№ 2877
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА Р. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20241110200088 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ХХХХХХХХХХХ“ ЕООД,
ХХХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.“Ген.
А. В. Суворов“ № 68, представлявано от П. И. – управител, чрез адв.Н., срещу
Наказателно постановление № 23-2300603/28.11.2023 г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което на
дружеството – жалбоподател на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
1500,00 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 3 от Наредба № РД-07-
2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ДВ бр. 102 от
22.12.2009 г.), вр. с чл. 12, ал. 1, т. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд (ДВ бр. 102 от 22.12.2009 г.), вр. чл. 11, ал. 5 от
същата Наредба.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
1
неправилно и незаконосъобразно, издадено при неспазване на
съдопроизводствените правила и нарушаване на материалния закон. В
подкрепа на изложеното се поддържа на първо място, че липсват каквито и да
било доказателства, че санкционираното дружество има качеството
работодател по отношение на лицето А. Ф. В., като същевременно
неправилно е възприето, че последната полага труд в обекта на дружеството
„ХХХХХХХХХХХ“ ЕООД. В тази връзка се сочи, че В. има сключен трудов
договор с Народно читалище „Витоша 1951“, служителите на което
читалище, с оглед качеството му на наемодател на помещението, ползвано от
„ХХХХХХХХХХХ“ ЕООД, имат достъп до кухненските части на отдаденото
под наем помещение за задоволяване на собствени нужди. Акцентира се, че
именно поради последното А. Ф. В. се е намирала в процесното помещение,
след което под натиск на проверяващите и поради объркване е посочила, че
работи за „ХХХХХХХХХХХ“ ЕООД, като същевременно е посочила
трудовото възнаграждение, което получава при работодателя си Народно
читалище „Витоша 1951“, респективно времетраенето на работния си ден в
читалището, уговорен в сключения й трудов договор.
По посочените съображения се моли атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебните заседания жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв.Н., с доказателства за надлежно учредена представителна
власт. В дадения ход по същество процесуалният представител поддържа
жалбата по изложените в нея съображения и моли наказателното
постановление да бъде отменено. Претендират се сторените в производството
разноски за адвокатско възнаграждение, за което се представя списък по реда
на чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк.И., с
доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт.
Последният, в дадения ход по същество, моли атакуваното наказателно
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно по
подробно изложени съображения. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение и се релевира възражение за прекомерност
по отношение размера на разноските, претендирани от насрещната страна.
Депозираната жалба срещу процесното НП е процесуално допустима,
2
доколкото е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано
лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Софийският районен съд, след като обсъди доводите в същата, както и
събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите
на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на
атакуваното наказателно постановление, констатира следното:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
Свидетелят А. Ф. В. имала сключен трудов договор № 008/13.05.2020 г. с
Народно читалище „Витоша 1951“ (работодател), по силата на който
работодателят възложил, а служителят А. Ф. В. приела да изпълнява в
Народно читалище „Витоша 1951“ длъжността „чистач/хигиенист“ при 8-
часов работен ден и възнаграждение в размер на 610,00 лева. С допълнително
споразумение към Трудов договор от 30.01.2023 г. били изменени по взаимно
съгласие на страните размерът на основното и допълнителното трудово
възнаграждение на А. Ф. В., получавано от същата при работодателя й
Народно читалище „Витоша 1951“.
На 08.04.2021 г. бил сключен договор за наем на недвижим имот между
Народно читалище „Витоша 1951“, в качеството на наемодател, и
„ХХХХХХХХХХХ“ ЕООД, в качеството на наемател, по силата на който
наемодателят предоставил за временно и възмездно ползване помещения от
недвижим имот, находящи се в сградата на Народно читалище „Витоша
1951“, а именно – 1 брой помещение за кафе – клуб с площ 72 кв.м. и дворно
място с площ 51 кв.м. Съгласно чл. 9 от Договора за наем, наемодателят имал
право да осъществява контрол по отношение на договореното предназначение
за ползване на наетия имот, както и работещите за него лица имат право на
достъп до кухненската част на отдаденото под наем помещение с оглед
собствените си нужди, предвид липсата на друго място на територията на
имота с подобно предназначение.
На 19.09.2023 г. св. Б. Л. Т. – главен инспектор в Дирекция „Инспекция
по труда – Софийска област“, заедно с колегата й Ц. И. К., извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство и осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд на място в обект: гръцки
ресторант, находящ се в гХХХХХХХХХХХ стопанисван от дружество
3
„ХХХХХХХХХХХ“ ЕООД.
При проверката на място в горепосочения обект в служебно кухненско
помещение на дружеството „ХХХХХХХХХХХ“ ЕООД било заварено лицето
А. Ф. В., ЕГН **********, която миела чинии. Същата попълнила
декларация, в която отразила, че работи в „ДХХХХХХХХХХХ от три годин в
ХХХХХХХХХХХ като помошни кухня с работно време от 9 до 3:30, с почивни
дн събота и неделя, трудово възнаграждение 780, сключен писмен договор –
не“.
С призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК от „ХХХХХХХХХХХ“ ЕООД били
изискани допълнителни документи във връзка с дейността на дружеството, в
това число и книги за инструктаж по безопасност на труда, заповед на лицето,
извършващо инструктажите и програми за провеждане на инструктажите.
Проверката продължила по документи в сградата на Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“ на 28.09.2023 г., при която се
установило, че за лицето А. Ф. В., ЕГН **********, не е проведен начален
инструктаж по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, с оглед запознаването й с основните правила и изисквания за
безопасност и здраве при работа.
Резултатите от проверката били обективирани в протокол за извършена
проверка № ПР2335831/28.09.2023 г., препис от който бил връчен срещу
подпис на представител на дружеството „ХХХХХХХХХХХ“ ЕООД,
ХХХХХХХХХХХ.
За констатираното нарушение св. Б. Л. Т. съставила АУАН № 23 -
2300603/28.09.2023 г. срещу „ХХХХХХХХХХХ“ ЕООД, ХХХХХХХХХХХ,
за извършено административно нарушение по чл. 3 от Наредба № РД-07-2 от
16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд (ДВ бр. 102 от 22.12.2009 г.), вр. с
чл. 12, ал. 1, т. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд (ДВ бр. 102 от 22.12.2009 г.), вр. чл. 11, ал. 5 от същата
Наредба.
АУАН бил предявен на представител на дружеството – жалбоподател,
4
който след като се запознал със съдържанието му го подписал без конкретни
възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпили писмени възражения срещу
констатациите в АУАН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление № 23-2300603/28.11.2023 г., издадено от Директор
на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което при
идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на
дружеството жалбоподател на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
1500,00 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 3 от Наредба № РД-07-
2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ДВ бр. 102 от
22.12.2009 г.), вр. с чл. 12, ал. 1, т. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд (ДВ бр. 102 от 22.12.2009 г.), вр. чл. 11, ал. 5 от
същата Наредба.
НП било връчено на представител на въззивника на 04.12.2023 г., който в
законоустановения срок подал жалба срещу последното, въз основа на която е
инициирано и настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на свидетеля-актосъставител Б. Л. Т., показанията на
свидетелите Ц. И. К., А. Ф. В. и Н.Н. Н., призовка на основание чл. 45, ал. 1
АПК, идентификационна карта, протокол за извършена проверка №
ПР2335831/28.09.2023 г., АУАН № 23 – 2300603/28.09.2023 г., декларация от
А. Ф. В.; Заповед № БЗР – 2/25.05.2021 г. на управителя на
„ХХХХХХХХХХХ“ ЕООД, Заповед № БЗР – 3/25.05.2021 г. на управителя на
„ХХХХХХХХХХХ“ ЕООД, Програма за провеждане на начален инструктаж
на работещите в „ХХХХХХХХХХХ“ ЕООД, книга за инструктажи на
„ХХХХХХХХХХХ“ ЕООД, възражение срещу АУАН, Договор за наем на
недвижим имот от 08.04.2021 г., сключен между Народно читалище „Витоша
5
1951“ и „ХХХХХХХХХХХ“ ЕООД, Трудов договор № 008/13.05.2020 г.,
сключен между Народно читалище „Витоша 1951“ и А. Ф. В., ведно с
допълнително споразумение към него, Заповед № 3-0864/17.10.2022 г. на
Изпълнителния директор на ИА“ГИТ“, Заповед № ЧР-43/30.01.2023 г. на
Изпълнителния директор на ИА”ГИТ“, Заповед № ЧР-441/20.02.2017 г. на
Изпълнителния директор на ИА“ГИТ“, длъжностни характеристики.
При проведените непосредствени разпити на свидетеля-актосъставител Б.
Л. Т. и на свидетеля Ц. И. К. се установяват обстоятелствата по извършената
проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН.
Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства
като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви,
от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката,
твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и
обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетелите
представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото
същите са възприели възпроизведените от тях в
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, в
това число, че са заварили свидетеля А. Ф. В. в служебно помещение,
ползвано от дружеството – въззивник, а именно – кухненско такова, където
последната е миела чинии. Непротиворечиво свидетелите споделят, че
собственоръчно В. е попълнила и декларация за удостоверяване на
обстоятелствата, при които последната е заварена да полага труд. В тези
части показанията на свидетелите са съответни и на останалия събран по
делото доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира.
Същевременно, изводимо е от показанията на визираните свидетели, че към
момента на извършване на проверката последните не са били запознати с
обстоятелството, че свидетелят В. е била в трудово правоотношение с
Народно читалище „Витоша – 1951“, като въз основа на сключен между
Читалището и дружество „ХХХХХХХХХХХ“ ЕООД договор за наем,
последната е имала право да използва служебното кухненско помещение на
дружеството за лични или възложени от работодателя й нужди, поради което
и съдът намира, че релевираният от свидетелите Т. и К. извод, че А. Ф. В. е
полагала труд за „ХХХХХХХХХХХ“ ЕООД се базира единствено на факта
на физическото й присъствие в кухненското помещение към момента на
извършване на процесната проверка.
6
На следващо място, показанията на свидетеля Н.Н. Н. са също логични и
непротиворечиви и се кредитират от съда. От същите е изводимо, че
свидетелят А. Ф. В. се намира в трудово правоотношение с Народно
читалище „Витоша -1951“, където изпълнява длъжността „хигиенист“, както
и че по силата на изрична уговорка с фирмата – наемател „ХХХХХХХХХХХ“
ЕООД, служителят на читалището – В., е използвала кухненското помещение,
наето от дружеството – жалбоподател, за почистване на посуда, ползвана от
служителите на читалището, тъй като последното не разполага с подобно
обособено помещение. Посочените свидетелски показания са съответни и
кореспондират напълно с останалите събрани по делото доказателствени
материали, поради което и съдът постави същите в основата на
доказателствените си изводи.
Съответни на доказателствената съвкупност по делото са и показания на
свидетеля А. Ф. В. в частта им относно наличието на трудово
правоотношение между нея и Народно читалище „Витоша – 1951“, както и
обстоятелството, че същата е посещавала служебното кухненско помещение
на дружеството – въззивник, за да мие посуда, ползвана от служители и гости
на читалището, като именно поради последното се е намирала в посоченото
помещение и към момента на осъществяване на процесната проверка. При
внимателния анализ на тези показания не се отчете непоследователност,
непълнота или съществено противоречие. Прецизната им проверка не сочи на
предубеденост или съзнателно изопачаване на фактите, а навежда идея за
добро познаване на време, място и начин, по който са се осъществили
процесните събития, поради което и визираните показания се ползват от съда
с доверие. Извън доказателствените изводи на съда остава единствено
твърдението на свидетеля, че същата е била „накарана“ да пише конкретни
неща в декларацията, доколкото посоченото твърдение не намира подкрепа в
други доказателствени източници. В тази връзка настоящата съдебна
инстанция намира, че отразеното в попълнената от свидетеля декларация, че
същата полага труд в „ХХХХХХХХХХХ“ ЕООД се дължи единствено на
объркването й поради факта къде към момента на проверката е заварена да
извършва съответна дейност по миене на посуда.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
7
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът ги кредитира
напълно.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Административнонаказателното производство е строго формален процес,
тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че в
настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени
от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от
приложените по делото Заповед № 3-0864/17.10.2022 г. на Изпълнителния
директор на ИА“ГИТ“, Заповед № ЧР-43/30.01.2023 г. на Изпълнителния
директор на ИА”ГИТ“, Заповед № ЧР-441/20.02.2017 г. на Изпълнителния
директор на ИА“ГИТ“, длъжностни характеристики. Следва да се отбележи
също така, че съгласно чл. 21, ал. 4 от раздел VII, Глава трета от
Устройствения правилник на ИА“ГИТ“ се предвижда изрично, че
8
служителите на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ имат
компетентност на контролен орган и в териториалния обхват на Столична
община.
Независимо от гореизложеното, процесните АУАН и наказателно
постановление не могат да доведат до законосъобразното възникване,
респективно ангажиране на имуществената отговорност на дружеството –
въззивник, поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
накърняване на гарантираното му от закона право на защита.
На първо място следва да бъде отбелязано, че както в съставения АУАН,
така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, не е
фиксирана правилна дата на твърдяното нарушение. Съгласно чл. 12, ал. 2 от
Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г., началният инструктаж се провежда в деня
на постъпване на работа по утвърдена от работодателя програма. В
попълнената от свидетеля А. Ф. В. декларация в хода на извършената от
служителите на ДИТ проверка на 19.09.2023 г. изрично е посочено, че същата
заема длъжността "помошни кухня" от 3 години, т.е. считано от 19.09.2020 г.
Посоченият темпорален момент не е отразен изрично от административните
органи, като с демонстрирания незаконосъобразен подход същите са
дерогирали императивните изисквания на чл. 42, т. 3 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН.
Необходимо е да бъде посочено, че датата на извършеното нарушение
представлява съществен елемент от "административното обвинение", тъй
като същата детерминира не само предмета на доказване, но и рамките на
реципрочната функция по осъществяване правото на защита от страна на
нарушителя. Тя е меродавна и при изчисляването на давността, визирана в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, където са предвидени различни срокове за
ангажиране на отговорността на физическите, юридическите лица и ЕТ по
административен ред /в конкретния случай, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението/,
поради което същата следва да бъде фиксирана еднозначно както в акта, така
и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, имайки
предвид, че между нея и датата на констатиране на нарушението невинаги е
налице съвпадение в темпорален аспект, какъвто е и настоящият случай.
9
Визираният порок представлява самостоятелно формално основание за
отмяна на обжалваното наказателно постановление поради обстоятелството,
че отнема възможността на въззивника да узнае времевите параметри на
претендираната спрямо него имуществена отговорност, а това закономерно е
довело до накърняване на гарантираното му от закона право на защита.
Независимо от изложеното съдът намира за необходимо да отбележи, че
в конкретния случай е налице и неправилно приложение на материалния
закон. От събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства се
установява, че свидетелят А. В. не е полагала труд в обекта на контрол,
стопанисван от „ХХХХХХХХХХХ“ ЕООД, а е изпълнявала възложени й от
работодателя й Народно читалище „Витоша - 1951“ задачи по почистване на
използвана посуда в служебното помещение на дружеството – въззивник,
последното конкретно уговорено и в сключения между Народно читалище
„Витоша 1951“ и „ХХХХХХХХХХХ“ ЕООД договор за наем на недвижим
имот.
Същевременно, дори и да се приеме обратната теза, че свидетелят В. е
полагала труд в сервизното помещение на дружеството – жалбоподател,
миейки чинии, използвани в дейността на последното, а не в дейността на
работодателя й Народно читалище „Витоша – 1951“, то същата е извършвала
посочената дейност без сключен трудов договор в изискуемата от закона
писмена форма. При това положение жалбоподателят не би могъл да
придобие качеството на работодател по смисъла § 1, т. 1 от ДР на КТ спрямо
посоченото лице, респективно да бъде адресат на разпоредбите на Наредба №
РД-07-2/16.12.2009 г., доколкото не е изпълнено изискването за наемане на
работници и служители по трудово правоотношение. Съгласно чл. 12, ал. 1 от
посочения подзаконов нормативен акт, издаден от министъра на труда и
социалната политика, въз основа на предвидената в чл. 281, ал. 5 КТ пряка
законова делегация, начален инструктаж се провежда на лицата, които
постъпват на работа, както и на лицата по чл. 11, ал. 1, т. 1 - 5, а именно:
работещите, предоставени им от предприятие, което осигурява временна
заетост; командировани работници и служители; работещи от други
предприятия, които ще работят на територията на предприятието; лица,
приети за обучение или за повишаване на квалификацията; лица, с които се
провежда производствена практика. Повече от очевидно свидетелят В. не
10
попада в нито една от посочените категории лица, поради което възраженията
на въззивника касателно непрецизното приложение на материалния закон са
напълно резонни.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
въззивника, а отделно от това е налице и неправилно приложение на
материалния закон.
Ето защо съдът намира, че оспореното наказателно постановление следва
да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
Предвид отмяната на атакуваното наказателно постановление, искането
на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски се явява основателно по аргумент на
действащата към датата на изготвяне на настоящия съдебен акт разпоредба на
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Видно от приложеното по делото пълномощно, както
и списък на разноските, на адв. Н. е заплатен хонорар в размер на 600,00 лева
за процесуално представителство, който хонорар обаче се явява несъответен
на разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и на
фактическата и правна сложност на делото, вида и броя на извършените
процесуални следствени действия, респективно и възражението за
прекомерност, релевирано от процесуалния представител на въззиваемата
страна е основателно. В тази връзка, в полза на въззивника следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450,00 лева,
представляващи минималният размер на адвокатското възнаграждение,
предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като за горницата над присъдения
до пълния претендиран размер от 600,00 лева възнаграждението е прекомерно
и искането за присъждането му следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
11
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-2300603/28.11.2023 г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с
което на „ХХХХХХХХХХХ“ ЕООД, ХХХХХХХХХХХ, на основание чл.
413, ал. 2 от Кодекса на труда е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева за
нарушение на чл. 3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда
за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд (ДВ бр. 102 от 22.12.2009 г.), вр. с чл. 12, ал. 1, т. 1 от
Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ДВ
бр. 102 от 22.12.2009 г.), вр. чл. 11, ал. 5 от същата Наредба.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ да заплати
на „ХХХХХХХХХХХ“ ЕООД, ХХХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. “Ген. А. В. Суворов“ № 68, представлявано от П.
И. – управител, сумата от 450,00 (четиристотин и петдесет) лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12