Решение по дело №1208/2019 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 164
Дата: 19 юни 2020 г. (в сила от 14 юли 2020 г.)
Съдия: Невена Иванова
Дело: 20195510201208
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                             Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                        гр.К.,19.06.2020г.

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Казанлъшкият районен съд,наказателно отделение,първи наказателен състав,в публичното заседание на двадесет и осми май,две хиляди и двадесета година  . . . . . . . . .          в състав:

                                                    Председател:Невена Иванова

                                       Съдебни заседатели:

                                                          Членове:

при секретаря . . . .  Ана Цанова  . . .и в присъствието на

прокурора  . . . . . . . . . . .  . . . . като разгледа докладваното от

 . . . . . . . . съдията  . . . . . . . . АНД № 1208  . . . . . . . по описа

за  . . . 2019 год. . . . за да се произнесе,взе предвид:

 

           Обжалвано е Наказателно постановление № 19-0284-002069 от 27.09.2019г.на ВПД Началник група към ОДМВР Стара Загора,РУ К..

           Жалбоподателката,недоволна от наложеното и наказание,моли съда да го отмени.

           Въззиваемата страна,редовно призована за съдебните заседания,не изпраща процесуален представител.

           От събраните по делото доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,и след като извърши цялостна проверка на съставения акт и на обжалваното наказателно постановление,съдът приема за установено следното:

           Жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество се явява основателна.

           Административно-наказващият орган е приел за установено,че на 22.04.2019г.около 17,30 часа в гр.К.,по ул.“С.“,до № **,в посока юг-север жалбоподателката Н. управлявала т.а.“Опел Комбо“ с рег.№ **,като при приближаване към място,където на пътя или в близост до него се намират деца,водачът не намалил скоростта,при което в преден десен калник се блъснал внезапно излязъл на пътя велосипедист Д.С.К.,при което настъпило ПТП с пострадал.

            Прието е от административно-наказващия орган,че  с това си деяние жалбоподателката виновно е нарушила чл.117 от ЗДвП,поради което и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179,ал.2,пр.1 от ЗДвП и наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лева.

            Съдът намира,че обжалваното наказателно постановление не отговаря на изискванията на императивната норма на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН.В него липсва в необходимата степен описание на нарушението и на обстоятелствата,при които е извършено.Фактически,в обстоятелствената част на наказателното постановление е възпроизведен текста на закона-чл.117 от ЗДвП:“При приближаване към място,където на пътя или в близост до него се намират деца“ водачът не намалил скоростта и настъпило ПТП с пострадал.Възпроизвеждането на текста на закона обаче не е достатъчно,за да се счете,че е изпълнено изискването на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН в наказателното постановление да се опише нарушението и обстоятелствата,при които е извършено.Това е така,защото законът очертава само общата рамка на типичната за всички такива случаи обстановка,при която субектът е длъжен да има необходимото дължимо по закон поведение.Текстът на съответната законова разпоредба обаче не може да обхване конкретната специфика на обстановката,при която е извършен всеки конкретен случай в рамките на типичните и попадащи под съответната норма случаи; не може да обхване и да опише конкретните обстоятелства,при които е било извършено всяко колкото типично,толкова и специфично и характерно само за себе си нарушение.Поради това съдът намира,че след като в обжалваното наказателно постановление не е описана конкретната фактическа обстановка и конкретните обстоятелства при извършване на нарушението,е нарушено правото на жалбоподателката да научи от кои конкретни твърдяни факти се извежда извода за виновното и поведение; съответно-какви законоустановени действия е следвало да предприеме,а не е предприела; и така съществено се нарушава правото и на защита.Защитата е по конкретни факти,а такива в случая липсват в наказателното постановление.

            Жалбоподателката е изложила в жалбата,че по случая е била образувана преписка  487/19г.на ВОП Пловдив.В тази връзка,за пълното изясняване на делото,съдът е изискал справка от ВОП Пловдив по какъв повод е образувана посочената преписка и на какъв етап се намира същата.В отговор е получено писмо № 487/2019год.от 18.11.2019г.на Военен Прокурор при ВОП Пловдив,ВСУ Стара Загора,в което се казва,че е била образувана прокурорска преписка 487/2019год.по описа на ВОП Пловдив въз основа на уведомително писмо с данни за евентуално извършено престъпление по чл.343,ал.1,б.“б“,алт.2 от НК.По преписката е прието,че на 22.04.2019г.около 17,30 часа в гр.К. р-к П.Н.Н.,управлявайки л.а.“Опел Комбо“ с рег.№ ** по ул.“С.“ посока юг-север до № ** от междублоковото пространство изскочили внезапно група деца на велосипеди,при което р-к Н. натиснала педала на спирачката,но въпреки това с предна дясна гума ударила един от велосипедистите,който преминавайки над предния капак на автомобила,паднал на земята.Редник Н. се обадила на тел.112.Велосипедистът бил откаран с линейка във ФСМП-К.,където бил прегледан и освободен без наранявания.На водачката бил съставен АУАН от 22.04.2019г.-на място от пристигналия екип на КАТ К..Бащата на детето заявил,че детето му не е пострадало от ПТП и нямал претенции спрямо р-к Н..Същият сменил счупеното предно стъкло на автомобила.По отношение на р-к П.Н.Н. нямало данни за извършено престъпление от общ характер,и поради това с постановление от 05.08.2019г.Военният прокурор при ВОП Пловдив,ВСУ Стара Загора отказал да образува досъдебно производство на осн.чл.24,ал.1,т.1 от НПК поради липса на престъпление.

            Жалбоподателката правилно и основателно сочи в жалбата си,че при издаване на обжалваното наказателно постановление административнонаказващият орган е следвало да анализира доказателствата и изводите в посоченото постановление на ВОП Пловдив за отказ да се образува досъдебно производство,което вече е било постановено.Фактите и по двете производства са едни и същи и те водят до извод за липса на виновност на жалбоподателката както за извършване на престъпление по чл.343,ал.1,б.“б“ от НК,така и за административно нарушение на чл.117 от ЗДвП.След като прокурорът при ВОП Пловдив е приел въз основа на установените факти,че жалбоподателката не е имала техническата възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП и то е било изцяло по вина на другия участник-детето-велосипедист /като жалбоподателката е предприела действия за натискане на педала на спирачката,за да спре и предотврати ПТП,но въпреки това не е имала техническата възможност да го предотврати поради действията на другия участник/,то същите факти са налице и в административнонаказателното производство и те водят до същите изводи-за липса на вина на жалбоподателката Н. за настъпването на ПТП в конкретната пътна обстановка въпреки предприетите действия за намаляване на скоростта ,и следователно-и за липса на нарушение на чл.117 от ЗДвП.Ето защо,като не е анализирал горните обстоятелства и доказателства административнонаказващият орган неправилно и незаконосъобразно  е издал наказателно постановление,вместо да прекрати производството по административнонаказателната преписка поради липса на административно нарушение.

            По същество установените в прокурорската преписка факти се установяват в с.з.и от свидетеля К.-очевидец на произшествието,който установява,че няколко деца с велосипеди са изскочили внезапно на улицата,без да се огледат,и водачката е нямала никаква видимост и време за реакция.Децата изскочили на много малко разстояние пред автомобила-на 2-3 метра и водачката нямало как да спре.Свидетелят К. установява също,че детската площадка не е била видима от улицата,тъй като се е намирала зад жилищен блок.От детската площадка до улицата имало тесен проход,през който именно минали децата преди да изскочат внезапно на пътното платно.От тези факти следва извода,че субективно жалбоподателката не е можела да възприеме,че се приближава към място,където на пътя или в близост до него се намират деца.В случая липсва този елемент от състава на нарушението по чл.117 от ЗДвП.

             Предвид изложеното съдът намира,че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно и като неправилно и неоснователно-поради липса на извършване на визираното в него административно нарушение.

            Водим от горните мотиви съдът

 

                                         Р   Е   Ш   И   :

 

            ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0284-002069 от 27.09.2019г.на ВПД Началник група към ОДМВР Стара Загора,РУ К.,с което на П.Н.Н. ***,с ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева.

            Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                    Районен съдия: