Решение по дело №430/2019 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./…...07.2020 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

                           

                       СЪДИЯ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

 

 

при секретар Мая Иванова,

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 430 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени от  “ОТП Факторинг България“ ЕАД, гр. София чрез процесуален представител против В.М.Й.,*** искове както следва:

1. Установителен иск за приемане в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 26 303.09 лева неизплатена главница по Договор за текущо потребление от 28.04.2015 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 16.03.2016 г. до окончателното й изпащане, сумата от 1 750.79 лева редовна лихва за периода 20.05.2015 г. – 16.03.2016 година, 112.95 лева лихвена надбавка за забава за периода 21.06.2015 г. – 16.03.2016 година, 120 лева дължими заемни такси към 16.03.2016 година, за които суми е издадена Заповед № 112/11.04.2016 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр. д. № 226/2016 г. по описа на Районен съд Девня в полза на „Банка ДСК“ ЕАД и вземането е цедирано на ищеца по договор за покупко-продажба на вземания от 13.12.2016 година.

В условията на евентуалност осъдителен иск за сумата от 26 303.09 лева, предсрочно изискуема главница по Договор за кредит за текущо потребление от 28.04.2015 година, вземането по който е обявено за предсрочно изискуемо с достигане на волеизявлението до кредитополучателя на 26.02.2016 г., което е цедирано на ищеца по договор за покупко-продажба на вземания от 13.12.2016 година, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.

В условията на евентуалност осъдителен иск за сумата от 26 303.09 лева – неизплатена главница по Договор за кредит за текущо потребление от 28.04.2015 година, формирана от сумите 7 531.32 лева – неизплатена главница, сбор на главниците на вноски с настъпил падеж към датата на завеждане на иска и 18 771.77 лева – неизплатена главница, сбор на главниците на предсрочно изискуеми вноски с падеж от завеждане на иска до 28.04.2025 година, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата и редовна лихва в размер на 5 917.87 лева за периода 18.03.2016 година – 18.03.2019 година, които вземания са цедирани на ищеца по договор за покупко-продажба на вземания от 13.12.2016 година.

В исковата молба „ОТП ФАКТОРИНГ“ ЕАД твърди, че е титуляр на вземане спрямо ответника В.М.Й. по силата на Договор за покупко-продажба на вземания от 13.12.2016 г., по който „БАНКА ДСК“ ЕАД е цедирала пакет от вземания срещу длъжници на банката, включително и вземането спрямо ответника, произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление от 28.04.2015 г., за които в производството по ч.гр.д. № 226/2016 г. по описа на РС Девня е издадена Заповед № 112/11.04.2016 г. за изпълнение на парично задължение.

Твърди ищецът, че съгласно договор за кредит банката е отпуснала, а ответникът реално усвоил предоставените средства в размер на 26 500 лева, при задължение за заплащане на годишна възнаградителна лихва 8.7% /преференциален лихвен процент/ и издължаване на кредита на 120 погасителни вноски в срок до 18.04.2025 година. Поддържа се, че Й. е заплатил единствено сума 254.56 лева – част от първата месечна вноска с падеж 20.05.2015 година и след това е преустановил редовното обслужване на кредита. Предвид последното банката се е възползвала от възможността по чл. 19 т.2 от ОУ по договорите за потребителски кредити, които са неразделна част от договора за кредит, да обяви кредита за предсрочно изискуем, което е сторено с връчване на нотариална покана на длъжника на дата 26.02.2016 година. При настъпила предсрочна изискуемост банката е сезирала заповедния съд и е получила Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за сумите, предмет на установителната претенция по чл. 422 от ГПК.

Претендира се съдът да приеме за установена дължимостта им, а в условията на евентуалност ако не уважи главно заявеният иск да осъди ответника да заплати сумите, предмет на осъдителните претенции в посочената от ищеца и приета от съда последователност.

Правна квалификация на правата: чл. 422 от ГПК вр. чл. 430 ал.1 и 2 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, по осъдителните искове – чл. 430 ал.1 и 2 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Назначеният на ответника особен представител в депозирания отговор оспорва основателността на претенциите като преимуществено твърди отсъствие на доказателства за цедиране на вземането и ненадлежно уведомяване на длъжника от страна на цедента за прехвърлянето. Счита, че за такова не може да се счита предявяване на исковата молба. Оспорва и предсрочната изискуемост на кредита /по евентуалния иск/ с предявяване на иска. Претендира исковете да се отхвърлят като недоказани.

В съдебно заседание всяка от страните поддържа собствените си аргументи и по същество на спора. Претендират се и разноски.

Съдът, като взе предвид предметните предели, очертани в исковата молба, становищата на страните и след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото и по вътрешно убеждение приема за установено следното по фактите и правото:

1.     По въпроса за валидността на облигационно правната връзка.

Отсъстват безспорни факти по делото.

Доказателствата по делото сочат, че в развилото се заповедно производство по ч.гр.д. № № 226/2016 г. по описа на Районен съд Девня в полза на „Банка ДСК“ ЕАД е издадена Заповед № 112/11.04.2016 г. за изпълнение на парично задължение по въз основа на документ по чл. 417 от ГПК против В.М.Й. за сумите 26 303.09 лева неизплатена главница по Договор за текущо потребление от 28.04.2015 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 16.03.2016 г. до окончателното й изпащане, сумата от 1 750.79 лева редовна лихва за периода 20.05.2015 г. – 16.03.2016 година, 112.95 лева лихвена надбавка за забава за периода 21.06.2015 г. – 16.03.2016 година, 120 лева дължими заемни такси към 16.03.2016 година. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК като лице, живущо на адреса и баща на адресата е удостоверило, че длъжникът не живее там от години и не пребивава в Р България. Установителният иск е предявен от цесионера „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД в едномесечния срок по чл. 415 от закона.

На 20.04.2015 година е сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който „БАНКА ДСК“ ЕАД е предоставила на В.М.Й. сумата от 26500 лева при срок на издължаване на кредита 120 месеца и падежна дата на вноските 20-то число на месеца. Договорът е представен на л.27 и следващи по делото. Към него са приложени погасителен план и ГПР както и Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, които са подписани от кредитополучателя.

Според кредитираното от съда като обективно и компетентно дадено заключение по ССЕ главницата по процесния договор е усвоена от В.Й. на 29.04.2015 година по банковата сметка, посочена в договора.

В контекста на изложеното по-горе съдът приема, че между страните е възникнала обвързваща ги договорна връзка, по която кредиторът е изпълнил основното си задължение да предостави уговорената сума.

2.По въпроса относно недействителност на конкретни клаузи от договора:

В т.8 от процесния договор е уговорена възнаградителната лихва при преференциални условия и е указано кога кредитополучателят може да бъде лишен от ползване на привилегията. Съгласно клаузата кредитът се олихвява с преференциален променлив лихвен процент в размер на 8.7% годишно или 0.02% на ден, формиран от стойността на 6-месечния SOFIBOR/EURIBOR 1.181 и надбавка в размер на 7.519 п.п. при изпълнеине на Условията на програма ДСК Престиж плюс. Посочен е и максималният лихвен процент, до който може да се достигне при неизпълнение на условията по програма ДСК Престиж плюс, а именно 13.769 п.п. Указано е, че независимо от промяната на лихвения процент, свързана с неизпълнение на условията по програмата, същият търпи промяна в зависимост от изменението на 6-месечния SOFIBOR/EURIBOR. Заявен е и ГПР на 10.24%.

От една страна така определени лихвените проценти покриват изискването за индивидуално уговаряне като следва да се има предвид, че промяната в лихвата е обвързана единствено с промяна в нивата на SOFIBOR /в случая кредита е в лева/ или с неизпълнение на изисквания по преференциалната програма, които са ясно дефинирани. Отделно посочен е и максималният лихвен процент, до който може да се достигне при неизпълнение на задълженията.

