Решение по дело №1089/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 734
Дата: 3 юни 2022 г. (в сила от 3 юни 2022 г.)
Съдия: Анна Иванова Иванова
Дело: 20225300501089
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 април 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 734
гр. Пловдив, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20225300501089 по описа за 2022 година
Иск с пр.осн.чл.240, чл.1,т. 3 от ГПК.
Подадена е молба от КР. П. Т. с ЕГН ********** с адрес: гр.***** чрез пълн. си
адв.Ст.П., с която се иска да бъде отменено постановеното по гр.д.№11698/2021 г. на ПРС,
17 гр.с. непресъствено решение №705/05.03.2022г., с което е признато за установено по
отношение на нея, че
дължи на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр.
***** следните суми: 182,71 лева /сто осемдесет и два лева и седемдесет и една стотинки/ -
главница, представляваща неплатени месечни такси за потребление на мобилни услуги по
договор за мобилни услуги от 15.01.2018 г., ведно с допълнително споразумение от
31.08.2018 г.; 51,87 лева - главница, представляваща неплатени месечни такси за
потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 01.09.2018 г.; 259,87 лева
/двеста петдесет и девет лева и осемдесет и седем стотинки/ - лизингови вноски по договор
за лизинг от 31.08.2018г.; 106,89 лева /сто и шест лева и осемдесет и девет стотинки/ -
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 01.09.2018 г.; 235,70 лева
/двеста тридесет и пет лева и седемдесет стотинки/ - неустойка за предсрочно прекратяване
на договорен абонамент от 31.08.2018 г., ведно със законната лихва върху горните суми,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 19.04.2021 г. до окончателното
погасяване за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
4546/20.05.2021г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6497/2021г. по описа на РС – Пловдив; с
1
което е осъдена КР. П. Т. с ЕГН ********** да заплати на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК
***** сумата в размер на 410 лева - разноски по делото. Моли да бъде отменено решението
и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия на фаза
размяна на книжа.Претендира за разноски, както и присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл.38,ал.1,т.3 от ЗАдв.
Ответникът по молбата ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК ***** като правоприемник
на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК *****, чрез адв.В.Г. е подал отговор на молбата по
чл.240 ГПК, с който счита молбата за неоснователна и моли да се отхвърли.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира следното:
Непресъственото решение е получено на 08.03.2022 г., а молбата за отмяна е
постъпила в съда на 17.03.2012 г. Следователно, молбата за отмяна е подадена в
законоустановения срок по чл.240/ ГПК – 1-месечен от узнаването на неприсъственото
решение, поради което е допустима, а разгледана по същество, е основателна.
За да постанови непресъственото си решение РС е приел, че ответницата не е взела
становище по предявените срещу нея искове, не е ангажирала доказателства, при все че е
била редовно призована за с.з. на 24.02.2022г като призовката й е връчена на 11.01.2022г. по
чл.46,ал.2 ГПК, но не се е явила и въпреки дадената й възможност не е подала писмен
отговор в срока по чл.131 ГПК, както, че й са указани последиците на чл.133, чл.143 ал.3
ГПК и на чл.238,ал.1 ГПК, че ако ответникът не представи в срок отговор на ИМ и не се яви
в първото заседание по делото без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие – ищецът може да поиска постановяване на непресъствено решение срещу
ответника на осн.чл.238 ГПК; че ищецът е направил искане за постановяване на
непресъствено решение.
Във ВЖ са изложени доводите, че призовката до ответницата е била връчена на
лицето П. Я., но тя е била възпрепятствана да се яви в с.з. на 24.02.2022г, поради бременност
и раждане на дете; пълномощникът й по делото – адв.Ст.П. – също е бил възпрепятстван да
се яви в с.з. на 24.02.2022г. поради това, че за същата дата и час е бил ангажиран по друго
дело – НОХД №4113/2021 г. на ПРС, 23н.с.; че е подадена молба по делото от 14.02.2022 г.,
с която адв.П. е оспорил исковете като неоснователни, не е възразил за даване ход на делото,
представил е писмено становище по същество на спора.Доказателства за горното са били
представени на РС, поради което въззивникът счита, че не са налице предпоставките на
чл.239 и 238 от ГПК за постановяване на неприсъствиено решение, тъй като макар
ответицата да не е депозирала отговор на ИМ, същата е упълномощила адв.СТ.П. да я
представлява, а последният е бил възпрепястван да се яви, но е депозирал молба, с която е
направил искане да бъде даден ход на делото в негово отсъствие.
От събраните по делото доказателства се установява следното: С призовка до
ответницата по делото, получена лично на 01.12.2021 г., видно от съобщение/л.72 от д.РС/, с
което й е изпратен препис от ИМ с приложенията и й се дава 1-месечен срок за отговор на
исковата молба и указания за последствията от неподаване на отговор по чл.131 ГПК в срок
2
и вземане на становище; Изпратена е и призовка за първо с.з. с указание,че при неявяване на
ответницата без да е направено искане делото да се гледа в нейно отсъствие, другата страна
може да поиска постановяване на непресъствено решение, която се е върнала с отбелязване
от дл.л. призовкар от 11.01.22г, че е получена от П. Я. – съпруг, поради което РС е приел, че
призовката е редовно връчена на осн.чл.46,ал.2 ГПК.
Пред ПРС /на л.83 от д.РС/ пълномощникът на ответницата – адв.П. е представил
молба с която е направил искане за гледане на делото в откритото с.з. на 24.02.2022г. в
негово отсъствие поради неотложен служебен ангажимент по НОХД№4113/212г. на ПРС,
представил е с молбата писмено становище по съществото на спора, ведно с договор за
правна помощ и пълномощно, с което е упълномощен по делото.В с.з. на 24.02.2022г. РС не
е докладвал молбата на адв.П. и приложените доказателства, а е обявил, че ще се произнесе с
неприсъствено решение.
Пред ПОС, с молбата си по чл.240 ГПК, ал.1,т.1 ГПК молителят е
приложил:удостоверение за раждане на дете М. П. Я. на 13.01.2022 г.,болничен лист за
временна неработоспособност от 18.01.2022г., от който е видно, че ответницата К.Т. е била
в болничен от 13.01.2022г. до 23.02.2022г., както и болничен лист от 24.02.2022г., от който е
видно, че болничните й са били продължени от 24.02.2022г до 25.04.2022г.; протокол
№1427/24.02.2022г. на ПРС, 23н.с. по НОХД №4113/2021г. насрочено за 9,30ч, от който е
видно, че адв.Ст.П. е бил пълномощник на подсъдимия, от който следва, че пълномощникът
на ответницата Т. е бил ангажиран за същата дата и час по друго дело.
От тези данни следва извода, че не са налице условията на чл.23,ал.1от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, тъй като се установява от доказателствата по
делото, че страната е била лишена от възможност да участвува в делото поради
невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени
обстоятелства, които не е могла да преодолее /болничен поради раждане на дете за
ответницата и ангажираност по друго дело за същата дата и час на нейния пълномощник/,за
което РС е бил надлежно сезиран. Горното е основание за отмяна на непресъственото
решение на основание чл.240,ал.1,т.3 ГПК. Освен това ПОС намира, че РС не е спазил и
разпоредбата на чл.238,ал.1,т.1 и 3 от ГПК, която изисква в комулативен план като условие
за постановяване на неприсъствено решение да е налице и бездействие на ответника - да не
се яви в първото съдебно заседание без да направил искане за разглеждането му негово
отсъствие, което е сторено от адв.П. с молбата му от 14.02.2022г.
Ето защо съдът намира, че молбата за отмяна на непресъственото решение по реда на
чл.240 ГПК е основателна и доказана и следва да се уважи. Не до същите изводи е достигнал
РС, поради което решението му следва да се отмени. Делото следва да върне на районния
съд за продължаване съдопроизводствените действия.
С оглед уважаване на молбата по чл.240 ГПК, на молителят следва да се присъдят
направените разноски, които съгласно представения списък на разноските са в размер на
25лв.- за Дт, а на адв.П. – 300 лв. -адв.възнаграждение по чл.38,ал.1,т.3 от ЗАдв. във вр.с
чл.7, ал.2,т.1 от НМРАВ.
3
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното по гр.д.№11698/2021 г. на ПРС, 17 гр.с. непресъствено
решение №705/05.03.2022г., с което е признато за установено по отношение на КР. П. Т. с
ЕГН ********** с адрес: гр.*****, че
дължи на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр.
***** следните суми: 182,71 лева - главница, представляваща неплатени месечни такси за
потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 15.01.2018 г., ведно с
допълнително споразумение от 31.08.2018 г.; 51,87 лева - главница, представляваща
неплатени месечни такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги
от 01.09.2018 г.; 259,87 лева - лизингови вноски по договор за лизинг от 31.08.2018г.; 106,89
лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 01.09.2018 г.;
235,70 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 31.08.2018
г., ведно със законната лихва върху горните суми, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 19.04.2021 г. до окончателното погасяване за които е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 4546/20.05.2021г. по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 6497/2021г. по описа на РС – Пловдив; с което е осъдена КР. П. Т. с ЕГН
********** да заплати на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК ***** сумата в размер на 410
лева - разноски по делото.
ВРЪЩА делото на РС за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОСЪЖДА ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК ***** като правоприемник на „Теленор
България“ ЕАД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр. ***** да заплати на
КР. П. Т. с ЕГН ********** с адрес: гр.*****сумата 25 лв.- разноски по делото пред ПОС.
ОСЪЖДА ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК ***** като правоприемник на „Теленор
България“ ЕАД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр. ***** да заплати на
адв.С.П. - 300 лв. адв.възнаграждение по чл.38,ал.1,т.3 от ЗАдв.
Решението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4