№ 1376
гр. Варна, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20233100502038 по описа за 2023 година
Производството е въззивно, образувано е по въззивна жалба на „***“
ЕООД, ЕИК ***, чрез адв.Х. против Решение № 2557 от 11.07.2023 година,
постановено по гр.дело № 13 652/2022 година, в частта, с която дружеството е
било осъдено да заплати в полза на ищеца П. Д. С., както следва:
-сумата от 1927.34 лева (хиляда деветстотин двадесет и седем лева и
тридесет и четири стотинки), неизплатено нетно трудово възнаграждение за
периода от 25.02.21г. до 01.06.22г., на осн.чл.128 от ГПК, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда -14.10.22г. до окончателното заплащане;
- сумата от 172.79 лв. (сто седемдесет и два лева и седемдесет и девет
стотинки), представляваща сбор от дължимо обезщетение за забава върху
неизплатеното трудово възнаграждение за периода от 25.02.21г. до 01.06.22
година, считано от 25-то число на месеца следващ месеца за които е
начислено до 11.10.22г., на осн.чл.245 от КТ, както и в частта за разноските.
В жалбата се излага, че решението се явява неправилно и
необосновано.Сочи се, че липсват каквито и да било доказателства на база на
които да се установи, че ищеца е престирал труд, които следва да бъде
заплащан.Твърди се, че се касае за злоупотреба с право, като то е плод на
недобри бизнес отношения между страните и това е причината за завеждане
на настоящото съдебно производство.По същество искането е атакувания
съдебен акт да бъде отменен, а претенцията – отхвърлена.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от страна на въззиваемия
1
П. Д. С., чрез адв.И., с които се излага, че жалбата е неоснователна и че
решението е правилно постановено.
В съдебно заседание пред ВОС, дружеството – въззивник, редовно
призовано, се представлява от адв.Т., които поддържа въззивната жалба.
Въззиваемата страна, в лицето на П. Д. С., чрез адв.И. оспорва жалба и
моли съдът да потвърди решението.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
От материалите по делото развито пред ВРС става ясно, че решаващия
съд е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е полагал
труд при ответника по трудово правоотношение, което е прекратено.
Това обстоятелство се доказва и от представения Трудов договор № 118
от 19.01.21 година, съобразно които е уговорено работно време 2 часа, място
на работа гр. Варна на длъжност „Контрольор качество“ с основно месечно
трудово възнаграждение от 162.50 лв.
Пред ВРС е била изслушана и приета и Съдебно счетоводна експертиза,
от заключението на която става ясно, че от платежните ведомости се доказва,
че Работодателя не е начислявал трудово възнаграждение за процесния
период, с твърдението, че ищецът е бил в неплатен отпуск.Едновременно с
горното е видно, че сумата е била начислявана, но не получена от ищеца, като
липсва подпис за тази цел.
Разпитан е бил свидетеля П. М. – за ответната страна, от показанията на
които става ясно, че ищеца не е бил работник в дружеството, а че е
„участник“, без да се конкретизира какво означава това.ВРС е игнорирал тези
показания, като е приел, че противоречат на останалите доказателства и
правилно не им е дала вяра, по простата причина, че те са в пряко
противоречие с писмените доказателства - трудов договор, представен
Списък на лицата и превозните средства от ВиП консулт ЕООД, които ще
посещават веонно формирование 32020 за изпълняване на договор за Ремонт
на хранилище №7 във в.ф. 32020- Варна със срок до 30.03.22г.-л.93 от делото,
сред които е името на ищеца П. С..
При тези данни ВРС е достигнал до извода за основателност на
претенцията да размера на 1 927.34 лева.
Виждането на настоящия съд е следното:
По смисъла на чл.128 от КТ Работодателят е задължен в установените
срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа.В т. 1 на същия чл. е предвидено задължението на работодателя в
уговорените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите
възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях
труд.Неспазването на това условие се явява нарушение на трудовото
законодателство и е основание за завеждане на претенция по смисъла на
чл.128 от КТ.Това е така и защото положения труд по трудово
2
правоотношение е възмезден съгласно текста на чл.242 КТ, поради което в
тежест на Работодателя е да докаже, че е изпълнил задължението си и е
заплащал уговореното трудово възнаграждение за извършената работа по
един от начините, посочени в чл.270 ал.3 КТ: в предприятието, където се
извършва работата, авансово или окончателно всеки месец на два пъти, лично
на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по
подадено писмено искане - на негови близки; да преведе сумата на влог в
посочената банка по писмено искане на работника или служителя.Следва да
се отбележи също така, че в уговореното възнаграждение се включват и
допълнителните възнаграждения - в уговорените или в определените с
НДДТВ задължителни минимални размери.От своя страна Работодателят има
право да приспадне, т. е. да удържи от възнаграждението, изплатените на
работника (служителя) аванси, надвзети от него суми, вследствие на
технически грешки, и суми във връзка с осъществяване на ограничената
имуществена отговорност, както и задължение да удържи съответно
дължимите от работника (служителя) данъци и осигурителни вноски, и суми
по наложени по съответния ред запори.Удръжките, които работодателят
следва да направи за ДОД и ДОО не са дължими като трудово
възнаграждение по смисъла на чл. 128 КТ на работника. Те са публично
правно задължение към държавата и следователно размерът им се приспада
от общо начисленото на работника брутно трудово възнаграждение.
В тежест на Работодателя е задължението да представи недвусмислени
доказателства за изправно поведение от негова страна и в настоящия процес
той не е съумял да стори това.Съответно на константната практика на ВКС на
Р България ведомостта и платежното нареждане са нарочно съставени
документи, удостоверяващи плащане, и когато законът урежда изискване за
доказване на определени обстоятелства с писмен документ, това не изключва
възможността съответните обстоятелства да бъдат доказани със случаен
документ, както и допустимостта на други доказателствени средства, каквито
са съдебното и извънсъдебното признание, веществените доказателства,
заключения на вещи лица и др.Изпълнението на задължението за изплащане
на трудово възнаграждение може да бъде доказано с всички писмени
доказателства.
От представеното по делото съдебно счетоводно заключение, прието
като компетентно дадено от съда, става ясно, че на ищцовата страна не са
били изплащани НИКАКВИ трудови възнаграждения, през визирания от нея
период от 19.01.2021 година до 01.06.2022 година.Твърденията, че ищцовата
страна е ползвала неплатен отпуск, които по – късно се променят в отсъствие
на престиран труд, също остават несподелени.На първо място е видно от
3
материалите по делото, че подадена писмена молба от страна на ищеца за
ползването на неплатен отпуск липсва.Нещо повече – този извод се закрепва в
рамките на установения процесуален ред и с дадените от в.л.обяснения, че
такава молба няма.Отделно от горното заплата в рамките на уговореното
между страните е била начислявана, както е видно от платежните ведомости,
но не е била получавана в брой или по банков път, или по друг начин от
ищцовата страна.Възражението, че не е бил престиран труд се появява в
процеса на по – късен етап, но също не се споделя от ВОС предвид факта, че
и то противоречи на писмените документи по делото – конкретно на
представения Списък, които могат да посещават Военно формирование №
32020 и в което под № 6 фигурира и името на ищеца.Представените пред
въззивния съд – Въззивна жалба и писмени бележки също свидетелстват за
наличието на трудово правни отношения между страните.Що касае личните
такива – те не са предмет на разглеждане в настоящия процес.
С оглед изхода на спора в полза на адв.И., на осн.чл.38 от ЗА следва да
се присъди търсения хонорар от 600 лева.
Предвид горното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2557 от 11.07.2023 година, постановено
по гр.дело № 13 652/2022 година, в частта, с която дружеството „***" ЕООД,
ЕИК ***, със седалище гр.Варна е било осъдено да заплати в полза на ищеца
П. Д. С., ЕГН **********, както следва:
-сумата от 1927.34 лева (хиляда деветстотин двадесет и седем лева и
тридесет и четири стотинки), неизплатено нетно трудово възнаграждение за
периода от 25.02.21г. до 01.06.22г., на осн.чл.128 от ГПК, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда -14.10.22г. до окончателното заплащане;
- сумата от 172.79 лв. (сто седемдесет и два лева и седемдесет и девет
стотинки), представляваща сбор от дължимо обезщетение за забава върху
неизплатеното трудово възнаграждение за периода от 25.02.21г. до 01.06.22
година, считано от 25-то число на месеца следващ месеца за които е
начислено до 11.10.22г., на осн.чл.245 от КТ, както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА „***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище гр.Варна да заплати на
адвокат И. Т. И. от АК-Варна сумата в размер на 600 /шестотин/ лева,
възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на основание чл.38,
ал.1, т.3 от ЗА – адвокатски хонорар пред ВОС.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5