Според т.10 на заключението по ССЕ лихвата не е изменяна едностранно при условия, счетоводно неясни. Същата е изменена посока понижаване на лихвата предвид промяната в SOFIBOR индекса на 15.07.2015 година и втори път е увеличена с 0.5% във връзка с неспазване на програмата за постъпване на работната заплата по банковата сметка на кредитополучателя. Следва отново понижаване на лихвата съобразно промяна в борсовия индекс.

Не се установи клаузите относно размера на дължимата лихва да са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, така щото да са във вреда на потребителя, да не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Що се отнася до таксата в размер на 120 лева по Тарифата за таксите на банката, от заключението по ССЕ се установява, че същата се начислява при обявяване на кредита за предсрочно изискуем и е в размер на 120 лева. Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предварителното договаряне на фиксиран размер на дължимите разходи,  сочи, че става въпрос именно за такса, а не за реално извършен разход по повод на конкретни действия по събиране на сумата. Освен това разходите свързани със събирането на кредита, са действия по управление на същия, като обстоятелството, че в случая се касае за предсрочна изискуемост е ирелевантно, тъй като срещу заплащане на сумата на длъжника не се предоставя конкретна услуга. Непогасяването на кредита, не е непредвидено обстоятелство, напротив кредитора изначално е установил специален ред за събиране на дълга, при преустановяване на плащанията по него. Уговаряването на таксата е в противоречие на императивна разпоредба по ЗПК, посочена по-горе и като такава не обвързва потребителя.

3.По изпълнение на договорните задължения от страна на потребителя.

От заключението по ССЕ се установява, че по договора за кредит са извършени общо плащания в размер на 478.63 лева, които са отнесени за погасяване на главница и възнаградителна лихва и само сума от 0.53 лева за погасяване на начислена наказателна лихва. Последното плащане от 20.06.2015 година е разнесено счетоводно за погасяване на лихва. От тази дата е преустановено обслужване на кредита от потребителя.

4. По основанията за обявяване на предсрочна изискуемост.

Видно от ОУ към договора за кредит, съгласно чл. 19 ал.2, при допусната забава в плащанията на главница или лихва над 90 дни, целият остатък става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент увеличен с надбавка от 10 процентни пункта.

Банката е предприела действие по уведомяване на длъжника за упражняване правото да направи кредита предсрочно изискуем като е отправила нотариална покана, изходяща от  08.01.2016 година /л.47 по делото/, към която дата е очевидно, че забавата е повече от 90 дни и фактическият състав по санкционната разпоредба на ОУ е изпълнен. Уведомяването е надлежно извършено чрез връчване на поканата от помощник нотариус на лице, пълнолетен от домашните му - сестра и при отсъствие на възражения по редовността на връчването. Така, кредитът е обявен надлежно за предсрочно изискуем на длъжника към датата на сезиране на заповедния съд.

5. По размера на задължението.

Съгласно ССЕ, неоспорено в тази част и кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, към датата на подаване на заявлението дължимите суми за главница, договорни лихви и наказателни надбавки са в заявените размери.

6. По въпроса за цедиране на вземането, уведомяването на длъжника и останалите елементи от фактическия състав по чл. 99 от ЗЗД.

На 13.12.2016 година между „БАНКА ДСК“ ЕАД и ищцовото дружество „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, вписано в Регистъра по чл.3а от ЗКИ е сключен рамков договор за потупко-продажба на вземания, съгласно който банката е прехвърлила, описани в приложение към договора, дължими към нея суми по предоставени кредити на физически лица, необезпечени с ипотека, които са просрочени и не се погасяват надлежно, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности, в това число изтекли лихви, посочени в приемо-предавателен протокол. Вземането, произтичащо от договора за кредит с ответника е описано в протокола ото 15.12.2016 година, в това число с дължимите главници, лихви, такси и съдебни разноски.

Предвид естеството на вземането и отсъствието на забрана за прехвърлянето му, цесията е породила действието си съобразно уговореното между страните.

Съгласно чл. 99 ал.3 от ЗЗД, задължение на цедента е да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне с оглед консолидиране на фактическия състав и пораждане на последиците по чл. 99 ал.4 от закона. Съгласно чл. 5.4. от договора за цесия и предвид представеното пълномощно /л. 18 по делото/, цесионерът като упълномощен представител на цедента е предприел действия по уведомяване на длъжника с изпращане на нарочно писмо, съставено на 23.12.2016 година /л. 22 по делото/ чрез използване услугите на „Български пощи“ ЕАД. Пратката е върната като непотърсена, респективно към горния момент отсъства надлежно уведомяване на длъжника по смисъла на цитираната по-горе разпоредба на ЗЗД.

В контекста на казаното, длъжникът се счита за надлежно уведомен с връчване на исковата молба чрез особен представител, в каквато насока е налице изрично изявление от ищеца. Въпреки, че не се поставя изрично от адв. А., на въпроса доколко назначен особен представител може валидно да приема изявления към ответника, следва да се даде положителен отговор. Обратното би означавало да се обезмисли процесуалната фигура на особения представител, който след като може наместо длъжника да прави възражения, основани на договорното правоотношение, следва и да приема насрещни изявления.

Не на последно място, основното практическо значение на уведомяването по чл. 99 ал.3 от ЗЗД е във връзка с престиране на надлежния кредитор. В конкретика се установи, че длъжникът е спрял плащания към банката далеч преди прехвърляне на вземането и до момента не е проявил активност по погасяване на вземането нито към цедента, нито към приобретателя на правата.

Предявеният установителен иск ще бъде уважен за всички заявени парични претенци, с изключение на задължението за такси в размер на 120 лева като отсъства вътрешно процесуално условие за произнасяне по предявените осъдителни искове.

7. Разноски по ГПК.

Разноските, които ще се присъдят в полза на ищеца се определят на база материален интерес в уважената част от иска, т.е. сума от 28 166.83 лева от общо 28 286.83 лева. Доказаните разходи в настоящото производство са за държавна такса, ССЕ и разноски особен представител в обща сума от 2156.45 лева. Съдът определя и юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лева, съизмеримо с фактическата и правна сложност на спора като посоченият в списъка по чл. 80 от ГПК размер не е обвързващ съда.

Така общо дължимите за настоящата инстанция разноски, чието заплащане ще бъде възложено в тежест на ответника е в размер на 2396.10 лева.

За заповедното производство дължимите разноски са в размер на 1513.50 лева.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София и В.М.Й., ЕГН **********,***, по предявените искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 430 ал.1 и 2 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, че в полза на „ОТП Факторинг България“ ЕАД съществува вземане в общ размер на 28 166.83 /двадесет и осем хиляди сто шестдесет и шест и 0.83/ лева, от които 26 303.09 лева неизплатена главница по Договор за текущо потребление от 28.04.2015 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 16.03.2016 г. до окончателното й изплащане, сумата от 1 750.79 лева редовна лихва за периода 20.05.2015 г. – 16.03.2016 година, 112.95 лева лихвена надбавка за забава за периода 21.06.2015 г. – 16.03.2016 година, за които в развилото се производство по ч.гр.д. № 226/2016 г. по описа на РС Девня е издадена Заповед № 112/11.04.2016 г. в полза на „БАНКА ДСК“ ЕАД и вземането е цедирано на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с договор за покупко-продажба на вземания от 13.12.2016 г. и приемо-предавателен протокол от 15.12.2016 г., неразделна част от договора КАТО ОТХВЪРЛЯ заявената установителна претенция за сумата от 120 /сто и двадесет/ лева, представляваща дължима такса по Тарифата на „БАНКА ДСК“ ЕАД към 16.03.2016 година като неоснователен.

ОСЪЖДА В.М.Й., ЕГН **********,*** да заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София сумата от 1513.50 /хиляда петстотин и тринадесет и 0.50/ лева разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в производството по ч.гр.д. № 226/2016 г. по описа на РС Девня както и сумата от 2396.10 /две хиляди триста деветдесет и шест и 0.10/ лева разноски за държавна такса, експертизи и възнаграждение особен представител в производството по настоящото дело, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                           СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: