади ,че всичко е
уредено , тогава ще й докара Р..
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
От анализа на доказателствата, обсъдени по
отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира че обвинението срещу подсъдимият Л.Й.
е доказано по несъмнен начин.
От така установените факти е видно, че обективно, с
действията си , подсъдимият Л.Й. е взел
участие като извършител в отвличането на Р.И. заедно със свидетелите С.С., А.В.
и А.Р. *** и с. Недан, с цел пострадалия да бъде лишен от свобода ,като по този
начин бъде мотивирана майка му, да върне парите на С..
Подсъдимият се е придвижил с
управляван от него бус до с. Долни
Луковит, където заедно с останалите съучастници издирили Р.И.. Помогнал на В. и
Р. да заловят Р.И. да го и натоварят
против волята му в лекия автомобил „Опел”, след което го откарали в гр. Искър.
В гр. Искър Р.И. бил прехвърлен в автомобила управляван от подсъдимият, като му
били сложени и белезници и така бил откаран от него в село Недан, в дома на св.
Р. и И. С.. С действията си, подсъдимият
е осъществил обективни елементи от фактическия състав на деянието по
чл.142,ал.2, във вр.ал.1, съвместно с останалите трима, поради което е действал
като извършител.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА деянието е извършено виновно с пряк умисъл и специална цел: подсъдимият Й. е съзнавал е обществената
опасност на деянието и е искал настъпването на обществено опасните последици.
Умисълът на дееца се обективира в неговите действия. Подсъдимият се е съгласил
с предложението на св. С. , на която гостувал, да участва в издирването отвличането на Р.И., с
цел бъде лишен от свобода. От поведението на И., който се е
съпротивлявал, подсъдимият е бил на ясно, че той не е съгласен да пътува с тях
където и да била, като за целта дори му били сложили белезници. Никой от
съучастниците на Й., не се е интересувал от желанията на И., като умишлено не
са му казали в кои населени места го карат. Както в с. Долни Луковит, така и в
гр. Искър, подсъдимият е съзнавал, че заедно с останалите трима отвлича И.
против волята му в други населени места.
Наясно е бил и с целта на отвличането –
да бъде лишен от свобода, тъй като по този начин попречили на И. да се
придвижва свободно ,където пожелае. Поставянето на белезници, недвусмислено
сочи, че отвличането има за цел, Р.И. да бъде лишен от свобода, които
обстоятелства подсъдимият е възприел и се е съгласил и е съдействал с лично за
постигането на противоправната цел.
Ето защо съдът намира за безспорно
установено ,че с деянието си подсъдимият Л.Й. е осъществил като извършител фактическия състав на престъплението по чл.
142 ,ал.2,във вр. с ал.1 от НК в съучастие като извършител с А.В., А.Р. и С.С.,
по отношение на които наказателното производство е приключило с одобрено от
съда споразумение, поради което следва да бъде признат за виновен по
повдигнатото обвинение.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО:
При решаване на въпросите относно размера на наказанието
лишаване от свобода, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът взе
предвид степента на участие на подсъдимия в престъплението, степента на
обществената опасност на деянието, както и степента на обществена опасност на
дееца. От установените факти е видно ,че подсъдимият не е бил инициатор за
извършване на престъплението, а е бил
мотивиран от св. С., която държала да й помогне да издирят и заловят Р.И., за
да бъде притисната неговата майка да плати . Като взе предвид личността на
пострадалия, мотивите за отвличането му, както и конкретните обстоятелства при
които е извършено престъплението ,съдът намира, че с оглед минималното участие
на подсъдимия, обществената опасност на
деянието не е висока.
От данните по делото е видно ,че личната обществена
опасност на подсъдимия е сравнително
висока, предвид многократните осъждания. Ето защо, съдът намира , че за
постигане целите на наказанието, предвидени в разпоредбата на чл. 36 от НК, на
подсъдимия Л.Й. следва да бъде наложено наказание в размер на минимума
предвиден в закона - три години лишаване от свобода, действал към момента на
извършване деянието. Съгласно разпоредбата на
чл. 2,ал.2 от НК, тази редакция е
по- благоприятна за дееца. Това наказание подсъдимият следва да изтърпи
ефективно в затвор при първоначален строг режим.
От приложената справка за съдимост, е видно ,че
престъплението по чл. 142,ал.2,във вр. с ал.1 от НК е извършено в изпитателния
срок на наказанието от три години
лишаване от свобода, наложено на подсъдимия с присъда, постановена от Районния
съд – София по НОХД № 5194/2003г., влязла в сила на 03.09.2007г. На основание
чл. 68,ал.1 от НК, това наказание следва да бъде приведено в изпълнение.
Предвид изхода на делото, подсъдимият следва да заплати
по сметката на Плевенския окръжен съд, деловодните разноски за възнаграждение
на вещо лице в размер на петдесет лева.
С оглед изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.
Председател: