Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
Плевен, 15.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, ХI
граждански състав, в публичното заседание на единадесети октомври през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при
секретаря Петя Иванова като разгледа докладваното от съдията Ширкова гр. д. № 2268
по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.124 ГПК по реда на чл.422
във вр. с чл.415 от ГПК.
Исковата молба е подадена от “А.З.К.Н.П.З.“ ЕООД, против Й.В.М. с ЕГН **********
*** с предявени искове с правно основание чл.240 и чл.86 и 92 ЗЗД по реда на
чл.415, ал.1 от ГПК за установяване на дължимост на следните суми: 1905,94 лв.
– главница; сума в размер на 640,22 лв. – договорна лихва за периода от
20.12.2016г. – 20.11.2017г.; сума в размер на 372,81 лв. - мораторна лихва за
периода от 21.12.2016г. до 14.12.2018г. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението до окончателното
изплащане на главницата. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д. №
9196/2018г. на РС Плевен, по което съдът е издал заповед за изпълнение срещу
ответника. Твърди, че заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47
ал.5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че може да подаде иска по
чл.415 от ГПК. Твърди, че на 30.11.2016г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД и ответника е сключен договор за кредит № 14174346, при спазване на
разпоредбите на Закон за потребителския кредит. Твърди, че ответницата е
заявила при подписване на договора за кредит, че и е предоставена преддоговорна
информация по чл.5 ЗПК и Общи условия с
оглед вземане на информирано решение за сключване на Договора за кредит.
Твърди, че съгласно подписания между страните договор за потребителски кредит и
в съответствие с чл.26 ЗПК БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД като кредитор има
право да прехвърли вземането си по договора за кредит за покупка на стоки на
трето лице. Ищецът твърди, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 14.09.2018г. на основание чл.99 ЗЗД между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
и „А.з.к.н.п.з. ООД и Приложение №1 към него, вземането е прехвърлено на
ищцовото дружество с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди,
че съгласно договора за потребителски кредит, кредиторът е отпуснал на
ответницата кредит в размер на 1905,94
лева, който е следвало да бъде върнат с лихва, представляваща печалба на
дружеството на 24 месечни вноски. Твърди, че кредиторът е изплатил по банкова
сметка ***ответния търговец, от който ответницата е закупила стоките, с което е
изпълнил задължението си по договора. Твърди, че ответницата преустановила
плащанията по договора на 21.12.2016г., като от тази дата върху непогасената
главница се начислява лихва. В заключение моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че ответницата му дължи 1905,94 лв. – главница; сума в размер на 640,22 лв. – договорна лихва за периода от 20.12.2016г. –
20.11.2017г.; сума в размер на 372,81
лв. - мораторна лихва за периода от 21.12.2016г. до 14.12.2018г. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението до окончателното изплащане на главницата. Претендира разноски.
В едномесечния срок ответницата е представила писмен отговор, в който
признава частично задълженията си за претендираните суми. Твърди, че в деня на
предявяване на исковата молба – 10.04.2019г. е внесла на ищеца 400 лева, а на
10.05.2019г. е внесла сума от 200 лева. Твърди, че тези внесени суми намаляват
задължението ѝ. Преди заседание изразява становище, че признава иска.
Ищцовото дружество е направило искане за произнасяне на съда при признание на
иска. Признава, че ответницата е направила две вноски по кредита в общ размер
на 600 лева.
С оглед становищата на страните, с определение в съдебно заседание,
съдът е прекратил съдебното дирене.
Съдът,
след като прецени събраните по делото писмени доказателства, взе предвид
становищата и доводите на страните, приема за установена следната правна и
фактическа обстановка:
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 9196/2018г.
по описа на Районен съд - Плевен е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 5818/27.12.2018г. за сумата 1905,94лв.
- главница,
представляваща задължение по Договор за потребителски кредит №14174346 от
30.11.2016г.; 640,22лв. –
договорна лихва за периода от 20.12.2016г. до 20.11.2018г.; 372,81лв. – мораторна лихва за
периода от 21.12.2016г. до 14.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението - 21.12.2018г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направени деловодни разноски: 58,38лв. – внесена държавна такса и 50лв. – юрисконсултско възнаграждение, която заповед е връчена на
длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК. В законоустановения едномесечен срок ищецът
е предявил иск за установяване на вземането си.
Не се спори между страните и се установява от
представените по делото писмени доказателства, че между ответницата Й.В.М. като
кредитополучател и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД като кредитодател бил
сключен договор за потребителски кредит №14174346/30.11.2016г. по силата на
който кредитодателят предоставил на кредитополучателя кредит в размер на
1905,94 лева, който следвало да бъде върнат на 24 месечни вноски в размер по
106,09 лева всяка, които обстоятелства се установяват от представения по делото
Договор за потребителски кредит на лист 5 от делото. Не се спори, че общата
стойност на сумата по кредита, която ответницата дължи на кредитора е в размер на 2546,16 лева, което е отразено в
договора.
Безспорно между страните, вземането по кредита е
прехвърлено от страна на кредитодателя „БНП Париба Пърсънъл Файнененс“ ЕАД на
ищеца „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, което се установява от приложения по делото на лист
9 Договор за цесия от 14.09.2018г.
Не се спори между страните, че ответницата не е
изпълнявала в срок задълженията си за плащане на вноските по кредита. Не се
спори между страните, че ответницата е уведомена за цесията на вземанията по
договора. Не се спори, че на 10.04.2019г. с разписка №0400008873345051 на ЕasyPаy превела
сумата от 400 лева, а на 10.05.2019г. с разписка № 0400009021515645 на ЕasyPаy превела
сумата от 200 лева. Не се спори между страните и се установява от представените
копия на разписки, че в двете е отразено, че плащанията са по Договор
№14174346. С плащането на двете суми, съдът приема, че ответницата признава
задълженията си по договора за кредит.
Ответницата не оспорва задълженията за 1905,94 лева
главница, 640,22 лева договорна лихва за периода 20.12.2016г. – 20.11.2018г. и
372,81 лева лихва за забава за периода 21.12.2016г. – 14.12.2018г., но моли
съда да приспадне плащанията в размер на 600
лева общо.
С оглед разпоредбата на чл.76 ал.2 ЗЗД, когато
изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата,
погасяват се най -напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.
В случая съдът счита, че с внесените 600 лева следва да бъде погасена изцяло
лихвата за забава в размер на 372,81 лева. С остатъка от 227,19 лева следва да
се погаси част от договорната лихва и остава дължима сумата от 413,03 лева
договорна лихва за периода 20.12.2016г. – 20.11.2018г.
При така изложеното, съдът счита, че изцяло
основателен се явява предявеният иск за главница в размер на 1905,94 лева.
Предявеният иск за договорна лихва върху главницата за периода 20.12.2016г. –
20.11.2018г. следва да бъде уважен до сумата от 413,03 лева, като за разликата
до предявения размер 640,22 лева следва да бъде отхвърлен като погасен чрез
плащане. Като погасен чрез плащане следва да бъде отхвърлен предявения иск за
лихва за забава за периода 21.12.2016г. – 14.12.2018г в размер на 372,81 лева.
С оглед изхода на делото, ответницата дължи на
ищцовото дружество разноски в размер на 50 лева за подготовка на документи по
чл.13 т.2 НЗПП и 100 лева за процесуално представителство. Съдът счита, че
настоящето дело не се характеризира с фактическа и правна сложност, поради
което юрк.възнаграждение следва да бъде определено в размер на 100 лева, а не
300 лева, както е претендирано.
За заповедното производство ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 58,38 лева
държавна такса и 50 лева юрк.възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение
на Й.В.М. с
ЕГН ********** *** че ДЪЛЖИ н. „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК
*********, представлявано от ***, сумата от 1905,94 лева за главница, за която
сума е издадена заповед за изпълнение № 5818/27.12.2018г. по ч.гр.дело
№9196/2018г. по описа на РС Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение
на Й.В.М. с
ЕГН ********** ***, че дължи н.
„А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК *********, представлявано от *** сумата от 413,03 лева
представляваща договорна лихва за периода 20.12.2016г. – 20.11.2018г. за част
от която сума е издадена заповед за изпълнение № 5818/27.12.2018г. по ч.гр.дело
№9196/2018г. по описа на РС Плевен, като за разликата до предявения размер
640,22 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като
погасен чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН поради погасяване чрез плащане предявения от „А.З.К.Н.П.З.”
ООД, ЕИК *********, представлявано от *** против Й.В.М. с ЕГН ********** *** да бъде признато за установено по
отношение на Й.В.М.,
че дължи н. „А.З.К.Н.П.З.”
ООД сумата от 372,81 лева лихва за забава за периода 21.12.2016г. – 14.12.2018г
ОСЪЖДА Й.В.М. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.К.Н.П.З.” ООД,
ЕИК *********, представлявано от *** разноски по делото в размер на 150 лева.
ОСЪЖДА Й.В.М. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.К.Н.П.З.” ООД,
ЕИК *********, представлявано от *** разноски по ч.гр.дело 9196/2018г. по описа
на РС Плевен в размер на 108,38 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: