Р Е Ш Е Н И Е № 235
гр. Пловдив, 25.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV
гр. състав, в публично заседание на четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: ЕЛЕНА КАЛОНЧЕВА, при участието на прокурора ДАНИЕЛА СТОЯНОВА,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. №1180 по описа на съда за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Производството е образувано по искова молба на И.Д.Д., ЕГН ********** *** против Прокуратурата на Република
България.
Ищецът твърди, че на ***е бил привлечен като обвиняем по
НП №3868/2010г. по описа на Окръжна прокуратура – ***и ДП №717/2010г. по опис а
на РУП – ***за престъпление по чл.343,
ал.1, б.“в“ вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК за това,
че на ***при управление на МПС е нарушил правата за движение и по
непредпазливост е причинил смъртта на С.В.С.. По внесения в съда обвинителен
акт било образувано НОХД №43/2012г. по описа на Окръжен съд ***. С присъда от
31.05.2013г. съдът признал ищеца за невиновен и го оправдал по повдигнатите
обвинения. По протест на Прокуратурата било образувано ВНОХД №993/2013г. по описа на Софийски апелативен съд, който с
решение от 18.12.2013г. потвърдил присъдата. Последвало решение от 11.06.2014г.
на ВКС по КНОХД №450/2014г., с което делото било върнато за ново разглеждане от
друг въззивен състав. С решение от 12.02.2015г. въззивният съд отново потвърдил присъдата, а с решение от
20.07.2015г. ВКС отново върнал делото за разглеждане от друг състав. С решение
от 10.12.2015г. въззивният съд потвърдил присъдата.
Било образувано ново КНОХД №270/2016г., което с определение от 13.04.2016г.
било прекратено.
Ищецът твърди, че вследствие на воденото срещу него
наказателно производство е претърпял неимуществени и имуществени вреди, както
следва: уронване на доброто име и престиж; влошаване на здравословното му
състояние – исхемична болест на сърцето, стенокардия,
захарен диабет, диабетна полиневропатия; стрес,
постоянен страх и безпокойство, безсъние; социална изолация; притеснение от
личното участие в наказателното производство, участие в множество съдебни
заседания, пътувания; изпитване на чувство за срам, че е третиран като
престъпник; в хода на наказателното производство е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 11 800,00 лева, което се е отразило негативно
на имуществената му сфера.
При така изложените фактически обстоятелства от съда се
иска да осъди ответника Прокуратурата на Република България да за плати на
ищеца сумата 45000,00 лева – обезщетение за посочените неимуществени вреди и
11 800,00 лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва
върху главниците, считано от влизане в сила на оправдателната присъда –
13.04.2016г. до окончателното изплащане.
Ответникът Прокуратурата на Република България в срока по
чл.131, ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените
искове. Счита, че ищецът не доказва
претенциите по основание и размер. Търсената сума като обезщетение за
неимуществени вреди според ответника е прекомерна по размер и не е съобразена с
разпоредбата на чл.52 ЗЗД и трайната съдебна практика. Сочи, че вината за
настъпилия негативен резултат е изцяло на ищеца или поне същият е допринесъл за
настъпването му. Оспорва размера на претендираните имуществени вреди, като счита, че
направените разходи не съответстват на правната защита, необходима на ищеца с
оглед повдигнатото му обвинение. Евентуално прави искане за намаляване на
размера на платеното възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
Не се спори, а това е видно и от приложеното досъдебно
производство, че същото се е развило така, както се съобщава в исковата молба.
На ***И.Д.Д. е бил привлечен като обвиняем по досъдебно
производство №717/2010г. по описа на РУП – ***за престъпление по чл.343, ал.1,
б.“в“ вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК. На ищеца е била
определена мярка за неотклонение „подписка“. На 31.01.2012г. Окръжна прокуратура
– ***е внесла обвинителен акт в съда, въз основа на който е било образувано
НОХД №43/2012г. по описа на Окръжен съд – гр.***. С присъда от 31.05.2013г.
ищецът е признат за невиновен по повдигнатото обвинение. С решение от 10.12.2015г.,
постановено по ВНОХД №671/2015г. оправдателната присъда е била потвърдена.
Срещу въззивното решение е постъпила касационна
жалба, която с определение от 13.04.2016г. по КНОХД №270/2016г. на ВКС е приета
за недопустима и производството по делото е прекратено.
За установяване на твърдените от ищеца неимуществени
вреди, по делото са разпитани свидетелите Ц.Д./съпруга на ищеца/ и А.Т..
С показанията си свидетелите установяват негативното отражение
на наказателното производство в живота на И.Д., а именно – той преживял голям
стрес, сринал се психически, затворил се в себе си, не можел да спи, някои от
приятелите му се отдръпнали от него; плачел, защото е обвинен, че е убил човек
и се притеснявал как ще реагират близки и приятели.
Според приетата по делото съдебно-медицинска експертиза
на вещото лице Б.Д. – Я.от извършения преглед и налична медицинска документация
не се установява да са налице необратими увреждания и усложнения в
здравословното състояние на И.Д., които да са настъпили в периода на водене на
наказателното дело и които могат да се свържат с преживените стрес и страх.
Страхът и стресът според вещото лице могат да бъдат провокиращ фактор за повишаване
на кръвното налягане, което на фона на съществуващите заболявания на ищеца да е
довело до симптоми, налагащи двете хоспитализации в *** отделение. При тези
хоспитализации в документите е отразено, че е налице бързо клинично подобрение
в рамките на болничния престой от 4 дни и не са документирани нови и необратими
увреждания и усложнения.
Като се има предвид експертното заключение съдът приема,
че ищецът не доказва твърдението си воденото наказателно производство да е
довело до редица здравословни проблеми, влошаващи като цяло здравословното му
състояние.
При така събраните доказателства съдът приема за доказан
факта, че повдигнатото и поддържано от прокуратурата обвинение срещу ищеца за
извършено от него престъпление от общ характер се е отразило негативно на неговите
субективни преживявания – преживял е стрес и притеснения, социална изолация. Тези
негативни преживявания представляват комплекс от неимуществени вреди, които
несъмнено са пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение в
наказателното производство.
Според чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани, от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността
на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали
вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името
на съответния държавен орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато
формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно производство
– законен повод и достатъчно данни за престъпление.
В настоящия случай са налице всички елементи от
фактическия състав на чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, обосноваващи незаконност на
действията на прокуратурата: повдигане и поддържане на незаконно обвинение в
извършване на престъпление, по което обвинение ищецът е бил оправдан.
Отговорността следва да се ангажира в лицето на
ответника, доколкото съгласно вменените му с НПК правомощия прокурорът повдига
и поддържа обвинението за престъпления от общ характер и ръководи досъдебното
производство. Не се установи ищецът с поведението си да е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, поради което не може да се приеме, че
изцяло или в някаква степен е налице съпричиняване.
Дължимото обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди следва да се
определи по справедливост /чл. 52 ЗЗД/. При определяне размера на обезщетението
съдът отчита обстоятелството, че наказателното производство е приключило в срок
от четири години и пет месеца - от привличането на ищеца в качеството му на обвиняем
до влизане в сила на оправдателната присъда, както и че по отношение на него е
била взета най-леката мярка за неотклонение “подписка”.
При съобразяване с горните обстоятелства съдът счита, че
необходима и достатъчна за възмездяване на причинените на ищеца неимуществени
вреди е сума в размер на 5000,00 лева, като за разликата до пълния претендиран размер от 45000,00 лева искът за обезщетение за
неимуществени вреди ще се отхвърли като неоснователен.
На основание чл. 86 ЗЗД във вр.
с чл.84, ал.3 от ЗЗД сумата ще се присъди ведно със законна лихва, считано от влизане
в сила на оправдателната присъда на 13.04.2016г. до окончателното изплащане.
По иска за обезщетение за имуществени вреди:
Видно от договор за правна защита и съдействие
№38/04.10.2010г. /л.170/ ищецът е заплатил на адвокатско дружество,
представлявано от адв.П.К. сума в размер на 1000,00
лева, представляваща възнаграждение за представителство по ДП №717/2010г. по
описана РУП – ***.
По договор за правна защита и съдействие
№224/25.02.2014г. /л.172/ за процесуално представителство пред ВКС в
производство по касационен контрол на решението по ВНОХД №993/2013г. по описа
на САС ищецът и горепосоченото адвокатско дружество са уговорили възнаграждение
в размер на 3600,00 лева с ДДС, платимо по банков път в тридневен срок от датата
на подписване на договора. Видно от платежно нареждане от 26.02.2014г. /л.174/ И.Д.
е платил уговореното възнаграждение.
По договор за правна защита и съдействие
№289/20.06.2014г. /л.175/ за процесуално представителство по ВНОХД №568/2014г.
по описа на САС ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 3600,00
лева.
По договор за правна защита и съдействие №420/10.08.2015г.
/л.177/ за процесуално представителство по ВНОХД №671/2015г. по описа на САС
ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 3600,00 лева.
Предвид така представените доказателства съдът приема, че
заплатеното от ищеца в качеството му на подсъдим в наказателното производство
адвокатско възнаграждение представлява имуществена вреда от поддържаното
незаконно обвинение, която подлежи на обезщетяване.
Съдът намира за неоснователно искането на ответника за
определяне на обезщетението за имуществени вреди в по-малък размер от платения
адвокатски хонорар в наказателния процес. В мотивите на Тълкувателно решение
№1/2017г. от 11.12.2018г. на ВКС, ОСГК е разяснено, че „когато по иск с правно
основание чл.2, ал.1 ЗОДОВ съдът
определя обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско
възнаграждение в размер, по-нисък от платения в наказателния процес, той не
упражнява правомощието си по чл.78, ал.5 ГПК, а се произнася по предмета на
предявения иск, като установява наличието или отсъствието на причинна връзка
между незаконното обвинение и претендираната
имуществена вреда, за да определи размер на дължимото обезщетение. В случай, че
уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен
размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина
незаконното обвинение и не е необходима последица от него. То остава в тежест
на неположилия дължимата грижа пострадал, тъй като е в причинна връзка с
неговото поведение“.
В настоящия случай платеното от ищеца възнаграждение за
защита в досъдебното производство в размер на 1000,00 лева не може да се приеме
като съществено надвишаващо разумния и обичаен размер на възнаграждението.
Същото важи за платените възнаграждения за защита по двете въззивни
дела и пред касационата инстанции, всяко в размер на
3 600,0 лева, доколкото предвидения минимален размер на възнаграждението
за защита по дела, при които за престъплението се предвижда наказание лишаване
от свобода до 10 години /какъвто е настоящия случай/ е 800,00 лева /чл.13, т.3 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
Ето защо съдът приема, че със заплащането на възнаграждения в общ размер на 11 800,00 лева за защита в
различните етапи на наказателното производство ищецът е претърпял имуществена
вреда в причинна връзка с незаконното обвинение, поради което искът ще се уважи
в пълния предявен размер. Сумата ще се присъди ведно със законна лихва, считано
от влизане в сила на оправдателната присъда на 13.04.2016г. до окончателното
изплащане.
На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът следва да
заплати на ищеца внесената държавна такса от 10,00 лева.
За процесуално представителство и защита по настоящото
дело ищецът е заплатил сумата 3240,00 лева, видно от договор за правна защита и
съдействие №636/14.11.2016г. и платежно нареждане от 12.12.2016г.
На основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ на ищеца следва да се присъди възнаграждение за
адвокат съразмерно с уважената част от претенциите, а именно сума в размер на
959,00 лева.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2,
да заплати на И.Д.Д., ЕГН ********** *** сумата 5000,00 /пет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в преживян стрес, притеснения, социална изолация, които
вреди са претърпени в резултат на воденото срещу него НОХД №43/2012г. по описа
на Окръжен съд – гр.***, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда, ВЕДНО
със законна лихва върху сумата, считано от 13.04.2016г. до окончателното
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 5000,00
лева до пълния предявен размер от 45000,00 лева.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул.
“Витоша” № 2, да заплати на И.Д.Д., ЕГН ********** ***
сумата 11 800,00/единадесет хиляди
и осемстотин/ лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение в наказателното
производството, ВЕДНО със законна лихва върху сумата, считано от 13.04.2016г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2, да заплати на И.Д.Д., ЕГН ********** *** сумата 10,00 лева – разноски по делото
за държавна такса, както и сумата 959,00 лева – разноски за адвокат съразмерно
с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: