Р Е Ш Е Н И Е
№ 40 07.02.2020г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 07.01.2020г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав:
Председател: Методи Величков
Членове: Димитър Ковачев
Антония Атанасова- Алексова
Секретар: Ива Цветкова,
като разгледа докладваното от
съдия Методи Величков, въззивно гражданско дело № 827 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 1617/16.10.2019г., постановено по гр. д. № 09295/2018г.
по описа на П. районен съд, е признато за установено по отношение на Р. С. П. от
***, че дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" ЕАД – със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 651.96 лева, представляваща стойност на ползвана но незаплатена
топлоенергия и такса мощност за топлофициран имот находящ се в ***, за периода
01.05.2016г. до 30.04.2017г., лихва за забава на месечните плащания в размер
на 101.88 лева, за периода от
10.07.2016г. до 28.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
17.09.2018г., до окончателното и изплащане на главницата.
С решението е
осъден Р. С. П. от ***, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" ЕАД
– със седалище и адрес на управление ***,
направени разноски по делото, като и направени разноски по частно гражданско
дело №06307/2018г. по описа на ПРС, в общ размер на 660 лева.
Недоволен от
решението е останал особения представител на Р.П. - адвокат Л.Т., който го е обжалвал изцяло, като
неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, необосновано
и немотивирано. В жалбата се
моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
„Топлофикация Перник“ АД не e подала писмен отговор на въззивната жалба. За съдебно заседание е подала
писмена молба, чрез юрисконсулт М., с който я оспорва като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.
Адвокат Т. прави
възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.
За да постанови
решението си П. районен съд е приел
следното:
Приел е, че
исковете са процесуално допустими, тъй като е водено заповедно производство по
ч. гр. дело № 06307/2018г. по описа на ПРС за процесните суми и периоди.
От изслушаната
съдебно-техническа експертиза, на вещото лице З. А. З. е приел, че ответникът
е потребител на топлинна енергия за
процесния период за топлоснабден имот, находящ се в ***, с абонатен № ***. Съдът е обсъдил доводите на ответната страна,
че ответникът не е собственик на топлоснабденото жилище и е отбелязал, че
ищцовата страна е представила фотокопие от декларация, подадена от ответника по
реда на чл.14 от ЗМДТ, от която е видно, че същия е декларирал, че е единствен
собственик на жилището, като собствеността е била придобита по наследство, без
да се сочат документи. Предвид на това извънсъдебно признание, както и с оглед
останалите доказателства събрани по делото, съдът приел за доказано, че ищеца е
собственик и потребител на топлинна
енергия по смисъла на чл.154 ал.1 от ЗЕ, на топлоснабденото жилище за процесния
период. Отбелязал е, че ищцовата страна не може да представи писмен
доказателства, относно собствеността поради липса на такива, като съответно
ответната страна следва да докаже, че евентуално друго лице е собственик на
топлоснабденото жилище.
Отбелязал е, че от
заключението на съдебно – техническата експертиза се установява, че за
процесния период редовно са били отчитани показанията от общия топломер, като
фирмата за топлинно счетоводство ги е разпределяла ежемесечно, като
изравнителните сметки са били изготвяни по правилата за дяловото разпределение
и действащата нормативна уредба, като няма данни за подавани възражения срещу
изравнителните сметки за процесния период.
Отбелязал е, че: Съгласно
чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на
топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3.
отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за
включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване
или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г.) редът и
сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки
за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което
тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е
предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални
условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са
ангажирани доказателства за постигнати различни условия между старините, поради
което съдът приема, че общите условия са приложими в отношенията между същите.
Съдът е посочил, че Общите условия уреждат
взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за
битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “ПРОДАВАЧ” и всички
потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "КУПУВАЧ",
присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. П. и са
издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда
договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта
на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и
ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това
договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от
момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и
започне да потребява топлинна енергия от същата.
Отбелязал е, че съгласно
чл. 13, ал. 1 от Общите условия, КУПУВАЧЪТ
е длъжен да заплаща дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал.
1 заплащането на консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни
вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна
консумация. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок
на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи и обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на
дължимата се сума. Съответно при сключени договори с търговец по реда на чл.
140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява въз основа
на данните на фирмата за дялово разпределение. Самата цена се формира от
няколко компонента, като такса мощност /за определен период от процесния/,
потребена топлоенергия за общи части от сградата, БТВ. Потреблението на топлоенергия може да се
осъществи и чрез преминаващите през банята щрангове, а що се касае до парната
инсталация, тя е обща част от сградата и не подлежи на премахване без решение
на общото събрание на етажната съсобственост.
Съдът е посочил, че
по делото са изслушани две съдебно-икономически експертизи които имат идентични
отговори на поставените задачи. Отбелязал, че съгласно заключението на
изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице В. В., се
установява, че за процесния период дължимите се суми за главница и лихви са в
размер на 651.96 лева главница и 101.88 лева лихва. Съдът е дал вяра на заключението
на вещото лице и направил извод, че така предявените искове следва да се уважат
до установения от него размер, така
както и са предявени. Отбелязал е, че по делото няма доказателства фирмата за
топлинно счетоводство е подала неверни данни на дружеството ищец при проведено
годишно отчитане, както и няма данни и
ответникът да е възразявал срещу годишното отчитане и изготвянето на
изравнителните сметки, по предвидения в закона ред. Посочил е, че ищцовата
страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за процесния
период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната
страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на
дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. Отбелязал е, че по делото не са представени документи, доказващи плащане от
страна на ответника. Въз основа на изложеното е направил извод, че така
предявеният иск за претендираната главницата се явява основателен и доказан до
пълния му размер.
Съдът е посочил, че задължението за заплащане
на сметките е с определен срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение
се дължи законна лихва за забавено плащане, което е обсъдено подробно – по–горе.
Приел е, че по делото не са представени доказателства до коя дата е следвало да стане всяко
съответно плащане, но предвид обстоятелството, че плащанията са били
ежемесечни, то съдът приема, че плащането е следвало да става до последната
дата на съответния месец. Въз основа на изложеното, съдът е приел, че следва да
бъде уважен и искът по чл. 86 от ЗЗД, като ответника бъде осъден да заплати и
законната лихва върху главницата, считано от 10.07.2016г. до 28.08.2018г., като
на същото правно основание следва да се присъди и законната лихва върху
главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 17.09.2018г., до
окончателното и изплащане.
Съдът е определил
разноските в исковото и в заповедното производство и ги е присъдил общо.
След като взе предвид направените
с жалбата оплаквания и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното:
Въззивната
жалба се явява редовна. Жалбата е процесуално допустима – подадена е от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок
за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки
служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от П. районен съд, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма. Съдът намира, че обжалваното
решение се явява допустимо. За процесните суми е водено заповедно производство
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 06307/2018г. по описа на П. районен съд. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което на взискателя е
дадена възможност в едномосечен срок от получаване на съобщението да предяви
установителен иск за вземанията си в този
срок е била подадена исковата молба. Следователно налице са били положителните
процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са били налице
отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. П.
районен съд се е произнесъл именно по предявените искове.
По
отношение доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният
съд е ограничен от изложеното в
жалбата. Изхождайки от изложеното в жалбата, доводите на насрещната страна и от
събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното:
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, възниква
по силата на закона, съгласно разпоредбата чл. 153, ал. 1 ЗЕ, стига ответникът да е
носител на ограниченото право на ползване на апартамента или негов собственик.
Основните
доводи във въззивната жалба са, че декларацията по чл. 14 от ЗМДТ не
представлява доказателство за правото на собственост на ответника върху
процесния апартамент, както и че искът е недоказан. Изхождайки от изложеното в
жалбата, доводите на насрещната страна и от събраните по делото доказателства, Пернишкият
окръжен съд намира следното:
По
делото е приложена декларация по чл.14 от ЗМДТ, подписана лично от ответника,
който документ не е оспорен при представянето му пред съда. С нея ответникът е
декларирал, че притежава правото на собственост върху имот с адрес ***, със
застроена площ от 86 кв.м. С декларацията е направено изявление от ответника
пред административен орган, с което деклараторът е удостоверил факт, който в
настоящото производство е неблагоприятен за ответната страна, а именно –
топлофицираният имот е собственост на Р.С.П.. Декларацията по чл. 14 ЗМДТ
представлява частен свидетелстващ документ, подписан от ответника и
удостоверява неизгодни за издателя факти в настоящия процес, поради което този
документ има материална доказателствена сила. (В този смисъл е Определение №
220 от 01.03.2017 г. по гр. д. № 4084 от 2017 г. на ВКС, IV г. о., касаещо
абсолютно аналогичен казус). Ако П. се е
разпоредил с правото си на собственост по отношение на процесния недвижим имот,
то именно върху него би тежало доказването на този факт, но такива
доказателства няма. Въпросът дали ответникът реално е живял в процесното жилище
или не е живял, което е наложило връчването на заповедта, чрез залепване по
реда на чл. 47 от ГПК, е без значение за дължимостта на сумата за доставена
топлинна енергия до процесния апартамент.
От заключенията
на вещите лица инж. З. А. З. по съдебно–техническата експертиза и В. М. В. по
съдебно–икономическата експертиза, неоспорени от страните, се установява, че
през исковия период „Топлофикация – Перник“ АД е доставило до процесния
топлоснабден имот топлинна енергия на твърдяната в исковата молба цена, като по
делото няма доказателства от ответната страна, тази сума да е заплатена.
Следователно
процесните суми се дължат от ответника на „Топлофикация – Перник“ АД.
Поради
съвпадение на мотивите на Пернишкия окръжен съд, с тези на П. районен съд,
въззивната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното на П. районен
съд, следва да бъде потвърдено, като въззивният съд изцяло възприема
аргументираните и обстойни мотиви на П. районен съд по реда на чл. 272 от ГПК.
На
основание чл. 280, ал.2, предл. 1-во от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Едно
лице се индивидуализира освен с трите му имена и с единния му граждански номер
/ЕГН/. Видно от приложените по делото справки от НАП, както и от декларацията
по чл. 14 от ЗМДТ, попълнена и подписана от ответника, правилното му име е Р.С.П..
С
оглед изхода по делото и на основание чл. 78, ал.8 от ГПК Р.С.П. следва да бъде осъден да
заплати на ищцовото дружество сумата 100лв. юрисконсултско възнаграждение пред
Пернишкия окръжен съд, както и сумата 300лв., представляваща възнаграждение за
особения му представител.
Водим
от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
Р Е
Ш И :
Потвърждава решение № 1617/16.10.2019г.,
постановено по гр. д. № 09295/2018г. по описа на П. районен съд
Осъжда Р.С.П., с ЕГН **********, от ***, да заплати на „Топлофикация –
Перник“ АД гр. П., с ЕИК *********, сумата 100лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение пред Пернишкия окръжен съд, както
и сумата 300лв., представляваща
изплатено от дружеството адвокатско възнаграждение за особения му представител
адвокат Л.Т. пред Пернишкия окръжен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.