№ 737
гр. София, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело №
20201000502175 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
Със съдебно решение № 6975 от 16.10.2019 г., постановено по гр.д. №
6682/2017 г. на СГС, ГО, 21-и състав, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ЗД
„Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на Р. Ж. В. сумата от 6 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
затруднение движенията на дясна ръка и болки и страдания, вследствие
счупване на пета предкиткова (дланна) кост на дясната длан, повърхностна
травма на раменен пояс и мишница и контузия на гръдния кош, получени при
ПТП, настъпило на 05.02.2017 г. в гр. София, виновно причинено от И. Г. С.
при управление на л.а. „Фиат Брава“ с рег. № ***, ведно със законната лихва
върху тази сума от 30.05.2017 г. до окончателното изплащане, като искът за
разликата над сумата от 6000 лева до пълния предявен размер от 26 000 лева е
отхвърлен като неоснователен; по евентуално предявения от ЗД „Бул Инс“
АД иск, на основание чл.500, ал.1, т.1-3 от КЗ, И. Г. С. е осъден да заплати на
застрахователното дружество сумата от 6 000 лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение от ЗД „Бул Инс“ АД на Р. Ж. В., ведно със
законната лихва върху тази сума от 30.05.2017 г. до окончателното
1
изплащане, като съдът е разпределил разноските, съобразно изхода на спора.
Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни
по делото.
С въззивната си жалба застрахователното дружество обжалва
постановеното решение в частта, в която искът е уважен за сумата над 2 000
лв. като се твърди, че представената по делото медицинска документация не
отразява твърдените в исковата молба телесни увреждания. Липсват т.нар.
Допълнителни листове, в които да бъдат отразени становищата на
съответните специалисти. Сочи, че акос е приеме, че има доказано счупване
на 5-та метакарпална кост на дясна длан, то възстановителният период е
около 1.5- 2 месеца. Счита, че присъдената от съд,а сума за обезщетение е
завишена, като адекватният разме,р възлиза на сумата от 2 000 лв. Моли за
отмяна на решението в обжалваната му част , за постановяване на друго, с
което искът за сумата над 2 000 лв. до 6 000 лв. бъде отхвърлен, ведно със
законната лихва и разноските. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ищеца.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца Р. Ж.
В.. Твърди, че присъденото от първата инстанция обезщетение за
неимуществени вреди е в изключително занижен размер и не съответства на
принципа на справедливост. Допълва, че болките и страданията от
получените травми са постоянни, което налага приема на обезболяващи
медикаменти, като за в бъдеще се очаква ищецът да продължава да търпи
неимуществени вреди. Моли решението в неговата отхвърлителна част да
бъде отменено и претенцията да бъде уважена изцяло до предявения размер
от 26 000 лв.
В срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от ЗД „Бул Инс“ АД.
В срок е постъпило подадено от третото лице помагач и ответник по
предявения обратен иск - И. Г. С. „възражение на жалба“, представляващо по
своето естество отговор на въззивната жалба, в което възражение са изложени
съображения за неоснователност на искането за увеличаване размера на
обезщетението, дължимо на ищеца, и се моли въззивната жалба да бъде
отхвърлена като неоснователна.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
2
съвкупност, намира, следното: Пред настоящата инстанция не са ангажирани
от страните нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.
По делото не се спори относно наличието на всички елементи от
фактическия състав на отговорността по чл.432, ал.1 от КЗ, а единствено
спорен е между страните въпросът относно размера на обезщетението,
дължимо се за репарирането на настъпилите вследствие на процесното ПТП
вреди, поради което настоящият състав намира, че доколкото фактическата
обстановка по делото е установена правилно от първоинстанионния съд, то
същата не следва да бъде възпроизвеждана отново. Безспорно от
представената по делото медицинска документация се установява, че на
05.02.2017 г., както и на 08.02.2017 г. ищецът е посетил УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“, където са установени повърхностна травма на раменния пояс и
мишницата, други травми на гръдния кош и счупване на пета предкиткова
(дланна) кост на дясната длан. В изготвеното по делото заключение по
допуснатата от първоинстанционния съд СМЕ, което заключение настоящата
инстанция кредитира изцяло като компетентно и безпристрастно изготвено, е
посочено, че според вещото лице, полученото травматично увреждане,
изразяващо се в счупване на предкиткова (дланна) кост, е в причинна връзка с
настъпилото ПТП. Заключено е, че счупването реализира признака трайно
затруднение на движението на крайника за срок не по-малък от 2 месеца при
обичаен ход на възстановителния процес. При извършен от вещото лице на
22.05.2019 г. преглед на Р. Ж. В. се установява, че ръцете са без двигателен
дефицит, нормален захват, като увредената вследствие на ПТП дясна ръка, е с
нормална функция-еднаква с лявата ръка. Установено е, че при разперване на
пръстите настрани пети пръст на дясна ръка се разперва малко по-малко, но
не повече от 10-15 градуса, като освидетелстваният се оплаква от болки в
мястото на счупване при промяна на времето и при физическо натоварване на
ръката, в които случаи приема нестероидно противовъзпалително средство
(ОКИ), което оплакване вещото лице е посочило, че е обичайно при счупване
на кост.
За установяване конкретните преживени физически и психически
страдания и неудобства на пострадалия, пред първата инстанция е разпитана,
в качеството на свидетел М. П. – съпруга на ищеца, която излага, че
получените травматични увреждания наложили гипсова имобилизация,
причинили затруднения в движенията му за около 45 дни, болки в областта на
3
увредения крайник и невъзможност да работи физическа работа, като през
цялото време на имобилизация тя е обслужвала ищеца в битово и хигиенно
отношение.
С оглед изложеното и по отношение на размера на претендираното
обезщетение настоящият състав намира следното:
При определяне размера на дължимото на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди, настоящият състав съобрази следните обстоятелства:
а/. брой и тежест на получените от ищеца травматични увреждания –
повърхностна травма на раменния пояс и мишницата, други травми на
гръдния кош и счупване на пета предкиткова (дланна) кост на дясната длан;
б/. продължителността на лечебния и възстановителен период – 2 месеца , от
които поне 45 дни ищецът е бил с поставена гипсова шина; г.) липсата на
съществени остатъчни последици и усложнения от телесните наранявания,
като понастоящем ищецът изпитва болки в мястото на счупването при
промяна на времето и претоварване, обичайни за увреждания от този тип,
както и наличието на нормален захват на дясна ръка, която е с нормални
функции, еднакви с тези на лявата ръка, въпреки отклонение в разперването
на пети пръст на дясна ръка, което е от 10-15 градуса (според СМЕ); д.)
обстоятелството, че липсват данни състоянието на ищеца да е създало
съществени и продължителни неудобства и ограничения в битово естество; е)
липсата на данни относно оперативни намеси и съществена медикаментозна
терапия; ж). липсата на данни за остра стресова реакция, последвана от
посттравматично стресово разстройство с емоционални и поведенчески
симптоми, з). възрастта на ищеца към настъпване на инцидента - същият е бил
на 45 г.; к/. социално-икономическите условия в страна при постановяване на
настоящото решение и към настъпване на произшествието, намерили
отражение и в нормативно определените застрахователни лимити.
Отчитайки всички тези факти и разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
настоящият състав намира, че сумата от 6 000 лв. би обезщетила ищеца за
претърпените от нея и доказани по безспорен и категоричен начин
неимуществени вреди, доколкото те изобщо подлежат на точна парична
оценка. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, определяне на
обезщетение в по-висок размер от 6 000 лева би противоречило на принципа
на справедливостта.
4
С оглед на изложеното, налага се единственият обоснован извод за
основателност и на претенцията по чл. 497 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 496 ал. 1 от
КЗ за присъждане законна лихва върху сумата от 6 000 лв., считано от
30.05.2017 г. до окончателното изплащане.
Доколкото предявените главни искове са основателни, то заявеният при
условията на евентуалност обратен иск с правно основание чл. 433, т. 3 от КЗ
от ЗД „Бул Инс“ АД срещу И. Г. С. е основателен до размера 6 000 лева, ведно
със законната лихва върху тази сума от 30.05.2017 г. до окончателното
изплащане
Предвид изложеното, изводите на въззивната инстанция съвпадат с тези
на първоинстанционния съд, поради което решението следва да бъде
потвърдено изцяло.
По разноските: При този изход на спора съдът счита, че разноските
следва да бъдат останат в тежест на страните, така както са сторени.
Воден от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 6975 от 16.10.2019г.,
постановено по гр.д. № 6682/2017 по описа на СГС, ГО, 21-и състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5